№ 379
гр. Пазарджик, 20.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
частен характер № 20245220201557 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:44 часа се явиха:
Частната тъжителка В. Г. Н. се явява лично и с повереника си адв. М. П.
от АК Пазарджик, надлежно упълномощена.
Подсъдимата Я. Й. Й. не се явява лично. За нея се явява адв.Е. П. АК
Пазарджик, надлежно упълномощена.
Явяват се свидетелите Т. Т. и Д. П.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. П. : Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът намира че производството по наст. дело не следва да продължи, а
следва да бъде прекратено нак. производство образувано по наст тъжба.
Процесуалният ход на аналогично производство, образувано въз основа
на настоящото тъжбата е бил преустановен изцяло прекратително
определение, постановено по НЧХД1032/24 . Мотивите за прекратяването
сочат приложение на Принципа по чл. 4 на Протокол 7 от ЕКПЧ /Принципът/
,с оглед влязлото в сила НП ,с което за същото деяние (като инкриминираното
с тъжбата) подсъдимата е получила административно наказание.
1
При въззивната ревизия на прекратителния акт тези съображения са
отхвърлени от въззивната инстанция, обективирани в определение 3/08.01.25
по ВНЧД 912/25 на ПОС ( л. 31, ВНЧД 912/25).
Съображенията на контролната инстанция са в разрез с фундаментални
правни източници - чл. 4 на Протокол 7 от ЕКПЧ и ТР 3 от 2015 по т.д.3/15 на
ВКС, докл. Г. Захарова, което лишава погрешния извод за разглеждане и
решаване на частното обвинение от задължителния му характер.
Доводите за това решение ще съставляват почти изцяло цитати от
посоченото ТР 3/15 на ВКС, т.д. 3/15( вкл. възпроизведените в него решения
на СЕС), което еднозначно, категорично и ясно сочи процесуалната съдба на
настоящия процес:
„Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за
същото деяние – ne bis in idem – е класически принцип на
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението
на наказателни процедури, № 7 към ЕКПЧ правило е съществен елемент на
правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. По естеството си то
представлява самостоятелна гаранция на гражданите срещу угрозата да бъдат
последователно подлагани на наказателна репресия за престъпление, за което
вече са били окончателно осъдени или оправдани съгласно наказателната
процедура на държавата. Заради решаващото му значение за върховенството
на закона в правовите държави, принципът се причислява към неотменимите
групи норми с фундаментално значение, които формират императивната
структура на Конвенцията и Протоколите към нея. Правилото е от категорията
на абсолютните, като не се допуска освобождаване от изпълнението на
разпоредбата при условията на чл. 15 от ЕКПЧ. Извън посочените в чл. 4, § 2
от Протокол № 7 изключения, всякакви ограничения на действието му при
каквито и да е обстоятелства, включително и по време на война или на
извънредно положение, са несъвместими с безусловно задължителната му
природа. Освен закрила за лицето, срещу което се прилага правомощието на
компетентните държавни органи да реализират наказателно преследване и да
налагат санкции за извършено престъпление, принципът е важна гаранция за
правната сигурност. ……Той съчетава гаранции, че след приключване на
наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде застрашен
от наказателно преследване, съден или наказан за същото нарушение, а
2
дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от
тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с
влязъл в сила акт.
Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното
протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод
същото деяние, ако по никой от тях не е постановен ............влязъл в законна
сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, ....решаващ правен спор
относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление)
….., като без значение е видът на акта (наказателно постановление, съдебно
решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на
наказателно производство), характерът на акта (осъдителен, оправдателен, за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК и др).
Принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни
процеса –първото приключило производство, така и последващото следва да
са проведени срещу едно и също наказателно или
административнонаказателно отговорно лице.
Действието на правилото ne bis in idem се проявява само в
наказателното производство, поради което за приложимостта му е от
решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като
наказателни.
Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по
смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 са известни като
тест „Енгел” или критерии „Енгел” – 1) квалификация на деянието по
националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест
на предвиденото наказание („суровост на възможното наказание”)……..За
приложимостта на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и на чл. 4 от Протокол № 7 е достатъчно
и само един от разглежданите признаци да отговаря на характеристиките на
наказателното обвинение. Вторият и третият критерий се разглеждат
алтернативно, но могат да бъдат преценени и кумулативно, ако анализът им
поотделно не е достатъчен за убедително заключение.
Същото деяние (idem) е елементът, който свързва двата процеса срещу
лицето, …като от значение е самото деяние, а не възможната му различна
квалификация в националното законодателство.
3
……Забраната по чл. 4 от Протокол № 7 е за преследване и наказване за
второ деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива,
които по същество са „значително същите” – сходни.
……Именно фактите са отправна точка на преценката за наличието на
idem и престъплението (нарушението) следва да се разглежда като съвкупност
от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи
извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в
пространството
……Изведеният от СЕС критерий за приложение на принципа ne bis in
idem – тъждеството на деянието („историческият акт”), разбирано като
съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от
правната му квалификация или от защитавания правен интерес(б.м.- от
съществено значение във връзка с изводите в определение 3/08.04.25 по вчнд
912/24)“ Все в тази връзка и същия смисъл са посочените изводи от решения
на СЕС ( вкл. по дело срещу България ):“приложението на правилото ne bis in
idem не се изключва заради различия в правната квалификация на едно и също
деяние или с оглед критерия „тъждество на защитения правен интерес”, който
може и да не е еднакъв.“
В посоченото ТР е разгледана и решена хипотеза, аналогична на
процесната и без нормативна регулация в държавата – „ когато преди
образуването или приключването на наказателното производство, спрямо
същия деец за същото деяние е проведено окончателно приключило
административнонаказателно производство“. Тя не е „изрично уредена нито в
ЗАНН, нито в НПК, респ. от нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, в
съдържанието на която не фигурира влезлият в сила акт, постановен в хода на
административнонаказателно производство. ……. Действителният смисъл на
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК точно отразява отстояваните с
десетилетия от наказателнопроцесуалната теория и съдебната практика идеи
на законодателя за приоритет на реализацията на наказателната отговорност
пред административнонаказателната и за приложимост на правилото ne bis in
idem само по отношение на деяния, класифицирани като престъпления по
националното право.
Според изискванията на чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията обаче
приключилото първо по ред административнонаказателно производство, ако е
4
с наказателен характер по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съставлява
процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно
производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то
осъществява признаците на престъпление по НК. В тези случаи изолирането
на проведеното административнонаказателно производство от обсега на
действие на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК пряко се конфронтира с принципа ne bis
in idem, което противоречие е процесуално нетърпимо и следва да бъде
отстранено.“
Ясното, категорично и задължително становище на ОСНК на ВКС е , „
че наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което
за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт
административно-наказателно производство с характер на наказателно по
смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК“.
В контекста на горните разсъждения и изводи, значими за решаване
на процесуалната съдба на настоящото производство са следните факти:
с влязло в сила ( с изтичане на 14 дн. срок за обжалване - виж на л. 53 и л.
54 по НЧХД 1032/24) на 15.08.24г. НП 59/18.07.24г. на зам.кмета на
Община Септември подсъдимата по настоящото дело Я. Й. е била
санкционирана с глоба 50 лева за административно по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН нарушение - чл. 2, т.6 от Наредбата за. ..обществения ред в
Община Септември.
Описанието на това нарушение е „ на 23.06.24г........в с. Ковачево, ул.
„Първа“ 45 влиза в спор и саморазправа с В. Н., която се изразява в скубане и
дърпане за косата, както и обидни думи и заплахи“.
с тъжбата, инициирала настоящия процес е инкриминиран инцидент, в
който подсъдимата Я. Й. на 23.06.24г., в с.Ковачево, ул. „Първа“ 45 бута с
навеждане главата на тъжителката В. Н. и започва да я скубе ( което
твърдение е с подчертан текст - стр. 4, НЧХД 1032/24), което причинило
лека телесна повреда по предложената квалификация на чл.130, ал.2 от
НК, в извършване на която се иска да бъде осъдена подсъдимата.
НП е влязло в сила и няма образувано дело пред АС Пазарджик за
възобновяване на административно-наказателното производство (л. 41,
НЧХД 1557/24)
5
резолюция на прокурор в Окръжна прокуратура Пазарджик е отказана
намеса на прокурора на осн. чл. 70, ал.2,т.5 от ЗАНН ( л. 43, НЧХД
1557/24)
Според посоченото ТР: „Принципът има действие и когато деянието се
квалифицира като административно нарушение по националното право, щом
производството, в което се разглежда, може да бъде определено като
наказателно по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 ( б.м. - както това е в
случая). След като в разглежданата хипотеза отговорността на дееца не може
да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде
наказан с две отделни наказания – административно и по НК, а актуалната
законодателна уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на
престъплението и административното нарушение в едно единно
производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да
понесе само едната – за правонарушението (административно нарушение или
престъпление), за което съответното производство е приключило първо по
време с влязъл в сила акт“.
Предвид изложеното горе и на основание чл. 289, ал.1 вр. чл. 4, § 1 от
Протокол № 7, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото.
ОСЪЖДА В. Г. Н., с ЕГН ********** за заплати на Я. Й. Й., ЕГН
********** сторените от последната съдебно-деловодни разноски в размер на
800 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Съдът освобождава явилите се свидетели.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12,06 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6