Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 14.10.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 17/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба от Община Луковит чрез пълномощник срещу Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН) гр. София с правно основание чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ и искане да бъде осъдена ответната страна да й заплати сумата от
600.00 лв. обезщетение за причинени имуществени
вреди - разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в съдебни
производства против наказателно постановление (НП) № НЯСС-398/ 24.10.2018 г., издадено от Председателя на ДАМТН, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмена молба, с която поддържа изцяло исковавата молба
по основание и размер. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно
представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна в случай, че за ответника се яви процесуален
представител и претендирания от него размер на адвокатския хонорар е над
предвидения минимален размер.
Ответникът по делото – ДАМТН – редовно призован - не се представлява в съдебно заседание и не
изразява становище. Не е представил писмен отговор по предявената искова молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за основателност на предявения иск.
От доказателствата по делото се установява, че с НП № НЯСС-398/ 24.10.2018 г., издадено от Председателя на ДАМТН на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл. 201,
ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ) на Община
Луковит е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
хиляда лева за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Община Луковит е обжалвала издаденото НП пред
Луковитския районен съд, който го е отменил с Решение № 49/15.05.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 328/2018 г. Във връзка с обжалването на издаденото НП, Община
Луковит е ангажирала правна помощ и е упълномощила трима адвокати за
процесуално представителство пред Луковитския районен съд с права да изготвят и
подадат жалба против посоченото НП, както и да извършват процесуално
представителство по образуваното дело, което се установява от представеното
пълномощно, представено в производството пред Луковитския районен съд.
Представен е Договор за
правна помощ между един от упълномощените адвокати - А.А. *** за процесуално
представителство по делото при уговорено и заплатено изцяло в брой при
подписване на договора възнаграждение в размер на триста лева.
Упълномощеният адвокат е
изготвил и депозирал жалбата против издаденото НП пред Луковитския районен съд.
Същият е взел участие в проведените
публични заседания по делото на
22.01.2019 г. и на 26.02.2019 г. Представил е писмено становище по делото, с
което е направил уточнения и е приложил копие на писмен документ.
Решението на Луковитския районен съд е било обжалвано от ДАМТН пред Административен съд Ловеч, който с
Решение № 255/29.11.2019 г., постановено по к.а.н.д. № 198/2019 г. е оставил в
сила постановения съдебен акт на Луковитския районен съд. Във връзка с
обжалване на решението пред Административен съд Ловеч, Община Луковит е
ангажирала правна помощ и е упълномощила двама адвокати от АК София да я
представляват пред Административен съд Ловеч с право да изготвят и подпишат
становище относно касационната жалба от ДАМТН, както и да извършват процесуално
представителство по делото. Представен е Договор за правна помощ от 09.07.2019
г. между община Луковит и един от двамата упълномощени адвокати - В.М. за изготвяне и подаване на становище по
касационната жалба против решението на
Луковитския районен съд и за процесуално представителство по образуваното пред
Административен съд Ловеч дело.
В него е
отразено, че възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на
триста лева, което е заплатено изцяло и в брой при подписване на Договора.
Упълномощеният адвокат е изготвил и представил писмено становище от Община
Луковит по подадената касационна жалба от ДАМТН с искане същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Освен това е изготвил и представил писмено
становище от Община Луковит по същество на правния спор с искане да бъде
оставено в сила обжалваното решение на Луковитския районен съд.
По настоящото административно дело Община Луковит е
упълномощила адв. А.А. да подаде искова молба и да извършва процесуално
представителство по делото пред Административен съд Ловеч. Представен е Договор за
правна помощ от 08.01.2020 г. между упълномощения адвокат и Община Луковит за
процесуално представителство по делото при уговорено и заплатено изцяло и в
брой при подписване на договора възнаграждение в размер на четиристотин лева.
Упълномощеният адвокат е изготвил и представил исковата молба пред
Административен съд Ловеч, към която е приложил писмени доказателства и е
направил доказателствени искания.
Представил е писмена молба, с която е изразил становище по същество на
правния спор.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е Община Луковит. Правното основание на иска е чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация. Тя е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, поради което
съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера, която включва реално причинени материални вреди;
незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на
ответника; вредата да е настъпила в
резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност, а именно - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна,
класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. НП като резултат от упражнената дейност по административно
наказване също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП, с
оглед на правораздавателния им характер да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1
от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г.
на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че в случая е налице
първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
Налице са също така втората и третата предпоставки – вреда
от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът приема, че от НП – издадено и отменено по
съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял
вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на издаденото НП пред Луковитския районен съд и
пред Административен съд Ловеч.
В чл.4 от ЗОДОВ
е регламентирано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
е било издадено отмененото НП. Макар и
да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
реда на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото
незаконосъобразно НП.
Намаляването на
имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е
предизвикано от издаването на НП, с което на община Луковит е наложено
административно наказание имуществена санкция, което ищецът е считал за
незаконосъобразно. Обстоятелството, че
адвокатска защита по делата за обжалване на НП не е задължителна не води до
извод, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито
че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната
взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие. Ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е
приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав намира, че искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на производството направеното искане от
ищеца за присъждане на направените по настоящото дело разноски е основателно и
следва да бъде уважено.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор гр. София да заплати на Община Луковит с адрес гр. Луковит,
област Ловеч сумата от общо 600 (шестотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
по обжалване на наказателно
постановление № НЯСС-398/24.10.2018 г.,
издадено от Председателя на ДАМТН, от които 300 (триста) лева по а.н.д. № 328/2018 г. на Луковитския районен съд и 300 (триста) лева по к.а.н.д. № 198/2019
г. на Административен съд Ловеч, ведно със законната
лихва върху сумата от 600 (шестотин) лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София да заплати на Община Луковит с адрес гр. Луковит,
област Ловеч направените от нея разноски по настоящото административно дело в размер на общо 425 (четиристотин
двадесет и пет) лева, от които 400 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение по
представения Договор за правна помощ от 08.01.2020 г. и 25 (двадесет и пет) лева държавна такса за образуване на
настоящото административно дело.
Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: