РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. ХАСКОВО, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
Членове:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
в присъствието на прокурора В. Р. Р.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255600600360 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда рег. №23 от 03.04.2025 год. по НОХД № 240/2025 год.
Районен съд-Хасково е признал подсъдимия С. В. С. за виновен в това, че на
05.03.2025г. в гр.Х., без надлежно разрешително, държал високорисково
наркотично вещество (съгласно чл. 3 ал. 2, т.1 от ЗКНВП и Приложение № 1
към Списък 1 на чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични), а именно - коноп (канабис, марихуана) със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол
18,64 % (тегловни проценти) с нетно тегло 9,27 грама на стойност 185.40 лв.,
поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1, предл.1-во, вр.чл.58а ал.4
вр.чл.55 ал.1 т.1 вр.чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК
отложил с изпитателен срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер
на 1 000 лв.Със същата присъда съдът е отнел в полза на държавата предмета
1
на престъплението– остатъчното количество наркотично вещество –
марихуана след изследването.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия адвокат К. Я. , който я обжалва с доводи за
незаконосъобразност ,неправилност и явна несправедливост на наказанието.
приложение на материалния закон, изводимо от неточната правна оценка на
установената по делото фактическа обстановка. Поддържа се , че
първоинстанционният съд не обсъдил наличието на основания за
маловажност на деянието,както и процесуалното поведение на подсъдимия в
двете фази на процеса .Неправилно и в разрез с фактите по делото
районният съд не преквалифицирал първоначалното повдигнатото от
прокурора обвинение и не приел, че извършеното от подсъдимия сочи на
маловажност на случая, налагаща деянието да бъде преценено като
съставомерно по чл.354а, ал.5,вр.ал.3 от НК.На горното сочели ниската
обществена опасност на дееца,стойността на инкриминираното наркотично
вещество и подбудите за извършване на престъплението.Навеждайки тези
доводи, защитникът прави искане за изменение на атакуваната присъда
и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 ,вр. ал.3 от НК .
Подсъдимият поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково счита жалбата за
неоснователна. Заявява че атакуваният съдебен акт е правилен, тъй като
материалния закон бил приложен точно спрямо фактите по делото. Липсвали
основания за различна от възприетата правна квалификация. Прокурорът
намира наложеното наказание за справедливо и адекватно на извършеното.
Моли присъдата да бъде потвърдена.
Пред настоящата инстанция не бяха събрани доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши
служебна проверка на същата ,констатира следното :
Против подсъдимия С. В. С. било повдигнато обвинение за това, че
на 05.03.2025г. в гр.Х., без надлежно разрешително, държал високорисково
наркотично вещество ,а именно - коноп (канабис, марихуана) със съдържание
на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 18,64 %
(тегловни проценти) с нетно тегло 9,27 грама на стойност 185.40 лв.-
2
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
В проведеното на 03.04.2025 година съдебно заседание,насрочено за
разглеждане по реда на глава ХХIV от НПК –„Бързо производство“
подсъдимият и неговият защитник са поискали разглеждането на делото да
протече по особените правила на глава XXVII от НПК, в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК, с признание на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съдът е допуснал предварително изслушване на страните
,като е разяснил правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и
последиците от направеното самопризнание по чл. 372 от НПК. Подсъдимият
е признал фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт,като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти .Стъпвайки
на това самопризнание , районният съд е приложил диференцирания ред по
глава XXVII от НПК в хипотезата на т.2 на чл.371 от НПК. След изслушване
на съдебните прения и последната дума на подсъдимия ,районният съд е
постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинение. Принципно по фактите от делото няма спор,
като предмет на преценка от въззивния съд е това дали е била правилна
определената от държавното обвинение и възприета от първоинстанционния
съд с обжалваната присъда правна квалификация на деянието.
Събраните в производствата пред първата и въззивната инстанция
доказателства установяват следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. В. С. нямал зависимост към наркотични
вещества,но от време на време ползвал лек наркотик - марихуана. По
неустановен начин, време и място подсъдимият се снабдил с наркотично
вещество - марихуана (коноп, канабис), поставено в прозрачен полетиленов
плик.
На 05.03.2025г. процесния полетиленов плик с наркотичното
вещество –марихуана подсъдимият държал в десния джоб на якето, с което
бил облечен. Около 19:40 ч. на горепосочената дата С. В. се придвижвал с
електрическата си тротинетка, бутайки я, в района на кръстовището на улица
"Д.М." с улица "О.с." в град Х. На същата дата полицейските служители -
св.П.Г.Н. и св.Х.С.Х. получили оперативна информация за лице с имена С. В.
С., който се придвижва с електрическа тротинетка в кв."М." в град Х. и държи
у себе си марихуана. За проверка на получената информация извършили
обход на района,като на кръстовището на ул."Д.М." с ул."О.с." в град Х.
забелязали лице, облечено с яке с поставена на главата качулка, което бутало
електрическа тротинетка. Полицейските служители се легитимирали,а при
извършената проверка установили, че това е тьрсеното от тях лице С. В.
С.,когото попитали дали държи вещества или предмети, забранени от закона.
Подсъдимият отговорил положително ,като заявил , че в джоба на якето си
има марихуана за лична употреба,която е готов на предаде на органите на
полицията .Така с протокол за доброволно предаване от 05.03.2025г. С. С.
предал на полицейските органи 1бр. полиетиленов плик, съдържащ зелена
3
суха листна маса. Бил извършен оглед на веществено доказателство и
листната маса била предадена на експерт при Сектор „НТЛ" при ОДМВР -
Хасково за изготвяне на физико - химическа експертиза.
От заключението на назначената и извършена на ДП физико-химическа
експертиза по писмени данни,обективирана в протокол № 35/12.03.2025г. на
НТЛ при ОД-МВР –Хасково било установено, че зелената растителна маса,
предадена от С. С. е с нетно тегло 9,27 грама, е марихуана /коноп, канабис/,
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 18,64 % /тегловни проценти/. Остатъчното количество
след извършения анализ с тегло от 9,03 грама било предадено на съхранение в
отдел НОП при ЦМУ.
Приетите за установени от районният съд фактически положения
кореспондират със събраната доказателствена съвкупност ,която не се
различава и от тази , установена от въззивния съд. Липсват основания
настоящият съд да не се солидаризира с изводите на първостепенния съд за
кредитиране показанията на полицейските служители като еднопосочни,
безпротиворечиви и изчерпателни, предвид непосредствените им възприятия
за факти и обстоятелства, касаещи процесното престъпление. От техните
показания се извеждат доказателства за извършената проверка, намерените
процесни вещества, върху които фактическата власт упражнявал именно
подсъдимия С. , установени на по-късен етап като наркотични.
Обвинителната теза обслужват и писмените материални по делото, както и
заключението на ФХЕ, които поотделно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал, внасят яснота относно предадените от подсъдимия
ВД, квалифицирани впоследствие като наркотични вещества, посредством
специалните знания на експерта-химик при направеното тяхно изследване.
Предвид липсата на разколебаващи обвинителната теза доказателства,
правилно районният съд е извел, че спорният момент в настоящото
наказателно производство се свежда до правилното субсумиране на фактите и
обстоятелствата под състава на престъплението на чл. 354, ал. 3, т. 1 от НК от
страна на държавното обвинение. Настоящият състав споделя изцяло
крайните изводи на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна
страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в чието
извършване е обвинен. Районният съд е дал законосъобразен отговор защо
възприема дадената от прокурора правната квалификация на деянието на
подсъдимия, респ. защо не приема възраженията на защитата, поради което и
постановената присъда покрива стандартите на чл. 303 от НПК. От изведена
на база доказателствата по делото фактическа обстановка, се обуславя
единствения възможен извод, а именно че подсъдимият е осъществил състава
на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т 1, предл. I-во от НК. Изпълнителното
деяние „държане“ е доказано именно поради факта, че подсъдимият е
упражнявал фактическата власт върху намерените наркотични вещества – чрез
поставянето им в джоба на якето си. Редът за класифициране на растенията и
веществата като наркотични е определен в Наредба за реда за класифициране
4
на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на
наркотичните вещества са посочени в списъци съгласно приложенията към
нея. Съгласно чл. 3 от наредбата, растенията и веществата по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се
класифицират в три списъка. Тетрахидроканабинолът е високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП и Приложение
№ 1 към Списък № I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични. Това са наркотични вещества, които нямат легална употреба,
пазар и производство и попадат под контрол на Единната конвенция на ООН
за психотропните вещества, ратифицирана от Р България, както и съгласно
ЗКНВП. Стойността на предмета на престъплението възлиза на 185.40 лева,
съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г година на МС за определяне
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Наличен
е още и обективният елемент от състава на престъплението, изразяващ се в
липсата на надлежно разрешително за държането им.
Основният защитен довод в хода на цялото наказателно производство е за
квалифициране на деянието на подсъдимия като „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, което да обуслови и съставомерност по
привилегирования състав по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. Предвид
възведените в жалбата и в хода на съдебните прения пред въззивния съд
съображения в тази насока, с настоящия съдебен акт ще следва да се даде
отговор защо същите не се възприемат и от настоящата инстанция . При
определяне дали конкретния случай е „маловажен“, съдът дължи комплекса
оценка на всички обстоятелства, касаещи количеството и стойността на
предмет на деянието, съпоставени с обществената опасност на дееца и
деянието. В съдебната практика е наложено становището, че приоритет се
отдава и на характеристиките на деянието, а не само на тези на дееца.
Стойността на наркотичното вещество, което подсъдимият е държал – 185.40
лв. действително не е висока, но категорично количеството му /9.27 грама/
надхвърля нормите за еднократен прием. Следва да се отбележи, че
процесната престъпна деятелност очертава типичната обществена опасност за
този вид посегателства върху охраняваните от наказателния закон обществени
отношения. Престъпленията против народното здраве, и в частност държането
на наркотични вещества или техни аналози, с оглед техния предмет, не се
характеризира с ниска обществена опасност. Напротив, критиката на
обществото спрямо извършителя на подобни престъпни прояви е
5
непримирима , тъй като води до опасност и риск за здравето,имайки предвид
и все по-зачестилата им употреба от подрастващото поколение . При
обсъждане на конкретните факти, които са от значение за приложение на
нормата на чл.93 т.9 от НК, не се извежда заключение обществената опасност
на самото деяние и дееца да представляват по-ниска степен на обществена
опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.Подобен извод не е правен от
първоинстанционния съд,който единствено е обсъждал стойността на
предмета на престъплението , за да откаже да приложи по-леко наказуемия
състав на ал.5 на чл.354а от НК , но няма пречка това да стори въззивната
инстанция .Подсъдимият С. не е ***** на наказание по НК.С влязло в сила
на 26.10.2017 г.решение по АНД№1114/2017 г.на РС-Хасково е бил освободен
от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.345
ал.2,вр.ал.1 от НК ,за което му е било наложено административно наказание
„глоба“ от 1000 лв.Данни, това наказание да е изпълнено ,т.е. глобата да е
платена или за събирането й да е образувано изпълнително производство ,не
се съдържат в кориците на делото,но наказанието е неизпълнимо поради
изтичане последователно на двугодишния давностен срок по ЗАНН за
изпълнение на глобата и едногодишния срок / т.7 и 8 от ТР №2/2018г. на
ОСНК на ВКС/ ,считано от влизане в сила на решението . Очевидно
наложеното наказание на основание чл.78а от НК не е изиграло своя
възпиращ и поправителен ефект спрямо подсъдимия ,по отношение на който
данните ,изводими от характеристичната справка , сочат за наличие на
криминалистическа регистрация за престъпна проява от дата 20.12.2024г. по
чл.343б ал.3 от НК –управление на МПС след употреба на наркотици ,с други
думи друго висящо наказателно производство за престъпление,свързано с
наркотици , което не би могло да се пренебрегне при отчитане на личната
обществена опасност на дееца ,а тя не могла да се приеме за ниска . По
изложените съображения , настоящият състав се солидаризира със
заключението на районния съд , че подсъдимият С. е осъществил деяние по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, което не представлява „маловажен случай“, по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК.
Налице е и субективният елемент от състава на престъплението, тъй
като подсъдимият С. е действал при условията на пряк умисъл като форма на
вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал е, че държи забранени от
6
закона вещества – наркотични такива, а и общественоопасният характер на
извършеното деяние и общественоопасните му последици, като е целял
тяхното настъпване.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия ,
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства –
липсата на минала съдимост , пълни самопризнания още от досъдебното
производство , съдействие за разкриване на обективната истина,критично
отношение към стореното,липсата на криминални регистрации и добри
характеристични данни / с последните две от които по изложените по-горе
съображения ,въззивния съд не може да се съгласи /.Отчетено е като
отегчаващо обстоятелство количеството марихуана,което индицирало и на
възможна дистрибуция . За деянието по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години и
„глоба“ от 2 000 лева до 10 000 лева. Първоинстанционният съд е приел, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил
наказанието „лишаване от свобода“ под предвидения в закона минимум, а
именно в размер на 3 месеца, а наказанието „глоба“ е определил в размер на
1000 лева. Съобразно разпоредбата на чл.58а ал.4 НК в случаите на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК съдът прилага само чл.55 НК,
ако е по-благоприятен за дееца в сравнение с наказанието, което би получил
след редукцията му с една трета по реда на чл.58а ал.1 НК. В мотивните
съображения на съда е отбелязано, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК като по-благоприятна за дееца. Съобразно
изискването на чл.55 ал.1 т.1 НК съдът е определил наказанието „лишаване от
свобода“ под най-ниския предвиден от нормата на чл.354а ал.3 от НК
предел от една година,налагайки наказание „лишаване от свобода „ в
минималния предвиден в чл.39 от НК размер от 3 месеца . Поради липсата
на законови пречки , районният съд законосъобразно е отложил по реда на
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание "лишаване от
свобода" . Целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл.36
ал.1 от НК ще бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на
наказанието, а именно с условното му осъждане при определения
изпитателен срок в минимален размер от 3 години, което в достатъчна степен
ще послужи за поправяне на дееца. Кумулативната санкция глоба е
определена по правилата на чл.55 ал.2 от НК/макар съдът да е пропуснал да
7
го посочи като основание за определяне на допълнителното наказание „глоба“
в присъдата си / , намалявайки размера й до една втора под минимума,
предвиден в особената част на НК за извършеното престъпление.Въпреки ,че
при определяне на кумулативно предвидените наказания „лишаване от
свобода“ и „глоба“ , районният съд е приложил нормата на чл.58а ал.4,вр.
чл.55 ал.1 т.1 от НК , необяснимо защо в присъдата е направил и привръзка
и с чл.54 ал.1 от НК,което правило за индивидуализация на наказанията е
приложимо в случаите,когато съдът прилага разпоредбата на чл.58а ал.1 от
НК . Констатираното нарушение обаче не е съществено по смисъла на чл.348
ал.3 от НПК ,защото волята на съда по какъв начин и при какви условия е
индивидуализирано наказанието на подсъдимия С. за извършеното от него
престъпление е разбираема и може да бъде проследено вътрешното му
убеждение по приложение на материалния закон ,съобразно изготвените
мотиви към присъдата . На следващо място правилно районният съд е
приложил разпоредбата на чл.354а ал.6 от НК ,отнемайки в полза на
държавата остатъка от наркотичното вещество- предмет на престъплението
,но е пропуснал да се произнесе в присъдата си относно направените на
бързото производство разноски за физико-химична експертиза в размер на
206.23 лв., който пропуск следва да бъде отстранен от първоинстанционния
съд след връщане на делото в производство по чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
Обжалваната присъда ,като постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, приложен правилно закон, липса на допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила се явава правилна и
законосъобразна и следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда рег. №23 /03.04.2025 год. постановена по
НОХД № 240/2025 год. по описа на Районен съд-Хасково .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9