Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 13,06,2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №5364
по описа за 2021год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235
и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Б.ДСК“АД обективно
съединени искове, с които се иска установяване по отношение на ищеца, че М. Х. П.
дължи сумата от 35377,98лева - главница,
представляваща задължение по отпуснат от Б.ДСК АД кредит по договор за
кредит за текущо потребление от 09,01,2019год., 2414,89лева-договорна лихва, за периода от 01,06,2019год. до
19,01,2020год., 43,06лева- обезщетение за забава, за периода от 02,06,2019г. до
19,01,2020г., 29,48лв.-обезщетение за забава
от 20,01,2020год. до 22,01,2020год., сума в размер на 120,00лв.-разходи
по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 24,01,2020год. -датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до изплащане на
вземането.
Твърди се, че между Б.ДСК и
ответника е сключен писмен договор за кредит за текущо потребление от 09,01,2019год., според който
кредитодателят се задължава да предостави на ответника сумата от 36500,00лева.
Твърди се, че дължимата от банката сума е била усвоена на 23,01,2020год., с
договорен срок на възстановяване -120 месеца от датата на усвояване. В чл.8 и
8,1 е договорена възнаградителна лихва с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е
6,65% или 0,02% на ден, формиран от
стойността на „референтен лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220%, който при
отрицателна лихва се приема за нула и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,430% при изпълнение на Условията
по програма ДСК Престиж Плюс. Максималният размер, до който може да бъде
променян лихвения процент е 13,23%. Неразделна част от договора са и
приложимите общи условия. Съгласно т.18,1 от ОУ при забава в плащането на месечните вноски, от деня
следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорен лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, а при допусната забава над 90 дни кредитът става предсрочно изискуем. Допуснато
е просрочие за периода от 01,06,2019год. до
01,01,2020год. на обща сума от 3518,38лв., поради което на осн.чл.19,1,1 от ОУ банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Длъжникът е уведомен с уведомление от 15,10,2019год., връчено по реда
на чл.47 от ГПК.
Депозирано е заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл. ГПК за процесната
сума. Издадена е заповед и ИЛ. Ответникът е възразил срещу издадената заповед
за изпълнение в законовия срок, обстоятелство обуславящо правен интерес от
установителната искова претенция.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на иска. Претендира
разноски.
Ответникът -М. Х. П.
в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция.
Не се оспорва да е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за
потребителски кредит, както и усвояване на
предоставената сума. Не се
оспорва допускането на забава в плащането на вноските по кредита, но излага
между страните да е постигнато споразумение
от 05,05,2021год., по силата на което ответникът се е задължил да
предоставя плащането на сума в размер на
450,00лв. месечно и към момента не са налице просрочия по споразумението.
Поддържа да е платена и сума в размер на
4200,00лв. на 09,03,2021год., още преди
сключване на споразумението.
Съобразно изложеното е заявено
становище за отхвърляне на исковата претенция и недължимост на разноски по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В първо
съдебно заседание проведено на 21,03,2022год. ответникът, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител признава исковата претенция и заявява
становище за постановяване на решение при признание на иска. В съдебно
заседание проведено на 16,05,2022год.
ищецът е заявил искане за постановяване на решение по чл.237 от ГПК, в
който случай съдът съобразно чл.237, ал.2 от ГПК в мотивите
на акта е достатъчно да укаже, че решението се основава на признанието на иска.
Съобразно горното и като взе предвид да не
е налице изключението на чл.237, ал.3 от ГПК-признатото
право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда намира, че следва да постанови решение при условията на чл.237 от ГПК.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 859,71лв., от които 759,71лв.-държавна такса и
100,00лв.-юрк.възнаграждение. Съдът намира за неоснователно искането на
ответника за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото предпоставка за възлагане на разноските на ищеца освен признание
на иска е и това ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Видно от
материалите по делото длъжникът е
депозирал възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената по реда на чл.417 от ГПК заповед за незабавно
изпълнение, което е причината за указания към ищеца и иницииране на настоящото
производство по чл.422 от ГПК.
С
оглед изхода от спора и съобразно т.12 от ТР № 4/2013, ВКС на ищеца се дължат
разноски в заповедното производство, които съдът намира за установени в размер на общо 809,71лв., от които -759,71лв.-д.т.
и 50,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.ДСК“АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес ***, по предявените искове с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД срещу М. Х. П., с ЕГН **********, с адрес ***, че М.Х.П. дължи
на „Б.ДСК“АД, сума в размер на 35377,98лева -
главница, представляваща задължение по
отпуснат от Б.ДСК кредит по договор за кредит за текущо потребление от
09,01,2019год., 2414,89лева-договорна
лихва, за периода от 01,06,2019год. до 19,01,2020год., 43,06лева- обезщетение за забава, за периода от 02,06,2019г. до
19,01,2020г., 29,48лв.-обезщетение
за забава от 20,01,2020год. до
22,01,2020год., сума в размер на 120,00лв.-разходи
по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 24,01,2020год. -датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК на 06,02,2020год.
по гр.д.№3540/2020год., СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА М. Х. П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на „Б.ДСК“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 859,71лв.-
разноски.
ОСЪЖДА М. Х. П., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „Б.ДСК“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК, вр.т.12 от ТР №4/2013, ВКС сума в размер на 809,71лв. -разноски по гр.д.№3540/2020год., СРС, 43състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: