№ 236
гр. П., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500641 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №600/12.07.2021г., постановено по гр.д.
№20215220100204/2021г. по описа на РС- П. е отхвърлен иска по чл.79, ал.1,
предл.2, във вр. с чл.240, ал.1 от ГПК, предявен от В. АНГ. Д., с ЕГН
********** от с.К., общ.С., обл.П., ул.“7-а“ №15 против Н. АНГ. Л., с ЕГН
********** от гр.П., бул.“А.С.“ №18, вх.“Б“, ап.2, ет.2, за заплащане на
заемна сума в размер на 1300лв., дължима по договор за паричен заем от
01.02.2020г.
Осъден е В. АНГ. Д., с ЕГН **********, да заплати на Н. АНГ. Л., с
ЕГН **********, съдебни разноски по делото в размер на 750лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. АНГ. Д..
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. В тази връзка се
визира от страна на жалбоподателя, че е дал на Н.Л. назаем 1300лв. на
01.02.2020г., като последната му е дала договора с изявлението, че е подписан
от нея.
Приема се, че тогава тя го е измамила, като се е подписала неистински,
1
за да му вземе парите без да има намерение да му ги връща някога.
Искането е да бъде отменено решението на първата инстанция, като се
уважи изцяло иска на ищеца.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Н. АНГ. Л., чрез пълномощника й адв. К..
Твърди се в същият, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено съгласно материалния и процесуалния закон.
Визира се, че в жалбата не са изброени пороци, нарушения на закона по
отношение на атакуваното съдебно решение, съгласно изисквания та на
ГППК, както и основания за отмяната му.
Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел
възражението за неавтентичност на процесния договор за заем в частта, в
която е положен подпис от ответницата, в качеството й на заемател.
Сочи се, че от заключението на съдебно- почерковата експертиза се
установява по категоричен начин, че оспорения документ за паричен заем,
представляващ частен диспозитивен документ, не е подписан от Л., от което
следва, че е оборена формалната доказателствена сила на процесния договор.
Счита се, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем, сключен в писмена форма, по който ищецът е изпълнил
задължението си за предаване на заеман сума на ответницата, поради което
последната не дължи връщането на исковата сума на соченото правно
основание.
Приема се, че изложеното в обстоятелствената част на въззивната жалба
се явява защитна теза на страната с цел благоприятен изход от делото.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като
се потвърди обжалваното решение.
Моли се за присъждане на разноски пред настоящата инстанция-
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, жалбоподателят В. АНГ. Д., редовно призован не
се явява. Не се явява и процесуалния й представител адв.Пещерска. От страна
на последната е постъпило писмено становище в което се поддържа
подадената въззивна жалба. Искането е да се отменят предявените искове.
2
Моли се за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Мултипъл Плюс“ ЕООД, редовно призован,
законен представител не се явява. От страна на процесуалния му
представител- адв. Милошев е постъпило становище в което се приема, че се
поддържа подадения писмен отговор на подадената въззивна жалба. По
отношение на последната се приема, че тя е неоснователна, като се моли да се
потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на
страните и приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на подадена от страна на В. АНГ. Д. против Н. АНГ. Л. искова молба, с която
е предявен иск по чл.79, ал.1, предл.1, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 1300лв.- заемна сума по договор за паричен заем.
Твърди се от страна на ищецът, че е предоставил на ответника паричен
заем в размер на 1300 лв., което е станало на 01.02.2020г., съгласно договор за
паричен заем от същата дата, който служи и като разписка за предаването на
сумата.
Сочи, че ответницата се е задължила да върне заема в срок до
31.12.2020г., което не е направила.
Искането е, да се осъди ответницата да изпълни договора, като му
заплати сумата от 1300 лв. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на ответницата Н. АНГ. Л..
В него се прави възражение за недопустимост на иска, без да се твърдят
процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск.
По същество се оспорва иска, като се твърди от Л., че не е получила
заем и не е подписвала документа /договора/, представен за доказване на
неговото сключване. Оспорва се автентичността на положения под името й
подпис в него.
Искането е да се отхвърли предявения иск. Моли се за присъждане на
3
съдебни разноски.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от съдържанието на Договор за паричен заем се установява, че в
него е посочено, че на 01.02.2020г. същият е сключен между: В.А. Д.-
заемодател, от една страна, а от друга: Н. АНГ. Л.- заемател.
В т.1 от договора е отразено, че заемодателят дава на заемателя сумата
от 1300лв. в брой при подписването на настоящия договор, като заемателя се
задължава да върне така получената сума в срок до 15.12.2020г.
В т.3 е отразено, че същият служи като разписка за получаването на
заемната сума в размер на 1300лв. от заемателя.
Видно от заключението на съдебно- почеркова експертиза се
установява, че цитираният по- горе писмен договор, с който ищецът се
легитимира като заемодател не е подписан от ответника Н.Л..
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че решение е правилно и законосъобразно, а
подадената въззивна жалба е неоснователна.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение следва да се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след
обсъждане на всички доказателства по делото, достига до същите изводи като
тези на районния съд, водещи до отхвърляне на предявения иск.
Договора за заем е едностранен, неформален, реален договор. Тъй като
договорът за заем е неформален договор, то не се изисква сключването му в
специална форма за действителност. Процесуално задължение на ищеца в
производството е да установи по безспорен начин възникването и
съществуването на твърдяното заемно правоотношение.
4
С оглед събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд
споделя напълно извода на първоинстанционния съд за недоказване от
носещата доказателствената тежест страна- ищеца на възникването и
съществуването на твърдяното от него заемно правоотношение.
В случая, ищецът изрично е заявил наличие на договор за заем в размер
на 1300лв. между него и ответницата. В тази връзка следва да се посочи, че
заключението на съдебно- почерковата експертиза е категорично, че
писмения договор въз основа на който ищецът се легитимира като заемодател
не е подписан от ответника Н.Л.. От този факт е оборена формалната
доказателствена сила на процесния договор. В тази насока следва да се
посочи, че правилно първоинстанционният съд е приел оспорения договор за
неистински. След като е налице липса на автентичен подпис от едната страна
на заемното правоотношение, това означава на практика липса на възникнала
между страните договорна връзка.
При положение, че е недоказано твърдението на ищеца, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за
паричен заем, сключен в писмена форма, то ответницата Н.Л. не дължи
връщането на претендираната сума на соченото правно основание.
Предвид гореизложено и настоящата инстанция приема, че предявения
иск е неоснователен, поради което правилно е отхвърлен.
Ето защо, споделяйки изцяло правните изводи на първоинстанционният
съд, настоящата инстанция приема, че следва да остави без уважение
подадената въззивна жалба, като неоснователна и потвърди, като правилно и
законосъобразно обжалваното решение.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателят Д. следва да се
присъдят направените от страна ответника Л. разноски пред въззивната
инстанция в размер на 500лв.- адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №600/12.07.2021г., постановено по гр.д.
№20215220100204/2021г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА В. АНГ. Д., с ЕГН ********** от с.К., общ.С., обл.П., ул.“7-
5
а“ №15, да ЗАПЛАТИ на Н. АНГ. Л., с ЕГН ********** от гр.П., бул.“А.С.“
№18, вх.“Б“, ап.2, ет.2, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата в размер на
500лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6