Мотиви по анд № 98/2019
г. по описа на Поповски районен съд.
Производството е по
реда на чл.6 и сл. от УБДХ.
Образувано е по изпратен от Началника
на РУ ”Полиция” гр.П. акт за констатиране проява по
УБДХ, спрямо нарушителя Н.В.Д. ***.
Районна прокуратура П., редовно
уведомени, съгл. чл.5, ал.2 от УБДХ, не изпращат представител в с.з.
Нарушителят Д., осигурен за с.з. по
реда на чл.10 от ППУБДХ заявява, че не желае да му бъде назначаван служебен
защитник, не се признава виновен, оспорва изложеното в акта като твърди, че св.Х.М.
е извършила неправилна маневра, което е провокирало разговор на висок тон между
двамата, отрича да я е псувал и удрял, моли да бъде оправдан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 12.04.2019 г. св.Х.М. управлявала
л.а. с рег.№ Т **** СТ, в който пътували нейната майка – св.Г.Ю. и тяхна
роднина. Около 11.30 ч. л.а. се движел по път III-202
в посока от гр.П. към гр.О., когато св.М. забелязала бавно движещ се пред нея
л.а. с рег.№ Т **** КТ. Решила да го изпревари и след като се убедила, че има
видимост, свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното МПС /по см. на чл.42,ал.1,т.2
от ЗДвП/ извършила маневрата. Водачът на изпреварваното МПС – нарушителя Д.,
който бил в автомобила със съпругата си св.Н. Д. се ядосал за това, че
изпреварващия го автомобил е преминал много близко до него, което го принудило
още да намали скоростта си на движение. Решил да поиска обяснения от водача му.
Започвал да свири с клаксон, настигнал л.а. управляван от св.Х.М. и в района на
стопанския двор на с.Г., общ.П. я
изпреварил, спрял рязко пред нея, с което я принудил да спре. Отворил вратата на водача, започнал да псува
и обижда св.М., след което нанесъл няколко удара с юмрук по автомобила и я
ударил в рамото. Цялата ситуация продължила повече от 5 минути –време, в което агресивното
поведение на нарушителя било пряко възприето и силно възмутило св.Г.Ю., която познавала Д. по прякор „К.“.
Доволен от постъпката си Д. си тръгнал, а жените от другия автомобил останали
на място още известно време, за да може водачът му Х.М. да се успокои. На
15.04.2019 г. св.М. подала жалба в РУП П. и след приобщаване на писмените
обяснения на всички лица, присъствали на инцидента, на 22.04.2019 г. мл.ПИ С.Р.М.
съставил акт за констатиране проява на дребно хулиганство. Актът бил предявен
на нарушителя Д.,който се запознал с него и го подписал с възражение, че не е
удрял и обиждал св.М.. В законоустановеният 24-часов преклузивен
срок по чл.3 от УБДХ, чрез Началника на
РУ”Полиция” актът е внесен за разглеждане и произнасяне в съответния
първоинстанционен районен съд.
Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен
начин от събраните по полицейската преписка доказателства, както чрез потвърждаването
им в с.з. от свидетелите М. и Ю.. Същата се оспорва от нарушителя, като в
негова подкрепа са и депозираните от
съпругата му показания. Действително е налице усложнена фактическо обстановка
нетипична за този вид прояви по УБДХ, но въпреки това съдът намира, че е
доказано по необходимия убедителен начин, че нарушителя е извършил непристойна
проява по смисъла на чл.1,ал.2 от УБДХ, като на посочената дата, час и място,
на публично място, на път III-202 e проявил оскърбително отношение към
св.Х.М.. Следва да се отбележи, че в с.з. както св.М. така и нейната майка са
изключително обстоятелствени, последователни и все още под въздействие на
емоциите от преживяното, като съдът не намира основание съдът не намира
основание да ги постави под съмнение. Не така следва да се разглежда въпроса по
отношение показанията на съпругата на нарушителя –св. Д., която освен, че не е
очевидец на станалото /тъй като не е слизала от л.а. на съпруга си/, до голяма
степен е и заинтересована от изхода на делото. От друга страна самият нарушител
твърди, че е бил „засечен“ от л.а. на св. М.,
но дори и това да е било така, той е нямал право да реагира по този
изключително агресивен и крайно неприемлив за обществото начин. Чрез неговите
активни действия несъмнено е бил нарушен общественият ред и спокойствие, поради
което съдът приема, че се касае за поведение, което представлява проява на “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1, ал.2
УБДХ, а не престъпление по специалния състав на чл.325,ал.3 НК. От субективна
страна деянието е осъществено виновно, при пряк умисъл, обективиран в
конкретните му действия.
При индивидуализиране вида и
размера на наказанието съдът отчете конкретното участие на нарушителя в
инцидента, степента на обществена опасност на деянието и неговия извършител.
При тази преценка съдът отчете липсата на изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, а като отегчаващи отчете продължителното време на протичане на
инцидента. В
този контекст съдът прие, че хулиганската проява на нарушителя не разкрива по-висока степен на обществена
опасност от обичайните прояви на дребно хулиганство, поради което следва да
бъде санкционирана с наказание в минималния размер, а именно глоба от 100 лв. /сто
лева/. Съдът отчете, че административно наказание в такъв вид и размер ще въздейства възпиращо и
превъзпитателно на нарушителя и ще го мотивира за в бъдеще да спазва
установените в страната норми и правила за поведение, като се въздържа от други
подобни прояви.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: