Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 577 29.10.2019 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД………втори граждански състав,
на 29 октомври.....…2019…..година, в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар ……………………………………………………
Прокурор………………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от…………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело номер 1526…..по описа за
2019……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
следв. ГПК и е образувано по жалба на В.Д.Х. – длъжник по изп.дело № 4047/2019
г. по описа на СИС при РС Стара Загора. Жалбоподателят обжалва постановлението
от 01.07.2019 г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на
изпълнителното дело. В жалбата се сочи, че отказът е незаконосъобразен и
необоснован. Сочи се, че изпращането на пощенски запис е правно регламентиран
способ за плащане, уреден в ЗПУ и изрично предвиден в чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
Чрез съответната пощенска услуга парите били на разположение на кредитора и не
се налага той да ги търси от длъжника. Счита, че за да бъде прекратено изпълнителното производство, е необходимо да
се представи квитанция от пощенската станция, от която да е видно, че сумата по
изпълнителния лист е платена и внесена за взискателя преди образуването на
изпълнителното дело. Счита, че длъжникът отговаря за разноските в
изпълнителното производство, освен ако то бъде прекратено съгласно чл.433 ГПК.
Незаконосъобразно и необосновано ДСИ е приел, че взискателната не е била
уведомена за извършения в нейна полза паричен превод, поради което разноските
трябва да бъдат понесени от длъжника.
Счита, че законът не вменява задължението за подателя на пощенския запис
да уведомява кредитора си за извършения превод. Твърди, че взискателката
целенасочено отказва да получи преведената й сума. Моли, обжалваното
постановление да бъде отменено.
Взискателката
Р.Г.В. не взема становище по жалбата.
Приложени са мотиви по обжалваното
действие от ДСИ И.М.съгласно чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна, като съображенията за това са следните:
Изпълнително дело № 4047/2019 г. на СИС при РС Стара
Загора е образувано по молба от Р.Г.В., чрез процесуалния й представител адв. М.Г.,
по издаден в нейна полза изпълнителен лист по адм.д. № 505/2017 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, видно от който В.Д.Х. и К.В.Х. са осъдени
да заплатят на Р.Г.В. сумата от
1 605 лв., представляваща направените по посоченото административно дело
разноски за две инстанции. Молбата е постъпила на 09.04.2019 г., а
изпълнителното дело - образувано на 10.04.2019 г. ДСИ е изпратил до длъжниците
на 10.04.2019 г. покана за доброволно изпълнение, която им е връчена на
15.05.2019 г. На 22.05.2019 г. по делото е постъпило възражение от длъжника В.Д.Х.
с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.1 ГПК, тъй като сумата по изпълнителния лист била платена преди
образуването му. В тази връзка е поискано разноските да бъдат възложени в
тежест на взискателя на основание чл.78, ал.2 ГПК.
С обжалваното постановление ДСИ е
отказал да прекрати изпълнителното дело на посоченото основание, като е приел,
че взискателката не е била уведомен за извършеното плащане нито от длъжника, нито от „Български пощи“
ЕАД.
По
делото е безспорно, че на 01.03.2019 г. длъжникът В.Д.Х. е превел на Р.Г.В.
сумата от 1 605 лв. за направените по административното дело разноски, за
което с възражението от 22.05.2019 г. е бил уведомен ДСИ, като към него е
представен системен бон за извършения превод, издаден от „Български пощи“ ЕАД,
който има правната същност на квитанция от пощенска станция по смисъла на
чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Посочената правна норма съдържа основанията за прекратяване
на изпълнителното производство. Предвидено е, че то се прекратява, ако
длъжникът представи длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция
от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. Освен представянето на квитанция от пощенска
станция, друго правната норма не предвижда, в т.ч. и нарочно уведомяване на
взискателя от страна на длъжника за извършеното плащане.
В
случая взискателката не е предприела никакви действия за получаването на
сумата. Това тя не е сторила и след получаването на възражението, във връзка с
което е подала становище от 04.06.2019 г.
Очевидно е, че плащането на дължимата по изпълнителния лист сума е
извършено преди образуването на изпълнителното дело и преди взискателката да се
снабди с изпълнителен лист.
Представеният
системен бон (квитанция) за приемане на
паричния превод удостоверява извършеното плащане и съставлява доказателство за
погасяване на съдебно признато право. Няма никакво правно значение възражението
на взискателката, че тя не е била уведомена от взискателя за извършения паричен
превод, тъй като това не е негово задължение, произтичащо от правната норма. С
плащането чрез пощенски запис дължимата сума вече е на разположение на
взискателя, без да е необходимо тя (сумата) задължително да е изплатена на
получателя. В този случай може да се приеме, че задължението е погасено още
преди образуването на изпълнителното производство, което е основание за прекратяването му.
Предвид
на тези съображения съдът намира, че обжалваното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото
направените разноски в размер общо на 237 лв. следва да бъдат възложени на
въззиваемата Р.Г.В..
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 01.07.2019 г. по изп.д.№ 4047/2019
г. по описа на СИС при РС Стара Загора, с което е отказано прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 ГПК Р.Г.В. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Х. ЕГН **********,***, сумата от 237 лв. (двеста тридесет и седем лева) за направените
по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: