Решение по дело №901/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 520
Дата: 6 декември 2024 г. (в сила от 6 декември 2024 г.)
Съдия: Милен Петров
Дело: 20244500500901
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Русе, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян

Васил Петков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20244500500901 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София,чрез
редовно упълномощен процесуален представител против решение № 925/26.06.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 1805/2024 г. по описа на РРС, в частта, с която са отхвърлени
предявените против ответника искове с правно основание чл.422 ГПК - за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5654/2023 г. по описа на РРС за
сумата над 1486.80 лв. за разликата до 1878.00 лв. представляваща главница по договор за
потребителски кредит, както и иска за договорно възнаграждение в размер на 508.39 лв.
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Иска се отмяна
на решението в обжалваните части и постановяване на ново решение, с което исковете да
бъдат уважени.
Ответникът по жалбата В. М. М. не е подал в срок отговор по реда на чл.263 ГПК.
Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и провери
атакуваното решение с оглед наведените в жалбата оплаквания, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална легитимация и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.
1
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от
жалбоподателя против ответника М. искове с правно основание чл.422 ГПК- за установяване
на вземанията на ищеца по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 5654/2023 г. по описа на РРС за следните суми: 1878.00 лв.- главница по договор за
потребителски кредит от 19.07.2018 г., ведно със законна лихва до изплащане на вземането,
1325.82 лв.-лихва за периода 27.08.2019 г.- 30.10.2023 г., 508.39 лв.- договорна лихва за
периода 12.01.2019 г.- 27.08.2019 г., 72.90 лв.- мораторна лихва за периода 13.01.2019 г. -
27.08.2019 г. и 950.68 лв.- непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
От събраните по делото доказателства е установено, че на 19.07.2018 г. между
„Профи Кредит България“ ЕООД в качеството на кредитор от една страна и от друга-М.,
като кредитополучател и М.С.-солидарен длъжник е сключен договор за потребителски
кредит следните параметри: сума на кредита 2000.00 лв., срок за погасяване на
задължението 36 месеца, размер на погасителната вноската 97.59 лв., ГПР- 49,89 %, ГЛП-
41,17% и общо задължение по кредита в размер на 3513.24 лв. На същата дата страните са
подписали и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, по силата на
който ответника по жалбата е поел задължение за заплащане на възнаграждение в размер на
общо 1073.52 лв. платимо разсрочено, заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Общият размер на месечната погасителна вноска, с включване на плащанията по
допълнителните услуги възлиза на 127.41 лв. По делото е безспорно, че длъжникът М. е
извършил плащания по договора в общ размер на 513.20 лв.
Гореизложеното се установява от приетите и неоспорени в първоинстанционното
производство писмени доказателства, както и от изготвената съдебно-икономическа
експертиза.
От приложеното ч.гр.д.№5654/2023г. на РРС се установява, че жалбоподателят е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК срещу М. и солидарния длъжник М.С. за горепосочените суми. Срещу издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника М., по реда и в срока на чл.414
ГПК, поради което заповедният съд е дал указания на кредитора за предявяване на иск за
установяване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение.
За да постанови обжалваното решение и да присъди само чистата сума по
кредита/приспадайки извършените плащания/, районният съд е приел че сключеният
договор за потребителски кредит е недействителен, поради което съгласно чл.23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Предявяването на специалният
установителен иск по чл.422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора-
2
ищец заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в
срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правният интерес за кредитора да
предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със
сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира
изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за
реализиране на вземането срещу длъжника / арг. от чл.416 ГПК/.В конкретният случай е
налице издадена в полза на жалбоподателя заповед по чл.410 ГПК срещу която
жалбоподателят е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, което е породило и правният
интерес от търсената искова защита. Искът е предявен в едномесечния срок, регламентиран
в закона, поради което същият е допустим и законосъобразно е разгледан по същество.
Страните по делото са сключили договор за потребителски кредит, като длъжника
има качеството на потребител. С оглед на това съдът по силата на чл.7, ал.3 ГПК е задължен
са извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора. В настоящият
случай съдът следва да извърши проверка за съответствието на договор за потребителски
кредит с повелителни норми на ЗЗП и приложимия ЗПК. Това задължение на съда произтича
и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната
процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че в
процесния договор за кредит липсва ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се
формира ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В § 1, т. 1 от ДР на същия закон е дадена легална дефиниция на понятието „общи
разходи по кредита“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В процесния договор ГПР е посочен в размер от 49,89 %, а ГЛП е
определен на 41,17 %. Липсват данни за други разходи по кредита освен предвидената
договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още
е включено в него освен договорната лихва. От доказателствата по делото може да се изведе
извод, че възнаграждението за допълнителен пакет услуги в размер на 1073.52 лв. при
кредит от 2000.00 лв. не е включено при изчисляване на ГПР. Заплащането на тази такса е
пряк разход, свързан с кредита, защото се заплаща едновременно с погасителните вноски и
оскъпява неговата стойност, поради което следва да бъде включена в изчисляването на ГПР.
Посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, налице е нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК при сключване на процесния договор за кредит. Поради това правилен е изводът
на районния съд за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК и правилно е
приложена разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане на
3
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата не е претендирал разноски и такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №925/26.06.2024г., постановено по гр.д.№ 1805/2024 г.
по описа наРайонен съд-Русе, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********- гр.С. против В. М. М., ЕГН********** от с.Н. с.,
обл.Р., искове за установяване на вземането за главница в размера над 1486.80 лв. за
разликата до 1878.00 лв. и за договорно възнаграждение в размер на 508.39 лв.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част, като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4