РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Търговище, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530100349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България”ЕООД гр.София, против А. С.
А. с ЕГН-********** с адрес гр.Търговище, ул.*******, с предявени обективно съединени
установитеулни искове по чл.422 от ГПК за съществуване и дължимост общо на сумата от
11447.38лв. представляващи неизплатени задължения по договор за потребителски кредит
№30037369348/11.06.2019г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед №
693/02.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1430 по описа за 2023г. на РСТ, както и осъдителен иск за
сумата от 5896.68лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК за устанотелните претенции и от датата на исковата молба за осъдителната
претенция.
В молбата се излагат твърдения за сключен на 11.06.2019г. Договор за потребителски
кредит № 30037369348 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и А. С.
А., при следните параметри:
Общо задължение по кредита и по Пакета от допълнителни услуги към него -
14624.37 лева, включващо:
Сума на кредита: 5000.00 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на месечната вноска по кредита: 237.68 лева;
1
Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на
месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %) 46.32;
Годишен лихвен процент: 39.10;
Лихвен процент на ден: 0.11;
Общо дължима сума по кредита: 8556.57 лв.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги са както следва:
Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 6067.80 лева;
Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 168.55 лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по договора, включващо и
задължението по Пакета от допълнителни услуги е както следва:
Общо задължение по договора: 14624.37 лева;
Общ размер на месечна вноска по договора: 406.23 лева;
Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит /ДПК/ неразделна
част от него са Общи условия /ОУ/, които са предадени при подписване на договора и с
които длъжника внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и нямат
забележки към тях и се задължава да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на
този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител,
в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от
услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клинетът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допьлнителна услуга.
Търдят, че ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 11.06.2019г. превежда парична сума в размер на
5000лв, по посочената от длъжника А. С. банкова сметка.
Длъжника не еа изпълнявал поетите договорни задължения, видно от приложеното
Извлечение по сметка към ДПК № 30037369348, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит: “Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление когато Клиентът/Съдлъжника, просрочат две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер.“, на 11.08.2020г. ДПК № 30037369348 е обявен за предсрочно
изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. На длъжника е изпратено
уведомително писмо, с които е информиран, че задължението по заема е обявено за
2
предсрочно изискуемо. Второто задължение е получено от друго лице.
В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че предсрочната изискуемост не е
надлежно обявена на ответника, молят да се приеме, че същият е уведомен с получаването
на исковата молба.
Молят съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу А. С. А. общо на сумата от
11447.38лв. представляващи сбор от неизплатени задължения по договор за потребителски
кредит №30037369348/11.06.2019г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед
№ 693/02.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1430 по описа за 2023г. на РСТ, както и да осъди ответника
да заплати сумата от 5896.68лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК за установителните претенции и от датата на исковата молба
за осъдителната претенция.Претендират разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Ответника е депозирал отговор с който оспорва претециите изцяло. Счита договора за
недействителен поради неспазване на императивните изисквания.залегнА. в чл. 11ал.1т. 10
от ЗГ1К и чл. 19, ал.4 от ЗПК. В договора са посочени само абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР от 47,00%/. Според ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи.комисиони,възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,които длъжникът ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай липсва яснота
относно посочените обстоятелства в процесния договор за кредит.Посочен е единствено
лихвен процент по заема /който е фиксиран /,но не се изяснява как точно и какво се включва
в ГПР по договора.
Към кредита и част от разходите е и т.нар. „допълнителен пакет от услуги”, като не е
ясно дА. същият е включен в ГПР, като отговорът е по-скоро не. Така след като бъде
включен в ГПР размерът му ще се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер
на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4
от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по
кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Посочено е исковата молба, че ответника е заплатил сума в размер на 408,80 лв. без
да става ясно каква част и от кои задължения са погасени с нея.
Предвид изложеното и на основание чл.22 от ЗПК счита договора за потребителски
3
кредит за недействителен.
Относно осъдителния иск:
Ищецът твърди, че към договора има сключен пакет с допълнителни услуги. Видно е
още на пръв поглед, че пакета допълнителни услуг и е по-висок от главницата по договора и
повече от 1/2 от стойността на целия кредит, с което счита че са накърнени добрите нрави от
една страна. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите.
Приоритетното разглеждане на документите на потребителя е такса за действия,
свързани с усвояването на кредита. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е
нищожна. Тъй като предхожда по време сключването на договора и по същността си е цена
за приоритетното им придвижване, то не може да се приеме, че тази услуга е свързана с
договора за потребителски кредит. Когато е предвидил връзката между договора и услугата,
като елемент от фактическия състав на нормата, законодателят е имал предвид съществуващ
договор.
На същото основание не спада и към допълнителните услуги т.2 до т.5 от пакета.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации,
които при договора за кредит са предоставяне на парична сума (от банката) и връщане на
същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения падеж (от
кредитополучателя). Такива са издаването на различни удостоверения от банката,
включително заверени копия от договора/погасителен план, известяване със смс или по
телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези
действия са свързани с кредита, ио не попадат в съществените задължения на страните, нито
са задължително присъщи на договора за кредит, поради което е обосновано за
предоставянето им кредитора да въведе такса, тъй като не са предвидени или предвидими
при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или управлението
на един кредит.Счита че услугите от т.2 до т.5 не представляват такива допълнителни услуги.
Нещо повече тъй като предхожда по време сключването на договора и по същността си е цена за
приоритетното обслужване, счита че се касае за заплащане предварително цена за услуги, които
не са предоставени, които могат никога да не бъдат предоставени, без да е уговорено, че
цената ще се плати при предоставяне на услугата. Моли съда да отхвърли исковете,
алтернативно да уважи само иска за заплащане на главница. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 1430/2023г. по описа на РСТ, се установява, че в полза на
4
ищеца е издадена Заповед № 693/02.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която е разпоредено Длъжникът А. С. ДА ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. – управители,
действащи чрез пълномощник – юрк. Г. А., сумите, както следва: сумата от 4919.81лв.–
остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница, дължима по договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 30037369348 от 11.06.2019г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 31.10.2023г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 1849.37лв. представляваща падежирало договорно
възнаграждение за периода от 15.08.2019г. – 11.08.2020г., сумата от 360.78лв. ,
представляваща обезщетение за забава за периода 16.08.2019г. – 11.08.2020г. и обезщетение
за забава в размер на 4317.42лв. за периода от 11.08.2020г. – 30.10.2023г. на осн. чл. 411 ал.3
и във вр. с чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на
117.33лв. - внесена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78
ал.1 ГПК и във вр. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и във вр. чл.26 от НЗПП.
С разпореждане № 2121 от 02.11.2023г. искането за издаване на заповед по чл.410 от
ГПК за договорно възнаграждение в размер на 5896.68 лв., възнаграждение за закупен
пакет допълнителна услуга и сумата от 30лв. такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземане, представляващи неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30037369348 е отхвърлено като неоснователно.
Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства на 11.06.2019г. е
сключен Договор за потребителски кредит № 30037369348 между „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, като кредитор и А. С. А., при следните параметри: Общо задължение по
кредита и по Пакета от допълнителни услуги към него - 14624.37 лева, включващо: Сума на
кредита: 5000.00 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита:
237.68 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на
месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 46.32; Годишен лихвен процент: 39.10;
Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 8556.57 лв.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги са както следва:
Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 6067.80 лева;
Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 168.55 лева;
При така установеното от фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи: Не е спорно между страните по делото, установява се и от
приложеното ч.гр.дело № 1430 по описа на Районен съд Търговище за 2023г., че срещу
издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото,
като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове,
поради което същите са процесуално допустими, като подадени при нА.чие на съответните
процесуални предпоставки.
В проведеното по делото първо заседание от страна на ответника са наведени
5
възражения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК,
поради нА.чие на неравноправни клаузи.
Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по
т.дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дА. страните са навели такива възражения или не, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дА. клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.
22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
В случая получаването на преддоговорна информация от ищеца за параметрите на
кредита е установено с представения по делото договор за потребителски кредит
СТАНДАРТ и Общи условия към него. Установено е и изготвянето на погасителния план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, връчен на ответниците, ведно с договора за потребителски кредит на
11.06.2019г. Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 46.32 %, а ГЛП - в размер на
39.10%. Към момента на сключване на процесния договор – 11.06.2019г., е била приета
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на
разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави
„рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите.
При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един
от компенентите на ГПР са нищожни. Договореният между страните ГПР от 46.32 % не
надхвърля петкратно размерa на законната лихва, но в същия според настоящия състав
следва да бъде включено и възнаграждението за пакет допълнителни услуги, предвидено в
т.VІ от договора.
Ако в годишния процент на разходите се включи възнаграждението на ответното
дружество за пакет от допълнителни услуги от 6067.80лв., то действителният му размер би
бил около 110 % или същият надвишава законната лихва 11 пъти. Поради това съдът приема,
че договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.22, ал.1, т.10 ЗПК. Освен
това, към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на
закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае
6
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което
се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер
на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като
недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази
насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д.6295/2014 г. на ВКС.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави,
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към
основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора
размерът на законната лихва е 10,00 %. Следователно, уговорената с процесния договор
възнаградителна лихва в размер на 39.10 % годишно е повече от трикратно по-висок от
размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи
на добрите нрави и се явява нищожна.
НА.це е нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Нормата е в сила от 23.07.2014 г. и се явява приложима в процесния
случай.
Нито законът, нито договорът и общите условия дават легално определение на
понятието "управление на кредита", но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от
целта на самия закон, както и това какво е основното право на заемодателя по договора за
кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност, извършвана от заемодателя по
фактическото реА.зиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и
осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по
сметката на заемополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни дейности,
свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Като се има предвид
това, следва да се приеме, че и таксата за допълнителни услуги е такава по управление на
кредита, без значение е, че е наименувана по този начин. От представеното споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не се установява конкретното съдържание на
вида, размера и действието, за което е начислено допълнителното възнаграждение. Тези
„допълнителни услуги“ се явяват безпредметни, като за тях не би следвало да се дължи
каквото и да било допълнително възнаграждение, поради което липсва основание за
заплащане на възнаграждение. РеА.зирането на услугите не зависи само от волята на
потребителя, а от взаимното съгласие на страните при последващи преговори било за
разсрочване на задълженията по договора или за промяна на падежа на погасителните
7
вноски. В т.5 неопределено се визират преференции при евентуалното ползване на
последващ потребителски кредит. Съдът намира, че нито една от изброените услуги не
съставлява конкретна полза за потребителя, за да се дължи от негова страна възнаграждение,
още повече, че предвиденото такова е близко по размер на получения по договора кредит.
Не на последно място, предвидено е предварително заплащане на възнаграждението
от
потребителя, без значение дА. някоя от тези услуги ще бъде изобщо реА.зирана по
време на действието на договора.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 23 от Закона за потребителския
кредит, съдът намира, че потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е в размер на
4591.20лв., в която сума се включва и вноска в размер на 408.80лв., която и ищеца признава.
Всички останА. установителни и осъдителни искови претенции следва да се
отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се
присъдят разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и
в заповедното производство.
Уважената част от исковете възлиза на сумата от 4591.20лв., а отхвърлената – на
12752.86лв. Направените в заповедното производство разноски на ищеца възлизат на сумата
от 141.82лв. /от които 91.82 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, а в исковото
производство – на сумата от 391.82лв. /от които 91.82лв. довнесена ДТ, 300лв. определено
от съда възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство/.
С оглед изводите на съда и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 141.82лв. в заповедното производство, а в исковото – в размер от
391.82лв.
Ответникът също е претендирал разноски, и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от
ГПК, такива му се дължат по договори за правн азащита и съдействие, преложени в
заповедното производство и в настоящото исково. До приключване на делото, обаче не са
представени доказателства за реално направени такива, поради което съдът не следва да се
произвося по това искане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземане на основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД на “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. – управители,
действащи чрез пълномощник – юрк. И. Т., към А. С. А. с ЕГН-********** от гр.Търговище,
ул.******* за сумата от 4591.20лв. – остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница,
дължима по договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 30037369348
от 11.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 31.10.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 693 за
изпъление на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.11.2023г. по ч.гр.дело № 1430 по
описа на РСТ за 2023г., като в останалата част и до пълния претендиран размер главница от
4919.81 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В,
представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. – управители, действащи чрез пълномощник –
юрк. И. Т., към А. С. А. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.******, установителни
искове за слудните суми: сумата от 1849.37лв. представляваща падежирало договорно
възнаграждение за периода от 15.08.2019г. – 11.08.2020г., сумата от 360.78лв. ,
представляваща обезщетение за забава за периода 16.08.2019г. – 11.08.2020г. и за сумата от
4317.42лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.08.2020г. – 30.10.2023г.,
за които вземания е издадена заповед № 693 за изпъление на парично задължение по чл.410
ГПК от 02.11.2023г. по ч.гр.дело № 1430 по описа на РСТ за 2023г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В,
представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. – управители, действащи чрез пълномощник –
юрк. И. Т., към А. С. А. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.******* осъдителен искове
по чл.79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5896.68 лв., възнаграждение за закупен
пакет допълнителна услуга по Договор за потребителски кредит № 30037369348, ведно със
законна лихва, считано от датата на исковата молба 12.03.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. С. А. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.****** да заплати на
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч.
– управители, действащи чрез пълномощник – юрк. И. Т. сумата от 141.82лв.,
представляваща направени разноски в заповедното производство, както и сумата от
391.82лв., представляваща разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
9
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10