Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.06.2012г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен съд
гражданска колегия
на двадесети юни
две хиляди и дванадесета година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
Районен
съдия: Ива Гогова
секретар:
А.Д.
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 253 по описа на РС-Свиленград за 2011г.
и за да се произнесе, взе
впредвид следното:
Производството
по делото е образувано по
искова молба, подадена от С.Н.К.,
ЕГН ********** *** против М.Н.Г., ЕГН ********** *** 28,
Р.Н.К., ЕГН
********** ***,
Д.И.К.,
ЕГН ********** ***,
С.В.Г.,
ЕГН********** ***, Ц.А.Ш., ЕГН ********** *** 5, В.Ж.Ш., ЕГН **********
***, А.Ж.Ш., ЕГН ********** *** 5,
М.Г.Х., ЕГН
********** *** 8, П.Г.А. ЕГН ********** *** 49, К.В.Х. ЕГН ********** *** 28, в която се сочи, че ищцата сезирала Свиленградския районен съд с молба
по чл. 524 от ГПК за спиране
на изп.д. № 16/2009г. по описа на ДСИ - Свиленград, по която било образувано гр.д. № 395/2009г. С
определение № 66/14.03.2011 г. Свиленградският районен
съд уважил молбата, постановил спиране на изпълнението на изп.д.№16/2009г. на ДСИ - Свиленград, като определил
едноседмичен срок, в който да предявя
иск против взискателите по изпълнителното дело. Поради това предявява
настоящата искова молба срещу взискателите по изп.д. № 16/2009г. на ДСИ –
Свиленград.
Твърди се още, че Изп.д. № 16/09 по описа на ДСИ - Свиленград било
образувано от взискателите М. Н. Г., Д. И. К., С. Д. Г.,
Ц.А.Ш., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А. и К.В.Х.
против длъжниците Ж. Г. П. и Х. И. Х.в
по издаден срещу тях изпълнителен
лист от 06.04.2009г. по гр.д. № 315/2003г. на РС - Свиленград. Съгласно
изпълнителния лист, Ж. Г. П. и Х. И. Х.в били осъдени да върнат на взискателите наетия с договор за наем от
01.01.1999г. недвижим имот, описан
като 100 кв.м, представляващи част от имот пл. № 2834, за който е отреден УПИ XI - 2834, 2890 в кв. 67а по плана на
гр. Свиленград, одобрен със Заповед №
602/1993г., находящ се в гр. Свиленград, бул. „България" № 72, описан в НА
№ 162, н.д. №909/1993г. Ищцата оспорва
цитирания в изпълнителния лист от 06.04.2009г. НА №162 т. II, н.д. № 909/1993г., който бил констативен по
характер и бил издаден по обстоятелствена проверка на 20.08.1993г. от РС - Свиленград за бившия имот пл. № 1641 с
площ 250 кв.м, в частта, в която
засяга правото й на собственост върху УПИ XI - 2834, 2890 в кв. 67а по плана на гр. Свиленград, одобрен със
Заповед № 602/1993г. с площ от 102 кв.м. В НА №
162/1993г. било констатирано, че
ищцата, Е. Т. Ш. (наследена от ответниците М.Н.Г. и Р.Н.К.), Д.И.К., В. В. Ш.
(наследен от ответницата С.В.Г.), Ж. В.
Ш., (наследен от ответниците В.Ж.Ш., Ц.А.Ш. и А. Ж. Ш.), К. В. Ш., (Х.), М. Д. Ш., (наследена
от ответниците К. В. Ш., М. Г.Х. и П.Г.А.), М.Г.Ш.
(Х.) и П.Г.Ш. (А.), са собственици въз основа на давностно владение на дворно място - незастроено
от 250 кв.м, находящо се в Свиленград, при граници: от две страни улици, П.
Димов и Е. Михайлова, за който имот пл. № 1641 се отреждал парцел XXIX в кв. 46 по плана на гр. Свиленград, при дялове - 1/3 ид.ч.
за ищцата
С.К., по
1/24 ид.ч. за Е. Т. Ш. и М.Н.Г., по 1/12 ид.ч. за Д.И.К., В. В. Ш., Ж. В. Ш., по 1/9 ид.ч. за М. Д. Ш., К.В.Ш., и по 1/18 ид.ч. за М.Г.Ш. (Х.) и П.Г.Ш.
(А.). Сочи
още, че с Решение № 34 от 21.01.1993г. по
гр.д. № 1417/1992г. на Хасковския окръжен съд по
нейна жалба бил отменен отказът на Кмета на Община Свиленград да деактува 1/3 ид.ч. от парцели XIX и XX кв. 48, отчуждена по ЗОЕГПНС от
1948г., представляваща част от празно дюкянско
място, цялато от 94 кв.м, одържавено с акт №35/12.08.1950г.
от наследодателя Фоти Николов Ш.,***. Въз
основа на
това решение, индивидуализиращо правото й на собственост върху
конкретен имот в границите на парцели XIX и XX по плана
от 1948г., идентични с имот пл. № 1641, по плана от 1977г., по новия регулационен и кадастрален
план на гр. Свиленград, одобрен със Заповед №
602/22.11.1993г., притежаваният от нея по наследство
от Фоти Николов Ш. имот бил обособен в самостоятелен урегулиран имот, представляващ УПИ XI - 2834, 2890 кв. 67А с площ от 102 кв.м. След
регулационното му обособяване установила върху този
имот самостоятелно владение, което
било непрекъснато и несмущавано от другите съсобственици на бившия парцел XXIX, отреден за имот пл. № 1641. На 27.10.2005г.
се снабдила по обстоятелствена проверка
с нотариален акт за собственост на УПИ XI - 2834, 2890, кв. 67А с площ от 102 кв.м - НА № 5 т.Х рег. № 8834 д. №
1380/2005г., издаден на основание чл. 79 ал.1 от ЗС. Продължила да
владее и стопанисва имота и след снабдяването си с нотариален акт. Декларирала го и в Данъчна служба при Община
Свиленград и редовно плащала данъците за него.
