№ 28
гр. Айтос, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20252110200054 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба С. Ф. О., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, със съдебен адресат и пълномощник адв.В. А. - БАК против Наказателно
постановление (НП) № 24-0237-000335/27.12.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-
Бургас, РУ -Айтос, с което за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, пр.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и чрез процесуалния си представител адв.В.А. поддържа
оплакванията си. Препендира за заплащане на направените деловодни разноски. Ангажира
гласни доказателства.
Административнонаказващият орган – Началник група в ОД МВР-Бургас, РУ –
Айтос не се представлява пред съда, като излага писмено становище за неоснователност на
жалбата. Не представя доказателства.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
1
На 25.11.2024 г. св.Р. Т. Р. – мл. автоконтрольор към ОД МВР-Бургас, РУ-Айтос
при изпълнение на служебните си задължения и след получен сигнал от служители на
национално ТОЛ управление, в гр.Айтос, на КПП Орловец съставил на С. Ф. О., акт за
адм.нарушение, за това, че по ПП Е 773 около 14:21 часа на КПП „Орловец“, с посока на
движение от гр.Бургас към гр.Айтос жалбоподателят управлявал собствениия си товарен
автомобил ИФА с рег. № РА 6164 РА като при подаден сигнал за спиране със стоп – палка от
контролен служител (инс.Д. Б.) от НТУ не спрял плавно на посоченото му място, а
продължил движението си по посока гр.Айтос.
За посоченото нарушение на място св.Р., в присъствие на свидетелите Д. Й. Б.
и Д. Д. Б. – двамата служители на НТУ, съставил АУАН бл.№ 1328234/25.11.2024 г., като дал
словесно описание на гореописаното деяние, квалифицирайки го по чл.103 от ЗДвП. Актът
бил предявен на водача, който го подписал без възражения, но посочил пред полицейския
служител Р., че не е видял да му е подаден сигнал за спиране със стоп палка. Изложеното
обстоятелство се подкрепя от показанията на двамата очевидци, присъствали в автомобила
заедно с водача – свидетелите М. Х. С. и Р. Ю. Х., които са категорични, че никой от тях
тримата, при преминаване покрай служебния автомобил на НТУ не е възприел сигнал за
спиране, а единствено махане с ръка от страна на служителя. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
– не били депозирани писмени възражения на жалбоподателя.
На 27.12.2024 г. било издадено и атакуваното постановление, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и преценил, че с действията си С. О. е осъществил състава на
нарушението по чл. 103 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.1, пр.4 от ЗДвП му
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като
цял, а и досежно преминаване в посоченото време и място на С. О., като водач на описания
т.а. не се оспорва от жалбоподателя, който признава, че е управлявала процесния автомобил,
но заявява, че не е видял да му подаден сигнал за спиране от длъжностно лице, поради което
и не е спрял. Пояснява, че незабавно след като е бил повикан от полицейски служител, се е
върнал на мястото – КПП „Орловец“, бил е проверен от мл.автоконтрольор и не е било
установено каквото и да било нарушение на правилата за движение по пътищата от негова
страна. В този смисъл обяснениета на жалбоподателя се подкрепят от актосъставителя,
който твърди, че други нарушения в хода на проверката не се констатирани. В подкреа
тезата на жалбоподателя са и от ангажираните от негова страна гласни доказателства, като
съдът кредитера показанията на свидетелите - очевидци М. Х. С. и Р. Ю. Х., които са
категорични, че при преминаване покрай автомобила на НТУ, са видели единствено как
служителя маха с ръка към тях, но никой от тримата не възприел поведението му като
сигнал за спиране. Същите макар да са в противоречие с показанията на другата група
свидетели – Б. и Б., съдът счита, че следва да се ценят като достоверни, а и житейски
обосновани, доколкото напълно кореспондират помежду си, а и възпроизвеждат личните им
възприятия. От друга страна показанията на св.Б. не са в пълна степен категорични, като
същият в показанията си пред съда твърди, че не си спомня нито каква точно маневра е
предприел водача при подадения му сигнал, нито дали с него в т.а. е имало други лица.
Едновременно с това посочва, че е стоял на известно разстояние, в близост до служебния
автомобил по време на сигнализирането, извършено от колегата му св.Б..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
2
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ
към ОДМВР-гр. Бургас, РУ - Айтос, който към дата 27.12.2024 г. е бил оправомощен да
издава НП, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото
нарушение, е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво точно е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая въпреки това са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е била изяснена в цялост и
пълнота фактическата обстановка, в частност дали е било подаден по надлежен ред, ясен
сигнал за спиране и то по начин, същият да бъде възприет от водача.
Наред с това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната
страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от С. О. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва
деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с
фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). От събраните доказателства не се
установява по категоричен начин О., в качеството на водач на т.а. да е възприел надлежно
подаден му със стоп палка сигнал от св.Б., т.е. изложеното сочи на извод, че жалбоподателят
е бил препятстван да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие
по управление на МПС и да предвиди и/или да допусне настъпването на обществено
опасните последици от деянието.
Изложените съображения обуславят извод, че реално жалбоподателят не е
действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са събрани категорични доказателства за наличие на виновното
извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло само на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани от
жалбоподателя разноски в размер на 600,00 лева за адвокатско възнаграждение, които
3
предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на
административнонаказващия орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0237-000335/27.12.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ -Айтос, с което на С. Ф. О., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.103 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, пр.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 (три) месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на С. Ф. О., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4