Решение по КНАХД №401/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от:

1. А. Л. Д. с непосочени данни за идентификация. Съгласно Наказателно постановление № 23-1085-001548/16.05.2023 г. касационната жалбоподателка Д., [ЕГН], е с адрес [населено място], [улица], вх. 2 ет. 4, ап. 4.

2. адв. С. С. - в жалбата е посочено, че той е пълномощник на Д. и е представен Договор за правна защита и съдействие № **********/ 08.05.2025 г. От така представения договор се установява, че адв. С. е регистриран в АК Разград, с адрес на упражняване на дейността [населено място], [улица], вх. Д – факти, които не са посочени в касационната жалба.

Двете касационни жалби са насочени срещу Решение № 177/11.04.2025 г., постановено по АНД № 955/2024 г. на Районен съд – Русе, с което е изменено Наказателно постановление № 23-1085-001548/16.05.2023 г., издадено от началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“. С посоченото наказателно постановление на Д. са наложени две наказания, както следва:

1. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева;

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква А от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.

С обжалваното решение, въззивната инстанция е оставила в сила наказателното постановление в частта за наложеното наказание по т. 1 и е изменила санкцията по т. 2, като е намалила глобата до 50 лева и лишаването да управлява МПС на един месец. С процесното решение ОД МВР Русе е осъдена да заплати на Д. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Необходимо е още тук да се посочи, че независимо от факта, че касационната жалба на Д. е подадена по-рано във времето (07.05.2025 г.), то тя по своята същност представлява съкратен вариант на жалбата, подадена от нейния процесуален представител – адв. [населено място] на 12.05.2025 г. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение в като неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Делото е сложено за разглеждане за втори път след като с Решение № 1591/17.05.2024 г., постановено трети касационен състав на Административен съд Русе по КНАД 44/2024 г. е отменил Решение № 818/05.12.2023 г., постановено по АНД № 1104/2023 г. на Районен съд – Русе и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

В първото по делото съдено заседание жалбоподателката и процесуалния й представител адв. С., редовно уведомени, не се явяват.

С Определение № 2534/18.09.2025 г. касационният съд, при съобразяване на нормата на чл. 226, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН съдът е приел, че следва да разпореди на Д. да се яви лично в съдебно заседание на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 63 в от ЗАНН за да даде обяснение лично за фактическата обстановка относно нарушението, във връзка с което е санкционирана с Наказателно постановление № 23-1085-001548/16.05.2023 г.

В проведеното на 15.10.2025 г. съдебно заседание касационната жалбоподателка Д. и адв. С. като поддържат жалбата на основания, изложени в нея и претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита постановеното решение на въззивния съд за правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Иска от съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоначално във връзка с обжалваното Наказателно постановление № 23-1085-001548/16.05.2023 г., издадено от началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ е образувано АНД № 1104/2023 г. на Районен съд – Русе приключило с Решение № 818/05.12.2023 г., с което постановлението е отменено изцяло и ОД МВР е осъдена да заплати на Д. 500 лева, сума представляваща адвокатско възнаграждение.

Недоволни от така постановеното решение, началникът на група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ е спорил същото пред Административен съд – Русе, като е образувано КАНД № 44/2025 г., по което е постановено Решение № 1591/17.05.2024 г. Касационният съд е отменил Решение № 818/05.12.2023 г., постановено по АНД № 1104/2023 г. на Районен съд – Русе, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав и е дал указания във връзка със събирането на доказателствата.

Обжалваното Решение № № 177/11.04.2025 г., предмет на настоящото дело, е постановено по новообразуваното АНД № 955/2024 г. на Районен съд – Русе. С Решение № 179/14.04.2025 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в „абзац две“ от диспозитива на Решение № № 177/11.04.2025 г., която се отнася до лицето, срещу което е издадено наказателното постановление – в първоначалното решение е допусната грешка и е изписано името и ЕГН на друго лице, вместо тези на А. Л. Д..

Въззивната инстанция е установила следната фактическа обстановка:
С. З. с вх. № 108500-6853/19.04.20203 г. (л. 10 от АНД 1104/2023 г. на РС-Русе) Д. Т. Г. е сезирала началника на сектор ПП ОД МВР Русе за следното: На 26.03.2023 г. Т. е паркирала собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер]“ пред вх. 4 на [улица], [населено място], на който адрес всъщност живее. На 27.03.2023 г. сутринта установила, че по нейния автомобил има нанесени щети – окършване на джантата на предно ляво колело; одирания и охлузвания по дясна предна врата; огънато дясно огледало и блокаж а системата за задвижване. В заявлението е посочено още, че колата е била паркирана в обхвата на охранителните камери на механа „Елит“ и тя е получила запис на инцидента от управителя на заведението. Описва установения от записа инцидент и посочва, че е издирила водача на автомобила, причинил инцидента – А. Д.. Със заявлението е предявено искане да й бъде издаден протокол за ПТП с материални щети и да бъде издирена Д..

В оспореното решение е прието, че Г. се е сдобила с посочения видеозапис на неизвестна дата, вследствие на проведено собствено разследване и едва тогава е сезирала компетентните органи за установеното нарушение.

След регистриране на заявлението, същото е предадено за работа на С. Н. С. - началник на група в ОД МВР Русе. Предвид отдалечеността на инцидента във времето и подаденото заявление (съответно 26.03.2023 г. и 19.04.2023 г.) при разпита в съдебно заседание на 11.02.2025 г. С. посочва, че не си спомня как е установил номера на автомобила, управляван от Д.. Дава показания, че е работил по преписка, при която движещ се автомобил удря паркиран автомобил пред бл. „Мура“, като ударения автомобил се повдига и подскача на тротоара, разгледал е преписката като ПТП и е издал протокол за ПТП. Посочва още за габаритите на двата автомобила, че са били стандартни автомобили от клас Б – „Сеат“ и „Сузуки“ или нещо такова, но по-малък автомобил, нещо с големината на „Голф-2“. Уточнява, че пътното платно пред бл. „Мура“ е тясно и са допустими ПТП, защото ако има паркирали автомобили, други два автомобила не могат да се разминат. Макар в решението да не са представени подробно показанията на С., съдът приема че по неустановен начин тай е установил регистрационния номер на автомобила, предизвикал инцидента. Посочено е още, че след това С. е призовал Д. Г. и А. Д. в сградата на сектор ПП ОД МВР Русе, където огледал и заснел пораженията по тях. След това С. достигнал до извод, че Д. е извършила нарушения на чл. 20, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква А от ЗДвП, за което съставил АУАН бл. № 0446443/24.04.2023 г. като след това било издадено и процесното НП.

Въззивната инстанция е приела, че Д. е извършила посочените в наказателното постановление нарушения:

Нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. като наложеното наказание на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева е определено от закона в абсолютен размер, поради което е оставено в сила.

Изменено е наказанието по т. 2, определено от административнонаказващия орган като неправилно индивидуализирано – според районния съдия не са съобразени редица фактори: първо нарушение на правилата на ЗДвП на Д.; тя е неопитен водач; инцидента е станал в тъмната част на денонощието и е възможно тя да е възприела неправилно нанесените щети на автомобила на Г.. Затова за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква А от ЗДвП, съгласно който Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. вместо определените от административнонаказващия орган на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 150 лева и 4 месеца лишаване от право да управлява МПС е изменил наказателното постановление и е наложил глоба в размер на 50 лева и един месец лишаване от право да управлява МПС.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

На практика Д. е санкционирана затова, че на 26.03.2023 г. е предизвикала инцидент – като е шофирала в тъмната част на денонощието по [улица]в [населено място] е ударила автомобилът на Д. Г., при това по такъв начин, че същият е отскочил и се е позиционирал върху тротоара, като е блокирана системата за управление. Д. не е успяла по време на движение да контролира непрекъснато управляваното от нея МПС и освен това не е останала на мястото на ПТП. Д. е установена като нарушител от Д. Г. след проведено от последната собствено разследване на инцидента.

Спори се между страните относно достоверността на видеозаписа; лицата - участниците в този видеозапис; установяването на Д. като автор на нарушението; установяването на автомобила, управляван от Д.; наличието на вреди върху автомобила на Т..

При проведения в съдебно заседание на 15.10.2025 г. оглед на основание чл. 204, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 171, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН на наличното по делото веществено доказателство, представляващо видеозапис, записан на оптичен носител, за чието възпроизвеждане участва и технически помощник – Системен администратор на Административен съд – Русе и визуализация на същия се установява, че DVD дискът съдържа една папка с наименование – ПТП 26.03 (1); Име на файла - ПТП 26.03 (1).mp4; Формат – MPEG-PS; Големина на файла – 82,5 МiB; Продължителност на файла – 6 min 52 s; Дата и час от часовника на камерата – Час: 22:48, Дата: 26.03.2023 г.; Дата на запис върху DVD 24.04.2025 г.

На въпроси на съда касационната жалбоподателка категорично отговаря, че не се разпознава на записа; не разпознава лицата на записа; независимо, че образът на лице от женски пол многократно се визуализира и вижда ясно, категорично не признава факта, че именно тя е на този видеозапис. Не може да си спомни къде е била на 26.03.2023 г., 22.48 часа защото е било отдавна; притежава валидно свидетелство за управление на МПС; съвсем рядко пуши електронни цигари; шофира по [улица], която е близо до нейния дом. Посочва, че тя лично управлява лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № [рег. номер], собственост на роднина на нейната майка, който не живее в страната. Изрично подчертава, че този автомобил се управлява и от други лица – нейните родители и техни приятели; роднини; нейните леля и баба; всички, които са от роднинският й кръг, както и приятелки на майка; 15-20 лица

Настоящата инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН препраща към мотивите на въззивната инстанция, които споделя напълно като намира, че в хода на въззивното производство фактическата обстановка е напълно изяснена - районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства и правилно е преценил същите в тяхната съвкупност и законосъобразно е решил спорните въпроси между страните.

Оспорва се изпълнението на указанията на касационната инстанция, дадени в мотивната част на Решение № 1591/17.05.2024 г., постановено по КАНД № 44/2025 г. на Административен съд – Русе. На първо място се сочи, че Д. Г. е отказала да посочи от кого е получила видеозаписа. Не се установява подобен отказ. Още от Заявлението на Г. от 19.04.2023 г. се установява, че тя е получила този запис от управителя на механа „Елит“, разположена срещу мястото на ПТП. Обратно на твърдението в жалбите, видеозаписът не е с неустановен произход. По делото не се установяват доказателства относно твърдението в жалбата, че видеозаписът е получен на приложение за мобилни телефони „Вайбър“ и след това прехвърлен на СD-ROM. Всички твърдения (по всички дела, проведени до настоящия момент) за манипулация на видеозаписа остават недоказани – от датата на образуване на АНД № 1104/2023 г. – 14.06.2023 г. до приключване на съдебното дирене по АНД № 955/2024 г. -11.02.2025 г. за жалбоподателката Д. са били налични многобройни възможности да поиска съдебно-техническа експертиза, която да изследва достоверността на записа, но това не е сторено. Следователно, налице е процесуална пасивност от страна на Д. за събиране на доказателства във връзка с това нейно твърдение.

При липса на твърдяния отказ от страна на Г., всички релевирани възражения относно достоверността на разгледания видеозапис са ирелевантни.

Относно подписаната от Д. Д.: На л. 14 от АНД № 1104/2023 г. е налична Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 24.04.2023 г., в която Д. е посочила, че на 26.03.2023 г., около 23:00 часа е управлявала МПС с рег. № [рег. номер]. Не се спори между страните, че декларацията е попълнена и подписана собственоръчно от Д..

На л. 15 от АНД № 1104/2023 г. е представено, отново собственоръчно написано и подписано от Д., обяснение, в което тя посочва, че „Вечерта на 26.03.2023 г., минавайки покрай бл. Мура бутам кола , паркирала в близост до блока . Паркирах пред блока и малко по-късно слязох да погледна дали съм причинила някакви щети по дадения автомобил. След като огледах автомобила забелязах, че няма никакви външни щети, при което реших да си тръгна.“.

В жалбата се сочи, че А. Д. е оттеглила писмено подадената декларация с писменото възражение - вероятно се има предвид Възражения вх. № 108500-9999 от нечетлива дата през месец май 2023 г. по деловодния регистър на ОД МВР Русе, представено на л. 25 от АНД № 1104/2023 г. В т. 6 от посочените възражения е записано следното: „Възразяваме срещу психическия натиск спрямо доверителката ми да признае, че тя била управлявала МПС „Сеат-Ибиза“, което се твърди, че е нанесло щети, без да се посочи какви щети, а единствено фразата „имуществени щети“. Възразяваме и оттегляме подписа на доверителката ми под декларация по чл. 188 от ЗДвП във вр. с чл. 292 от НК, че тя е управлявала това МПС на 26.03.2023г., тъй като, както тя самата призна, при нужда е предоставяла управлението и на родителите си, както и на нейни приятели, когато са имали нужда. Датата 24 април 2023г., когато е съставен АУАН, е твърде отдалечена времево от 26 март 2023г., за да може тя да си спомня в детайли дали лично тя, някой от родителите й или нейния приятел е управлявал автомобила на тази дата, и дали точно този автомобил е причинил ПТП – всичко това е в сферата на вероятностите, а един полицейски служител следва да работи по доказателства, а не по предположения, както е действано в случая /по вероятности/.“ Следва да се посочи, че аналогично на твърдението за недостоверност на представения видеозапис, през всички дела процесуалният представител на жалбоподателката твърди, че върху нея е упражнен психически натиск в полицията, за да подпише посочените декларация и обяснения. Твърденията в тази връзка остават недоказани, още повече, че не е поискано събиране на доказателства в тази насока. Пропуска се в жалбата факта, че Д. е оттеглила подписа си под декларацията по чл. 188 от ЗДвП (доколко това процесуално е допустимо е друг въпрос), но не е оттеглила обясненията, които собственоръчно е написала и в които ясно посочва, че тя е „бутнала кола“. В нейната жалба се сочи, че под психологически натиск от полицейски служител е била принудена да напише декларация в този дух. Настоящият съдебен състав посочва, че Декларацията по чл. 188 от ЗДвП не може да се напише в този дух – в нея се попълват конкретни фактически данни на стандартна бланка.

Относно твърдението, че в оспореното решение не е съобразено, че Д. не може да си спомни точно кой е управлявал автомобила на процесната дата 26.03.2023 г. като е попълвала декларацията един месец по-късно в сградата на сектор ПП ОД МВР. Видно от цитирания по-горе пасаж по т. 6 от Възражения на Д., се сочи, че същата е признала, че автомобила се управлява и от други лица, освен нея. Не е ясно обаче пред кой орган на власт е направено това признание и как то е документирано, за да бъде съобразено в съдебното производство.

Безспорно от показанията на полицейския служител С., водещ преписката и съставил АУАН за нарушенията на Д. се установява, че тя е изгледала проблемния видеозапис и след това е попълнила декларацията по чл. 188 от ЗДвП и е дала писмени обяснения. Липсва каквато и да е житейска логика Д. да не се е разпознала в записа и да не е разпознала управлявания от нея автомобил, и да попълни декларацията, както и писмено да обясни как се е случило ПТП.

Не е налице твърдяната липса на конкретика на извършените от Д. нарушения – липса на контрол на управляваното от нея МПС и напускане на мястото на ПТП. Напротив, ясно е установено, че това се е случило на 26.03.2025 г., около 23:00 часа (потвърдено не само от видеозаписа, но и от обясненията на самата Д., които не са изрично оттеглени от нея).

Независимо от категоричния отказ на свидетелката да признае, че на видеозаписа именно тя управлява процесното МПС, съдебният състав ясно и точно разпознава Д. в множество от кадрите на видеозаписа – съгласно таймера на записа в 22:51:53 часа; в периода 22:52:17 часа – 22:52:26 часа; 22:56: 36 часа и други.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе е посочил, че от кадрите и от визуалната представа, която е придобита за външният вид на жалбоподателката, може да се направи заключението, че тя е лицето, което управлява автомобила, причинил ПТП.

Действително, не се виждат регистрационните номера на автомобилите, но няма спор които точно са тези автомобили – с подаденото заявление Д. Г. е представила т.нар. голям талон на нейния автомобил „Сузуки СХ4“, а във всички събрани по делото доказателства се сочи, че Д. управлява автомобил „Сеат Ибиза“, който по свидетелските показания на нейната майка е на повече от 25 години, а самата Д. посочи регистрационният номер на автомобила.

Съдът напълно споделя изложените мотиви от въззивната инстанция във връзка с установяване на щетите, претърпени от Д. Г., като са представени официални документи за целта от застрахователя. Тези писмени доказателства са приети в последното по делото съдебно заседание в районния съд и не са оспорени от жалбоподателката. Представените документи са официални такива и са с обвързваща сила за съда; информацията в тях напълно съвпада с твърденията на Д. Г.. Не е необходимо представянето на други доказателства в тази връзка.

За пълнота на изложението, съдът посочва следното:

В мотивната част на оспореното решение се установяват фактически грешки, както следва:

1. Както в Решение № 177/11.04.2025 г., така и в Решение № 179/14.04.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, е посочено, че тези решения са постановени по АНД № 955/2025 г., вместо правилната година 2024 г.

2. В абзац четвърти отгоре надолу на първата страница е посочено, че жалбата е подадена от А. Г. Т. вместо от А. Л. Д. (тази грешка е забелязана и от жалбоподателката Д.).

3. В последния ред на първа страница неправилно е изписана абревиатурата на ОД МВР.

4. В абзац първи отгоре надолу на страница втора от решението е посочено, че „св.С. преценил, че жалб. Тосдоров е извършил нарушения…“ – твърдението се отнася до жалбоподателката Д..

Тези грешки не влияят върху законосъобразността на процесното решение и не подлежат на корекция по причина, че се съдържат в мотивите.

Значение има очевидната грешка в изписването на имената на жалбоподателката в диспозитива на решението, която своевременно е коригирана с Решение № 179/14.04.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка.

В заключителната част от жалбата си адв. С. сочи, че „… считам, че всичко, което следва да се изясни, е изяснено, няма смисъл да се хаби интелектуална енергия на съда… „. Касационният съдебен състав намира, че изложените мотиви и въобще изготвянето на настоящото съдебно решение не представлява „хабене на интелектуална енергия на съда“, а изпълнение на законови възложени му функции за разрешаване на съдебни спорове, включително когато крайния резултат не е в полза на жалбоподателя.

Касационната инстанция установява, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото, в полза на касационния жалбоподател разноски не се следват.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/11.04.2025 г., постановено по АНД № 955/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.