№ 881
гр. С., 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110136136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу Р. К. Р., Б.
К. Р. и Й. К. Р., с която са предявени пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност – Б.Р. и Й.Р. по 1/6, а Р.Р. 4/6, а след
допуснато изменение на предявените искове - Р.Р. ¾, а Й.Р. ¼ от следните суми: 2806,47 лв.
- главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 407,92 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 02.12.2020 г., сумата от 38,28 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2017
г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8,46 лв. за периода
от 30.12.2017 г. до 02.12.2020 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите без да е било необходимо изричното им приемане, като в
изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. на
ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.“, АДРЕС,
която потребителите не заплатили в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднали в
забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват предявените искове по основание и размер. Поддържат, че предявените срещу Б.Р.
искове са неоснователни, тъй като същият е извършил отказ от наследство и е получил
удостоверение с вх. № 651/04.06.2003 г. Твърдят, че на 13.11.2017 г. в гр. С. между Р.Р., чрез
1
Й.Р., и „Топлофикация С.“ ЕАД било сключено споразумение за изплащане на дължимата
топлинна енергия за периода 31.07.2016 г. – 30.09.2017 г. От споразумението било видно, че
ответниците извършили плащания на сумите, които се претендирали и в настоящото
производство, а именно за периода от м.05.2017 г. до 30.09.2017 г., а също така извършили
плащания и по фактури от 2018 г.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) от 17.07.1972
г., се установява, че на посочената дата К,Б.Р. придобил собствеността върху процесния
недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.“, АДРЕС. По делото не са налице
доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на
процесния период. Същевременно, от представеното удостоверение за наследници се
установява, че К,Б.Р. е починал през 2003 г., поради което правото му на собственост е
преминало върху наследниците му по закон – съпругата му Р. К. Р. и синовете му Б. К. Р. и
Й. К. Р.. Същевременно, от представеното по делото удостоверение е видно, че на
04.06.2003 г. Б. К. Р. се е отказал от наследството, оставено от К,Б.Р., като отказът му е бил
вписан в специалната книга на съда под № 153/2003 г. Правната последица от вписания от Б.
К. Р. отказ от наследството на своя баща К,Б.Р. се изразява в отпадане качеството на Б.Р. на
наследник. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство
настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С
отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не
приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита,
че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на
наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството
на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество
и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с
наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010
г., I т. о., ТК). Ето защо предявените спрямо Б. К. Р. искове са неоснователни и следва да
2
бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 53 ЗН, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да
приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Същевременно отказът
от наследство уголемява дяловете на останалите наследници към датата на откриване на
наследството, а не към датата на отказа от него (така Решение № 276 от 2.04.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 6413/2007 г., I г. о., ГК). Този извод следва и от посочените по-горе разрешения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ, съгласно които
няма период, в който отказалият се от наследството да е бил наследник и след това поради
отказа си да е престанал да бъде наследник. Поради тази причина, извършеният от Б. К. Р.
отказ от наследство е уголемил дялът на останалите наследници към датата на откриване на
наследството. Безспорно е по делото, че процесният имот е бил придобит от К,Б.Р. по време
на брака му с Р. К. Р., тоест в режим на съпружеска имуществена общност. Следователно,
предвид извършения отказ от наследство и по силата на чл. 5 във вр. с чл.9, ал.1 от ЗН
съпругата Р. К. Р. е наследила ¾ от правото на собственост върху процесния недвижим
имот, а Й. К. Р. – ¼. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да
се приеме, че ответниците Р. К. Р. и Й. К. Р. са били потребители на топлинна енергия по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период (01.05.2017 г. - 30.04.2019 г.). В този
смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците Р.
К. Р. и Й. К. Р. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
3
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период е
имало 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения кухня, хол и стая, а в
банята е имало щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред; показанията на
уредите, отчетени на 14.05.2018 г. и 17.05.2019 г. с подпис на потребител били представени
на вещото лице; за процесния период имало служебно изчислена ТЕ на база инсталирана
мощност в размер на 568W, умножена по МСРС; за исковия период няма изчислена ТЕ за
отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на
29.08.1996 г.; в процесния имот имало монтиран един брой водомер за топла вода, като
отчетите от 14.05.208 г. и 17.05.2019 г. с подпис на потребител били представени на вещото
лице; за периода 17/18 г. от отчетеното количество били приспаднати -8,956 куб.м., спрямо
показанията на общия водомер в абонатната станция; изчисленията извършени от ФДР са в
съответствие с действащата наредба; технологичните разходи били извадени от общото
количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.
