Решение по дело №166/2020 на Районен съд - Костинброд

 

 

           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

                гр. K., 11.03.2021 г.

 

             В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          K.ският районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                            

 

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от районния съдия РОДОПСКИ гр.д.№ 166 / 2020 година, за да се произнесе,  взе предвид :

Делото е образувано по искова молба, предявена от Л.А.Ц.,  ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.Т. от САК в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Д.Д., ЕГН ********** срещу Д.И.Д., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Р.А., съдебен адрес:***, с правно основание чл.150 от СК – иск за увеличаване на издръжка на малолетно дете от 100 на 200 лева, считано от датата на завеждане на иска пред съда – 21.02.2020 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за нейното изменение или  прекратяване. Претендира съдебни разноски.

Ответникът не оспорва иска по основание, само частично по размер. Признава същия за сумата от 152,50 лева, която е готов да изплаща на детето си. Представя платежни документни преводи за издръжка на детето. Претендира съдебни разноски.

K.ският районен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна  следното :

Видно от доказателствата по приложеното гр.д.№ 559/2013 година, по описа на КРС, ответникът е бил осъден да заплати на основание чл.143, ал. 2 от СК, във връзка с чл. 149 от СК на малолетното дете Д.Д.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.А.Ц., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, считано от 10.09.2012 година до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване

Видно от служебно изисканата от съда справка от НОИ за трудова заетост и доходи, ответникът получава средно месечно БТВ от 3000,00 лева, а от служебната бележка на майката – същата получава средномесечен брутен трудов доход от 1100,00 лева.

Според доказателствата по делото и представения социален доклад се установява, че родителите са трайно разделени, като бащата не се интересува от детето, но изплаща присъдената издръжка от 100 лева редовно, както и 20 лева допълнително. Детето е ученик във втори клас, а грижи за неговото отглеждане и възпитание полага майката.

Така представените  и приети от съда факти и доказателства не са оспорени от страните.

 

С оглед установените факти, съдът възприе следните правни съображения :

 

Предявен е иск, с правно основание чл.150 от СК.

Същият се явява ОСНОВАТЕЛЕН.

При определяне размера на издръжката, съдът се съобрази с нуждите на детето, като взе предвид възрастта му, здравословното му състояние и възможностите, обусловени от доходите на неговите родители.

Детето Д. е на 9 години и 8 месеца, редовен ученик е и се намира във възраст, на която нуждите му за обучение, храна, облекло, възпитание и издръжка постоянно нарастват. То неминуемо изпитва нужди, които следва да бъдат задоволявани, като за това размерът на поисканото увеличение се явява наложителен и адекватно съразмерен.

При определяне размера на издръжката на детето, съдът се съобрази и с възможностите, обусловени от доходите на неговите родители, като взе предвид и факта, че бащата получава доходи в размер, предполагащ заплащане на исканото увеличение без особени затруднения.

Съгласно чл.142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя от нуждата на лицето и от възможностите на родителите, а според ал.2 на същия член минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – за 2020 година следва да е в размер на 152,50 лева.

За извършване на необходимата преценка, съдът следва да разгледа и установи наличието на посочените две законови предпоставки кумулативно. Липсата на коя да е от двете предпоставки обуславя неоснователността на предявеното искане.

Съдът преценява, че искането за увеличение на определената издръжка от 100 лева на 200 лева се явява основателно, съобразно гореизложените мотиви и критерии, посочени от съда.

Според посочените критерии, съдът намира, че месечните нужди на детето могат да бъдат задоволени с общата сума от 300,00 лева.

От тази сума ответникът следва да заплаща на детето си месечна издръжка, в размер на 200 лева, с оглед на реалните икономически условия и съответстващите нужди на едно дете в такава възраст и според възможностите на бащата.

Разликата до пълния определен размер, следва да се осигурява от майката, която освен това полага непосредствените грижи и разходи по отглеждането и възпитанието на детето.

Съдът счита за ирелевантно въведеното твърдение от страна на ответника, че съгласно представения банков отчетен превод, за периода от 12.11.2019 година до 26.10.2020 година е заплащал с 20 лева по-висока издръжка за детето, тъй като платеното в повече е било по негово желание и за този ексцес е недопустимо да се допуска прихващане или частично намаляване на поисканото увеличение по настоящото дело.

Поради изложените съображения, съдът намира, че размерът на присъдената със съдебно решение месечна издръжка, която бащата е задължен да заплаща на детето си следва да бъде изменен, като се увеличи, както следва: от 100,00 лева, на 200,00 лева, считано от датата на завеждане на иска пред съда – 21.02.2020 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за нейното изменение или  прекратяване.

С оглед характера на настоящото производство – спорна съдебна администрация, всяка една от страните следва да понесе разноските, които е направила пред първата инстанция, независимо от изхода на спора. В тази насока е и възприетото в Определение № 385/25.08.2015 година, по дело № 3423/2015 г., на ВКС, ГК, І г.о.).

 

Воден  от  горното, СЪДЪТ

                         

                        

                          Р            Е             Ш             И        :

 

 

ДОПУСКА, на основание чл.150 от СК, ИЗМЕНЕНИЕ НА  РАЗМЕРА НА  ОПРЕДЕЛЕНАТА  с Решение № 49 от 13.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 559/2013 година, по описа на КРС, ИЗДРЪЖКА, както следва: от 100,00 (сто) лева, на 200,00 (двеста) лева месечно, считано от датата на завеждане на иска пред съда – 21.02.2020 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за нейното изменение или  прекратяване.

ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Д.Д.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.А.Ц.,  ЕГН ********** сумата от 200,00 (двеста) лева месечно, считано от датата на завеждане на иска пред съда – 21.02.2020 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за нейното изменение или  прекратяване.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал. 1  ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ  на решението.

 

ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на съда сумата в размер на 144,00 лева, както и сумата от 05,00 (пет) лева, за служебно издаване на изпълнителен лист, при недоброволното й внасяне.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, пред Окръжен съд - С..

 

                                                

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :