№ 397
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110107295 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу А. Б. К. и И. Б. К., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с
цена на исковете 5084,09 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12977/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, a след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот – ап. 13, находящ се в гр. София, ж.к. ..., за който се води партида с аб.
№ 205364. Моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
на ищеца при условията на разделна отговорност, при квоти от по ½ за всеки следните суми,
а именно: 1990,62 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.12.2020г., ведно със законната лихва от
10.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 535,58 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 22.02.2023г., както и суми за дялово разпределение: 12,60 лева -
главница за периода от м.02.2020г. до м.12.2020г., ведно със законната лихва от 10.03.2023г.
1
до окончателното изплащане на вземането и 3,25 лева - лихва за периода от 31.03.2020г. до
22.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№12977/2023 г., по описа на СРС, 141 с-в. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. Б. К., с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва се наличието на облигационно
отношение между страните, както и че ищецът реално е доставил претендираното
количество топлинна енергия до процесния имот. Излага, че процесните задължения са
погасени чрез плащане преди завеждане на делото. Сочи, че собственик на процесния имот
през процесния период е било трето за спора лице. Релевира се възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Не е постъпил отговор от ответника И. Б. К. в законоустановения срок. Във
възражението по ч.гр.д. № 12977/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав е направено
възражение за погасяване по давност на сумите.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т...“ ЕАД счита исковете за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
2
От приетите в хода на съдебното дирене Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение по ЗТСУ № 194, том II от 08.08.1989 г. и Удостовериния
за наследници изх. №№ РОБ19-УГ51-6171/12.11.2019 г. и РОБ21-УГ51-664/12.02.2021 г., се
установява, че собственик на процесното жилище ап. 13, находящ се в гр. София, ж.к. ..., за
който се води партида с аб. № 205364 е била Снежанка Киразова и ответниците А. Б. К. и И.
Б. К. са нейни наследници по закон, поради което отговарят за натрупаните от наследодателя
задължения.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на
чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а
и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен №
205364, предоставени от „Т...“ ЕАД. Съгласно заключението, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2019 г. – м.12.2020 г. фирмата за
3
ДР е отчитала уредите за дялово разпределение и водомерите в имота. По време на
отчетите, са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. По
данни на ФДР в процесното жилище е имало монтирани 3 отоплителни тела и съответно са
монтирани 3 топлоразпределители, а в банята има щранг-лира. В имота се ползва топла вода
и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени
от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване
на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за
дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 106,98 лв., тъй като е получена от изравнителна сметка като
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното потребление.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от А. Б. К. и И. Б.
К., във възражението по чл.414 ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и
приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на
месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т...” ЕАД
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният
срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на “Т...” ЕАД се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо
– чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е срочно, тъй като съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
4
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, което по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба,
е подадено на 10.03.2023 г., респ. погасени по давност са вземанията станали изискуеми
преди 10.03.2020 г., респ. всички вземания за процесния период м.05.2019 г. – м.12.2020 г. са
погасени по давност и исковете следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на
вземанията по давност. Последното вземане за периода това за м.12.2020 г. е станало
изискуемо на 15.02.2021 г., т.е. преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Предвид погасяването по давност на главното вземане, погасени по давност са и
акцесорните вземания, каквото в случая е вземането за мораторна лихва за забава върху
главницата.
Изходът на делото предпоставя право на разноски само за ответниците – чл.78, ал.3 от ГПК.
Ответниците не са претендирали разноски, поради което и такива не им се следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. ..., срещу И. Б. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. ...,
за признаване на установено, че дължи на „Т...” ЕАД следните суми 1990,62 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г.
до м.12.2020г., ведно със законната лихва от 10.03.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, 535,58 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.02.2023г., както и
суми за дялово разпределение: 12,60 лева - главница за периода от м.02.2020г. до м.12.2020г.,
ведно със законната лихва от 10.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 3,25
лева - лихва за периода от 31.03.2020г. до 22.02.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №12977/2023 г., по описа на СРС, 141 с-в за
топлоснабден имот, ап. 13, находящ се в гр. София, ж.к. ..., за който се води партида с аб. №
205364, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. ..., срещу А. Б. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул.
„Зона Б-19“, № 13-14, вх.А, ет.4, ап.13, за признаване на установено, че дължи на „Т...” ЕАД
5
следните суми 1990,62 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.12.2020г., ведно със законната лихва от
10.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 535,58 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 22.02.2023г., както и суми за дялово разпределение: 12,60 лева -
главница за периода от м.02.2020г. до м.12.2020г., ведно със законната лихва от 10.03.2023г.
до окончателното изплащане на вземането и 3,25 лева - лихва за периода от 31.03.2020г. до
22.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№12977/2023 г., по описа на СРС, 141 с-в за топлоснабден имот, ап. 13, находящ се в гр.
София, ж.к. ..., за който се води партида с аб. № 205364, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради
погасяването им по давност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...“ ЕАД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6