По отношение на общият размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 3480,52 лв., а претендираната от ищеца
главница за ТЕ е в размер на 2806,47 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че общо дължимата от
ответниците главница за ТЕ за процесния период (01.05.2017 г. – 30.04.2019 г.) възлиза в
размер на претендираните от ищеца 2806,47 лв., както и сумата от 38,28 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019
г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата молба –
23.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че не са постъпвали плащания за погасяване
на суми по претендираните главници в общ размер на 2844,75 лв. (2806,47 лв. + 38,28 лв.).
Установено е, че в резултат на извършени плащания в общ размер на 520,98 лв. сумата на
общата фактура от м.07.2018 г. е намалена и се претендира разликата, а в резултат на
плащания в размер на 166,69 лв. е намалена и сумата на общата фактура от м.07.2019 г. и се
претендира също разликата. Вещото лице е посочило също така, че по споразумение от
13.11.2017 г. са платени задълженията по фактурите на абоната от м.05.2017 г. до м.09.2017
г. в размер на 292,02 лв., като отделно е погасена изцяло сумата по фактурата от м.10.2017 г.
в размер на 98,42 лв. и частично сумата по фактурата за м.11.2017 г. Така от всички суми по
фактури са извадени сумите за връщане, прибавени са сумите за доплащане, приспаднати
са платените от ответниците суми и са останали дължими главници в общ размер на
4
2844,75 лв. (2806,47 лв. за топлинна енергия + 38,28 лв. за дялово разпределение), които са
за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбите на чл. 5 вр. с чл. 9, ал. 1 от
ЗН отговорността на ответниците се разпределя съобразно квотите им в съсобствеността,
респ. Р. К. Р. дължи ¾ от стойността на потребената топлинна енергия, т.е. 2104,85 лв. и ¾
от стойността на дяловото разпределение, т.е. 28,71 лв. за посочения по – горе период, а Й.
К. Р. дължи ¼ от стойността на потребената топлинна енергия, т.е. 701,62 лв. и ¼ от
стойността на дяловото разпределение, т.е. 9,57 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно заключението на ССчЕ, лихвата за забава върху главното вземане за
топлинна енергия в установения размер от 2806,47 лв., е в размер на 427,11 лв. за периода
15.09.2018 г. – 02.12.2020 г., а претендираната от ищеца лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия е в размер на 407,92 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че общо дължимата от
ответниците лихва за забава върху главницата за топлинна енергия е в размер на
претендираните от ищеца 407,92 лв.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбите на чл. 5 вр. с чл. 9, ал. 1 от
ЗН отговорността на ответниците се разпределя съобразно квотите им в съсобствеността,
респ. Р. К. Р. дължи ¾ от стойността на лихвата за забава върху главницата за топлинна
енергия, т.е. 305,94 лв., а Й. К. Р. дължи ¼, т.е. 701,62 лв. и ¼ от стойността на дяловото
разпределение, т.е. 101,98 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответницата покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
Ищецът е сторил разноски, както следва: 600 лева – за държавна такса, 350 лева –
депозит за СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лева, т.е. общо 1400 лева.
Намалени съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1396,36 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.“, АДРЕС, да заплати на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, следните суми:
2104,85 лв. - главница, представляваща ¾ от цена на доставена топлинна енергия за периода
от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.“, АДРЕС; 305,94 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 02.12.2020 г., както и 28,71 лв. – главница, представляваща ¾ от цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със
5
законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата молба – 23.06.2021 г., до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 6,35 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.12.2017 г. до 02.12.2020 г.
ОСЪЖДА Й. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.“, АДРЕС, да заплати на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, следните суми:
701,62 лв. - главница, представляваща ¼ от цена на доставена топлинна енергия за периода
от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.“, АДРЕС; 101,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 02.12.2020 г., както и 9,57 лв. – главница, представляваща ¼ от цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата молба – 23.06.2021 г., до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 2,11 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.12.2017 г. до 02.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“, № 23Б, срещу Б. К. Р., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Люлин 10“, бл. 170, вх. „Б“, ет. 2, ап. 4, искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 467,74 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от
23.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 67,98 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 02.12.2020 г., сумата от 6,38 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2017
г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,41 лв. за периода
от 30.12.2017 г. до 02.12.2020 г.
ОСЪЖДА Р. К. Р., ЕГН **********, и Й. К. Р., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
С., ж.к. „М.“, АДРЕС, да заплатят на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1396,36 лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6