В исковата молба се сочи също,
че ищцата представила НА № 5 т.Х рег. № 8834 д. №
1380/2005г. в образуваното гр.д. № 315/2003г., в което
първоначално била конституирана като ищца, въпреки липсата на валидно упълномощаване за извършване на процесуални действия от нейно име. По делото изрично заявила самостоятелни права на собственост върху УПИ XI
- 2834, 2890. Независимо от извършените от нея
фактически и правни действия, отблъскващи владението на останалите
съсобственици на бившия
парцел XXIX от
250 кв.м, ответниците предприели принудителни изпълнителни действия да влезнат
във владение на имота въз основа на издадения срещу Ж. Г. П.
и Х. И. Х.в изпълнителен лист от 06.04.2009г. по гр.д. № 315/2003г.
През периода
на наемния договор от 01.01.1999г.,
предмет на гр.д. №
315/2003г. на РС - Свиленград, с наематели Ж. Г. П. и Х. И. Х.в, твърди, че само
тя стопанисвала процесния имот и осъществявала върху него владение като собственик. В хода на образуваното гр.д. №315/2004г. Ж. Г.
П. и Х. И. Х.в доброволно освободили наетия имот и й предали ключовете на построената в имота търговска сграда. Неправилно в тази
връзка ДСИ - Свиленград не уважил искането й да прекрати изпълнителното
производство по изп.д. № 16/2009г., поради
липса предмет на изпълнение.
Твърди, че в началото на 2005г. отново отдала имота под наем на едноличен търговец М. П. с търговска фирма ЕТ
„М. П."***, с която подписала наемен договор на
02.01.2005г., който бил в сила и досега. Продължила да стопанисва
имота и да получава наемите по наемния договор, като осъществявала върху него
владение на собственик. Владението й било смутено от ответниците за първи път с
предприетите от тях изпълнителни действия по изп.д. №
16/09 по описа на ДСИ - Свиленград, по което не била
страна, а трето лице по смисъла на чл. 440 ал. 1 от ГПК,
чието право на собственост било засегнато от изпълнението.
Поради
изложеното моли на
основание чл. 124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 524 от ГПК, да се признае за установено, че М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г., Ц.А.Ш.,
В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А.
и К.В.Х., не са собственици на
УПИ XI - 2834, 2890, находящ
се в строителните граници на град Свиленград, на административен -адрес: бул.
„България" № 72, в кв. 67А по действащия кадастрален и регулационен план
на гр.Свиленград, одобрен
със Заповед № 602/22.11.1993г., целият от 102 кв.м, при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ XII, УПИ XVII и УПИ Х, всички в кв.
67А, който имот е обект
на принудително изпълнение (въвод) по ип. д. № 16/09 по описа на ДСИ -Свиленград.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника М. Е. Х., в който заявява, че искът е допустим, но е
неоснователен.
Заявява, че няма спор относно обстоятелствата,
изложени в раздел II, т.1 от
исковата молба. Сочи, че тя и останалите ответници черпили права от НА №162, т.II, н.д. № 909/1993 г., издаден на 20.08.1993 г. по обстоятелствена проверка
от РС-Свиленград. Представеното от ищцата Решение №34
от 21.01.1993г. по гр.д. № 1417/1992 г. на ХОС не индивидуализирало
правото й на собственост върху УПИ ХI-2834, 2890, в кв.67А по плана на град Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993 г., с площ от 102
кв.м.
Твърди, че след обособяването на
този имот ищцата не установила самостоятелно владение върху този имот, нито
била осъществявала непрекъснато и несмущавано от другите съсобственици владение
върху бившия парцел
XXIX, отреден за имот пл. № 1641. Твърдението на ищцата, че след снабдяването й с нот.акт № 5, том Х, рег.№
8834, дело № 1380/2005
г., продължила да владее и да стопанисва имота /за себе си/, било невярно и
необосновано. По образуваното гр.д. № 315/2004 г. на
РС Свиленград, ищцата била конституирана с валидно упълномощаване за извършване на процесуални
действия от нейно име. През периода на наемния
договор от 01.01.1999г., предмет на гр.д. № 315/2004 г. на РС
-Свиленград,
с наематели Ж.
Ееоргиева П. и Х. И. Х.в, ищцата стопанисвала процесния
имот и осъществявала върху
него владение
не като едноличен собственик, а съобразно квотата й от 1/3 ид.част върху правото на
собственост на отдадения под наем имот. С
представеният договор за наем
от 01.01.2005 г.
с ЕТ "М.
П."***., ищцата
целяла да внуши
фактически и правни
действия, обуславящи
необезпокоявано владение върху процесния имот.
Сочи, че след
снабдяването им с НА № 162, т. II,
н.д. № 909/1993 г., издаден на 20.08.1993 г. от РС Свиленград, през есента на 1993 г. влязъл в сила нов регулационен и
кадастрален план на гр.Свиленград,
който бил одобрен със Заповед № 602/22.11.1993 г. Имотът им с пл. № 1641, парцел XXIX, в кв. 46 по стария план на
гр.Свиленград от 1977 г., с площ от 250 кв.м, бил включен в УПИ ХI-2834, 2890, УПИ Х-2839 и УПИ ХVII, всички УПИ в
кв.67А, по новия план на гр.Свиленград
от 1993 г. По повод новата регулация всички съсобственици, включително и ищцата С.Н.К., завели иск по чл.32, ал.1, т.2 от
ЗТСУ /отм./ за допусната грешка/непълнота
в кадастралния план на гр.Свиленград относно границите и площта на имота,
за което в РС Свиленград било образувано гражданско дело.
В периода 1995г.-1999г. всички
съсобственици, в т.ч. и ищцата, предоставили под наем част от имота им, с площ от
67 кв.м, на АД "Югоплод'"-Свиленград, за магазин, намиращ се на бул.
"България" 72. Получаваните приходи
от наем били
разпределяни между всички
съсобственици, включително и ищцата, съобразно квотите им в собствеността
на имота. Считано от 01.01.1999 г. всички съсобственици, в т.ч. и ищцата,
предоставили под наем част от имота, с
площ 100 кв.м на Ж. Г. П. и Х. И. Х.в като сключили с тях договор за наем за срок от 5 години. Отдадената по наем
площ от имота съвпадала с УПИ ХI-2834, 2890, в кв.67А по новия
план на гр.Свиленград от 1993 г. Наемателите трябвало да поставят върху наетата площ временна постройка за ползване
като кафе аперитив. След застрояване
на цялата наета площ от имота и получаване на съответните разрешения от общината, наемателите започнали
търговска дейност като кафе-аперитив "Рандеву". Получаваните
приходи от наем
били разпределяни между
всички съсобственици, включително
ищцата, съобразно квотите им в собствеността на имота. Към 31.12.2003 г. срокът на
действието на договора за наем изтекъл. С нотариална покана от 28.04.2004 г. на нотариус В.В., с рег.№ 2820, т.
1, № 30, поискали от наемателите в едномесечен срок да освободят имота. С нотариална покана от 27.05.2004 г. на нотариус
М.Митев, с рег.№ 3934,
т.1, № 5, адресирана до К.В.Ш. и С.В.Г.,
наемателката
Ж. Г. П. заявила, че няма да освободи "търговското си заведение" и ще задържи имота до решаването на спора по
съдебен ред. Междувременно заведеното дело по чл.32, ал.1, т.2
от ЗТСУ /отм./ приключило с Решение № 1159
/09.08.2004 г., постановено по гр.дело № 1740/2002 г. на ВКС, с което бил
отхвърлен установителния им иск досежно новата регулация на имота. Като
последица имотът с пл. № 1641, парцел XXIX, в кв. 46 по стария план на
гр.Свиленград от 1977 г., с площ от 250 кв.м.
се редуцирал в УПИ ХI-2834, 2890, в кв.б7А по новия план на гр.Свиленград от
1993 г., с площ от 102 кв.м. Всички съсобственици, в т.ч. и ищцата С.Н.К.,
запазили правото си на собственост
върху новоурегулирания имот съобразно квотите си. След като Ж. Г. П. отказала да
освободи "търговското си заведение", всички собственици, в т.ч. и ищцата С.Н.К.,*** срещу Ж. Г. П. и Х. И. Х.в. По исковата им молба с вх. №
5260/17.11.2004 г. било образувано гр.дело № 315/2004 г. на РС Свиленград, като предявили няколко обективно
съединени иска, между които и иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД - наемателите
да върнат имота, който държали без правно основание. В хода на делото пред
първата инстанция ищцата С.Н.К. оттеглила претенциите си към Ж. Г. П. и Х. И. Х.в. С решение №
17/31.01.2005 г. РС -Свиленград ги осъдил да им върнат наетия от тях
недвижим имот. С решение № 17
от 31.01.2005 г. ОС Хасково обезсилил първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, в
частта му относно ищцата С.Н.К.. С
решение № 1091/14.11.2008 г. на ВКС, в сила от 14.11.2008 г., Ж. Г. П. и Х. И. Х.в
окончателно били осъдени да върнат имота. Така след влизане в сила на
решението по гр.дело №315/2005 г. на РС Свиленград относно иска по чл.233, ал.1
от ЗЗД, се снабдили с изпълнителен лист против Ж. Г. П. и Х. И. Х.в за въвеждането им във владение на
процесния имот, а по издадения изпълнителен
лист било образувано изп.дело № 16/2009 г. на ДСИ при РС Свиленград. През цялото това време и досега имотът се ползвал от Ж. Г. П. и от съпруга й В. Благоев П..
Счита за неоснователна
претенцията на ищцата, че се явявала едноличен собственик на имота, обект на въвода във владение по изп.
дело № 16/2009 г. на ДСИ при РС Свиленград, а именно - УПИ
ХI-2834, 2890, в квартал 67А по плана на гр.Свиленград от 1993 г. Не била налице изтекла придобивна давност в
полза на ищцата въз основа на представения нотариален
акт. Без значение по
настоящото дело било обстоятелството, че ищцата декларирала процесния имот в
Данъчна служба при Община Свиленград и че редовно плащала данъци за него. Договорът
за наем с ЕТ "М. П." бил несъотносим към твърдяното от ищцата давностно владение, защото касаел период от време след снабдяването й с
НА № 5, т.Х, рег. № 8834, д. № 1380/2005 г. Към 02.01.2005 г. и до приключването на
гр.дело №315/2004 г. на РС Свиленград, счита, че ищцата не е могла да упражнява
еднолично владение върху имота, защото към тази дата воденото от ответниците гр.дело № 315/2004 г. на РС Свиленград, не било приключило. Едноличното отдаване под наем на процесния
имот на трето лице и получаването на наемите по наемния
договор, не правило ищцата едноличен собственик на имота, а създавало единствено облигационни отношения между нея и останалите съсобственици.
Поради изложените по-горе съображения, моли да се
отхвърли предявения отрицателен установителен иск.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от страна и на останалите ответници по делото, вкл. и от отв.М.Х., в който се сочи, че искът е недопустим, неоснователен и
недоказан. Излагат се подробни
съображения относно недопустимостта, обсъдени от съда с определението по чл.140
от ГПК от 29.02.2012г.
По основателността на иска
заявяват, че намират същият за неоснователен, като сочат, че поддържат всички становища и
възражения по обстоятелствата, на които се
основавал иска, и всички твърдения и възражения, направени с отговора на ответницата М.Г.Х.. Не
оспорват обстоятелствата по т.2.1 от исковата молба. Твърдят, че с ищцата са съсобственици на процесния
УПИ ХI-2834 по плана на град Свиленград, бул. „България” №72 кв.67А съгласно Нотариален акт №162, н.д.№
909/1993 г. на
Свиленградски районен съдия по давностно владение. Поради това, че ищцата била страна по този нотариален
акт за нея не съществувала правната възможност да оспорва същия. Страните по делото владяли имота явно
спокойно и необезпокоявано като съсобственици и след 1993 г. до сега. Изцяло неправилни, необосновани и недоказани били твърденията на ищцата
в точка 2.3 от исковата молба. Неправилна била тезата,
че деактуването на 1/3 ид.ч. от празно място от 94 кв.м., равняващо се на
31,33/94 ид.ч. от имота, индивидуализирало правото и
на собственост върху конкретен имот-парцели XIX
и XX. Освен това деактуването само по себе си не създавало права само за ищцата, като това била
административна процедура, която не създавала права.
