Р Е Ш Е Н И Е
27/19.1.2018г.
19.01.2018 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2018 Град Шумен
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
18 (осемнадесети) януари Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско
дело
номер 2713 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В
исковата си молба, ищецът Г.И.Г. твърди, че с ответницата О.Ю.Г. са съпрузи от 12.10.1990
година. От брака си имали родено едно дете – И., понастоящем пълнолетна. Първоначално
съвместният им живот протичал нормално. През 2007 г. ищецът се установил в Р.Ф.,
за да полага труд и тогава настъпила раздялата между съпрузите. По-късно, Г.
помогнал на ответницата и дъщерята на страните да се установят в посочената
държава, но съпрузите не поддържали връзка помежду си. Г.Г. моли съда да
прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да
се произнася по въпроса за вината; да бъде променено фамилното име на
ответницата – от Г. на А..
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба.
Назначеният ѝ особен представител изразява становище, че претенцията е
основателна. Същият изцяло признава обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Моли, бракът между страните да бъде прекратен, но да бъде постановено, че
ответницата запазва фамилното име Г..
Никоя
от страните-съпрузи не прави искане съдът да се произнесе относно вината за
разстройството на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 12.10.1990 г.,
когато с акт № ***/12.10.1990 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родено едно
дете – И., понастоящем пълнолетна (ведно от справка от Регистър „НБД“ от 04.12.2017
г.). Разпитаната в съдебно заседание свидетелка Ц.Д. (майка на ищеца) излага,
че първоначално съпрузите живели в гр. Шумен, като впоследствие пребивавали и в
Руската федерация. През първите години от съвместното им съжителство
отношенията им били нормални. Постепенно, обаче, между тях започнали да възникват
противоречия и скандали. През 2007 г. Г. напуснал пределите на страната и се
установил в Р.Ф. След няколко години ответницата и низходящата на страните също
заживяли в тази държава, като дори семейството обитавало една къща, макар и на
различни етажи. Съпрузите запазили приятелски отношения, но не поддържали
семейни контакти, основани на брачно съжителство.
Предвид
установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства,
съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство и другарски отношения между
съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може
да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е
и фактическата раздяла между тях от преди близо седем години. Предвид
изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.
Относно фамилното име на ответницата:
Г.Г.
предявява искане на същата да бъде възстановено предбрачното ѝ фамилно
име. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака. С цитираната норма, законодателят, за разлика от
отменените разпоредби на СК /1985 г./, въвежда принципа на запазване на
фамилното име. Тоест, ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия
съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната
си фамилия. Съгласието, респ. противопоставянето на съпруга-първоначален
титуляр на името, е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да
продължи да носи неговото име. Предвид всичко изложеното, ответницата следва да носи фамилното име – Г..
Не
следва да бъде извършвана констатация относно факта на напускане на семейното
жилище от ищеца, тъй като съдът не е сезиран с брачен иск за предоставяне на
ползването на семейното жилище.
По
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 30,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за
разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се
възложи поравно на страните.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасяне по въпроса за вината,
разноските следва да останат в тежест страните, така както са направени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак,
сключен на 12.10.1990 г., с акт № ***/12.10.1990 г., съставен от длъжностното
лице по гражданското състояние в Община Шумен между Г.И.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – мл. адв. П.
П. от ШАК, гр. Шумен, пл. „О“ № 12, ет. 2 и
О.Ю.Г. род. на *** г., гражданка на Руска федерация, с постоянен адрес с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
След
прекратяване на брака О.Ю.Г. ЗАПАЗВА фамилното
име – Г..
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Г.И.Г. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ШРС 15,00 (петнадесет) лв., представляващи
държавната такса при решаване на делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА О.Ю.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС
15,00 (петнадесет) лв., представляващи държавната такса при решаване на делото.
В
тежест на Г.И.Г. остават направените
деловодни разноски в размер на 1225,00 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: