№ 9711
гр. София, 27.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110152320 по описа за 2024 година
Ищцата Й. В. В., ЕГН **********, адрес с. Балша, ..........., моли да се осъди ответникът
„Т......... ЕАД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“............, да заплати сумата от 1000 лв., остатък от претенция в общ размер от 1
424.64 лв., представляваща платена от ищцата без основание такса „оценка на риска“ по чл.
7 от Договор за потребителски кредит № ............ от 13.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане
плащане, както и направените по делото разноски. В исковата молба ищцата твърди, че на
13.08.2019 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит в размер на 10 000 лв.,
която сума следвало да бъде върната на 48 равни месечни погасителни вноски, при
договорен лихвен процент по кредита в размер на 33,67 % и годишен лихвен процент на
разходите от 49,52 %, като в чл. 7 от договора бил посочен общия размер на кредита и
условията за усвояването му. Сочи, че общият размер на кредита възлизал на 13 296.64 лв.,
като според чл. 7 ищцата дължала такса за застрахователна премия в размер на 1 872 лв.,
както и такса за оценка на риска в размер на 1 424.64 лв., последната платима при
подписване на договора, като се заплаща от кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителен план. Месечната погасителна вноска
възлизала на 507.57 лв., а общата дължима сума – на 24 363.63 лв. Оспорва клаузата за
плащане на такса за оценка на риска в размер на 1 424.64 лв. като нищожна поради
противоречие с добрите нрави, противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и като заобикаляща
закона, като поддържа, че сумата от 1 424.64 лв. е платена без основание. Твърди и че с
влязло в сила решение от 29.7.24 г. по гр.д. № 19075/22 г. е уважен предявеният от ищцата
срещу ответника частичен иск за връщане на сумата от 424.64 лв., платена без основание
такса оценка на риска. Ето защо претендира връщане на остатъка от платената бед
основание такса в размер на 1000 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Първо твърди недопустимост на производството, тъй като два пъти бил получил исковата
1
молба за тоговор. Възражението е неоснователно, тъй като исковата молба му е изпратена
повторно за отговор с оглед твърдението му, че не е била приложена към първото
съобщение, с което бил получил само уточняващата молба. По същество твърди
неоснователност на иска. Твърди, че начислената такса за оценка на риска не е свързана с
управление на кредита, като в договора е посочено, че същата се дължи еднократно преди
сключване на договора, а разсрочването й не променя нейната изискуемост. Също така
твърди, че таксата не е свързана с усвояване на кредита, а покрива разходи, извършени от
банката към момента на сключване на договора. Таксата била включена в разходите по
кредита, които заедно с годишния лихвен процент формирали годишния процент на
разходите, коато не надвишама максимално определения праг. Информация за същата такса
била включена в стандартния европейски формуляр, поради което длъжникът бил
предварително информиран. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен, претендира
направените по делото разноски.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
искът е допустим, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на основание
чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно заседание,
като се уведомят страните за изготвения проект за доклад.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства като
относими и допустими.
Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже плащане на сумата.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже наличието на основание за задържане на сумата –
валидно сключен договор за кредит с клаузи съотвестващи на изискавинята на закона.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: сключен между страните договор за потребителски кредит № ............ от
13.08.2019 г., съгласно който ищцата получила заем в размер на 10000 лв., като е погасила
задълженията с по договора, включително е платила таксата оценка на риска от 1424.64 лв.
ПРИЕМА представените от ищцата с исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане по насотящото дело гр.д.№ 19075/22 г. по описа на СРС, 155 с-
в.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.04.2025 г. от 09.50 ч., за когато да се призоват
страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
2
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3