№ 1859
гр. П., 23.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220101903 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът Н. С. Д. - редовно призован чрез процесуалния си представител,
не се явява. За него се явява адв. С. М. от АК-П. - надлежно упълномощен с
ИМ.
Ответното дружество „К. Й.“ ООД - редовно призован чрез
процесуалния си представител, не изпраща законов или процесуален
представител.
Постъпила е молба с вх. № 27465/09.10.2025 г. от юрк. К. К.,
пълномощник на ответника, с която моли делото да се гледа в тяхно отсъствие
и да бъде даден ход на делото. Поддържа ОИМ изцяло. Изразява становище по
съществото на спора и по отношение на претендираните разноски, като прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Към
молбата е приложено пълномощно.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
1
АДВ. М.: Поддържам исковата молба. Няма да соча други доказателства.
С ОИМ са поискали да предоставим банкови сметки – моя и на доверителя ми,
предоставям 2 бр. уверения и моля да бъдат приети по делото.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 22.02.2022 г. Н. С. Д., с
ЕГН: ********** е сключил договор за паричен заем (ДПЗ) № 281894 с „К.
Й.” ООД, с ЕИК: ***** в размер на кредита: 1 200.00 лв., размер на
погасителната вноска: 173.34 лв., брой вноски: 8, ГПР: 48.489%, месечен
лихвен процент: 3.330% или годишен лихвен процент: 39.96%, обща сума за
плащане: 1 386.69лв. Съгласно чл. 6 от ДПЗ, страните се съгласяват договорът
за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2,
т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-
долу обезпечения, по избор на Заемателя: Ипотека върху недвижими имот,
съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, Особен залог върху движимо
имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, Банкова гаранция, съгл.
чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия или Ценна книга издадена в полза на
Заемодателя. Като съгласно чл. 8 от ДПЗ „С подписването на настоящия
договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в
случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия
договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от
Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя
неустойка в размер на 637.31 лв., с начин на разсрочено плащане подробно
посочен в Погасителния план към настоящия договор за заем с вноска от
253.00 лв. Въпреки формално предоставения тридневен срок за осигуряване на
обезпечение още със сключването на договора била начислена неустойка за
непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния
план, като вноската от 173.34 лв. била посочена в размер на 253.00 лв.
Уговорената между страните в чл. 8 от договора за потребителски кредит
неустойка в размер на 637.31 лв. е за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.
Твърди се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на
обезпечение – три дни от сключване на договора е нелогично и икономически
необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които
2
трябва да отговаря гаранта показват, че единствената цел на неустойката е
различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да
обезщети и санкционира неизпълнението. За „К. Й.” ООД е било
предварително ясно, че Н. С. Д. трудно би могъл да осигури исканите
обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно
действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично
задължение за Н. С. Д., наред с това да върне главницата и да заплати
възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС.
Твърди се, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е
следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването заобикаля
изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я
прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. На основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, считам целият договора за
потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
паричен заем, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума,
дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
3
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В ДПЗ,
който е сключил Н. С. Д. е посочен размер на ГПР от 48.489%, но този размер
не отговаря на действителните разходи, които той ще направи във връзка с
кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на
обезпечение. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от
ЗПК.
Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва Н. С. Д. да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен
само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4
ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и
методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в
част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да
са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (това
мнение се споделя от съдебната практика: Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на
СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС – П. по в.
гр. д. № 833/2021 г., Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС – П. по в. гр. д. №
224/2022 г.).
Твърди се, че тази неточност в посочването на размера на разходите
поставя Н. С. Д. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като не е спазено изискването на посоченото
законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
4
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C‑453/10 Jana
Pereničová и Vladislav Perenič срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика,
състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния
ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското
законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова, считам че договора
не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит също така
противоречи на добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен
процент. В своята практика ВКС трайно приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва (в
този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ГК;
Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ГК; Решение
№1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ГК; Определение
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, ГК). В Решение № 3432 от
28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г. се приема, че „че щом размерът
на лихвата е над 20%, респ. 30%, то е налице противоречие с добрите нрави“.
Към момента на сключване на договора за паричен заем – 22.02.2022 г.,
размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена
по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10.00%. Като дори да
се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като предвиденото в договора
обезпечение не е предоставено от Н. С. Д., то максималният размер, до който
може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30.00%. Уговореният в
случая ГЛП е 39.96% и надхвърля допустимия съгласно морала размер,
противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост и
добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на
5
насрещните престации. Възнаградителната лихва е съществен елемент от
съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен от кредитна
институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да
бъде сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват
и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на
договора, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен
съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Излагат се твърдения, с оглед на горепосоченото, че целият договор за
паричен заем е нищожен поради противоречие на закона.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по
процесния договор за паричен заем е в размер на 1 200.00 лв. и всичко
заплатено над посочената сума се явява платено от Н. С. Д. на „К. Й.” ООД
при начална липса на основание. Н. С. Д. е заплатил парична сума в общ
размер от 1 389.24 лв. на „К. Й.” ООД по договор за паричен заем. Поради
което в условията на евентуалност на иска за прогласяване на договора за
потребителски кредит за нищожен ако се установи, че сключеният между
страните договор за паричен заем е недействителен, считам че ответното
дружество следва да върне 189.24 лв. на Н. С. Д., които той е платил в повече.
Налице е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платеното
при начална липса на основание. Н. С. Д. е платил сума в размер на 189.24 лв.
в повече по процесния договор за паричен заем, който е недействителен.
Предвид гореизложеното твърди, че „К. Й.” ООД, с ЕИК ***** следва
да заплати сума в размер на 189.24 лв. на Н. С. Д. поради връщане на
платеното в същия размер поради начална липса на основание.
Твърди се, че неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да
заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на
неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е
свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на
възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от
срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на
допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни за „К.
6
Й.” ООД към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да
бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не
е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва
неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната
такава. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа
тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на
задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
размера на ГПР в договора за потребителски кредит. Неустойката също така
излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи
на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и
добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката,
освен това, заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при
забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място
неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната
клауза води до недействителност на целия договор за паричен заем на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на
всички компоненти на ГПР в договора.
Твърди се, че клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като
задължава Н. С. Д. при неизпълнение на нейните задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Налице е значителна
нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този
начин неравноправно се третира икономически по-слабият участник в оборота
и се използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване
на другата страна по сделката. Това противоречи на установените в
гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност,
накърнява принципа на справедливост и равноспоставеност между
гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по
двустранни договори.
Твърди се, че неустоечната клауза се явява нищожна, като заобикаляща
7
закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.
Моли се съдът да постанови решение, с което кумулативно да обявите
договор за паричен заем (ДПЗ) № 281894 сключен на 22.02.2022 г. между Н. С.
Д., с ЕГН: ********** и „К. Й.” ООД, с ЕИК: ***** за нищожен поради
противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22
от ЗПК и да осъдите „К. Й.” ООД, с ЕИК: ***** на основание чл. 55, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД да заплати на Н. С. Д., с ЕГН: ********** сумата в размер на 189.24
лв. като недължимо платено.
В условията на евентуалност на искането на ищеца за обявяване на
договор за паричен заем (ДПЗ) № 281894 за нищожен, се моли съдът да обяви
за нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 637.31 лв. при непредоставяне на
уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора, поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка
с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка
с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се твърди, че на 20.02.2022 г. Н. С. Д. е подал искане за заем до „К. Й.“
ООД, 6 качеството му на небанкова финансова институция отпускаща заеми,
чрез което иска да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 1200 лв., който
заем да бъде върнат на 8 погасителни вноски, с цел „ремонт на автомобил“,
като му е предоставен СЕФ с параметрите, изразени от него. Това искане Н. С.
Д. е отправил по свое усмотрение, като след предоставянето на СЕФ е взел
информирано решение да сключи договор с ответника. Отделно от това, с
подаденото искане за отпускане на паричен заем Н. С. Д. декларирайки, е
предложил на „К. Й.“ ООД да обезпечи заема с Ценна книга.
След извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на
посочените в него параметри и преговори с потребителя за заем, „К. Й.“ ООД
е одобрил искането за заем за сумата от 1200 лв. на Н. С. Д.. В резултат на
това, на 22.02.2022г. в гр. Пловдив между страните - Н. С. Д., в качеството му
на Заемател и „К. Й.“ ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор
8
за паричен заем № 281894/22.02.2О22г. с изрично и ясно посочени параметри
по договор в чл.З от същия. Към момента на сключване на договора Н.Д. е
издал в полза на „К. Й.“ ООД ценна книга и не е предоставил гарант, който да
отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за
заем. В тази връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят
не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от
сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане,
подробно описан 6 Погасителен план към договора за паричен заем.
Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с
посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените
обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под
същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от
договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с
които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства
положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях -
чл. 12 от договора за заем. Заемателят е запознат с активния погасителен план,
по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под
същия и собственоръчно изписаните имена.
Твърди се, че от гореизложената фактическа обстановка по сключване на
Договора за паричен заем се налага обоснования извод, че същия е валидно
сключен. Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема със
заемодателя „К. Й.“ ООД, запознал се е изрично и е подписал договора за заем
и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането
му, а така също и е получил заемната сума от заемодателя. От изложеното,
става ясно, че процесният договор е изцяло валиден и сключен в свободата на
договарянето между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички
законови изисквания и сключен с прякото влияние на потребителя.
Твърди се, че след така сключените каузални правоотношения Н. С. Д.,
като заемател е предприел действия по изплащане на дължимото и на дата
21.03.2022г. е погасил предсрочно задължението по процесния договор, като е
заплатил сума в общ размер на 1 389.24 лв.
Съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема е в размер на 48,489%.
9
Същият размер е посочен и предоставения на ищецът СЕФ - част III. Според
законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и
във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република
България. С Постановление № 426 на МС от 18.12.2024г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, обн. ДВ бр.
106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г. годишния размер на законната лихва
по просрочени парични задължения е определен в размер на основния лихвен
процент на БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година
плюс 10 процентни пункта. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 3 т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът на
неустойката, която по своята същност представлява разход, който
потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по договора за заем. Още повече, че в
разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо е посочено как точно се
изчислява ГПР, предвид което ГПР по процесния договор за заем е изцяло в
императивно определената законодателна рамка и твърденията на ищецът в
тази връзка са неоснователни.
Относно твърденията на ищецът, отнасящи се до разпоредбата на чл. 8
от договора за паричен заем, считат същите за НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ, поради следните аргументи:
На първо място, условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са
индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя
Н. Д., особено имайки в предвид и факта, че е можел да предостави гарант,
който отговаря на условията посочени в ОУ и след сключването на договора и
по този начин да не дължи заплащане на неустойка. С договорения точно
определен размер на неустойката в чл. 8, потребителя Н. С. Д. е преценил
икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази
неустойка, както и в последствие е предприел действия по заплащането й.
Също така, условията уговорени в чл. 8 от процесния договор са абсолютно
ясни и разбираеми съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
На второ място, с конкретната клауза между страните се уговаря
неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема.
Конкретния размер на неустойката за неизпълнение е индивидуално
10
определен в договора и не може да се приема за бланкетна клауза, поради
следните мотиви:
От една страна, клаузата на чл. 8 е договорена между страните по
договора за заем, чрез която същите постигат споразумение за дължимост на
неустойка при непредоставяне на гарант, отговарящ на ОУ. Това споразумение
е постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в
съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на
неустойката е изначало определен до точно фиксирана и определена от
страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече. Към момента на
сключване на договора заемателят е съгласен с тази неустойка, изразил е
своята воля посредством подписването на договора и е заплатил част от
нейния размер. При сключването на договора за паричен заем, страните по
него са действали в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/ и като
клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право.
Твърди се, че така описаната неустойка се дължи в нейния пълен размер
още от момента на настъпване на основанието за нейното начисляване.
Същата обаче има особен начин на заплащане, който е уговорен между
страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за
наличието на неустойката и нейния размер. Периодичният начин на
плащането й обаче не е основание да се счита, че същата е лихва или пък, че
има характер на обезщетение за забавено изпълнение. Същата се дължи
поради липсата на надлежно обезпечение и в основанието за нейното
начисляване не може да се прави паралел с лихва, а още по-малко с
обезщетение за забава.
От друга страна, законната лихва за забава е уредена в чл. 86, ал, 1 от
ЗЗД, същата има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата
при неизпълнение на парично задължение, Освен това, обезщетението в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е дължимо на кредитора,
ако той не е упражнил по съдебен ред правото си, произтичащо от забавата.
Съгласно ТР № 1/2009г., постановено по т.д. № 1/2009г. на ОСТК:
„Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
11
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задълженията -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства във всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Прекомерността на неустойката не я прави a priori
нищожна, поради накърняване на добрите нрави“.
В така даденото тълкувание относно същността на неустойката в
гражданските и търговските отношения, касаещи критериите, които следва да
се вземат предвид преди същата да бъде обявена за нищожна ясно е посочено,
че за прекомерност на уговорена неустойка следва да се вземат предвид,
съответно обсъдят редица обстоятелства, които обуславят клаузата за наличие
на неустойка за неравноправна.
С ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009г. ОС на Търговска колегия на ВАС
ясно сочи критериите, по които следва да се извърши разграничението между
„прекомерната“ от една страна и „нищожната“ или „екзорбиталната“
неустойка от друга. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави, според цитираното решение, трябва да се
прави за всеки конкретен случай към датата на сключване на договора и ако
към този момент е установено, че единствената цел, за която неустойката е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, то същата ще бъде нищожна. От друга страна,
предпоставките по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за намаляване, се преценяват към по-
12
късния момент на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди.. Следователно, клаузата за неустойка
ще бъде нищожна като противоречаща на морала, само когато това следва от
самия текст на клаузата /например уговорена неустойка за милиони за
незначителна по размер главница/, а не от обстоятелства, които настъпват
впоследствие. В конкретния случай, неустойката не притежава правната
характеристика на лихва или на лихвоносно изчислимо задължение и
следователно не съществува законова забрана при забава в плащането й, върху
нея да бъде начислявано парично обезщетение 6 размер на законната лихва.
Право пораждащият факт, който служи като основание за възникване на
вземането за неустойка и този, от който възниква вземането за лихва по чл. 86
от ЗЗД, са различни - 6 първия случай е неизпълнението на главното
задължение по договора, а във втория случай е неизпълнение на задължението
за плащане на договорената неустойка. В описаната хипотеза кумулирането на
двете санкции не представлява нарушение на правилото non bis in idem, тъй
като вземането за неустойка произтича от неспазване на главното задължение,
чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а вземането за лихва по чл. 86
от ЗЗД произтича от неизпълнение на задължението за плащане в срок. На
следващо място, трябва да се отчете, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2
от ЗЗД неустойката подлежи на намаляне от страна на съда, в случай, че
същата бъде намерена от съда за прекомерно голяма. Клаузата за неустойка по
чл. 8 от договора не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП,
приложим към процесния договор.
Безспорното неизпълнение на задължението на ищецът предложеното и
обещано от нея надлежно обезпечение, са обстоятелства, които в своята
съвкупност са релевантни при осъществяване на дължимата съгласно чл. 145,
ал. 1 от ЗЗП преценка, че клаузата за неустойка не е неравноправна,
независимо как е уговорена - индивидуално или не.
Твърди се, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е изцяло
законосъборазна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите
нрави, като следва да се отбележи, че в договора за заем и в ОУ има изрична
клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14-
дневен срок. Това е възможност, предоставена му по силата на чл. 29 ал. 1 от
ЗПК, като именно с цел защита на потребителя, Законодателят е предвидил
тази възможност, от която ищецът не се е възползвал своевременно. Вместо
13
това е продължил да ползва предоставената му по силата на сключения
договор сума.
ПРЕДЯВЕН Е УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
паричен заем № 281894/22.02.2022 г. и ОСЪДИТЕЛЕН ИСК по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото днес предоставените от
адв. М. 2 броя Уверения за банкови сметки на адв. М. и доверителя му Н. Д..
АДВ. М.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Предоставям Списък с разноски по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита
и съдействие.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаема госпожо Съдия, моля да уважите исковите
претенции в цялост, като подробни съображения ще изложа в писмени
бележки в даден от съда срок.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото днес предоствените от адв.
М. Списък с разноски по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и
14
съдействие.
СЪДЪТ дава 10-дневен срок от днес на адв. М. за депозиране на
писмени бележки и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в
законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11:45 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
15