Решение по дело №6259/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 февруари 2018 г. (в сила от 14 март 2018 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова Иванова
Дело: 20171720106259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Перник, 19.02.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в публично съдебно заседание на  двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

При секретаря АНТОАНЕТА ВАСИЛЕВА, като разгледа гр. д. № 6259/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Иван Несторов Витанов срещу В.И.Б., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по силата на Общи условия за предоставяне на “В и К” услуги на потребителите от В и К ООД - Перник, приети с Решение № ОУ -021/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Твърди, че ответникът е титуляр на партида при него с абонатен № 1181337. Сочи, че в изпълнение на своето задължение по облигационното отношение е предоставял в недвижим имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Кирил и Методий, бл. 6, вх. Б, ат. 3, “В и К”-услуги през периода 09.12.2011 г. – 17.12.2015 г. на обща стойност 827.36 лв., като ответникът не е изпълнил своето задължение да заплати посочената сума. Твърди, че поради изпадането в забава ответникът му дължи и лихва за забава върху всяка просрочена главница в размер на 134.96 лв., считано за периода  17.02.2012 г. – 11.01.2016 г.

Твърди, че за посочените вземания е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, въз основа на което е било образувано ЧГД № 5007/2017 г. по описа на ПРС. Заповедта е била издадена, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжинка.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 827.36 лв., представляваща стойността на доставени “В и К” услуги, във водоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Кирил и Методий, бл. 6, вх. Б, ателие 3 през периода 09.12.2011 г. – 17.12.2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 134.96 лв., считано за периода 17.02.2012 г. – 11.01.2016  г., като и законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2017 г./датата на подаване на заявлението/, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5007/2017 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Искът е оспорен по основание и размер. Ответникът твърди, че не е единствен собственик на процесното водоснабдено жилище. Сочи, че недвижимият имот е бил собственост на нейния баща – Иван Драганов Букарски, починал на 30.04.2004 г. Сочи, че наред с нея собственици на имота са К.Б. – ½ ид. ч. и Борис Букарски – ¼ ид. ч. Затова счита, че не дължи цялата стойност на доставените през процесния период В и К услуги.Заявява възражение с правна квалификация чл. 111 от ЗЗД за погасяване на част от исковата сума по давност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не е изпратил представител. В докладвана в съдебно заседание молба е заявил, че поддържа предявения иск. Моли същия да бъде уважен. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

 В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – адв. Б. оспорва иска. Поддържа отговора. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 5007/2017 г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество e частично основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е, при условията напълно и главно доказване да установи качеството си на “В и К” – оператор и качеството на потребител на “В и К”- услуги на ответника, изпълнение на своите задължения по възникналата между страните облигационна връзка и вида и размера на задължението на ответника. Всички посочени обстоятелства са спорни между страните.

          Видно от представената в заповедното производство справка, извършена в електронната страница на търговския регистър, предметът му на дейност е проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителните канализационните, електро и топлоенергийните системи, включително и пречиствателни станции и всички други дейности и услуги в страната и чужбина незабранени от закона. Следователно същият има качеството “В и К” - оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Преценка за наличие качеството потребител на “В и К” услуги по отношение на ответника, следва да се прави съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1 от представените по делото ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор в гр. Перник, неоспорени от ответника.  Съгласно цитираните разпоредби потребители на “В и К” - услуги са всички физически и юридически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят “В и К услуги” или на имоти в етажна собственост.

Видно от административният адрес на процесния имот, същият е част от етажна собственост.

За установяване качеството потребител на “В и К” - услуги на ответника, по делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен от ЖСК “Колош” – гр. Перник, решение № 609/06.08.2002 г. по гр. д. № 4030/2002 г. по описа на ПРС, влязло в сила на 11.11.2002 г., удостоверение за наследници изх. № 5242/15.10.2014 г. на община Перник.  От тях е видно, че по силата на наследствено правоотношение ответникът е придобил в собственост ¼  ид. ч. от процесния недвижим имот. Затова той има качеството потребител на “В и К” - услуги по смисъла  § 1, т. 2 от ЗРВКУ и съгласно  чл. 30, ал. 3 от ЗС дължи заплащане на ¼ част от стойността на доставената и отведена питейна вода във водоснабдения имот.

За установяване на ползваните във водоснабдения имот “В и К” – услуги и тяхната стойност са ангажирани писмени доказателства – справка – извлечение за процесния период, неоспорена от ответника. От нея се установява, че през периода 09.12.2011 г. – 17.12.2015 г. в жилището е доставена и отведена питейна вода на обща стойност 827.36 лв. Тъй като ответницата е собственик на ¼ ид. ч. от жилището на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, дължи заплащане на сумата от 206.84 лв. Затова искът е основателен до тази сума, а за разликата от 620.82 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.

          Ответницата е заявила възражение за погасяване по давност на исковата претенция. Вземанията, предмет на делото са периодични, тъй като са за заплащане на парични суми, с единен правопораждащ факт – доставка на В и К - услуги, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова за погасяването им по давност е относим тригодишния срок по чл. 111, б. В от ЗЗД. От експертизата на вещото лице В.П., която съдът кредитира като пълна и обоснована, изготвена с необходимите професионални знания и опит, се установява, че срокът по чл. 111, б. В от ЗЗД е изтекъл за дължимите от ответницата суми за доставена и отведена питейна вода за периода 09.12.2011 г. – 02.08.2014 г. в размер на 101.10 лв. Затова за посоченият период и размер искът следва да се отхвърли като погасен по давност. С оглед изложеното основателен е искът за сумата от 105.74 лв., представляваща стойността на доставена и отведена питейна вода през периода 03.08.2014 г. – 17.12.2015 г. и същият следва да се уважи.

          Предвид погасяването по давност на главното вземане, на основание чл. 119 от ЗЗД погасени по давност са и акцесорните вземания за обезщетение за забава, начислени върху него. Размерът им е изчислен от вещото лице и е 28.71 лв.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К – услуги на потребители от В и К – оператор, изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на доставените В и К услуги настъпва в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В разпоредбата на чл. 42 от Общите условия е предвидено при забава от страна на потребителя, същият да заплаща лихва в размер на законната лихва за страната. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът дължи обезщетение за забава върху частта за главницата, за която искът е уважен за периода 07.09.2014 г. – 11.01.2016 г. Размерът и е изчислен от вещото лице П. и е 5.03 лв. Предвид изложеното акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава е основателен до този размер и следва да се уважи. За разликата от 101.22 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, а за 28.71 лв. – като погасен по давност.

Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, както следва 4.50 лв. – в заповедното производство и 36 лв. в исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 336 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.Б., ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Иван Несторов Витанов сумата от 105.74 лв. /сто и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща ¼ част от стойността на доставена и отведена питейна вода през периода 03.08.2014 г. – 17.12.2015 г. във водоснабдено жилище с административен адрес: гр. Перник, Кирил и Методий, бл. 6, вх. Б, ателие 3, ведно с обезщетение за забава в размер на 5.03 лв. /пет лева и три стотинки/, считано за периода 07.09.2014 г. – 11.01.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2017 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5007/2017 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 620.82 лв., претендирана като главница, като неоснователен и за разликата от 101.10 лв. за периода 09.12.2011 г. – 02.08.2014 г. - като погасен по давност и за разликата от  101.22 лв., претендирана като лихва за забава, като неоснователен и за разликата от 28.71 лв. - като погасен по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Иван Несторов Витанов сумата от 4.50 лв. /четири лева и петдесет стотинки/, представляваща направени в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете и 36 лв. /тридесет и шест лева/, представляваща направени разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Иван Несторов Витанов да заплати на В.И.Б., ЕГН ********** ***  сумата от 336 лв. /триста тридесет и шест лева/, представляваща направени разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него и ЧГД № 5007/2017 г. по описа на ПРС да се върнат на Х гр. с.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: