Решение по адм. дело №1503/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Й. А. К., с постоянен адрес в [населено място], [област], подадена чрез пълномощника адв.У. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000389/13.06.2025г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на вътрешните работи [област], с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.4 ЗДвП -временно изземване на свидетелството на управление на МПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, дължащи се на нарушение на административнопрозиводствените правила и в противоречие с материалноправните предпоставки. Сочи се в жалбата на липса на мотиви от страна на органа, както и на непосочване на обстоятелствата, довели до частично възстановяване на контролни точки. Обосновава се, че част от посочените НП, с които се твърди, че са му отнети контролни точки са нередовно връчени, поради което неправилно са възприети за влезли в сила.

Редовно призован, в съдебно заседание не се явява, като с писмено становище на пълномощника адв.У. поддържа жалбата като основателна и обоснована, а издаденият акт за незаконосъобразен по подробно изложени съображения. Иска се отмяна на издадената заповед и присъждане на направените разноски.

Ответният административен орган - началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-[област], в писмено становище счита подадената жалба за неоснователна, а издадената заповед за съответна на материалния закон и издадена при спазване на административнопроцесуалните правила. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваната заповед оставена в сила. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните, обсъди приобщените доказателствата, в изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК за служебна проверка на оспорения административен акт, от фактическа и правна страна намира за установено следното:

С оспорената по делото заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000389/13.06.2025г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-[област], на жалбоподателя е отнето свидетелството за управление на МПС на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. Като мотиви за издаването на обжалваната заповед е посочено, че по изброени 6 броя наказателни постановления, на Й. К. са отнети общо 54 броя контролни точки на основание чл. 3 от Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от Министъра на вътрешните работи и същият е загубил правоспособността си да управлява МПС. Констатирано е и неизпълнение на задължението му да върне свидетелството си за управление на МПС, съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП. По тези съображения е прието, че налице хипотезата по чл. 171, т.4 ЗДвП и е постановено изземването на свидетелството му за управление на МПС с посочен №*********.

По делото са представени всяко едно от посочените в мотивите на обжалваната заповед наказателни постановления, а именно: НП № 17-0333-000240/16.05.2017г., влязло в сила на 07.06.2017г., с което за административно нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП са му отнети 6 контролни точки; НП № 19-1006-001087/04.04.2019г., връчено на 07.05.2019г., в сила от 15.05.2019г. са му отнети 12 контролни точки; НП № 20-1030-011809/30.10.2020г., връчено на 21.02.2021г., в сила от 01.03.2021г. са отнети 6 контролни точки; НП № 21-0333-000379/01.04.2021г., връчено на 19.07.2021г, в сила от 27.07.2021г. са отнети 6 контролни точки; НП № 22-1006-001055/17.06.2022г., връчено на 06.07.2022г., в сила от 21.07.2022г. са му отнети 6 контролни точки и НП №23-1006-002316/13.09.2023г., връчено на 11.11.2023г., в сила от 28.11.2023г. са отнети 18 контролни точки. Посочените постановления са влезли в сила с оглед необжалването им от нарушителя. Представена е справка за нарушител по ЗДвП, съгласно която с протокол №16/08.10.2022г. на ОДМВР-[област], на Й. К. са възстановени 13 контролни точки, като с оглед влезлите след това наказателни постановление, той е с 0 контролни точки. За компетентността на органа да издаде оспорената по делото заповед е представена Заповед №8121з-1524/09.12.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи и Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-[област], с която на началниците групи в сектор "Пътна полиция" в областните дирекции на МВР е дадено правомощието да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.4 ЗДвП на основание чл. 172 от Закона за движението по пътищата.

От правна страна съдът счита, че жалбата е подадена от лице с право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 172, ал.4 ЗДвП, административен акт, с оглед на което е процесуално допустима и съдът следва да разгледа същата по същество.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал.1 АПК на основанията посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма и съдържание на административните актове посочени в чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК вр. чл. 172, ал.1 ЗДвП.Съгласно последната разпоредба, принудителните административни мерки по чл. 171, т.4 от същия закон, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, а чл. 170, ал.1 възлага контролът по спазване на правилата за движение и изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове на съответните служби по тази глава, определени от министъра на вътрешните работи - правомощие на този орган по чл. 165, ал.1 ЗДвП. На основание ал. 2, т.2 от последната разпоредба, определените служби за контрол по този ред имат право да изземват и задържат документите по т. 1 от същата алинея в допустимите от закона случаи.

Оспорената заповед, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК. Съдът намира, че същата е издадена от компетентен орган, съгласно предоставените с чл. 172, ал.1 ЗДвП правомощия на ръководителите на службите за контрол по същия закон или на оправомощени от тях лица. Конкретно правомощието на ответника се основава на втората предвидена хипотеза – оправомощаване със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи и Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-[област]. Издателят на заповедта заема длъжността началник група в сектор ",Пътна полиция" при ОД МВР- [област]. От изложеното следва наличие на компетентност на издателя на обжалваната заповед да наложи процесната ПАМ по чл. 174, ал.1, т.4 ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа относими към налагането на процесната ПАМ фактически и правни основания за издаването й, с което е изпълнено изискването за излагане на мотиви. Във всяко от процесните НП са посочени отнетите и оставащите КТ на водача, поради което възражението, че в атакуваната заповед липсват мотиви в частта, към кой момент вече е загубил контролни точки, е необоснован. Не се констатираха и основания за нищожност на оспорената заповед.

Неотносим е доводът за частично възстановени контролни точки.В действителност с посоченият протокол №16/08.10.2022г. са му били възстановени 13 контролни точки, но броят на отнетите 54 контролни точки значително надвишава максималният размер на контролните точки – 39 съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Съгласно чл.2 ал.7 т.1 от Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година. В тази връзка частичното възстановяване на брой контролни точки не води до изключване на възможността изцяло да се отнемат съответните контролни точки, още повече че последното НП от 13.09.2023г. касае отнемането на 18 контролни точки. Така към датата на издаване на обжалваната заповед, жалбоподателят е с отнети общ броя на контролните точки е от там и на придобитата правоспособност като водач на МПС.

В случаят неоснователно е и възражението, че процесните НП не съдържат отбелязване на обстоятелствата по влизането им в сила, като то не почива на съответната правна обосновка. НП са редовно връчени, като те влизат в сила след изтичане на срока за обжаването им, или след заплащане на наложените санкции, или след обжалване, когато са потвърдени с влязъл в сила съдебен акт. В случая, за наложените глоби по процесните НП, не са приобщени доказателства, с които да се оспорва влизането им в сила, а само се навеждат защитни твърдения. Правото на държавата да предприеме изпълнение се погасява след изтичането на срок от три години, като съдът изцяло споделя в тази насока трайната съдебна практика на ВАС: изтичането на погасителната давност по посочената разпоредба означава, че държавата не може принудително да пристъпи към изпълнение на наложените с тях наказания – събирането на наложените парични санкции, поради погасяване на правото й за това. С изтичането на този срок обаче не се заличават възникналите правни последици от извършеното нарушение, настъпили с влизането в сила на НП. Такава последица е отнемането на контролните точки. Тази последица е настъпила независимо от сроковете за събиране на паричната глоба. Административните наказания, които могат да бъдат налагани на физическите лица с издаването на НП по реда на ЗАНН са изрично определени в чл. 13 от ЗАНН, сред които не е посочено нито отнемането на контролни точки, нито налагането на принудителни административни мерки. Отнемането на контролни точки е правна последица от влизането в сила на НП, а не част от самото административно наказание, настъпва в този момент и не зависи от предприети изпълнителни действия. Наложената ПАМ с процесната заповед е различна мярка за държавна принуда от налагането на административно наказание с НП, същата има самостоятелна правна уредба - раздел ІІІ "Принудителни административни мерки" ЗАНН, което красноречиво подчертава различието от административното наказание. Правната възможност за налагане на ПАМ е предвидена общо по чл. 22 ЗАНН и същевременно дефинирана като вид административна принуда. Налагането се извършва по реда, предвиден в специалния закон. Не е предвидено нито в общата хипотеза по чл. 22 – 23 ЗАНН нито по специалния в случая закон – ЗДвП, правна възможност да бъде погасено правото на държавата да наложи процесната ПАМ. Следователно процесната ПАМ по правната си природа е различна по вид санкция от административните наказания, налагани с НП по ЗАНН. Също по отношение на процесната ПАМ не е предвидено да се прилагат правилата на ЗАНН за издаването и изпълнението на НП и правилата за изтичане на давностен срок по чл. 82, ал.3 ЗАНН са неотносими към правното действие на процесната ПАМ. Поради което и наведените от жалбоподателят доводи, че липсват доказателства кога НП е влязло в сила, са изцяло неоснователни. Още повече, че дори и при изтекла давност за упражняване правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените административни наказания, това само по себе си не заличава възникналите правни последици от извършеното нарушение, каквито са отнемането на съответния брой контролни точки, а в резултат на отнемането им до определен размер - и възникване на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС съгласно 157, ал.4 ЗДвП и правомощието на органа да разпореди изземването на свидетелството за правоуправление с процесната ПАМ по чл. 171, т.4 ЗДвП.

С обжалваната по делото заповед ответникът е упражнил предвидено в закона правомощие. Съгласно хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата правна последица, е неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на свидетелството за управление при отнети всички контролни точки - 39 общо, към датата на издаването на заповедта, съгласно чл. 2, ал.1 Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Законосъобразното налагане на процесната ПАМ зависи от това осъществени ли са елементите на фактическия състав по чл. 157, ал. 4 ЗДвП - отнемане на всички контролни точки и изгубване на правоспособността. Тъй като правната последица на отнемането на контролните точки настъпва с влизането в сила на НП – чл. 3 ал.1 от Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР, то подлежащо на доказване обстоятелство, свързано с настъпването на посочената правна последица е именно влизането в сила на НП, посочени в мотивите на оспорената заповед. Предпоставка за налагането на процесната ПАМ е влизането в сила на НП, а не тяхната законосъобразност, която не подлежи на проверка в производството по издаването на оспорената заповед. Поради това доводите на жалбоподателя, свързани с незаконосъобразното ангажиране на отговорността му с процесните НП са неотносими. Процесната заповед не се издава при упражняване на право на преценка – оперативна самостоятелност, а при условията на обвързана компетентност, е неотносимо като изискване за законосъобразност съответствието и с целта на закона. Съдът също формира извод, че не е упражнено превратно правомощието да се издаде процесната заповед.

С оглед на изложеното, оспорената заповед е издадена и след като са изяснени всички относими факти, от значения за налагането на процесната ПАМ, с оглед на което не е допуснато и нарушение на процедурата по издаването й. Всичко изложено обуславя извод за неоснователност на жалбата и съдът следва да постанови отхвърлянето й.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от изложеното, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд –[област]-ХXVIII състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. А. К., с постоянен адрес в [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000389/13.06.2025г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на вътрешните работи [област], с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.4 ЗДвП -временно изземване на свидетелството на управление на МПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Решението на основание чл.172 ал.5 ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.