Решение по дело №654/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат А. А., в качеството й на пълномощник на "Евротекстил" ООД от [населено място] срещу Решение № 231/24.06.2024 г. по АНД № 193/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което съдът е потвърдил наказателно постановление № 49 от 31.10.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда/ РИОСВ/ – Стара Загора, с което на касатора за нарушение на чл.5,ал.1.т1от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейности по отпадъците, както и за реда за водене на публични регистри във връзка с чл. 44 от ЗУО връзка с чл. 135,ал.1, т.1, предложение последно от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Твърди се , че субект на нарушението е управителят на „Евротекстил“ ЕООД, а не самото дружество. Твърди се, че е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като дружеството било изпратило процесните документи до РИОСВ – Стара Загора по-късно, като изрично било посочило, че то не осъществява дейности във връзка с отпадъците, на неправилен електронен адрес. Нарушението не било доказано. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – Директорът на РИОСВ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на решението на районния съд и доказаност на административно наказателното обвинение

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище са неоснователност на подадената жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение.

Административният съд – Стара Загора, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С процесното наказателно постановление е прието, че дружеството не е представило в РИОСВ – Стара Загора копие от аналитична оборотна ведомост за 2022 г. и за периода от 01.01.- 28.02.2023 на сметки 302/материали, 303 – продукции и 304 – стоки, изискани с предписание № 2 от констативен протокол № 010949/17.03.2023 г. Прието е, че нарушението е извършено на 07.04.2023 година.

С Решение № 231/24.06.2024 г. по АНД № 193/2024 г. състав на Старозагорския районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 49 от 30.10.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда /РИОСВ/ – Стара Загора, като е приел, че дружеството е извършило нарушението, за което му е повдигнато административнонаказателно обвинение.

Така постановеното съдебно решение е постановено при неправилно приложение и в несъответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. документи за водене на отчетност и предоставяне на информация за дейностите по отпадъците са отчетните книги по чл. 44, ал. 1 от ЗУО, според която разпоредба обаче такива са длъжни да водят лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, както и търговците и брокерите на отпадъци. В АУАН и НП не е посочено, че санкционираното дружество е лице измежду визираните в чл. 44, ал. 1 от ЗУО, съответно има задължение да води такива отчетни книги, нито са описани факти и обстоятелства, които да обосноват подобен извод, а във въззивното производство не са и ангажирани доказателства в тази насока. Освен това, съгласно ал. 2 на чл. 44 от ЗУО отчетните книги съдържат хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците, докато касаторът е санкциониран за непредставяне на изискана му счетоводна документация. Нещо повече: исканите счетоводни документи, които са били изискани от управителя на дружеството с цитираното в НП предписание, са били представени от касатора в РИОСВ Стара Загора с подаденото на 26.07.2023 г. писмено възражение против АУАН. Вярно е, че същите са били представени след указания в предписанието за представянето им срок, но в случая нарушението не се изразява в неизпълнение на даденото предписание – чл. 156, ал. 1 от ЗУО, поради което и указаният в предписанието срок за изпълнението му е ирелевантен за нарушението по чл. 135, ал. 1 от ЗУО, щом като изисканите документи са били представени преди издаване на НП (отделен е въпросът, че с оглед на изложеното по-горе, дори да не бяха представени тези документи, предвид конкретиката на разглеждания случай непредставянето им не може да обоснове нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗУО).

Изложеното означава, че обжалваното пред районния съд НП е незаконосъобразно, тъй като АНО е фактически и доказателствено необосновано, поради което, като е приел противното и е потвърдил НП, въззивният съд е постановил решението си в нарушение и при неправилно приложение на закона.

По тези съображения съдът намира, че е налице релевираното от касатора касационно основание и обжалваното съдебно решение, като валидно и допустимо, но неправилно, следва да бъде отменено, включително и в частта му за разноските, като вместо него бъде постановено друго, с което НП № 49 от 31.10.2023 г. на Директора на РИОСВ Стара Загора бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на спора своевременно направеното и във въззивното, и в касационното производство искане от касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на представлявалия го адвокат и липсата на възражение от страна на ответника за прекомерност на претендираното такова, съдът намира, че РИОСВ Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените от него за двете съдебни инстанции разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 2000 лева – по 1000 лева във всяка инстанция, съобразно представените в тази насока и приложени към делото договори за правна защита и съдействие.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ решение № 231/24.06.2024 г. по АНД № 193/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 49 от 31.10.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда – Стара Загора.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора да заплати на „ЕВРОТЕКСТИЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща направени по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.