№ 380
гр. Пловдив, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско
дело № 20255001000479 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е на 23.07.2025г. въззивна жалба от „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ
- ПС - ПЛОВДИВ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №32, ет.1 офис 3 против решение № 296/
25.06.25г. постановено по т.д.№ 40/25г. по описа на ОС Пловдив от
15.04.2025г., с което се ОТХВЪРЛЯТ исковете на „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ -
ПС - ПЛОВДИВ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №32, ет.1 офис 3, представлявано от И. Д. Д.,
предявени против “Индустриална зона КЦМ”ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“,
представлявано от А. К. Д., за заплащане на сумата 25 000 евро (равняващи се
на 48 895,75 лв.), представляваща неустойка за виновно неизпълнение на
купувача по чл.5, ал.1 от предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 04.12.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, както и за сумата 17 941,51 лв. -
обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода
от 14.01.2022 г. (три години преди подаване на исковата молба) до датата на
исковата молба.
В жалбата по подробни съображения се твърди, че решението е
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалния закон. Счита се, че следва да бъде отменено същото, по
съображения, че неустойката се счита от жалбоподателя, че не е погасена по
давност и същата е дължима предвид изправното поведение на страната във
възникналото спорно правоотношение. Също така се счита, че относно
изправността на жалбоподателя по отношение възникналото правоотношение
1
с противната страна има влязло в сила решение и сила на присъдено нещо.
Поради това се моли да се отмени изцяло обжалваният съдебен акт и се
постанови от настоящата инстанция решение, с което се уважат изцяло
предявените от жалбоподателя осъдителни обективно съединени искове.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Индустриална зона
КЦМ ЕООД, с която подробно се взема становище, че твърдените от
жалбоподателя пороци по съдебното решение не са налице, същото е
правилно и законосъобразно, като се моли да бъде потвърдено.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата
по делото намери за установено следното:
Пред първата инстанция ищецът „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ - ПС -
ПЛОВДИВ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Фердинандова“ №32, ет.1 офис 3, представлявано от И. Д. Д., твърди, че на
04.12.2019 г. е сключил с ответника предварителен договор за продажба на
недвижими имоти в землището на гр.Куклен, обл.Пловдив, по който ищецът е
продавач, а ответникът - купувач. Уговорено е заплащане на капаро в размер
25 000 евро, платено от купувача на 19.12.2019 г. Останалата част от
продажната цена в размер 975 000 евро (общата продажна цена е 1 000 000
евро) е платима в деня на подписване на окончателния договор пред нотариус.
Страните са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на
имотите най-късно до 31.01.2020 г. Такъв не е подписан, тъй като ответникът
не е изпълнил задължението си да плати продажната цена до крайната дата за
изповядване на сделката. Считано от този момент, действието на договора е
прекратено. С договора е уговорена неустоечна клауза, по силата на която за
допуснатото неизпълнение ответникът дължи на ищеца неустойка в размер 25
000 евро, равняващи се на 48 895,75 лв. Изтъква се, че по друг съдебен спор
между страните е влязло в сила решение, с което е признато за установено, че
настоящият ищец не дължи на ответника неустойка за неизпълнение на
договора в размер 25 000 евро и е отхвърлен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен
от настоящия ответник против ищеца и трето за спора лице. Със съдебното
решение е прието, че окончателен договор за продажба не е сключен по вина
на купувача, който не е изпълнил основното си задължение да изплати в деня
на изповядване на сделката пълния размер на договорената продажна цена.
Върху вземането на ищеца за неустойка е кумулирана законна лихва за
периода от падежа до датата на исковата молба и от исковата молба до
окончателното плащане. Въз основа на изложените твърдения е формулирано
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 25 000 евро,
равняващи се на 48 895,75 лв. - неустойка по чл.5, ал.1 от договора, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
да му заплати мораторно обезщетение за периода от 14.01.2022 г. (три години
преди подаване на исковата молба) до датата на иска, възлизащо на сумата 17
941,51 лв. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът “Индустриална зона КЦМ”ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“,
представлявано от А. К. Д., оспорва иска. Не отрича сключването на сочения
от ищеца предварителен договор. Поддържа, че е изправна страна по
договора. Посочва, че е имал готовност да заплати по сметка на продавача
остатъка от продажната цена след приспадане на внесеното капаро в деня на
изповядване на сделката, като е заплатил местния данък за придобиване на
имотите по сметка на общ.Куклен, както и е заплатил държавна такса за
вписване на нотариален акт. Единствената причина сделката да не бъде
2
изповядана е била отсъствието на представител на продавача, който не се е
явил пред нотариуса до края на работния ден на 31.01.2020 г. Твърди, че
купувачът е платил в срок уговореното капаро, а на 17.01.2020 г. е наредил по
сметка на продавача и сумата 1 552 089,21 лв., която без причина му е била
върната от последния. На 23.01.2020 г. продавачът е върнал и полученото
капаро. Купувачът по предварителния договор за продажба е напълно
изправна страна по същия и не дължи претендираната неустойка. Тъй като
този иск е неоснователен, неоснователен е и обусловеният от него иск за
мораторно обезщетение. При условията на евентуалност се прави възражение
за погасяване по давност на претендираното вземане за неустойка, като
ответникът поддържа, че давността е 3-годишна по чл.111, б.б) ЗЗД. Възразява
се в тази връзка, че вземането на ищеца за неустойка не е било предмет на
производството по т.д. №438/2020 г. на ОС Пловдив. Това вземане е предявено
за първи път с настоящата искова молба от 15.01.2025 г. Процесният
предварителен договор е прекратен поради неизпълнение на 31.01.2020 г.,
респективно давностният срок за процесното вземане е изтекъл още към
м.февруари 2023 г. По изложените съображения, ответникът моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
При така изразените становища и след събиране на доказателствата
първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт, в който е
приел че вземането на ищеца за неустойка не е възникнало, евентуално -
същото е погасено по давност, поради което искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Тъй като този иск е неоснователен, неоснователен е
и обусловеният от него иск за мораторно обезщетение, който също следва да
бъде отхвърлен.
Може да се заключи от събраните по делото писмени доказателства и
становищата на страните, че между тях е възникнало правоотношение по
предварителен договор за продажба на недвижими имоти по смисъла на чл.19
ЗЗД. Ищецът е обещател и продавач по договора, а ответникът - купувач.
Уговорено е окончателен договор да бъде сключен най- късно до 31.01.2020 г.
Цената е платима на две части - първата е авансова, наименована „капаро“, в
размер 25 000 евро, която следва да бъде платена по сметка на пълномощник
на продавача, а втората в размер, равен на остатъка до пълната продажна цена,
следва да бъде платена най-късно в деня на сключване на окончателния
договор - съгласно чл.2, ал.3 постъпването на сумата по сметка на купувача е
условие за изповядване на сделката. В чл.5 от договора са уговорени
последиците при виновно неизпълнение на задълженията за прехвърляне на
собственост и за плащане на уговорената цена, като е предвидено, че
неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер, равен на
платеното капаро (25 000 евро). При неизпълнение на продавача, освен
неустойката, той следва да върне на купувача полученото капаро, а при
неизпълнение на купувача - продавачът може да задържи капарото като
неустойка. При виновно неизпълнение на задълженията в срока до 31.01.2020
г., договорът се счита за прекратен, като виновната страна дължи неустойка в
горния размер. Съществува също така решение постановено по в.т.д.
№530/2022 г. на АС Пловдив, с което е уважен отрицателен установителен иск
от настоящия ищец против настоящия ответник,което се ползва със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните, установявайки, че ищецът
(като продавач) не дължи на ответника (като купувач) неустойка за виновно
неизпълнение по чл.5 от договора.
При така сложилия се изход от спора продавачът е инициирал защита на
3
своите права и законни интереси по настоящото дело, като претендира от своя
страна, че купувачът е неизправна страна по договора и желае да му бъде
присъдена предвидената в облигацията неустойка.
В случая страните са приели в сключената облигация два вида
обезщетение за неизпълнение, а именно неустойка в размер на платеното
капаро и респективно също връщане на капарото на купувача, при
неизпълнение от продавача или задържане на същото от продавача при
неизпълнение от купувача. Именно термина „капаро“ е придобил
гражданственост и се използва в оборота, но това всъщност обективира
нормативно закрепения институт „задатък“, за който е посочено, че служи за
доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото
изпълнение./чл.93 от ЗЗД/ Несъмнено не съществува никаква нормативна
пречка страните да уговорят два вида обезщетение за неизпълнение- единия
по чл.92 от ЗЗД, а другия по чл.93 от ЗЗД. Предмет на разглеждане по
настоящото дело е уговорената неустойка.
По повод съдържанието на въззивната жалба и първоинстанционното
решение следва да се подчертае, че приключилия, с влязло в сила решение по
т.д.№ 530/22г. по описа на ПАС, правен спор не може да бъде разглеждан в
светлината на установено изправно поведение на продавача по сделката, който
установен факт да ползва ищеца в настоящото производство. Несъмнено
силата на присъдено нещо не се разпростира и по отношение мотивите на
съдебния акт. Поради това и каквото и да е било посочено в мотивите на
решение по т.д.№ 530/22г. по описа на ПАС, по отношение на тези
констатации не може да се приеме, че е налице СПН.
Наред с това на съда е служебно известно решение № 60081/26.07.2021
г. по т. д. № 95/2020 г. на ВКС, I т. о., с което е прието, че разпоредбата на чл.
