Решение по дело №3875/2019 на Районен съд - Пазарджик

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАНКА ПEНЧЕВА

при участието на секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. дело № 3875 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за връщане на наета вещ в резултат на едностранно развален от наемодателя договор за наем, както и за плащане на обезщетение за  продължилото от наемателя ползване на вещта след прекратяването на договора, въпрeки противопоставянето на наемодателя за месеците от 01.01.2019г. до датата на предявяване на иска, ведно със законна лихва до окончателното плащане на сумата.  

Ищецът твърди, че по силата на Договор за наем от 01.08.2018г.  предоставил за временно и възмездно ползване свой недвижим имот-магазин, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „***“ № 151 със застроена площ от 38кв.м., срещу задължението на наемателя „АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП” ООД  да заплаща месечен наем в размер на 250,00лв., платим най-късно до 10-то число на текущия месец по посочената в договора банкова сметка. ***. 5 от Договора, за обезпечаване на задълженията си по договора, наемателят се е задължил да депозира при ищеца, в качеството му на наемодател, гаранция в размер на 250,00лв. По силата на чл. 4, т. 2 от Договора, наемателят се е задължил да заплаща своевременно направените разходи за имота-електроенергия, ВиК и др.

Тъй като ответникът не плащал договорения месечен наем, както и не депозирал предвидената по чл. 5 от Договора гаранция в размер на 250,00лв., ищецът, в качеството си на наемодател, решил да прекрати Договора и да покани ответникът да заплати всички дължими наеми.

На 15.11.2018г. на управителя на ответното дружество била връчена от ищеца Нотариална покана на адреса, на който се намирал магазина-предмет на Договора, чрез Нотариус Петкана Минева с рег. № 168 на НК, с която поканил ответника да заплати, както дължимите наемни вноски, така и предвидената гаранция по чл. 5 от Договора. Възползвайки се от предвидената в Договора клауза по чл. 10, т. 4, в поканата заявил, че няма интерес да продължи изпълнението на сключения между страните- Договор за наем от 01.08.2018г. и желаел неговото прекратяване. В тази връзка ответното дружество, като наемател, било поканено в десетдневен срок от получаването на поканата (15.11.2018г.) да освободи наетия от него имот, като за целта  уведоми ищеца, за да бъде приет имота лично от него или упълномощено от същия лице.

Твърди се,  че след направено искане от страна на наемателя срокът за освобождаване на имота да бъде продължен, поради обективна невъзможност за освобождаването му в рамките на дадения в поканата срок,  като  страните се уговорили   това да стане до 07.12.2018г., но и към  този момент наемателят не освобождавал наетия от него магазин и продължил да го ползва.

            Твърди се, че със Съдебно решение от 26.06.2019г., постановено по гр.д. № 31/19г. по описа на РС Пазарджик, ответникът бил осъден да заплати на ищеца, както следва: дължимите от него наемни вноски, предвидени по чл. 3 от Договора за наем от 01.08.2018г. за периода от месец август 2018г. до месец декември 2018г. вкл., или пет месечни вноски от по 250,00лв. всяка, с общ. размер на 1250,00лв.; предвидената по чл. 5 от същия договор гаранция за обезпечаване на задълженията по договора в размер на 250,00лв.; дължимата неустойка, съобразно чл. 10, т. 3 от Договора в размер на 2095,00лв. за периода от датата, на която е дължима всяка една от месечните наемни вноски, съобразно договореното по чл. 3 от Договора до 02.01.2019г.- датата, предхождаща входирането на исковата молба; направените разноски пред Нотариус за две нотариални покани, отправени към ответното дружество в размер на 79,50лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-03.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Тъй като ответното дружество-наемател, въпреки отправеното му уведомление с нотариалната покана от 15.11.2018г. за прекратяване на сключения между страните Договор за наем от 01.08.2018г., не освободил магазина, след допълнително дадения срок,  и не предприел действия за да се издължи, ищецът отново му отправил Нотариална покана чрез Нотариус Петкана Минева с peг. № 168 на НК, като го поканил най-късно до 01.08.2019г. да освободи помещението.

Твърди се, че до ден днешен ответникът не е освободил наетия магазин по силата на прекратения Договор за наем от 01.08.2018г. и продължавал да го ползва, въпреки несъгласието ищеца, като не заплащал дължимите наемни вноски и консумативи и дори преустановил всякакви контакти с ищеца.   

Иска се от съда  да постанови  решение, с което на осн. чл. 233 от ЗЗД, да осъди ответното дружество „АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП“ ООД  да  върне  на ищеца Л.С.Ф., отдадения под наем, по прекратения Договор за наем от 01.08.2018г. Магазин, находят се в гр. Пазарджик, бул.„***“ № 151 със застроена площ от 38кв.м., както и да се осъди ответното дружество, на осн. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД заплати обезщетение в размер на девет месечни наемни вноски, предвидени по чл. 3 от прекратения Договор за наем от 01.08.2018г., или в общ размер на 2250,00лв., за периода от 01.01.2019г, до момента на входиране на настоящата молба, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Направено е искане да бъдат присъдени и сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящето производство.

           Препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 50, ал.2 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор, въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му  е указано както задължителното съдържание на отговора, така последиците от неподаването му в едномесечния срок. Същият не е  взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.

             В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. Т.-*** и поддържа изцяло предявените искове, прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Редовно призован, по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото.

Съдът счита направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение по делото за основателно по следните съображения:

В случая ответното дружество не представя в срока по чл. 131 ГПК отговор на подадената искова молба, не се явява и не изпраща процесуален представител в първото по делото заседание и не преви искане същото да се гледа в негово отсъствие. Изпратените съобщения с препис от исковата молба и с определението за насрочване на делото са редовно връчени по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Ответникът е юридическо лице и е призован на адреса, който е вписан в търговския регистър и на който по данни на връчителя няма канцелария на юридическото лице. След извършена служебна справка в търговския регистър се установява, че няма вписване на нов адрес на ответника. В съобщенията са указани последиците от неподаване на отговор в срок и неявяване в първото по делото заседание,   свързани  с постановяване на неприсъствено решение.

Искането на ищеца за постановяване на неприсъстване решение е своевременно заявено.

            Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От представените с исковата молба доказателства –Договор за наем от 01.08.2018г., двустранно подписан;  копие от нотариална покана от 29.10.2018г. , рег. № 3191, том 1, акт. 76, ведно с известие за доставяне; копие от нотариална покана от 06.11.2018г., с рег. № 3269.,   том 1, акт. 77, ведно с известие за доставяне; препис от съдебно решение от 26.06.2019г. по гр. д. № 31ѝ82019г. на РС Пазарджик; препис от жалба до Районна прокуратура вх. № 1340/09.04.2019г. и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.04.2019г.; копие от нотариална покана от 27.06.2019г., с рег. № 1511, том 1, акт 41, ведно с известие за доставяне, показанията на разпитания свидетел и приетото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза,  може да се направи обосновано предположение за основателност на исковата претенция на ищеца.

Предявени са искове  по чл. 233, ал. 1  изр. първо от ЗЗД за връщане на отдадения под наем имот след едностранното прекратяване на договор за наем от страна ищеца и по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за времето, през което след прекратяването му ответникът наемател  и продължил да го ползва въпреки противопоставянето от страна на ищец наемодател.  В тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за наем, който е прекратен едностранно от него към настоящия момент. В тежест на ответника е да докаже връщане на имота и заплащането на обезщетение.

С представените доказателства ищецът доказва всички елементи на фактическия състав по чл. 233 от ЗЗД, поради което съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да върне имота и да заплати цялата сума по исковата претенция. Установено е по делото, че е   сключен Договор за наем с ответника точно за процесното помещение, както и че са  отправени три нотариални покани, с които наемателят е  известен  за прекратяване на договора едностранно от наемодателя и задължението си да върне наетата вещ. С връчването на втората нотариална покана на управителя на дружеството на  15.11.2018 г., ответникът е узнал за разваляне на договора.  Не са оспорени  твърденията на ищеца за постигната между страните уговорка за даване на допълнителен срок до 07.12.2018г. за освобождаване на имота. Установява се, че наемодателят е неизправна страна по договора и между страните е воден съдебен спор за неизплатени наемни вноски и уговорен депозит, поради което за наемателя се е породило субективното потестативно право да развали едностранно договора за наем по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, което същият е упражнил, като е дал подходящ срок на насрещната страна да изпълни задължението си да върне вещта. Установи се, че и след изтичане на срока ответникът е продължил да ползва помещението, без да заплаща наемните вноски.    Това обуславя и задължение на наемателя да предаде помещението на наемодателя и да заплати обезщетение за ползването му след разваляне на договора за месеците от 01.01.2019г. до предявяване на иска в претендирания размер от 2 250 лв.  

Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

Съдът констатира, че от ищеца не е внесена дължимата държавна такса в производството по иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер на 90, 00 лв., съобразно претендираната сума в размер на 2 250 лв., поради което на осн. чл. 7 ГПК следва да бъде осъден да я заплати.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски за държавна такса в размер на 120, 00 лв. за предявяване на иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, разноски за извършена съдебно-икономическа експертиза в размер на 140, 00 лв., както и разноски за процесуално представителство в размер на 800, 00 лв. 

Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Пазарджик,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 233, ал.1 ЗЗД, "АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Централен, ул. "Богомил" № 31, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя И.Г.Н., да освободи и предаде на Л.С.Ф., ЕГН ********** ***, следния недвижим имот: магазин, находящ се  в гр. Пазарджик, бул. „***“ № 151,  предмет на договор за наем от 01.08.2018 г.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 236, ал. 2 ЗЗД,  "АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Централен, ул. "Богомил" № 31, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя И.Г.Н., да заплати на Л.С.Ф., ЕГН ********** ***, обезщетение за продължилото ползването, въпреки противопоставянето от страна на наемодателя след разваляне на договор за наем от 01.08.2018г. на следния  недвижим имот: магазин, находящ се  в гр. Пазарджик, бул. „***“ № 151,  за периода от 01.01.2019г. до 01.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба/, в размер на 2 250 лв. , ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,  "АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Централен, ул. "Богомил" № 31, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя И.Г.Н., да заплати на Л.С.Ф., ЕГН ********** ***, разноски   за държавна такса в размер на 120, 00 лв. за предявяване на иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

 ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,  "АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Централен, ул. "Богомил" № 31, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя И.Г.Н., да заплати на Л.С.Ф., ЕГН ********** ***,  разноски за извършена съдебно-икономическа експертиза в размер на 140, 00 лв.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,  "АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Централен, ул. "Богомил" № 31, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя И.Г.Н., да заплати на Л.С.Ф., ЕГН ********** ***, за процесуално представителство в размер на 800, 00 лв. 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 77 ГПК,  Л.С.Ф., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 90,00 лв. за предявения иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД.

 Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 Иванка Пенчева