Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 18.11.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет
и четвърти октомври пР.з две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секР.таря К.Г. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 15671 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Р.да на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по пР.дявени от М.М.М., Л.Б.М. и Л.Б.М. сР.щу „Х.З.“АД / сега З."Е.Р. "АД/, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер общо 540 000,00лв., пР.дставляваща обезщетение в размер от по 180 000,00 лева за всеки от тях, за причинени неимуществени вР.ди по повод възникнало ПТП на 17.07.2014 год. между лек автомобил марка „Сеат Ибиса“, с д.к.№ ****** и мотоциклет „Триумф Тайгър“, с д.к.№ ******, на главен път I-8 между гр. Хасково – гр. Пловдив, в близост до разклона за с. Чешнегирово, вследствие на което е починал Б.Л. М. – съпруг на ищцата М.М. и баща на Л. и Л. М., както и обезщетение за забава за периода от момента на увреждането – 17.07.2014 г. до окончателното изплащане.
Поддържа се вина за настъпилото ПТП да има делинквентът- П.З.С., управлявал лек автомобил, с марка лек автомобил марка „Сеат Ибиса“, с д.к.№ ******, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. В следствие реализираното ПТП на ищците са причинени неимуществени вреди описани в ИМ. Налице е Присъда №82/16.10.2015г. по н.о.х.д. №1492/2015 год. по описа на ОС Пловдив, с която е призната вината на водача Салапатийски за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.В от НК по непредпазливост при нарушаване на правилата за движение по пътищата. Поддържа Гражданската отговорност на делинквента да е застрахована при ответното дружество.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена като основателна. Претендират разноски.
Ответникът- З."Е.Р.
"АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка ГО. Релевира възражение за съпричиняване от страна на починалия,
тъй като същият е управлявал мотоциклета с превишена скорост. При условията на
евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства - влязла в
сила на 03.11.2015год. присъда, постановена по НОХД №1492/2015год., на Окръжен
съд Пловдив, е видно, че подсъдимият П.З.С. е признат за виновен в това, че на 17.07.2014г. в района между километри 245-246 на път І-8 на пътя от
гр.Пловдив -гр.Хасково, при управление на лек автомобил Сеат, с рег.№******, нарушил правилата за движение-чл.20, ал.1 от ЗДвП и 16, ал.1, т.1 от ЗДВП и реализирал ПТП, при което по
непредпазливост причинил смъртта на Б.Л.
М. -престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр.342, ал.1 от НК.
Ответникът е заявил становище, че не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност с делинквента за релевирания период./прието за безспорно
обстоятелство по реда на чл.146 от ГПК с опр. От 28,04,2016год. /
Видно от удостоверение за наследници №4753/24,11,2015год.
на Община Столична-София ищците се легитимират като законни правоприемници на починалото
лице -негови деца и съпруг.
От изслушаното по делото заключение на комплексна
съдебно-медико-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП починаЛ.е получил
следните травматични увреждания:
-увреждания в черепната, гръдната и коремните
кухини-счупване на кости на черепната основа, кръвонасядания на твърдата
мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка,
контузия и разкъсване на малкия мозък, двустранно счупени ребра, разкъсване на
плеврата, контузия на белите дробове, кръвоизлив в гръдната кухина, счупване на
тазови кости, кръвонасядания в бъбреците, счупване на долната челюст, счупване
на дясната ключица, счупване на кости на горния десен и долния ляв крайник,
кръвонасядания по главата, гръдния кош, корема и крайниците.
Механизма
на причиняване на тези травматични увреди е удар с голяма кинетична енергия с
твърд тъп предмет или върху такъв и отговаря на установения механизъм на ПТП.
От изслушаната САТЕ се установява механизмът на
настъпване на процесното ПТП, а именно: на 17.07.2014 г., около 13,00часа по
път I-8, с посока на движение от
гр.Хасково към гр.Пловдив се е движил лек автомобил "Сеат Ибиза", с
рег.№******, управляван от П.С. при ясно, слънчево и с добра видимост време,
при суха асфалтова настилка в добро
състояние. На около 300метра след разклона за с.Чешнегирово, област Пловдив, в
района между 245-246км., при ляв за него завой, водачът се отклонил от посоката
на движение, пресякъл е непрекъсната разделителна линия и е навлязъл в лентата
за насрещно движение. По същото време по главен път І-8 с посока от гр.Пловдив
към гр.Хасково се движил мотоциклет-Триумф Тайгър с рег.№******, управляван от
водача Б.Л. М.. При отклоняване на
автомобила се осъществява челен за
мотоциклета удар, приоритетно в лява част на Сеат Ибиза. От последваЛ.удар е
нарушена изцяло конструктивната част и окачването на автомобила в ляво, както и
външните елементи по купето, вкл.тавана на автомобила. От удара мотоциклета е
отхвърлен в посока назад, вследствие на
което мотоциклетистът М. е паднал по корем на платното за движение в южната пътна
лента. На мястото на инцидента е имало ограничение на скоростта до 60км.ч. като и в двете посоки
е имало разположени пътни знаци в този
смисъл, а именно пътен знак В26 от ЗДВП, пътен знак А2-„опасен завой наляво“ и
пътен знак В24-„забранено изпреварване на МПС с изключение на мотоциклети без
кош и мотопеди“. Била налична пътна маркировка М1-единична непрекъсната линия
като на ППС е забранено да я застъпват и пресичат. Към момента на ПТП МПС „Сеат“
се движил със скорост 79км.ч., а мотоциклетът със 109км.ч. Установява се ударът
за мотоциклетистът да е непредотвратим, дори и при движение с разрешената скорост от 60км.ч. Становището на вещото лице
е получените травматични увреждания на пострадаЛ.да биха могли да настъпят и при
движение със скорост от 60км.ч.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.М.К. и И.А., от които се установяват отношенията на ищците с
пострадалия.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние виновно извършено от дееца. От приложената по делото присъда на Окръжен съд Пловдив, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците, в качеството на съпруг и низходящи на починалия
са активно материално- правно легитимирани да претендират обезщетяване на
неимуществените вреди от смъртта на Б. М..
В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в З.равословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице деца се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени и продължаващи
към момента болки и страдания вследствие на извършеното
деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените от Л.Б.М. и Л.Б.М. неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в
размер на по 120000.00лв. При определяне на същите, съдът съобрази родствената връзка между ищците и пострадалия/родител -деца/, възрастта на
ищците/16 и 19год. / и починалия /44год./ към датата на ПТП, съществувалите
преди инцидента много близки отношения между тях, живели в общо домакинство,
обстоятелството, че между починалия и децата е имало близка духовна връзка, прекарвали са време
заедно, разчитали са на помощта на баща си финансово и емоционално, че изключително
тежко приели загубата на баща си, настъпилата промяна в поведението им след
смъртта на Б. М., фактът, че са лишени от подкрепата на баща си, от опора и
напътствие през предстоящия им житейски път по причина настъпилия неочаквани нелеп
инцидент.
На увреденото лице М.М.М. се дължи обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и
продължаващи към момента болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в
размер на 110 000.00лв. При
определяне на същите съдът съобрази възрастта на ищцата, конкретните обстоятелства около
произшествието-внезапен и неочакван инцидент, вида, степента, продължителността и характера на претърпените от съпругата психически страдания-същата изпаднала в
депресия, наложило са да търси специализирана помощ за справяне със ситуацията,
фактът, че приживе с починалия са били в много добри отношения.
За определяне размера на
обезщетенията съдът съобрази икономическата обстановка в страната към датата на
деянието и съдебната практика приложима за сходни случаи.
За недоказано по делото съдът
намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат поради нарушение на чл.15, ал. от З.ВП, съглсно който -На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента. Доказателства за това не
са ангажирани. Неоснователно е и релевираното възражение за съпричиняване
поради движение с несъобразена скорост. От изслушаното заключение на КСМАТЕ се
установи, че макар и водачът на мотоциклета да се е движил с разрешената за
района скорост от 60км.ч., ПТП би настъпило и биха се реализирали причинените травматични увреди
несъвместими с живота на пострадалия. В този смисъл при съобразяане тълкуването дадено с Р.67/15,05,2014год., по
т.д. №1873/Т.К, І ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което дори да се приеме за установено нарушение от страна
пострадалия на правилата за движение, то същото следва да бъде в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат, настоящия състав намира ответникът да не е доказал
поведението на пострадалия да е допринесло за настъпване на увредата като възражението
за съпричиняване е неоснователно.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗ.,
поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва. Същата
е дължима от датата на деликта -17,07,2014год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва
да се присъдят в общо размер на 14160,00лв. , от които 14000,00лв.- държавна
такса и 160,00лв. от общо 250,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца не се дължат
разноски съобразно уважената част от иска, тъй като не са извършени.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 5944,75лв. от общо 16985,00лв., от които 250,00лв.-в.л., 5,00лв.-СУ и
16730,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от
ЗА на адв.Н.П.Ц. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер
на 10707,20лв. от общия размер-16730,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД"Е.Р. "АД /с предишно наименование
"Х.З."АД/, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на М.М.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ и чл.84, ал.3 от ЗЗ.
сумата от 110000,00лв. (сто и десет хиляди лева), представляващи обезщетение
за причинени по повод възникнало на 17.07.2014г. ПТП неимуществени вреди от
смъртта на починалия Б.Л. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.07.2014г.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата над 110000,00лв. до пълния предявен размер от по 180 000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З."Е.Р. "АД /с предишно наименование
"Х.З."АД/, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Л.Б.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ и чл.84, ал.3 от ЗЗ.
сумата от 120000,00лв. (сто и двадесет хиляди лева), представляващи
обезщетение за причинени по повод възникнало на 17.07.2014г. ПТП неимуществени
вреди от смъртта на починалия Б.Л. М., ведно със законната лихва върху тази
сума от 17.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 120000,00лв.
до пълния предявен размер от по 180 000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД"Е.Р. "АД /с предишно наименование
"Х.З."АД/, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Л.Б.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ и чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от 120000,00лв. (сто и двадесет хиляди лева), представляващи
обезщетение за причинени по повод възникнало на 17.07.2014г. ПТП неимуществени
вреди от смъртта на починалия Б.Л. М., ведно със законната лихва върху тази
сума от 17.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над
120000,00лв. до пълния предявен размер от по 180 000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД"Е.Р. "АД /с предишно наименование
"Х.З."АД/, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 14160,00лв./четиринадесет хиляди сто и шестдесет лева / – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗД"Е.Р. "АД /с предишно наименование
"Х.З."АД/, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат Н.П. Ц.,*** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
от 10707,20лв./десет хиляди седемстотин
и седем лева и 0,20ст./– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.М.М., Л.Б.М. и Л.Б.М. да заплатят на ЗД"Е.Р. "АД /с предишно
наименование "Х.З."АД/, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 5944,75лв./пет хиляди
деветстотин четиридесет и четири лева и 0,75ст./-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: