Решение по дело №255/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 67
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20193000500255
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

67

10.06.2019 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на пети юни, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 255 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №255/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К.Я.Х. и Е.И.С., подадена чрез адв. Ж.К. и адв. Н. С., против решение №284/06.03.2019 г., постановено по гр.д. 698/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която въззивниците (ответници по делото) са осъдени на основание чл.189 ал.1 от ЗЗД да заплатят (върнат) на И.Б.Б. (ищец по делото) платената цена по развален, поради съдебно отстраняване на купувача,  действителен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 160 том I, per. № 3711, дело № 128 от 17.05.2007г. на нотариус per. № 149 на НК, вписан в Служба вписвания под акт № 177, том XXXIX дело № 9649, вх. Регистър № 13057 от 17.05.2007 год. ЗА ГОРНИЦАТА НАД  30 000 лв. до 45 000 лв.

Въззивниците са настоявали, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано като са молили за отмяната му в тази част и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложили са съображения за неправилна оценка от съда на събраните по делото доказателства, включително и недопустимо обсъждане на свидетелски показания, предвид забраната по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК, и вследствие на това- за неправилен и немотивиран извод, че сумата от 15 000 лв., като част от цената за имота, им е била платена от ищеца в брой.

И.Б.Б. е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по съображения за правилността на решението в обжалваната му част, е молил за потвърждаването му.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивниците чрез своите процесуални представители са поддържали въззивната жалба като са молили за присъждане на сторените по делото разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.  Възиваемият, с депозирано по делото писмено становище, е поддържал отговора си на въззивната жалба и е заявил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

 Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността с оглед оплакванията на въззивниците, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по предявените от И.Б.Б. против К.Я.Х. и Е.И.С. искове по чл.26 ал.2 пр.5-то ЗЗД, чл.17, ал.1 ЗЗД и по чл.189 ал.1 и чл.191 ал.1 ЗЗД: за прогласяване нищожността на  договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в Нотариален акт  № 160 том I, per. № 3711, дело № 128 от 17.05.2007 год. на нотариус per. № 149 на НК , вписан в Служба вписвания под акт № 177, том XXXIX дело № 9649, вх. Регистър № 13057 от 17.05.2007 год., по силата на който К.Я.Х. и Е.И.С. са прехвърлили на И.Б.Б. 300  кв.м. идеални части от собствените си 600 кв.м. от дворно място, цялото с площ от 740 кв.м., съставляващо поземлен имот № 617 по плана на м-ст „Черноморска панорама" в землището на с. Кичево, Община Аксаково обл. Варна ведно със съответстващата на прехвърляната идеална част от имота, идеална част от всички подобрения, трайни насаждения и права за имота, в замяна на което са получили собствеността върху движима вещ: Климатик, модел „Panasonic CS/W-PE12DKE", сериен номер на външното тяло: **********, сериен номер на вътрешното тяло: **********, придобит от „Топ видео" ООД гр. София, бул. „Искърско шосе" № 7, с гаранционна карта № ********** от 03.06.2005 год. като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба; за разкриване на действителния договор за покупко –продажба, с който К.Я.Х. и Е.И.С. продават на И.Б.Б. правото на собственост на 300 кв.м. идеални части от собствените си 600  кв.м. от дворно място, цялото с площ от 740 кв.м., съставляващо поземлен имот № 617 по плана на м-ст „Черноморска панорама" в землището на с. Кичево, Община Аксаково обл. Варна ведно със съответстващата на прехвърляната идеална част от имота идеална част от всички подобрения, трайни насаждения и права за имота за сумата от 45 000 лева; за осъждането на К.Я.Х. и Е.И.С. да заплатят на И.Б.Б. сумата от 45 000 лева, представляваща платената цена по разваления, поради съдебно отстраняване на купувача, действителен договор за продажба на недвижим имот; за осъждането на К.Я.Х. и Е.И.С. да заплатят на И.Б.Б. сумата от 1972,64 лв., представляващи разноски, които е платил на насрещната страна по воденото с третото лице гр.д. № 10692/2014 год. по описа на ВРС; Ищецът е претендирал и законните лихви върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

С влязлата в сила част на решението на окръжния съд са уважени изцяло исковете за прогласяване нищожността на договора за замяна, поради привидността му, разкрит е прикрития договор за покупко - продажба на имота при цена 45 000 лв. и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1972,64 лв., представляващи разноски по воденото с третото лице гр.д. № 10692/2014 год. по описа на ВРС. До размер на сумата от 30 000 лв. от осъждането на ответниците за връщането, поради осъществена евикция, на платената от ищеца продажна цена за имота в размер на сумата от 45 000 лв., решението на окръжния също е влязло в сила, като предмет на въззивното производство е решението само в частта на осъждането по този иск за сумата от 15 000 лв., представляваща горницата над 30 000 лв. до 45 000 лв.

Установено е по делото, че сключеният между страните с нотариален акт № 160 том I, per. № 3711, дело № 128 от 17.05.2007 год. на нотариус per. № 149 на НК, договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, с който ответниците К.Я.Х. и Е.И.С. прехвърлят на ищеца И.Б.Б. 300 /триста/ кв.м. идеални части от собствените си 600 /шестстотин/ кв.м. от дворно място, цялото с площ от 740 кв.м., съставляващо поземлен имот № 617 по плана на м-ст „Черноморска панорама" в землището на с. Кичево, Община Аксаково обл. Варна, ведно със съответстващата на прехвърляната идеална част от имота идеална част от всички подобрения, трайни насаждения и права за имота срещу насрещната престация – притежаваната от ищеца  И.Б. движима вещ – климатик, модел „Panasonic CS/W-PE12DKE", е нищожен като привиден и че действителните отношения между страните са по договор за продажба на същия имот за цена от 45 000 лв. Отношенията по договора за продажба са в съответствие със сключения между тях на 15.12.2006 год. предварителен договор за продажба на имота. Установено е също така, че договорът за продажба е развален с влизане в сила (20.07.2017 год.), на решение   2059/25.05.2016 год. по гр.д. № 10692/2014 год. по описа на ВРС, с което по отрицателните установителни искове за собственост  на Иванка Панайотова Гинчева и Тодор Панайотов Ангелов съдът е приел, че К.Я.Х. и И.Б. (ищецът и ответникът) не са собственици на поземлен имот с идентификатор 510.3127 по кадастралната карта на с. Кичево, община Аксаково, с.о. „Черноморска панорама /"Перчемлията“/ с площ от 494 кв.м. (съответстващи на част от имот № 617 по кадастралния план от 1990 г.) и със същото решение е отменил на основание чл.537 ал.2 ГПК констативния нотариален акт за собственост от 17.05.2007 г. на К.Я.Х. по отношение на 494 кв.м. от имот № 617 по кадастралния план от 1990 г., попадащи в ПИ № 510.3127 по ПНИ. С решението по иска за собственост ищецът Б. е отстранен от продения му от ответниците имот и е налице осъществена евикция. Платената от купувача цена подлежи на връщане от продавачите, като преведените от ищеца на 05.02.2007 г. по банковите сметки на ответниците суми от по 15 000 лв. на всеки от тях, в общ размер от 30 000 лв., представляват втората вноска от цената за имота, уговорена в чл. 2, ал. 2, т.2 от предварителния договор за продажба, като с влязлата в сила част от решението на първата инстанция този факт е установен и страните нямат оплаквания пред настоящата инстанция по него. Плащането на тази вноска от цената е станало със средствата от теглен от ищеца на 30.01.2007 г. целеви банков кредит, обезпечен с договорна ипотека върху друг имот от 31.01.2017 г.

Спорът пред настоящата инстанция между страните е за заплащането от ищеца на първата вноска от цената на имота в размер на 15 000 лв. – уговорена в чл. 2, ал.2, т.1 от предварителния договор за продажба. В чл.1, ал.1 от този договор, уреждащ отношенията по продажбата на имота, е предвидено, че продавачите се задължават при условията и цената, уговорена в договора да прехвърлят собствеността върху процесния имот, като в ал.2 е посочено, че нотариалният акт за прехвърляне на собствеността ще бъде „сключен“ след плащането на дължимата сума за него, посочена в чл.2, ал.2, т.2 (това е втората вноска в размер на 30 000 лв. дължима съгласно чл. 2, ал.2, т.2 в двумесечен срок от сключването на договора). Страните са договорили цената от 45 000 лв. да бъде платена на две вноски, като съгласно чл.2, ал.2, т.1 от предварителния договор, първата вноска в размер на 15 000 лв. е следвало да бъде платена в деня на подписването на предварителния договор, а втората вноска съгласно чл.2, ал.2, т.2 в размер на 30 000 лв. - в двумесечен срок от сключването му. В чл.4 е записано, че купувачът се задължава да заплати цената на имота съгласно клаузите на договора до 1 февруари 2007 г., както и че той има правото да поиска „сключването“ на нотариалния акт във всеки момент, в който е готов да заплати вноската по чл.2, ал.2, т.2 (втората вноска от 30 000 лв.). В чл.11 изрично е посочено, че този договор влиза в сила от момента на неговото подписване от упълномощните за това представители на двете страни след заплащането на първата вноска по чл.2, ал.2, т.1 от него (т.е. сумата от 15 000 лв.). От цитираните разпоредби, тълкувани поотделно и във връзка една с друга и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел и предвид систематичното й място в него, се налага извода, че подписването на договора е поставено под условието на заплатена от купувача първа вноска от цената на имота в размер на 15 000 лв. Затова й изрично страните са посочили, че договорът влиза в сила от подписването, но след плащането на първата вноска (чл.4), като всички останали разпоредби касаят остатъка от цената – задължението от 30 000 лв. за втората вноска, дължимо в двумесечния срок. Подписването на договора едновременно удостоверява и извършеното плащане на първата вноска от 15 000 лв. и го доказва. Че именно такава е била волята на страните се установява и от показанията на свидетелите Александър Петров и Пламен Панайотов, които единодушно и безпротиворечиво в качеството си на очевидци са дали конкретни и детайлни показания за предаването на парите едновременно с подписване на договора, което е сторено от ищеца в края на годината преди празниците, в неговия дом. Забрана за доказване със свидетели на обстоятелствата, при които е станало подписването на договора и за факта на предаването на парите в чл. 164 от ГПК не е поставена, поради което и оплакванията на въззивниците в тази връзка е неоснователно. Допълнителен аргумент, че плащането на първата вноска е било сторено, е и доказания и безспорен факт на извършеното плащане на втората вноска от цената в размер на 30 000 лв. в уговорения двумесечен срок от подписването на договора.

Предвид изложените съображения, фактът на заплащане от ищеца на първата вноска за цената на имота в размер на сумата от 15 000 лв. при сключването на договора, преди подписването му, е доказан  по  делото, поради което се налага извода, че след развалянето на договора за продажба, като част от платената цена, тази сума подлежи на връщане от продавачите - на купувача. Същата е претендирана от ищеца и се дължи ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В този смисъл като е достигнал до издентичен правен извод, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт в обжалваната му част, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция, на въззивниците не се дължат разноски, а въззиваемият не е претендирал присъждането на такива.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №284/06.03.2019 г., постановено по гр.д. 698/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която К.Я.Х. и Е.И.С. са осъдени на основание чл.189 ал.1 от ЗЗД да заплатят (върнат) на И.Б.Б. платената цена по развален, поради съдебно отстраняване на купувача,  действителен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 160 том I, per. № 3711, дело № 128 от 17.05.2007г. на нотариус per. № 149 на НК, вписан в Служба вписвания под акт № 177, том XXXIX дело № 9649, вх. Регистър № 13057 от 17.05.2007 год. ЗА ГОРНИЦАТА над 30 000 лв. до 45 000 лв., ведно със законната лихва  върху тази разлика от 15 000 лв., начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: