№ 141049
гр. София, 03.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110147402 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 637, ал. 6 ТЗ.
Образувано е по искова молба на "И., с която срещу "В. (в несъстоятелност) са
предявени в условията на кумулативност конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и
осъдителен иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 10 312,83 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължението на продавача по договора да изпрати на купувача покана за
неговото сключване (компесаторна неустойка за договорно неизпълнение).
От служебно извършената справка пратидата на ответника в ТРРЮЛНЦ е
установено, че с Решение № 157/06.02.2023 г. по т.д. № 704/2022 г. на СГС е обявена
неплатежноспособността на ответника, определена е начална дата и е открито производство
по несъстоятелност за дружеството. Съдът е постановил общ запор и възбрана, като в
свикано и първо събрание на кредиторите.
С разпореждане № 117703/20.08.2024 г., постановено по делото, съдът е указал на
ищеца като има предвид обстоятелството, че ответникът се намира в производство по
несъстоятелност, да обоснове правния си интерес от предявяване на осъдителен иск за
парично вземане за неустойка с оглед нормата на чл. 637, ал. 6 ТЗ. В допълнение на страната
са дадени указания да уточни дали претендира в условията на кумулативност обявяване на
предварителния договор за окончателен (т.е. реализиране на последиците от изпълнение на
договора) и едновременно с това обезщетение за неизпълнението от страна на ответника под
формата на неистойка, за която е предявен осъдителен иск. На ищеца са указани
последиците при неизпълнение на указанията на съда в предоставения срок.
Препис от разапореждането е връчен на ищеца на 26.08.2024 г., като както в срока за
изпълнение на указанията, така и към датата на постановяване на настоящото разпореждане
ищецът не е предприел действия в отговор на предоставената му възможност.
Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ след откриването на производство по
несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни
производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за
защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на
несъстоятелността, трудови спорове, парични вземания, обезпечени с имущество на трети
лица.
Константно в съдебната практика и в правната доктрина се приема, че на осн. чл. 608
вр. чл. 616, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност има специфична цел – да осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието
на длъжника. В решение № 53/16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
1
подробно е разяснено, че с постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност по чл. 630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя
началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността. Извън изрично
предвидените в закона изключения, от този момент удовлетворяването на кредиторите на
длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това
производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез
оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в
производството по несъстоятелност на това му качество, което от своя страна е обусловено
от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземането си именно в
производството по несъстоятелност. Посочените разпоредби гарантират и възможността не
само на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството
на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в
несъстоятелността, част от която е и производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на
възражения срещу съставените от синдика списъци. След откриване на производството по
несъстоятелност, по арг. на чл. 637, ал. 6 ТЗ, липсва право на иск относно вземанията на
кредиторите, ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството
по несъстоятелност (така Определение № 213 от 1.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
1934/2023 г., I т. о., ТК).
В случая производството пред съда е образувано след откриване по отношение на
ответника на производство по несъстоятелност. Ето защо и доколкото осъдителнният иск за
парично вземане за неустойка не попада сред предвидените в закона изключения, то и е за
кредитора не съществува право на иск, който да бъде разгледан от гражданския съд извън
производството по несъстоятелност, независимо от твърденията на ищеца, че вземането
произтича от предварителен договор, още повече е предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Ето защо исковата молба в частта, с която е предявен иск за неустойка по чл. 92 ЗЗД
следва да бъде върната, а производството пред Софийския районен съд в тази част подлежи
на прекратяване.
Така мотивиран на основание чл.130 ГПК, вр. чл. 637, ал. 6 ТЗ, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба, вх. № 53477/10.05.2024 г. в частта, с която "И., ЕИК ., е
предявило срещу "В., ЕИК . (в несъстоятелност) осъдителен иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 10
312,83 лева, представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 07.06.2021 г. за неизпълнение на задължението на ответника като
продавача по договора да изпрати на ищеца като купувач покана за неговото окончателно
сключване и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 47402/2024 г. по описа на СРС,
Гражданско отделение, 41 състав, в посочената част.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2