№ 3325
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110107889 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС.
Ищецът-„ЙБ“ ЕАД /с предишно наименование „ТБ“ ЕАД/ твърди, че на
17.05.2018 г. между него и ответника e сключено Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги за мобилен номер +//////, с предмет предоставяне на
далекосъобщителни услуги с месечен абонамент "Тотал 30.99 с допълнителни
6000MB", с уговорен срок на действие от 24 месеца, при месечна абонаментна такса от
30,99 лева. Сочи, че на 15.05.2018 г. между страните е сключен и договор за лизинг на
устройство на изплащане SAMSUNG Galaxy A6 blak за обща лизингова цена в размер
на 467,97 лева, по който, съгласно приложимия погасителен план, ответникът се
задължил да заплаща стойността на устройството на 23 лизингови вноски, всяка от
които е в размер на 15,89 лв. Твърди, че на 19.07.2018 г. между страните било
сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен
номер +/////, с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги с месечен
абонамент "Тотал 24.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС", с
уговорен срок на действие от 24 месеца, при месечна абонаментна такса от 24,99 лева.
На същата дата 19.07.2018 г. между страните е сключен и договор за лизинг на
устройство на изплащане HUAWEI Y5 2018 Dual Black за обща лизингова цена в
размер на 163,57 лева, по който, съгласно приложимия погасителен план, ответникът
се задължил да заплаща стойността на устройството на 23 лизингови вноски, всяка от
които е в размер на 5,59 лева. Ищецът твърди, че Р. И. Ч. не e изпълнил задълженията
1
си по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен номер
+////// в размер на 95,51 лева, представляващи неплатени такси за периода 05.07.201 г.-
04.10.2018 г., вследствие на което съгласно раздел IV, т. 3 от споразумението,
ответникът дължи неустойка в размер на 77,46 лв. Сочи, че по договора за лизинг на
устройство на изплащане SAMSUNG Galaxy A6 blak ответникът не е изпълнил
задължение в размер на 333,69 лева формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 05.07.2018 г. 04.12.2018 г. 17, от които начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора. Сочи, че Р. И.
Ч. не е изпълнил задълженията си по Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги за мобилен номер +///// в размер на 111,14 лева, представляващи
неплатени такси за периода 05.07.2018 г. – 04.10.2018 г., вследствие на което съгласно
т.11 от договора ответникът дължи неустойка в размер на 73,98 лева. Твърди, че по
договора за лизинг на устройство на изплащане HUAWEI Y5 2018 Dual Black Р. Ч. не е
изпълнил задължение в размер на 131,97 лв. формирано от лизинговите вноски за
отчетен период 05.07.2018 г. - 04.12.2018 г., 19, от които начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора. В
следствие на неизпълнението, ответникът дължал сумата от 137, 83 лева,
представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника по договорите ищецът е
депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми и е било образувано ч.гр.д. № 45166/2020 г. по описа на СРС, ІI ГО,
75 състав и е издадена заповед за изпълнение. Сочи, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което
на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му
дължи процесните суми. Претедира сторените разноски.
Ответникът-Р. И. Ч., е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационни правоотношение между
страните. Прави възражения за недействителност на договорите и за изтекла
погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
/по описа на Районен съд-Кюстендил/ с вх. №16541/10.08.2020 год. е образувано гр.д.
№1342/2020 год., изпратено по подсъдност на Софийски районен съд е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.05.2021 год., с
която е разпоредено Р. И. Ч. да заплати на ищеца сумата от общо 1121,67 лева,
представляваща неизпълнени задължения по договори за мобилни услуги и договори
за лизинг, както и държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева.
От Договор за мобилни услуги от 22.12.2017 г. за предпочетен номер +//////, се
2
установява, че между страните е сключен договор, по силата на който са договорени
електронни съобщителни и мобилни услуги със срок на действие 24 месеца, при
стандартен месечен абонамент от 10,99 месечно, с приложена декларация – съгласие,
съгласно която потребителят – ответник декларира, че е получил подписан от
представител на оператора екземпляр от общите условия, изразява съгласие с тях и се
задължава да ги спазва, декларира и получена информация по чл. 4, ал. 1 ЗЗП. Прието е
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ////// от
17.05.2018 г., по силата на който мобилния номер ще бъде ползван при избран
стандартен план стандарт 30,99 лв. Документите носят подпис на потребителя.
Приет по делото е договор за лизинг от 17.05.2018 г., по силата на който ищецът –
лизингодател се задължава да предостави на ответника – лизингополучател за
временно и възмездно ползване на устройство марка SAMSUNG Galaxy A6 blak с
телефонен номер //////, за обща лизингова цена от 467,97 лева с включен 20% ДДС за
срок от 24 месеца, вкл. в чл. 6 е посочено, че неразделна част от договора са Общите
условия на договора за лизинг на устройство, като с подписване на договора
лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло, приема и се задължава
да спазва ОУ на договора за лизинг на устройство, приложени и подписани, вкл. е
приложена декларация – съгласие, съгласно която потребителят – ответник декларира,
че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от общите условия,
изразява съгласие с тях и се задължава да ги спазва, и декларира получена информация
по чл. 4, ал. 1 ЗЗП.
От Договор за мобилни услуги от 19.07.2018 г. за предпочетен номер +/////, се
установява, че между страните е сключен договор, по силата на който са договорени
електронни съобщителни и мобилни услуги със срок на действие 24 месеца, при
стандартен месечен абонамент от 24,99 месечно, с приложена декларация – съгласие,
съгласно която потребителят – ответник декларира, че е получил подписан от
представител на оператора екземпляр от общите условия, изразява съгласие с тях и се
задължава да ги спазва, така и декларира получена информация по чл. 4, ал. 1 ЗЗП.
Документите носят подпис на потребителя.
Приет по делото е договор за лизинг от 19.07.2018 г., по силата на който ищецът –
лизингодател се задължава да предостави на ответника – лизингополучател за
временно и възмездно ползване на устройство марка HUAWEI Y5 2018 Dual Black с
телефонен номер 359899492410, за обща лизингова цена от 163,57 лева с включен 20%
ДДС за срок от 24 месеца, вкл. в чл. 6 е посочено, че неразделна част от договора са
Общите условия на договора за лизинг на устройство, като с подписване на договора
лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло, приема и се задължава
да спазва ОУ на договора за лизинг на устройство, вкл. е приложена декларация –
съгласие, съгласно която потребителят – ответник декларира, че е получил подписан
от представител на оператора екземпляр от общите условия, изразява съгласие с тях и
се задължава да ги спазва, декларира и получена информация по чл. 4, ал. 1 ЗЗП.
В двата договора е предвидено, че при прекратяване на договора преди изтичане
срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му
по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
(а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част
3
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок от договора. Описано е, че с подписване на договора
устройствата са предоставени.
Приети по делото са фактури №**********/05.08.2018 год. за отчетен период
05.07.2018 год. до 04.08.2018 год. за сумата от 92,47 лева, №**********/05.09.2018
год. за отчетен период 05.08.2018 год. до 04.09.2018 год. за сумата от 108,52 лева,
№**********/05.10.2018 год. за отчетен период 05.09.2018 год. до 04.10.2018 год. за
сумата от 72,46 лева, №**********/05.11.2018 год. за сумата от 3,40 лева и
№///////05.12.2018 год. за сумата от 847,18 лева. Във фактури детейлно са посочени
потребелението за фиксирания номер, период назадълженията, дали са масечни такси и
еднократни такси, неустойки, вноски за лизинг.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ.
От представените по делото Договори за мобилни услуги и ценови листи –
приложение към същите, подписани от ответника, съдът намира, че страните са
обвързани от валидни облигационни правоотношения, по които ищецът е осигурил
достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлаганите далекосъобщителни
услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна
съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която
изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи,
включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без
да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В
обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на
сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да
установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна
мрежа, до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставените и
реално използвани услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставените
СИМ карти, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на
потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по
делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги
ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се установява и от неоспорените
детайлни потребления за фиксирани номера ********** и ********** за отчетен
4
период 05.07.2018 г. до 04.10.2018 г. и за отчетен период 05.07.2018 г. до 04.10.2018 г.
В приетите по делото допълнителни споразумения към договорите за мобилни
услуги-Раздел II "Устройства" се установява, че мобилният оператор е предоставил на
ответника устройства на лизинг на преференциална цена, като е посочена и
стандартната цена на устройствата без абонамент и размерът на отстъпката. Съдът
приема за доказано предаване на вещите по договорите за лизинг с оглед изричната
уговорка по споразуменията в частта, в която е описано, че с подписването им са
предоставени устройствата.
Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане, а във фактура № //////
ищецът е начислил сумата 695,74 лв, представляваща съразмерна част от направената
отстъпка от цената на лизинговите вещи. С оглед горното, съдът намира исковете по
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 ЗЕС и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ за
изцяло основателни.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В допълнителните споразумения е предвидено, че при прекратяване на договора
преди изтичане срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число
приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок от договора. Доколкото не
са ангажирани доказателства за заплащане на съответните месечни вноски, съдът
приема за установено виновно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в
неплащане на възникнали задължения за абонаментни такси за три отчетни периода.
Съгласно т. 19б, б. "в" от Общите условия на оператора, последния има право
едностранно да прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане на
дължими суми след изтичане на предвидения срок. Във фактура № ////// ищецът е
начислил неустойки в размер на 151,44 лева, което следва да се приеме за изявление за
едностранно прекратяване на договора съгласно ОУ. Настоящият съдебен състав
намира така уговорените неустоечни клаузи за валидни и непротиворечиви на
5
критериите, съдържащи се в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Макар че клаузата за неустойка, предвижда задължение за длъжника за
заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите анюитетни такси, независимо от
момента на разваляне/прекратяване на същия, но същата е с уговорен и максимален
размер, който може да се начисли, равняващ се на три стандартни абонаментни такси,
т.е. определен е краен предел на задължението за неустойка, така и размер, който е
определен при сключване на договора, с което съдът приема, че редакцията на
неустоечната клауза не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции. С оглед горното, съдът намира иска по чл. 92 ЗЗД за изцяло
основателен по основание и размер.
На следващо място съдът намира възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на претенциите за неоснователно. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК, чийто предмет са
приетите за разглеждане искове, е подадено на 06.08.2020 г. На основание чл. 422, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на ищцовото дружество-доставчик на електронни съобщителни
услуги, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, както и вземането за
неустойка, и лизингови вноски, се погасява с изтичането на тригодишна давност.
Погасени по давност ще са изискуемите парични вземания преди три години назад от
датата на предявяване на исковата молба, а в настоящия случай на заявлението по чл.
410 от ГПК –преди 06.08.2017 г. Претендират се парични вземания за период от
05.07.2018 г. насам, поради което възражението за изтекла погасителна давност на
ответника е неоснователно.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 487,17 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски, сърезмерно с уважената част от претенциите и сумата от 385 лева,
представляваща сторените по ч.гр.д. №45166/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ЙБ“ ЕАД, ЕИК ///// срещу Р. И.
Ч., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, че Р. И. Ч. му дължи сумата от общо от 1121,67
лева (хиляда сто двадесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
неизпълнени задължения по договори за мобилни услуги, договори за лизинг и
неустойки за периода от 05.07.2018 г. до 04.10.2018 г., ведно със законна лихва считано
от 06.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 45166/2020 г. по описа
на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Р. И. Ч., ЕГН ********** да заплати на „ЙБ“ ЕАД, ЕИК /////, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 487,17 лева (четиристотин осемдесет и седем
лева и седемнадесет стотинки), представляваща разноски в настоящото производство и
сумата от 385 лева (триста осемдесет и пет лева), представляваща разноските по ч.гр.д.
6
№45166/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7