Оспорват като невярно твърдението на
ищцата, че след регулационното обособяване на УПИ
ХI-2834 в кв.67А с площ 102 кв.м. била установила самостоятелно владение върху него, което било явно, непрекъснато и несмущавано.
Такова не било манифестирано от ищцата. Напротив,
имотът винаги бил във владение на съсобствениците на
имота-лицата, посочени в Нотариален акт №162, н.д.№ 909/1993
г. на Свиленградски районен съдия. Този имот бил отдаван от ищцата и ответниците под наем като съсобственици и те си поделяли гражданските плодове
от него. Всички страни по делото владяли имота винаги
като съсобственици, включително и чрез държателите на имота-лицата, на които
бил даван под наем. Оспорват издадения в
полза на ищцата Ноатариален акт № 5, том Х, рег.№ 8834, д.№ 1380/2005 г. на Митко
Митев-Нотариус рег.№420 на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд Свиленград. Имотът
бил деклариран в ДМДТ-Свиленград и от
ответниците /техните наследодатели/, които също плащали данъци за него като собственици от 1993 г. до сега, каквито
винаги са считали, че били. Невярно било и твърдението на ищцата,
че била конституирана първоначално като ищца по гр.д.№ 315/2003 г. по описа на
Районен съд Свиленград въпреки липсата на валидно упълномощаване. Невярно било и твърдението, че от 01.01.1999 г. само
ищцата стопанисвала
имота и осъществявала владение върху него като собственик. Без значение било и това, че имотът бил върнат само на нея от наемателите, тъй като това било
действие на управление. Имотът винаги бил
съсобствен между страните, владян, стопанисван и
управляван като такъв, и за това между тях
не съществувал спор до образуване на изпълнителното дело. Допустимо и възможно било един от
съсобствениците да сключи договор за наем. Самият
факт на водене на дело от ответниците за връщане на
имота, отдаден под наем и други дела, съставлявал
достатъчно доказателство за субективното им отношение към тяхната собственост. Ищцата никога не била осъществявала самостоятелно владение спрямо
ответниците. Същата не била трето лице по отношение на водените гражданско и
изпълнителни дела против наемателите, тъй като тези
действия можели да се водят и от един от съсобствениците/наемодателите.
Ответниците по делото заявяват още, че оспорват истинността на Договор за наем
от 02.01.2005 г. като твърдят, че е антидатиран, както и
че подписите под него не са на посочените в него лица, и в случай, че се представи по делото правят искане за откриване на
производство по оспорването му. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно по делото и се установява от представените удостоверения за наследници от
27.03.2012г., 09.04.2009г. и от 04.08.2009г. на Община Свиленград и от
12.11.2009г., 17.03.2010г. и от 26.08.2009г. на Община Пловдив, че страните са
наследници на трима братя – Фоти Николов Ш., Георги Н.Ш. и В. Н.Ш..
С Решение от 02.08.1948г. и допълнително
решение от 07.07.1950г. на Свиленградската комисия по чл.11 от ЗОЕГНС са
отчуждени в полза на държавата принадлежащите на Фоти Ш. 1/3 ид.ч. от дюкянско
място в кв.48, парцели XIX и ХХ, с площ от 94 кв.м. и 1/3 ид.ч. от 31,3 кв.м.
незастроено място, за които е съставен акт за завземане на недвижим имот за
държавен от 12.08.1950г. и АДС от 27.05.1983г. С Решение
№ 34 от 21.01.1993г. по гр.д. № 1417/1992г. на Хасковския окръжен съд по жалба на ищцата С.К. е
отменен отказът на Кмета на Община Свиленград да деактува 1/3 ид.ч. от парцели XIX и XX кв. 48, отчуждена по ЗОЕГПНС от
1948г., представляваща част от празно дюкянско
място, цялото
от 94 кв.м, одържавено с акт №35/12.08.1950г. от
наследодателя Фоти Николов Ш.,***.
С нотариален акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград
ищцата С.К., Е. Т. Ш. (наследена от ответниците М.Н.Г. и Р.Н.К.), Д.И.К., В. В. Ш. (наследен от ответницата С.В.Г.), Ж. В. Ш., (наследен от ответниците В.Ж.Ш.,
Ц.А.Ш. и А. Ж. Ш.), К. В. Ш., (Х.), М. Д. Ш., (наследена
от ответниците К. В. Ш., М. Г.Х. и П.Г.А.), М.Г.Ш.
(Х.) и П.Г.Ш. (А.), са признати за собственици въз основа на давностно владение и наследство на дворно място -
незастроено от 250 кв.м, находящо се в Свиленград, при граници: от две страни улици, П.
Димов и Е. Михайлова, за който имот пл. № 1641 се отреждал парцел XXIX в кв. 46 по плана на гр. Свиленград, при дялове - 1/3 ид.ч. за
ищцата С.К., по 1/24 ид.ч. за Е. Т. Ш. и М.Н.Г., по 1/12
ид.ч. за Д.И.К., В. В. Ш., Ж.
В. Ш., по 1/9 ид.ч. за М. Д. Ш., К.В.Ш., и по 1/18 ид.ч.
за М.Г.Ш. (Х.) и П.Г.Ш. (А.).
На 01.02.1995г.
част
от имота, с площ от 67 кв.м, е отдадена под наем на АД
"Югоплод'"-Свиленград, за магазин, намиращ се на бул. "България" 72 в
гр.Свиленград, видно от договор за месечен наем от 01.02.1995г., сключен между
наемателя „Югоплод” АД-Свиленград и наемодателите С.К., Ж. Ш. и М. Ш.,
представляващи всяка една част от общия парцел.
На 01.01.1999г. са отдадени под наем 100 кв.м.,
представляващи част от имот №2834, кв.67а по
плана на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №602/1993г., находящ се на бул. "България" 72, целият описан в нот.акт№162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград, на наемателите Х. Х.в и Ж. П. от наемодателите
С.К., Ж. Ш., С.Г., Е. Ш., М.Г., Д.К., М. Ш., К.Ш., М.Ш. и П.А., съгласно
приетия като доказателство договор за отдаване под наем на недвижим имот от
01.01.1999г.
По делото са представени като
доказателства разписки от 1999г., 2002г., 2003г. и 2004г. за получени от ищцата
К. от Ж. Ш. суми за наем и разходи за дела, както и разписки за разпределян между съсобствениците наем от „Югоплод” АД
в периода 1993г. – 2000г. и протокол от м.03.95г. за разпределяне на разходи.
Горепосочените лица са изпратили
нотариална покана до наемателите Ж. П. и Х. Х.в за заплащане на дължим наем и
за освобождаване на имота в 1-месечен срок, поради прекратяване на договора за
наем, която покана им е връчена на 28.04.2004г.
С Решение по гр.д. №1740/2002г. по описа на
ВКС е отхвърлен иска по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.), предявен от същите
лица, като неоснователен.
С Решение по гр.д. №315/2004г. по описа на
РС-Свиленград наемателите П. и Х.в са осъдени да предадат владението върху
наетия имот на ищците по това дело, страни и по настоящото, С.К., С.Г., Ж. Ш., Е.
Ш.,***, Д.К.,***Х., П.А. и К.Х., което решение е частично обезсилено по
отношение на С.К., оттеглила иска си, с влязло в сила решение на ХОС по в.гр.д.
№259/2006г. по описа на
съда, потвърдено с решение на ВКС по гр.д. №3183/2007г.
Приложени е и изп.д.№16/09 по описа на ДСИ – Свиленград, образувано от взискателите М. Н. Г., Д. И. К., С. Д. Г., Ц.А.Ш., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А. и К.В.Х. против длъжниците Ж. Г. П. и Х. И. Х.в по издаден срещу тях изпълнителен лист от 06.04.2009г. по
гр.д. № 315/2003г. на РС – Свиленград, с
който изпълнителен лист Ж. Г. П. и Х. И. Х.в са осъдени да върнат на взискателите наетия с договор за наем от
01.01.1999г. недвижим имот, описан в НА № 162, н.д. №909/1993г.
На 02.01.2005г. е сключен нов договор
за наем на същия имот от 100 кв.м. между ищцата С.К. и В. П..
С нот.акт №5, т.10, рег. №8834, дело №1380/2005г. на Нотариус М.Митев с рег. №420 по НК ищцата С.К. е
призната за собственик на основание давностно владение, наследство и чл.1, ал.1
от ЗВСНОИ на следния недвижим имот УПИ XI-2834,2890, кв.67а, находящ се в гр.Свиленград, на бул.
„България”72 по плана на гр.Свиленград от 1993г., целият от 102 кв.м., при
граници на УПИ: улица, УПИ XII, УПИ VII, УПИ Х.
Съгласно Удостоверение от 23.11.2009г.
на Община Свиленград, имотът, описан в нот.акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград,
в действащия план на града от 1993г. е включен в УПИ XI, УПИ Х-2839 и УПИ VII.
Видно от удостоверение по
декларирани данни от 23.03.2012г. на Община Свиленград, ищцата е декларирала
процесния недвижим имот през 2005г. Такава декларация по чл.14 от ЗМДТ е
подадена и от останалите страни през 2009г.
С определение №66/14.03.2011г. по гр.д. №395/2009г. по описа на РС-Свиленград е спряно изпълнението по изпл.дело №16/2009г. на ДСИ-Свиленград и е определен едномесечен срок за предявяване
на иск относно правото на собственост върху процесния недвижим имот УПИ XI - 2834, 2890, находящ се в строителните граници на град
Свиленград, на административен -адрес: бул. „България" № 72, в кв. 67А по
действащия кадастрален и регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г.,
целият от 102 кв.м, при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ XII, УПИ
XVII и УПИ Х, всички в кв. 67А. Установителният иск е
предявен в указания преклузивен срок, видно от съобщение до ищцата, с което й е
връчено така поставеното определение и съгласно определение по в.ч.гр.д. №565/2011г. по описа на ХОС.
Приети са и
заключения по съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице Н.Д., които
се възприемат от съда като обективно изготвени и съобразно поставените задачи.
От същите се установява, че процесният имот обхваща територията на имоти с пл. №№2834, 2890 и 2833 в кв.67А по сега
действащия план на гр.Свиленград от 1993г. Отразено е, че границите на УПИ XIX-76
и УПИ ХХ-77, кв.48 по плана от 1922г. съвпадат с
границите на УПИ XI от юг и от запад
с цялата си площ от 102 кв.м. Вещото лице е установило, че по разписна книга
имоти с пл.№№76,77 са записани на наследници на Н.Ш..
По сега действащия план процесният имот обхваща южната част до сграда на УПИ
Х-2833 с площ от 74 кв.м. и очертанията на УПИ XVII, обхващащ 78 кв.м. от целия имот с площ от 80 кв.м. По плана от 1954г.
процесният имот е посочен като имот с пл. №1641, с площ от 258 кв.м. и очертанията му, съгл. експертизата, съвпадат с
външните очертания на УПИ XIX-76 и УПИ
ХХ-77, кв.48 по плана от 1922г., с изключение на южния ъгъл, който не е скосен.
За имота е отреден УПИ Х с площ от 516 кв.м., кв.48, като в него са включени
имот с №1641,1640 и 1641, последният
собственост на наследниците на Н.Ш.. Вещото лице Д. е констатирало още, че по
плана от 1977г. процесният имот е с пл. №1641, като очертанията му съвпадат с очертанията на същия имот по картата
от 1954г. По разписната книга са посочени същите собственици, съгл.
заключението. В експертизата е отразено
още, че по сега действащия план на града от 1993г. в очертанията на бившия имот
с №1641 има три имота с номера – имот с
пл.№2834, за който е отреден УПИ
XI, кв.67а, с площ 102 кв.м. (по разписен лист имотът е
записан на наследници на Фоти Ш.), имот
с пл.№2890, за който е отреден УПИ XVII, с площ 80 кв.м (по разписен лист имотът е записан на наследници на Фоти Ш.
и С.К.,***) и имот с пл. №2833 с
площ от 74 кв.м., който се включва в УПИ Х, кв.67а.
Бяха събрани и многобройни
гласни доказателства. На страната на ищцата като свидетели бяха разпитани
Гергана Дилиджова, Стойка В., В. П., св.Ж. П., св.М. П.. Св.Дилиджова сочи, че
навремето в имота имало два дюкяна на тримата братя – единия на Фоти Ш., а
другият бил общ на другите двама братя, така разпределени им от баща им, като дюкянът
на Фоти Ш. бил национализиран, а впоследствие върху неговата площ бил изграден
магазин на „Булгарплод”. Другите
свидетли на ищцата също заявяват, че знаят имота като собствен на ищцата С.К.
по наследяване от баща й, а той от своя страна от неговия баща. Всички
свидетели твърдят, че наемателите Х.Х.в и Ж.П. плащали наема на ищцата, към
която се й обръщали при затруднения и проблеми във връзка с имота. Св.В.П. и
св.Ж.П. заяявяват още, че действително са подписали първия договор за наем не
само с ищцата като наемодател, но и с други лица, но самите те знаели, че
частта от 100 кв.м., която наемат е лична собственост на ищцата С.К.. Едва през
2004г. останалите, посочени като наемодатели, започнали да предявяват претенции
във връзка със заплащането на по-голям наем, който претендирали да се плаща на
тях. Така в определен период от време те действително изплащали наема на
останалите наемодатели, тъй като не знаели на кого да го плащат, а в самото
начало го заплащали на Ж. Ш.,***.
На страната на ответниците
като свидетели бяха разпитани Е. Ш., М. К., Ж.П., М. Ш., Д. Г. и А. И., които
сочат, че имотът е бил собственост на тримата братя – Г., В. и Ф., като
сградата била една обща сграда, в която се помещавали три дюкяна, на тримата
братя. Имотът бил отдаван под наем на различни занаятчии, които заплащали наема
на тримата братя. Впоследствие в периода 1995г. – 1999г. върху имота имало
магазин на „Булгарплод”, който бил също под наем, заплащан и разпределян между
всички наследници на тримата братя съобразно наследствените им права. Според
свидетелите наемът бил събиран от Ж. Ш., който впоследтвие го разпределялал
межди всички, като нямало претенции и спорове във връзка със съсобствеността.
Тези свидетели също така заявяват, че впоследствие имотът бил отдаден под наем
на Х.Х.в и Ж.П., които след 2004г. престанали да заплащат наема, а от 2005г.
ищцата К. започнала да предявява претенции по отношение на собствеността.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на така предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1,
вр. чл.524, изр.3 от ГПК съдът се е произнесъл с определение от 29.02.2012г.,
поради което доводите и съображенията в тази насока не следва да се обсъждат и
в съдебното решение, разглеждащо спора по същество.
В настоящия случай ишцата К.
претендира самостоятелни собстенически права върху спорния недвижим имот,
представляващ УПИ
XI - 2834, 2890, находящ
се в строителните граници на град Свиленград, на административен -адрес: бул.
„България" № 72, в кв. 67А по действащия кадастрален и регулационен план
на гр.Свиленград, одобрен
със Заповед № 602/22.11.1993г., целият от 102 кв.м, при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ XII, УПИ XVII и УПИ Х, всички в кв.
67А, който имот е обект
на принудително изпълнение (въвод) по изп.
д. № 16/09 по описа на ДСИ –Свиленград и за който тя твърди, че е във
владение на същия, считано от 1993г. и досега. Ищцата К. обосновава правото си на собственост върху имота като
придобито на основание наследяване от Фоти Ш. и давностно владение, продължило
явно, необезпокоявано и непрекъснато в течение на десет години, считано от
1993г., когато е станало регулационното обособяване на имота с плана на
гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г. Ответниците от своя страна също претендират, че са собственици на
същия имот на основание наследство и давностно владение съгласно нотариален акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград. Принципно нот.акт няма обвързваща за съда
доказателствена сила досежно удостовереното в него право на собственост, но все
пак при извършена от нотариуса проверка относно собствеността нот.акт се ползва
със своебразна законна доказателствена сила относно удостоверителното изявление
на нотариуса, че правото на собственост съществува. Следователно този, който се
позовава на нот.акт по принцип се освобождава от необходимостта на доказва
основанието, на което е придобил удостовереното в акта право на собственост
(при констативните нот.актове). Ако насрещната страна по спора твърди свои
права, които изключват тези на ползващия се от акта, в нейна тежест е да ги
докаже, съгл. чл.154, ал.1 от ГПК, като при успешно проведено доказване ще се
стигне до оборване на законната доказателствена сила на нот.акт. В случая сме
изправени пред отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен във връзка с изискването на чл.524 от ГПК и във връзка със
заявени от третото лице самостоятелни права върху процесния имот, при което с
оглед предмета на делото и наличните в полза и на двете спорещи страна
нот.актове, в тежест на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, от които
извлича изгодни за себе си правни последици и да ангажират доказателства за
факти, обпрващи легитимацията на ползващото се от акта лице.
РС-Свиленград с оглед на
събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства не намери за опровергано
правото на собственост на ответниците върху процесния имот, вследствие
загубването им посредством придобиването му от ищцата К. въз осниова на
оригинерният придобивен способ на давностно владение в срока по чл.79, ал.1 от
ЗС. По безспорен начин се установи, че спорният недвижим имот УПИ XI - 2834, 2890 навремето е бил съсобствен
между тримата братя Г., В. и Ф., а впоследствие вече съсобствен между техните
наследници, които в това си качество са отдавали под наем имота на „Булгарплод”
в периода 1995г.-1999г. и на св.Ж.П. и Х.Х.в в периода 1999г. – 2004г. Това се
потвърди от приетите като доказателства удостоверения за наследници, описани
по-горе в решението, както и от приетите като доказателства договор за месечен наем от 01.02.1995г., сключен между наемателя „Югоплод”
АД-Свиленград и наемодателите С.К., Ж. Ш. и М. Ш., посочени като представляващи
всяка една част от общия парцел, и договор за
отдаване под наем на недвижим имот от 01.01.1999г., сключен с вторите
наематели. В подкрепа на тези изводи на съда е представения нотариален акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград,
с който страните по делото са признати за сосбтвеници при съответните им
идеални части на спорния имот, придобит по наследство и давностно владение.
Макар и оспорен от страна на ищцата, не бе опровергана доказателствената му
сила досежно правото на собственост и качеството му на годен титул за
собственост, тъй като всички събрани по делото доказателства са в потвъждение
на констатациите в него. Безспорно според съда към времето на издаването му
(м.08.1993г.) посочените в него лица са владели имота като свой собствен и са
считали същия за съсобствен между всички тях, индиция за което е и
представената молба до Община Свиленград (л.141) за снабдяване с базисна оценка
за тогавашния имот №1641, подадена във връзка с
предстоящото снабдяване на съсобствениците с оспорения нот.акт и в която молба
изрично е отразено обстоятелството, че имотът е съсобствен между страните.
Доказателство, че имотът е считан за съсосбтвен между страните са и следващите
се действия, предприемани от последните, а именно че в качеството си на
съсобственици всички те са отдали имота под наем първо на „Булгарплод”, а после
и на св.Ж. П. и Х.Х.в и са разпределяли гражданските плодове реализирани от
това чрез разпределяне съобразно квоите им на приходите от получените наеми.
Това се потвърди от представените договори за наем, разписки от 1999г., 2002г., 2003г. и 2004г. за
получен наем от ищцата, нотариална покана от 28.04.2004г. до наемателите П. и Х.в,
изпратена от вскички съсобствени, разписки за разпределян между съсобствениците
наем от „Югоплод” АД в периода 1993г. – 2000г. и протокол от м.03.95г. за
разпределяне на разходи. Горепосочените доказателства са в унисон с показанията
на свидетелите, ангажирани от ответниците Е. Ш., М. К., Жечко Попов, М. Ш., Д.
Гочев и Ангел И., които потвърдиха същите факти, поради което съдът ги
кредитира с доверие като убедителни, логични и непротиворечиви както помежду
си, така и с писмените доказателства по делото. В този смисъл за неотговарящи на действителното фактическо положение
следва да се приемат гласните доказателства, ангажирани от ищцата (св.Гергана
Дилиджова, Стойка В., В. П., св.Ж. П., св.М. П.), които сочат точно обратното,
а именно че собственик на имота е единствено ищцата, на която наемателите
заплащали наемните си вноски. Така от всички тези еднопосочни доказателства
може да се направи категоричен извод, че посочените като собственици в нотариален акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград
действително са придобили правото на собственост върху спорния имот на
основание давностно владение вследствие на упражнявана непрекъсната и явна
фактическа власт върху имота от всички тях с намерение да своят този имот като
свой и съсобствен между тях. Независимо, че има данни по делото (Решение от 02.08.1948г., допълнително решение от
07.07.1950г. на Свиленградската комисия по чл.11 от ЗОЕГНС за отчуждаване
принадлежащите на Фоти Ш. 1/3 ид.ч. от дюкянско място в кв.48, парцели XIX и ХХ, с площ от 94
кв.м. и 1/3 ид.ч. от 31,3 кв.м. незастроено място, акт за завземане на недвижим
имот за държавен от 12.08.1950г. и АДС от 27.05.1983г.), че всеки един от въпросните дюкяни са били разпределени между тримата
братя Ф.и, Ге. и В. и че впоследствие е било отчуждено само дюкянското място на
наследодателя Ф. Ш., това не води до собственост по наследяване върху това място единствено
в полза на ищцата С.К., предвид придобиването му по давностно владение от
страна на всички наследници на тримата братя съгласно горните обстоятелства и
нот.акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград. Предвид тези данни по делото съдът не намира
за опровергана законната доказателствена сила относно правото на собственост,
удпстоверено с нот.акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград, на който основават своите права ответниците по
делото.
Следва да се обсъдят, обаче,
доводите на ищцата К. за загубване правата на ответниците след 1993г.,
вследствие на придобиването им от нея самата въз основа на давностно владение,
осъществявано от нея върху спорния имот и продължило явно, необезпокоявано и
непрекъснато в течение на 10 години, съгл. чл.79, ал.1 от ЗС, и с намерение да
държи имота като свой собствен. Посоченото от ищцата К. първично придобивно
основание на собствеността – давностно владение – не се доказа по делото по
несъмнен и категоричен начин. За да може съдът да приеме, че К. валидно е
придобила самостоятелни и еднолични права върху процесния имот, същата следваше
да докаже, че след регулационното обособяване на имота с приемането на новия
план на града, одобрен
със Заповед № 602/22.11.1993г., е упражнявала фактическа власт
върху имота непрекъснато и явно в течение на поне 10 години, при това
установявайки и че е демонстрирала, че държи имота като свой собствен такъв, а
не като владелец на своите ид.части и държател на ид.части на другите
съсосбтвеници. Не се събраха никакави категорични доказателства нито за
наличието на обективния елемент на владението (corpus), нито за субективния елемент (animus). Напротив, установи се, че през 1995г. всички съсобственици заедно и в
качеството си на съсобственици са отдали процесния имот под наем на
„Булгарплод” за периода от 1995г. до 1999г., както и че са разпределяли
реализирането по този начин доходи от наемите съобразно притежаваните от всеки
от тях ид.ч. от съсобствеността. Това се доказа от приетия като доказателство
договор за месечен наем от 01.02.1995г., разписки за разпределян между съсобствениците наем от „Югоплод” АД в
периода 1993г. – 2000г. и протокол от м.03.95г. за разпределяне на разходи. В
този смисъл са и еднопосочните показания на св.М.К., св.А.И.,***Ш., св.Д.Гочев,
неопровергани от други доказателства в обратна насока по отношение на тези
конкретни факти. Следователно в периода 1995г. – 1999г. ищцата К. не е
установила собствено владение върху имота, нито пък е изявила и демонстрирала
пред останалите съсобственици волята си, че променя държането си във владение и
по отношение на техните ид.части от общия имот. След 1999г. и до 2004г. отново
е сключен договор за наем между всички съсобственици и вече новите наематели
св.Ж.П. и Х.Х.в, като и в този петгодишен срок отново се установи по делото, че
наемът е бил заплащан и рзпределян между всички съсобственици, съгласно
приетите като доказателства разписки от 1999г., 2002г., 2003г. и 2004г. за
получен наем от ищцата, нотариална покана от 28.04.2004г. до наемателите П. и Х.в,
изпратена от всички съсобствени за връщане на имота. Тези писмени
доказателства, при това несъставени за целта на процеса, опровергават
достоверността на показанията на свидетелите на ищцата Ж.П., В.П., С.В.,
Г.Дилиджова, които твърдят, че наемът се е плащал на ищцата и че тя еднолично
се е занимавала с наемните отношения. Видно от посочените разписки наемът е бил
заплащан на Ж. Ш. и впоследствие предоставян на ищцата, а не директно плащан на
ищцата, каквито са твърденията на ищцата. Дори да се приеме, че ищцата изцяло е
получавала наема от имота, а че не е бил разпределян и между другите
съсобственици, които също са страна по договора за наем, в качеството си на
наемодатели, (което е установено и с влязло в сила решение на ХОС по в.г.р.д. №259/2006г.), то това не
означава, че ищцата еднолично и индивидуално е владяла имота като свой, тъй
като получаваните от нея суми от наема касаят вътрешните отношения между нея и
другите наемодатели. Независимо от това не би могло да се приеме, че само тя е
упражнявала фактическата власт върху имота, тъй като видно от нот.покана от
28.04.2004г. същата е изпратена от името на всички наемодатели, вкл. и ищцата,
положила лично и заверила и подписа си пред съответния нотариус. В подкрепа на
това е и фактът, че тя заедно с другите наследници е била ищец по гр.д. №1740/2002г. по описа на
ВКС, с което е отхвърлен иска по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.), т.е. тя
самата се е определяла като съсобственик на имота, наред с останалите
наследници. Следователно липсват и данни по
делото ищцата да е демонстрирала пред другите съсосбтвеници намерението си за
лично завладяване на имота. Такива могат да се доловят едва с предприетото от
нея процесуално действие по оттегляне на иска по гр.д.№315/2004г.
по описа на РС-Свиленград, по което също е била ищца наред с другите
наследници, и снабдяването и след това с ползващия я нот. акт №5, т.10, рег. №8834, дело №1380/2005г. на Нотариус М.Митев с
рег. №420 по НК, с който е призната за собственик на имота на основание давностно
владение, както и сключването вече само с нея като наемодател на следващия
договор за наем на имота от 02.01.2005г. Тези данни се извличат и от
показанията на св.М.Ш. и св.Д.Гочев, които потвърждават, че претенциите на
ищцата във връзка с имота датират от около 2005г., когато следвало наемателите
да върнат владението върху имота на съсобствените. Сочените от свидетелите на
ищцата твърдения, че знаят именно ищцата като собственик и наемодател на имота,
на която предимно се заплщал наема, останаха изолирани предвид многобройните
доказателства в обратна насока, анализирани по-горе, които разколебават
доказателствената им стойност. Именно заради това не може да се приеме за
доказано, че чрез наемателите Ж.П. и Х.Х.в ищцата е упражнявала фактическа
власт върху имота. Следователно за периода от 1995г. до 2004г. не се доказа
нито владение на имота от ищцата, нито пък намерение за държане на имота като
нейна лична собственост. Именно заради това ищцата не е могла валидно да
придобие правото на собственост върху спорния имот на соченото от нея основание
– давностно владение, продължило непрекъснато в течение на 10 години, считано
от 1993г., каквито са и условията на това оригинерно продобивно сонование,
съгл. чл.79, ал.1 от ГПК. Така установените факти и доказателства по делото
обориха законната доказателствена сила на издадения в полза на ищцата
констативен нот.акт №5,
т.10, рег. №8834, дело №1380/2005г.
на Нотариус М.Митев с рег. №420 по НК и опровергават надлежното придобиване на
собствеността върху имота.
Така изложените дотук мотиви
обуславят извода на съда за неоснователност на предявения иск по чл.124, ал.1,
вр. чл.524, изр.3 от ГПК, което налага и отхвърлянето му като такъв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответнците следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на общо 1004,90 лв. за адвокатски
хонорар и деловодни разходи, които разноски следва да се поемат от ищцата С.К..
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.124, ал.1, вр. чл.524, изр.3 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищцата С.Н.К., ЕГН: ********** ***, че ответниците М.Н.Г.,
ЕГН: ********** ***, Р.Н.К., ЕГН: ********** ***, Д.И.К., ЕГН: ********** ***, С.В.Г., ЕГН: ********** ***, Ц.А.Ш., ЕГН: ********** ***, В.Ж.Ш., ЕГН: ********** ***, А.Ж.Ш., ЕГН: ********** ***, М.Г.Х., ЕГН: ********** ***, П.Г.А., ЕГН: **********
***,
К.В.Х., ЕГН: ********** *** не са собственици по наследство и давностно
владение на недвижим имот, представляващ УПИ XI - 2834, 2890, находящ се в строителните граници на град Свиленград,
на административен адрес: бул. „България" № 72, в кв. 67А по действащия
кадастрален и регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., целият от
102 кв.м, при граници и съседи
на УПИ: улица, УПИ XII, УПИ XVII и УПИ Х, всички в кв. 67А, който имот е обект на принудително изпълнение (въвод) по изп. д. № 16/09 по описа на ДСИ –Свиленград, като
неоснователен.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|