Р Е Ш Е Н И Е
№203
гр.
Русе, 23.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Иванка
Венкова, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 233 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „В. В.“ № ***,
В. Т.-Г, чрез адв. Е.К., срещу Решение № 79/22.01.2020
г., постановено по гр.д. № 1170/2019 г. по описа на районен съд Русе.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон, и необоснованост. В този смисъл се излагат
съображения, че по делото безспорно е установено, че по отношение на процесния
електромер е установена видима външна намеса в схемата – монтирана е
допълнителна платка с елементи, свързана към схемата на електромера. Поради
тази причина „ЕРП Север“ АД е изготвило справка, съгласно която общото количество
електроенергия, с което следва да бъде завишено потреблението на електрическа
енергия на абоната, поради неизмерването му, е 3168 кВтч.
В тази връзка и на основание разпоредбите на ПИКЕЕ е извършена корекция, като е
начислено допълнително количество енергия, съответно в размер на 3168 кВтч за периода от 13.07.2018 г. – 10.10.2018
г. и е издадена фактура на стойност 626.23 лв. В жалбата се твърди, че Общите
условия предвиждат възможност за въззивника, въз основа на представени от
„Електроразпределение север“ АД констативни протоколи да изчисли и коригира
сметките за реално използваната от потребителя енергия за изминал период. При
условията на евентуалност се твърди, че в случая е установено точно количество
реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от
абоната по силата на установената между страните облигация по покупко-продажба
на електрическа енергия. Твърди се, че дори да липсва специална уредба, извод
за дължимост на потребената
електроенергия следва от принципа, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставена стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, като
се позовава на Решение № 21/01.03.2017 г., постановено по т.д. № 5041/2016 г.
по описа на ВКС, І го.
С въззивната жалба се иска обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли
изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна. В съдебно заседания процесуалният представител на въззиваемата
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска същата да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК.
С обжалваното решение е признато
за установено, че Ю.Й.Н.- К., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, гр. В.а,
бул. „В. В.” ***, В. Т. Г, сумата 626,23 лева представляваща начислена стойност
на електроенергия в резултат на корекция на сметката на обект на потребление в
гр. Р., ул. „А. К.“ № **, вх. *, ет. *, с клиентски номер ********** и абонатен
номер ********** за периода 13.07.2018 г.- 10.10.2018
г., за която сума е издадена фактура № **********/20.02.2019 г.
Настоящата
въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд.
Страните не
спорят, а и по делото е установено, че Ю.Й.Н. - К. е потребител на електрическа
енергия за битови нужди, като ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение север“ АД – гр. Р., ул.
„А. К.“ № **, вх. А, с абонатен № ********** и кл. № **********.
Видно от представения
по делото Констативен протокол № 1701732 на 10.10.2018
г. служители на „Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на
„Енерго-Про Продажби“ АД са извършили техническа проверка на измервателните
системи на процесния обект, при която СТИ с фабричен № 1115031200522619 е
демонтиран, показанията му са отразени в протокола, а на негово място е
монтиран друг с фабричен № 1115031700818200 с нулеви начални показания в
съответните регистри. В констативният протокол е отразено, че при проверката на
електромера с уред се измерва грешка от минус 03,73 % при товар 1,74 А. Демонтираният
електромер е предоставен на Български институт по метрология, където е
изготвена метрологична експертиза на средството за измерване. Видно от
представения за това Констативен протокол № 184/07.02.2019 г., при извършена
проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на механични дефекти
на кутията, на клемите и на клеменния блок на
електромера, както и наличие на всички необходими обозначения на табелката на
електромера. Установено е прекъсване на пломбажна
тел. Проверена е точността на електромера, като всички стойности са в рамките
на допустимото отклонение. Проверката на показващото устройство отчита
отклонение в рамките на допустимата грешка – минус 1,00. Описано е техническото
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп –
осъществен е достъп до вътрешността на електромера, като към схемата на
електромера е свързана (запоена) допълнителна платка с елементи, поради което
електромерът не съответства на одобрения тип. При софтуерно четене е
установено, че показанията изведени на дисплея съответстват с тези, съхранени в
енергонезависимата памет на електромера.
В резултат на
заключението на метрологичната експертиза и справка № 51309_445Е от 18.02.2019 г. на „Електроразпределение Север“ АС,
въззивното дружество е извършило корекция на сметките на въззиваемата,
като е съставило Фактура № ********** от дата 20.02.2019 г., с която е начислило
допълнително електрическа енергия 3168 кВтч за периода
от 13.07.2018 г. до 10.10.2018 г., за сумата от 626.23
лева с ДДС.
За извършената
проверка на електромера, както и за последвалото преизчисляване на количеството
потребена електрическа енергия, въззивното дружество
е уведомило въззиваемата, видно от приложените писма
и обратна разписка.
С отговора на
исковата молба са представени справка за потреблението на въззиваемата за
периода от 22.01.2017 г. до 22.12.2018 г., извлечение за фактури и плащания,
както и извлечение от сметка.
В хода на първоинстанционното
дело е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от
заключението на което се установява, че процесният електромер е статичен,
еднофазен, двутарифен. Констатирало е, че
електромерът е монтиран при абоната на 20.09.2012 г. с нулеви показания. В
заключението е посочено, че при условие, че процесното СТИ не съответства на
одобрения тип, е било налице неотчитане от измервателната система на СТИ на
преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия. Вещото лице е
посочило, че за процесния период от 13.07.2018 г. до 10.10.2018
г. (90 дни) отчетената електроенергия е 1269 кВтч на
стойност 279.91 лв., а допълнително начислената за същия период е 3168 кВтч и е заключило, че общото количество енергия за периода
– 4437 кВтч. може да бъде доставено до абоната,
съобразено с пропускателната способност на присъединителната линия и
присъединителните съоръжения. В заключението е посочено, че няма информация за
момента на неправомерно присъединяване между входа и изхода на токовата клема
на СТИ (дали е направено преди повече от 90 дни от датата на проверката или е
нестъпила през 90-дневния период).
При
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите Д.Ю. – с. в „Електроразпределение Север“ и участвал в
извършената проверка, и свидетелката М. Ш., също присъствала на проверката като
свидетел.
Свидетелят Ю.
посочва, че проверката се извършва със специализиран софтуер, с лаптоп и
оптична глава. Абонатът не е присъствал, присъствали са свидетели. При
проверката е установена грешка, т.е. че електромерът не е в класа си за точно
мерене и затова е демонтиран и предоставен на БИМ за експертиза. Констатирали
са грешка от минус 3%, а в случая допустимата грешка е 1 %. Показанията на
електромера са показани на посочените в протокола свидетели.
Свидетелката Ш.
посочва, че през есента на 2018 г. с. на „Енерго – Про“ извършвали проверки в жилищната кооперация на ул. „А.
К.“ № **. Не е присъствала на самата подмяна на електромера, а единствено е
проверила показанията на демонтирания електромер със записаните показания в
протокола. На свидетелката не е прочетено написаното в протокола. Не обяснена
причината за подмяна на електромера.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът
приема следното от правна страна:
При предявен
отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен
интерес от предявяване на иска, а в тежест на ответника е да установи
съществуването на това оспорено право. В случая ищцата и въззиваема
в това производство е доказала наличието на правен интерес от отричането на
това задължение, поради наличието на претенция от страна на ответното дружество
за наличието на такова вземане. При това положение в тежест на ответното
дружество и въззиваем в това производство е да докаже
пълно и главно съществуването на претендираното
вземане по основание и размер, което според настоящата инстанция това не е
сторено.
Правилата за преизчисление на количеството електрическа енергия от
оператора са били уредени от Правила за измерване на електрическата енергия
(ПИКЕЕ) на ДКЕВР, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник", бр. 98 от
12.11.2013 г. и впоследствие отменени с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. (обн. - дв, бр. 15 от 2017 г.),
с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51. Впоследствие
с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г. са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48 – 51). В
случая проверката предхожда отмяната на процесните разпоредби, поради което
същите са били действащи в отношенията между страните към онзи момент. Видно от представения по делото констативен
протокол, съставен при извършване на проверката на електромера, въззиваемата не е присъствала на извършената проверка и
протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели, удостоверено с техните
подписи. Следователно дружеството е спазило съществуващия преди отмяната на
ПИКЕЕ ред за извършване на проверката и съставянето на констативен протокол.
Предвид представените в хода на делото писмени доказателства, в това число протоколът
за извършена експертиза от БИМ е установено по делото, че е осъществен достъп
до вътрешността на електромера, като към схемата на електромера е свързана
допълнителна платка с елементи. Доказателства в обратния смисъл не са събрани.
Въпреки това, настоящата
въззивна инстанция намира, че за въззивното дружество не е възникнало правото
за извършване на корекция по реда на чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.), тъй като с
отмяната на чл. 48 – 51, считано от 23.11.2018 г., т.е. преди да бъде извършено
начисляването на допълнително количество електроенергия, е отменена и
методиката за изчисляване на допълнителното количество електроенергия, което
следва да бъде начислено. При липсата на такава методика отпада възможността за
енергоснабдителното дружество да начисли допълнително
електроенергия. При това положение, въззивният съд намира, че не е доказано
дали начисленото за процесния период допълнително количество електроенергия е
действително потребено от въззиваемата.
С оглед изложените
мотиви съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата е заявила своевременно искане
за присъждане на разноски в настоящата инстанция, като е представила списък по
чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, с уговорено и
платено възнаграждение в размер 300 лева. Предвид това и на основание чл. 78,
ал.1 вр. чл. 273 от ГПК, въззивната страна следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата
от 300 лева, представляваща разноски по делото за един адвокат.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79/22.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1170/2019 г. по описа на
районен съд Русе.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Енерго-Про Продажби” АД, със седалище и адрес
на управление: гр. В., бул. „В. В.“ №***, В. т. Г, ЕИК *********, да заплати на
Ю.Й.Н.- К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лева, представляваща
разноски за един адвокат.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.