298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между
същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., т. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС със
сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет
на делото. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или
несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на
съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират – юридически
факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във
времево отношение спорното право е установено за съществуващо или
несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което
решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено
нещо. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар.
преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които
са настъпили до този момент. Поради това и несъмнено влязлото в сила
предходно решение по иницииран процес между страните по същия договор
означава, че следва да се приеме, че е налице СПН по отношение на
въведените от ищеца факти, респективно права, които са предмет на делото и
съдебното решение. Поради това и е установено несъмнено в отношенията
между страните, че купувачът не е изправна страна по сделката и поради това
и продавачът не му дължи заплащане на неустойка, като е иницииран
първоначално инцидентен отрицателен установителен иск. Именно това е
основния предмет на предходното дело, като основанието да се уважи иска е,
че купувачът не е заплатил цената на вещите в уговорения срок изцяло. Т.е.
4
спорът е концентриран около обстоятелството, че купувачът не е кредитор,
което е съвсем обяснимо с оглед заведения основен иск по чл.135 от ЗЗД от
страна на “Индустриална зона КЦМ” ЕООД. Обстоятелството, че в мотивите
на съдебния акт на ПАС се сочи, че продавачът е изправна страна не е факт с
правно значение, който да е предмет на иска, респективно не е бил предмет на
делото. Т.е. това не е юридически факт, който е въведен от ищеца и върху
който тежи СПН, за да се приеме, че в настоящия правен спор това е
обстоятелство, което не нуждае от доказване.
От съдържанието на решението по т.д.№ 438/2020г. по описа на ПОС
несъмнено може да се направи категоричния извод, че твърденията на ищеца
по инцидентния отрицателен установителен иск е, че не дължи неустойка
поради това, че купувачът не е изпълнил условието да заплати цялата цена по
сделката. В изложението на ищеца продавач никъде няма твърдение, че
всъщност той е бил изправната страна по сделката, като е поддържано, че
всъщност договорът е прекратен по взаимно съгласие. ЗАВОДСКИ
СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД изрично настоява, че е възприел, че
договорът е прекратен по взаимно съгласие поради конклудентно съгласие на
страните на 23.01.2020г., чрез възстановяване на платеното капаро и
получаването му от купувача без възражения.
При така сложилото се фактическо и право статукво между страните
очевидно е, че няма СПН относно факта, че ищецът по настоящото
производство е изправна страна по сделката поради липсата на въведени
подобни твърдения при разглеждане на предходното дело между страните. Ето
защо това е факт с правно значение, който подлежи на доказване и
самостоятелна преценка от съда пред който се разглежда настоящия правен
спор.
Съобразно съдържанието на представените по делото писмени
доказателства несъмнено може да се направи извода, че всъщност ищеца не е
установено да е изправна страна по договора. Няма спор, а и се установява от
документа на л.14, че ответникът е заплатил по банкова сметка на адвокат Й.
П.-П., посочена в чл.1, ал.3 от договора като сметка за плащане на
уговореното капаро, сумата 48 895,75 лв. - левова равностойност на 25 000
евро. Плащането е извършено на 19.12.2019 г. От приложеното на л.15
извлечение по сметка се установява, че на 17.01.2020 г. ответникът
“Индустриална зона КЦМ”ЕООД е превел по сметка на ищеца и сумата 1 552
085,21 лв. В същия ден тази сума е възстановена от ищеца по сметка на
ответника. Установява се, че на 20.01.2020 г. от сметката на адв.Й. П.-П. е
наредена сумата 48 895,75 лв. по сметка на ответника “Индустриална зона
КЦМ”ЕООД с основание „прекратен договор по взаимно съгласие“. Няма
спор, че сумата е постъпила по сметката.
Установява се, че ищецът е върнал на 17.01.2020 г. полученото капаро с
изявление „по прекратен по взаимно съгласие договор“, вписано в платежното
нареждане, приложено по делото, което изявление съставлява признание за
неизгоден за страната факт и се ползва с доказателствена стойност в процеса.
Наред с това тази теза е поддържана от продавача и по предходното съдебно
производство. Връщането на получен задатък и приемането му от страната,
която е дала задатъка, съставлява конкудентно поведение, сочещо на
прекратяване на договора по взаимно съгласие, на отказ от договор, както
правилно е посочено от първоинставционния съд. Най – малкото връщането
на задатъка от продавача би следвало да се тълкува, като действие
неглижиращо наличието на договорно правоотношение и неговото отрицание.
5
Този извод се прави по повод изрично вменените правни характеристики на
института на задатъка визирани в чл.93 от ЗЗД. Това действие наред с
връщането на частично заплатената цена по сделката несъмнено означава, че
продавачът е демонстрирал незаинтересованост от сключване на окончателен
договор. Това е така, тъй като изричното условие по сделката е цената да се
заплати „в деня на подписване на договора за прехвърляне собствеността на
имотите“ /чл. 1, ал. 2, т.2.2/ На следващо място в ал. 4 е посочено, че
„остатъкът от продажната цена купувачът се задължава да заплати по банков
път преди изповядване на сделката“. От ясно изразената воля на страните е
очевидно, че купувачът е имал възможност да заплати цялата цена
непосредствено преди изповядване на сделката в същия ден. Установено е по
делото, че представител на купувача е бил на деня и мястото за сключване на
окончателния договор, като продавачът не е осигурил присъствие на свой
представител. Последното заедно с връщането на капарото и частично
платената цена несъмнено може да мотивира окончателен извод, че не е
дадено подходящо и необходимо съдействие от страна на ЗАВОДСКИ
СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД за сключване на окончателния договор.
Това е така, тъй като купувачът е имал възможност релевантно да заплати
цената и в самия ден на сделката непосредствено преди изповядването й.
Цялостното поведение на продавача е дезинтересиране от сключването на
окончателния договор, което очевидно е продиктувано от неговото мнение,
изразено и при разглеждане на инцидентния отрицателен установителен иск,
че сделката е прекратена по взаимно съгласие. В унисон с този извод е и
съдържанието на представения по делото документ за връщане на капарото, в
който несъмнено е обективирана волята на продавача да счита сделката за
прекратена по взаимно съгласие. Действително липсата на заверена сметка на
продавача преди сключване на договора с цялата дължима цена на вещите е
неизпълнение на купувача, както е констатирано в първото дело между
страните. Несъмнено обаче също следва да се приеме, че и продавачът не е
бил изправна страна, като не се е явил на датата за сключване на договора с
оглед възможността за купувача да изпълни и непосредствено преди
изповядването на сделката.
На следващо място, като самостоятелно основание за неоснователност
на иска е и поддържането на твърдението от страна на продавача по
първоначалното дело, че счита договора за прекратен по взаимно съгласие.
Това твърдение е неизгоден за ищеца факт и като такъв има сила против
направилия волеизявлението ищец. Това обстоятелство подкрепено със
съдържанието на цитирания документ следва да се преценят в светлината на
извънсъдебно признание на правно релевантния факт, че всъщност договорът
е прекратен по взаимно съгласие. Когато е налице подобен факт в правния мир
нито една от страните не би могла да твърди, че всъщност е налице виновно
неизпълнение от другата и въз основа на това да претендира някакво
обезщетение.
На следващо място следва да се отбележи и наличието на изтекла
погасителна давност за упражняване на правата по договора за заплащане на
обезщетение от страна на продавача. Ясно е, че погасителната давност
относно претендираното в настоящия процес притезание е тригодишна. Също
така и следва същата да бъде изчислявана начиная от момента на
изискуемостта на вземането, което е най - късно е датата 31.01.2020г. когато е
следвало да се изповяда сделката. Това е момента когато това вземане е
възникнало и станало изискуемо, т.е. изправната страна би могла да
6
претендира заплащане на неустойка. Несъмнено към момента на иницииране
на настоящата защита от продавача тригодишния давностен срок е изтекъл.
Поради това и следва да се приеме, че искът на продавача по чл.92 от ЗЗД е
неоснователен, респективно неоснователна е и акцесорната претенция за
мораторна лихва за процесния период. До същия окончателен извод е
достигнал и първоинстанционния съд, поради което и решението му следва да
бъде потвърдено.
При този изход от спора следва да се присъдят на въззиваемата страна
сторените разноски в настоящото производство в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с включен в сумата ДДС.
Водим от това съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 296/ 25.06.25г. постановено по т.д.№
40/25г. по описа на ОС Пловдив от 15.04.2025г., с което се ОТХВЪРЛЯТ
исковете на „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №32, ет.1 офис
3, представлявано от И. Д. Д., предявени против “Индустриална зона
КЦМ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“Асеновградско шосе“, представлявано от А. К. Д., за заплащане на сумата
25 000 евро (равняващи се на 48 895,75 лв.), представляваща неустойка за
виновно неизпълнение на купувача по чл.5, ал.1 от предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 04.12.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за
сумата 17 941,51 лв. - обезщетение за забава в плащането на горното парично
задължение за периода от 14.01.2022 г. (три години преди подаване на исковата
молба) до датата на исковата молба.
ОСЪЖДА „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Фердинандова“
№32, ет.1 офис 3 да заплати на “Индустриална зона КЦМ”ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Асеновградско
шосе“ сумата от 1200 лева, с включен в сумата ДДС, представляващи
направени деловодни разноски в производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7