В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК. В исковата си молба ищецът твърди, че с ответника с договори за правна помощ № *****/09.02.2007 г.; № *****/04.10.2005 г.; № *****/03.04.2006 г.; № *****/24.08.2005 г. бил упълномощен да го представлява в качеството му на адвокат по граждански дела. В същите договори било определено възнаграждение и дата на плащане. По Г.д. № 49/2006 г. по описа на СОС бил и допълнително упълномощен от настоящия кмет. Твърди, че за договор за правна помощ № *****/04.10.2005 г. му било платено 200.00лв., а за останалата сума от 700.00 лв. бил определен период на плащане. До настоящия момент възнагражденията по договорите не са му изплатени. След като общината изпаднала в забава му дължи и мораторна лихва както следва: 1. договор за правна помощ № *****/09.02.2007 г., главница 1800 лв. и лихва от 09.03.2007 г. до 17.03.2010 г. – в размер на 750.53 лв.; 2. договор за правна помощ № *****/04.10.2005 г. главница 700.00 лв. и лихви от 04.01.2006 г. до 17.03.2010 г. – в размер на 398.77 лв.; 3. договор за правна помощ № *****/03.04.2006 г. главница 2600.00 лв. лихви от 03.07.2006 г. о 17.03.2010 г. – в размер на 1319.95 лв.; 4. договор за правна помощ 0 *****/24.08.2005 г. главница 1600 лв., лихви от 24.11.2005 г. до 17.03.2010 г. в размер на 933.46 лв. Твърди, че ответника отказва да ги заплати, в резултат на което било образувано гражданско дело по реда на чл. 410 ГПК. В законоустановения срок постъпило възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК при което възникнал правния му интерес от предявяване на настоящия иск при условията на чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли съда, да постанови съдебен акт ,с който бъде установено спрямо ответника вземането за: сумата от 10 102.71 лв. от които главница 6700 лв., мораторна лихва в размер на 3402.71 лв. до подаването на заявление по реда на чл. 410 ГПК – 17.03.2010 г. както следва: 1. договор за правна помощ № *****/09.02.2007 г., главница 1800 лв. и лихва от 09.03.2007 г. до 17.03.2010 г. – в размер на 750.53 лв.; 2. договор за правна помощ № *****/04.10.2005 г. главница 700.00 лв. и лихви от 04.01.2006 г. до 17.03.2010 г. – в размер на 398.77 лв.; 3. договор за правна помощ № 020618/03.04.2006 г. главница 2600.00 лв. лихви от 03.07.2006 г. о 17.03.2010 г. – в размер на 1319.95 лв.; 4. договор за правна помощ *****/24.08.2005 г. главница 1600 лв., лихви от 24.11.2005 г. до 17.03.2010 г. в размер на 933.46 лв. Моли да му се присъди и законната лихва, считано от 18.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото. Ответникът с писмения отговор оспорва изцяло иска, като счита същия за недопустим, погасен по давност, неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. В съдебно заседание на 08.07.2010 год. кмета на О. Н. г-н В., лично и чрез юриск. В., направи признание на иска в частта му относно главницата. За лихвите поддържат становището си, че е погасен по давност. С протоколно определение от 08.07.2010 г. е допусната конкретизация на исковата молба, че същата е предявена от З.С.Д. в качеството му на адвокат. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Видно от ч.Г.д. № 73/2010 г., срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 6700 лв., представляваща общата сума по процесните договори за правна помощ; 3402.71 лв. изтекли лихви, ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото. В законно установения срок, длъжникът по това дело(ответникът) е депозирал възражение вх. № 722/15.04.2010 г., поради което е заведено настоящото дело. Не се спори по делото, че между ищеца като адвокат и ответника по делото са сключени процесните договори за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение по всеки един, което не е изплатено от ответника. Представителството е извършвано по Г.д. 54/2004г., Г.д. 112/2004г., Г.д. 49/2006г. и Г.д. 84/2006г., по описа на Смолянски окръжен съд. В тази насока е и направеното признание от ответната страна. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Между страните по делото са възникнали и съществували правоотношения, по силата на които, ответникът е възложил на ищеца да извършва за негова сметка правни действия, в качеството му на адвокат. По приложените дела са представени договори за правна помощ и пълномощни по смисъла на чл.25 от ЗА, като не се оспорва извършената работа. Исковата претенция в частта на предявената главница се явява основателна и доказана, а ответника не я оспорва по основание и размер. По четирите договора общо дължимата главница е в размер на 6700.00 лв. Относно исковата претенция по чл. 86 ЗЗД и с оглед направеното възражение от ответника страна за погасяване по давност, съдът приема, че същата е частично основателна. Вземането за лихви се погасява с изтичането на тригодишна давност по силата на чл.114, б. „в” ЗЗД. Срокът за плащане на главницата по всеки един от процесните договори за правна помощ е изрично уговорен от страните, поради което ответникът изпада в забава с изтичането му ( чл. 84, ал.1 ЗЗД). Видно от приложеното ч.Г. 73/2010г., Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е подадено в съда на 18.03.2010г. По Договор за правна помощ № 032405/09.02.2007г. с главница 1 800.00 лв. е уговорено, че плащането следва да се извърши в едномесечен срок от подписване на договора, т.е. от 09.03.2007г. вземането е станало изискуемо и ответникът е изпаднал в забава. Претендираната лихва за забава зÓ неизпълнението на този договор е за периода от 09.07.2007г. до 17.03.2010г. в размер на 750.53 лв. Тригодишният давностен срок не е изтекъл към 17.03.2010г., поради което вземането не е погасено по давност. По Договор № *****/04.10.2005г. се претендира сумата 700.00 лв., като вземането е станало изискуемо в тримесечен срок от подписване на договора, т.е. от 04.01.2006г. Претендираното обезщетение за лихви е за периода от 04.01.2006г. до 17.03.2010г. в размер на 398.77 лв. Съдът приема, че лихвите, които са били дължими преди тригодишния период от предявяване на иска са погасени по давност, т.е. това обхваща периода от 04.01.2006г. до 04.01.2009г., който размер възлиза на 296.65 лв. В останалата част за периода от 04.01.2009г. до 17.03.2010г., вземането за лихвата в размер на 102.12лв. не е погасено по давност и ще следва да бъде признато. По Договор № *****/03.04.2006г. е договорено възнаграждение в размер на 2 600.00 лв., платимо в тримесечен срок от подписване на договора, т.е. вземането е станало изискуемо на 03.07.2006г. и от тогава ответникът е в забава. Ищецът претендира на осн. чл. 86 ЗЗД, обезщетение за периода от 03.07.2006г. до 17.03.2010г. в размер на 1319.95 лв. По изложените по-горе съображения, тази претенция е погасена по давност за периода от 03.07.2006г. до 03.07.2009г., който размер възлиза на 1115.02 лв. В останалата част за периода от 03.07.2009г. до 17.03.2010г., вземането за лихвата в размер на 204.94 лв. не е погасено по давност и ще следва да бъде признато. По Договор № *****/24.08.2005г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600.00 лв., платимо в тримесечен срок от подписване на договора, т.е. вземането е станало изискуемо, считано от 24.11.2005г. и от тогава ответникът е в забава. Исковата претенция по чл. 86 ЗЗД обхваща периода от 24.11.2005г. до 17.03.2010г. и е в размер на 933.46 лв. За периода от 24.11.2005г. до 24.11.2008г. през който е изтекъл тригодишния давностен срок, същата е погасена по давност. Този размер възлиза на 671.40 лв. и в тази част претенцията е неоснователна. В останалата част за периода от 24.11.2008г. до 17.03.2010г., вземането не е погасено по давност и ще следва да бъде уважено в размер на 262.06 лв. Общо предявената искова претенция по чл. 86 ЗЗД е в размер на 3 402.71 лв., която в частта над 1319.65 лв. се явява погасена по давност и ще следва да бъде отхвърлена като такава в размер на 2 083.06 лв. Ще следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата в размер на 6700.00 лв., считано от 17.03.2010г. до окончателно изплащане на същата. На ищеца, ще следва да бъдат присъдени направените разноски за ДТ в размер на 202.10лв., дължими в настоящото производство. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на АДВ. З.С.Д., ЕГН ******, от Г. Н. О. С. срещу ОБЩИНА Н. О. С., БУЛСТАТ *****, представлявана от И.П.В. – Кмет на общината, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 243/23.03.2010г., по ч.Г.д. № 73/2010г., на ЗРС, съществува в размер на 6700.00 лв., ведно със законната лихва от 17.03.2010г., представляваща главница по Договори за правна защита и съдействие № *****/09.02.2007г. с главница 1 800.00 лв.; №*****/04.10.2005г. – с главница 700.00 лв.; № *****/03.04.2006г. – с главница 2600.00 лв. и № *****/24.08.2005г. - с главница 1600.00 лв., както и сумата 1319.65 лв., представляваща лихва за забава, а именно: по Договор № *****/09.02.2007г. – 750.53 лв. за периода от 09.03.2007г. до 17.03.2010г.; № *****/04.10.2005г. - 102.12 лв. за периода от 04.01.2009г. до 17.03.2010г.; № *****/03.04.2006г. – 204.940 лв. за периода от 03.07.2009г. до 17.03.2010г.; и № *****/24.08.2005г. – 262.06 лв., за периода от 24.11.2008г. до 17.03.2010г., както и за разноските по ч.Г.д. 73/2010г. ПРИЗНАВА за установено, че вземането по ч.Г.д. 73/2010г. по описа на ЗРС, в частта относно лихвите за забава, присъдени на осн. чл. 86 ЗЗД, а именно за сумата над 1319.65 лв. до 3 402.71 лв., в размер на 2083.06 лв., като погасено по давност, не съществува и в тази част отхвърля исковата претенция, като неоснователна и недоказана. ОСЪЖДА ОБЩИНА Н. О. С., БУЛСТАТ *****, представлявана от И.П.В. – Кмет на общината, да заплати на АДВ. З.С.Д., ЕГН ******, от Г. Н. О. С., разноски в настоящото производство в размер на 202.10 лв. СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на съдебното решение, да се издаде Изпълнителен лист по ч.Г.д. 73/2010г., съобразно установеното вземане. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |