Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1979
гр. Русе,
28.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
28-ми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2480 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на 27.07.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на вземания, като със същото им е цедирано вземане на БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД срещу ответницата М.Г.П., която като длъжник е уведомена
за цесията от стария кредитор с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Вземането произтичало от подписан на 03.01.2017 г. договор за кредит за покупка
на стоки, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като кредитор и ответницата,
като кредитополучател. В същия били уговори всички параметри на кредита, включително
и погасителен план, размер на месечни вноски и брой на същите. Съгласно договора
кредитополучателя се съгласявал да заплаща кредита пряко на упълномощен търговски
партньор на кредитодателя, като такива плащания се считат за редовни. Общата стойност
на плащанията следвало да бъдат 982.80 лв., а лихвата по кредита била уговорена
в общ размер 173.08 лева. Срокът на договора изтекъл на 05.01.2018 г., като последната
погасителна вноска следвало да бъде платена на тази дата. Не били предприемани действия
за предсрочна изискуемост на кредита. Поради това следвало да бъде заплатена дължимата
по същия сума, която въобще не била платена, а именно главница в размер на 808.92
лв. и възнаградителна лихва - 173.88 лева. Дължала се и лихва за забава от
06.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението за претендиране на сумите по
реда на заповедното производство. Същата била в размер на 169.61 лева. По образуваното
заповедно производство по ч. гр.д. № ***/2019
г. по описа на РсРС заповедта за изпълнение била връчена на ответницата по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на задължението
по исков ред. Поради това се претендира за установяване на същото по настоящото
производство в посочените по-горе параметри.
Ответницата М.Г.П. е редовно призована по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и не
се явява. Назначеният и особен представител адв. И. Я. е подала отговор на исковата
молба, с който частично оспорва иска. Не се оспорва
сключването на договор за потребителски кредит и цедирането на вземането по на
същия на ищеца, както и уведомяването на ответницата на 07.08.2017 г. Възразява се за това, че ищеца не е
представил справка, от която да е видно каква част от кредита е погасена и кога
и каква част е останала да се дължи. Счита, че клаузата на чл.3 от договора за кредит е
неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП и като такава е нищожна. Счита, че при
предсрочна изискуемост не може да се кумулират договорната лихва и законна
лихва за забава.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №***/2019 г., че в производство по чл.410
и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***/04.02.2019
г. срещу М.Г.П. да заплати на кредитора “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София
сумите в размер на 808,92 лв. – главница по сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД договор за паричен кредит за покупка на
стоки №CREX - ***/03.01.2017 г., 173,88 лв.
– договорна лихва за периода от 05.02.2017 г. до 05.01.2018 г., 169,61 лв. – обезщетение
за забава за периода от 06.02.2017 г. до 31.01.2019 г., както и разноски в
размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юриск. възнаграждение. В
заповедното производство заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
От описанието на вземанията в заявлението по чл.410 от ГПК е видно, че сумата в
размер на 169,61 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.02.2017 г. до
31.01.2019 г. се претендира като такова върху всяка просрочена вноска. Клаузата
на договора за кредит, с която е предвидено това обезщетение е чл.3 от условия
на договора, съгласно който при забава на една или повече погасителни вноски се
дължи такова обезщетение в размер на законната лихва за забавата на всяка
забавена погасителна вноска (изр. първо), а след това е предвидена
автоматична предсрочна изискуемост на кредита при забава на две или повече
вноски и привилата относно изчисляването на законната лихва. Със заключението
на вещото лице по приетата икономическа е-за се установява, че по договора е
налице плащане в размер на една погасителна вноска от 50 лв. и неизплатен
остатък от 808,92 лв., включващ главница, формирана от стойността на кредита и
застрахователна премия. Вещото лице установява още, че общият размер на
неплатената договорна лихва е 173,88 лв., че до датата на договора за цесия
между ищеца и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е начислена лихва за забава в
размер на 28,88 лв. и същата е посочена в приложени№1 към договора за цесия.
Изчислено е и обезщетение за забава върху сумата от 982,80 лв. - сбор от
главница и договорна лихва, за периода от 28.07.2017 г. до 31.01.2019 г. –
150,93 лв. При така установеното съдът счита, че искът в частта за главница и
договорна лихва е изцяло основателен. Това е така, т.к. е установено сключване
на договор за кредит и неизпълнени от страна на ответницата по него, както и
цедиране на вземането на кредитора на ищеца и уведомяване на ответницата за
цесията. Кредиторът има право на избор дали да обяви кредита за предсрочно
изискуем или не, в който случай се дължат главница и уговорена договорна лихва.
В настоящия случай ищецът изрично заявява, че кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем и претендира именно
вноските за срока на кредита. В този случай той няма право да начислява лихви
върху уговорените договорни лихви, т.к. така ще се наруши забраната за анатоцизъм.
Такъв е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ
случаи. БНБ не е приемала наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД. Така единственият нормативен
акт, който дава възможност за начисляване на лихва върху лихва, е Търговският закон
(в чл. 294, ал.2) и затова уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между
търговци, а ответницата не е търговец, а потребител. При това положение
кредиторът има право да начисли законна лихва за забава от датата на последната
погасителна вноска и то само върху непогасената главница от 808,92 лв. При
изчисляване на същата с програмен продукт за периода от тази дата до датата на
подаване на заявлението по заповедното производство съдът установи същата в
размер на 88,10 лв. до този размер искът в частта за претендираното обезщетение
за забава следва да се уважи, а за горницата до 169.61 лева да се отхвърли като
неоснователен.
Разноските по делото следва да се присъдят съразмерно на уважената част от
иска/92,93 %/ като съдът приема, че разноските на ищеца за юрис. възнаграждение следва да са в минимален
размер както по заповедното производство, така и по настоящото искова
производство. Така от разноски в общ размер на 760 лв. следва да се присъдят в
полза на ищеца разноски само в размер на 706,27 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу М.Г.П., ЕГН:**********
*** за сумата от 808,92 лв. – непогасена главница по сключен
с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД договор за паричен кредит
за покупка на стоки №CREX - ***/03.01.2017 г., 173,88 лв. – договорна лихва за периода от 05.02.2017 г. до
05.01.2018 г. и 88,10 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава за периода от 06.02.2018 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за обезщетение за забава над размера от 88,10 лв. до
горницата от 161,66 лв. и за периода преди 06.02.2018 г.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН:**********
*** да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2,
офис 4 сумата в размер на 706,27
лв. – разноски съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: