Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
Гр. Перник, 30.03.2021
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Е.В., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 739 по описа за 2020 годна на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Б.К.Б. с ЕГН **********,*** –
полицейски инспектор в Група „Оперативна дежурна част“ в 05 Районно управление
(РУ) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез адвокат В. Б. от
АК – П., негов пълномощник към момента на депозиране на жалбата, против Заповед
№ 8121К-9587 от 05.10.2020 година, издадена от министъра на вътрешните работи,
в частта, с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност.
В жалбата се твърди, че заповедта е немотивирана – не
съдържа фактически и правни основания за издаването й, не съдържа посочване
пред кой орган и в какъв срок същата може да се обжалва, при издаването й са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
нарушен е чл. 35 от АПК, а същата е несъответна на целта на закона. Моли се
съда да отмени заповедта в оспорената й част. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 16.03.2021 година
жалбоподателят Б.К.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 16.03.2021 година ответникът
по жалбата – министърът на министерство на вътрешните работи, редовно призован
не се явява и не се представлява.
Административен
съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба. В заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв
срок същата подлежи на оспорване. По делото не се представиха доказателства и
за датата на нейното връчване. Заповедта е издадена на 29.09.2020 година, като жалбата срещу същата е депозирана на
02.11.2020 година. Предвид това и независимо от липсата на доказателства за
съобщаване на акта, приложим е срокът по чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно която
разпоредба, когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване
по този дял се удължава на два месеца. Жалбата е подадена от лице – адресат
на оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Предвид изложеното се дължи разглеждане на жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По
фактите:
По делото не се спори, че към момента на издаване на
оспорваната заповед Б.К.Б. е полицейски служител, заемащ длъжността „полицейски
инспектор“ VI степен (дежурен) в
група „Оперативна дежурна част“ на 05 РУ към СДВР.
С Предложение рег. № 513р-82162/29.09.2020 година на директора
на СДВР (подписана е от старши комисар Б.Б***въз основа на цитирана заповед,
неприложена по делото, по данни от сайта на СДВР Б. е заместник – директор на
СДВР) (лист 8 от делото) на министъра на вътрешните работи е предложено да
образува дисциплинарно производство за извършване на тежко нарушение на
служебната дисциплина от Б.К. – полицейски инспектор VI степен (дежурен) в група „Оперативна дежурна част“ на
05 РУ към СДВР. Предложението е направено въз основа на данни, съдържащи се в
постановление от 14.09.2020 година на следовател в Следствен отдел (СлО) към
Окръжна прокуратура (ОП) П., постановено по досъдебно производство № 74/2019
година по описа на СлО към ОП Перник, прокурорска преписка № 3304/2019 година
по описа на Районна прокуратура (РП) П. (лист 25 от делото), за привличане на Б.К.Б.
като обвиняем по досъдебно производство поради наличие на достатъчно данни за
извършване на престъпление от общ характер – по чл. 144, ал. 3, предл. 1, предл. 2, във
връзка с чл. 142, ал. 2, т. 6, във връзка с чл. 144, ал. 1 от Наказателния
кодекс (НК). Б.Б. е привлечен като обвиняем за това, че на 30.12.2019 година, в
гр. П., на ул. „***“ № ***, инспектор Б. – лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК –
от състава на МВР, се е заканил с убийство на К.Б. – Б., като употребил думите
„Ще ти е*а майката, излизай веднага, ще те приключа“, „един път завинаги тебе
ще те приключа“ и разбил вратата на жилището, находящо се в гр. П., на ул. „***“
№ ***, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му. Предложението е мотивирано и с обстоятелството, че тези действия на Б. са
станали достояние на граждани, полицейски органи и органи на съдебната власт, а
с това същият не е удовлетворил изискващото се етично поведение на служител в
МВР и не е допринесъл за изграждането и утвърждаването на положителен образ на
МВР, с което е уронил и престижа на службата, с което на свой ред е нарушил
етичните правила за поведение държавните служители в МВР, регламентирани в
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичният кодекс) (обн.
ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 година) – т. 15, т. 19, т. 20, т. 34. Посочено в
предложението е, че такова деяние съставлява тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, т. 4 от ЗМВР – неспазване правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, наказуемо съгласно
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с дисциплинарно наказание „уволнение“.
Със Заповед № 8121К-9587/05.10.2020 година на
министъра на вътрешните работи, въз основа на изложеното в предложение рег. №
513р-82162/29.09.2020 година и във връзка с постановление от 14.09.2020 година
на следовател в СлО към ОП П., постановено по досъдебно производство № 74/2019
година по описа на СлО към ОП Перник, прокурорска преписка № 3304/2019 година
по описа на РП П., срещу инспектор Б.К.Б. е образувано дисциплинарно
производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради наличие на данни за
извършено от служителя тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР –
неспазване на правилата на Етичния кодекс, като прието от издателя на заповедта
е, че в случая нарушени са т. 15, т. 19, т. 20, т. 34 от Етичния кодекс, във връзка
с чл. 144, ал. 3, предл. 1 и 2, във връзка с 142, ал. 2, т. 6, във връзка с чл.
144, ал. 1 от НК, за което в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено
дисциплинарно наказание „Уволнение“.
С оспорената част на заповедта, на основание чл. 214,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 214, ал. 3 от ЗМВР и чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
Б.К.Б. е временно отстранен от длъжност за срок от два месеца с мотив, че
служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В заповедта
е посочено, че в качеството си на полицейски служител, инспектор Б. има
издадена служебна карта, съответно достъп до всички структурни звена в СДВР, съответно
би могъл да придобие информация за самоличността на свидетели по случая с цел
да им окаже влияние; че служителят би могъл да се сдобие и със служебни
документи, съдържащи доказателства за извършеното от него противоправно деяние
с цел да ги унищожи или укрие; имайки предвид характера на извършеното деяние и
отправените закани за убийство, като полицейски орган Б., притежаващ служебно
оръжие, би могъл да го използва за извършване на друго наказуемо деяние.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна
до следните правни изводи:
Относно
компетентността на органа, издал оспорения акт:
Заповедта в оспорената част – относно временното
отстраняване от длъжност на жалбоподателя, е издадена от компетентен орган – министърът
на вътрешните работи, който съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се явява и
органът, образувал дисциплинарното производство съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Ето защо не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК (в ЗМВР липсват специални изисквания към
формата на заповедта) и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят на акта, и неговият
адресат. Актът съдържа и изложение на
фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден – органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично
субективно право, както и е
посочил правните норми и е разпоредил правните последици, поради което напълно неоснователни са
твърденията на жалбоподателя за липсата на мотиви в процесната заповед. Дали
изложените факти и представените в тяхна подкрепа доказателства обосновават
разпоредения от административния орган краен резултат и основават ли се в
приложимия материален закон е въпрос по материалната законосъобразност на акта.
Неоснователно е и твърдението за незаконосъобразност на заповедта поради
непосочване в същата на ред и срок за обжалване. Действително, в заповедта такива
указания липсват, но посочването или не на начин и срок за обжалване не
обуславя незаконосъобразност, тъй като това указание не е част от изявлението,
с което се създават права и задължения за адресата. Срокът и редът за обжалване
обслужват проверката за допустимост на обжалването. Предвид изложеното не е
налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила при издаването на акта:
Оспореният акт е издаден при спазване на
административнопроизводствените правила. Като основание на административния
орган да издаде оспорената част от процесната заповед са послужили предложение рег.
№ 513р-82162/29.09.2020 година и постановление от 14.09.2020 година на следовател
в СлО към ОП Перник, по досъдебно производство № 74/2019 година по описа на СлО
към ОП П, прокурорска преписка № 3304/2019 година по описа на РП П.. Заповедта
е издадена след като са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая по реда на чл. 35 от АПК. С оглед на изложеното не е налице основание за
отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие с материалноправните разпоредби:
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е
издадена в съответствие с материалния закон – чл. 214, ал. 1, т. 1, във връзка
с чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От доказателствата по делото се установява, че
са налице материалноправните предпоставки за временно отстраняване от длъжност в
условието на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Налице е първата законова предпоставка – образувано е дисциплинарно
производство за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда
дисциплинарно наказание „Уволнение“, видно от част първа на оспорената заповед
и постановлението
от 14.09.2020 година на следовател в СлО към ОП П., по досъдебно производство №
74/2019 година по описа на СлО към ОП П.,
прокурорска преписка № 3304/2019 година по описа на РП П., за привличане на Б.К.Б.
като обвиняем. Неотносими в тази връзка са доводите в жалбата, че в хода на
административното производство не са изяснени и доказани тежки нарушения на
служебната дисциплина, както и че неясни са мотивите за издаване на заповедта –
дисциплинарно нарушение или престъпление. В производството по издаване на
заповед за временно отстраняване от длъжност не се дължат такива установявания.
Предпоставка за издаване на заповед за временно отстраняване от длъжност е
образуването и наличието на висящо дисциплинарно производство (арг. вкл. от чл.
214, ал. 6 от ЗМВР), но не и установено с влязъл сила акт извършване на
дисциплинарно нарушение или престъпление.
Налице е и втората предпоставка на закона за взетото
решение за временно отстраняване от длъжност на служителя – служебното му
положение би затруднило разследването, тъй като е налице обективна възможност
служителят, с оглед заеманото служебно положение, да оказва влияние при
събирането на доказателства, при което би затруднил разкриването на обективната
истина. Правилно и законосъобразно е постановено временно отстраняване от
длъжност на държавния служител, тъй като същият в качеството си на полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, разполага с полицейски правомощия,
възползвайки се от които може да оказва натиск върху свидетелите, както и да унищожи
или да укрие служебна информация – съответни документи и актове, свързани с
предмета на доказване в дисциплинарното производство. Оспорващият има достъп до
информационните масиви на МВР, което му дава възможност да черпи и използва и
служебна информация с оглед полицейските си правомощия, а с оглед колегиални
контакти може да оказва влияние върху колеги с цел да въздейства върху хода на
дисциплинарното производство. С оглед това е налице реална възможност
служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за разкриването
на обективната истина предвид спецификата на евентуалното престъпление,
респективно дисциплинарно нарушение и начина на установяването им - предимно
със свидетелски показания на граждани и служебни лица.
Предвид изложеното не е налице основание за отмяна на
заповедта по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Не е налице основание за отмяна на оспорения
административен акт и по чл. 146, т. 5 от АПК. В хипотезите на чл. 214, ал. 1
от ЗМВР, вкл. по т. 1, административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, но ако са налице материалноправните предпоставки за
осъществяване на това му правомощие и ако не бъдат засегнати права и законни
интереси на адресата в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът
се издава, т.е. служителят не се отстранява задължително при образуване срещу
него на дисциплинарно производство.
В случая, предвид установените факти и изложените в
административния акт мотиви не е налице превратно упражняване на правомощия и
преследване на цел, която да се разминава с тази на закона.
Отстраняването от длъжност е временна, превантивна
мярка, със срок до три месеца (арг. от чл. 214, ал. 3 от ЗМВР). Нейна основна
цел е да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява
задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно
производство.
Принудителната административна мярка, каквото е и
временното отстраняване от длъжност, е израз на административна държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай, трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. При прилагането на принудителната
мярка във всички случаи, трябва да бъде спазен установеният в чл. 6 от АПК,
принцип на „съразмерност“. Според цитираната разпоредба административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по – голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, въз основа на доказателствата по делото,
както и с оглед изложените от административния орган мотиви, не се установява да
е нарушен чл. 6, ал. 2 от АПК. Налице е основание за изведеното от административния
орган предположение, с оглед заеманата от жалбоподателя длъжност и
правомощията, които същият има като полицейски орган, че служителят може да
използва това си служебно положение, съответно правомощия, във вреда на
дисциплинарното разследване. В разглеждания случай и принципът за съразмерност
е спазен, тъй като засягането на правата и законните интереси на оспорващия
чрез издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за
която актът е издаден. Налагането на въпросната мярка не изисква вменените на
лицето нарушения на служебната дисциплина да са еднозначно установени,
посредством събирането на всички релевантни по отношение на тях доказателства и
това не е възможно да бъде сторено в момента, в който се слага началото на
дисциплинарното производство. Това производство се слага в ход именно с оглед
възможността снабдените със съответните правомощия лица да извършат
необходимите процедурни действия и да съберат относимите към решаването на
въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства.
Мярката „временно отстраняване от длъжност“ засяга в
твърде съществена степен правата и законните интереси на лицето, спрямо което
се прилага, поради което и законодателят е установил съответен режим на
компенсиране на накърнените права и интереси, в случаите, когато като краен
резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Съгласно на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР, „когато дисциплинарното производство по ал.
1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено
наказание „уволнение“, той се възстановява на заеманата длъжност и му се
изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.
На основание гореизложеното настоящия съдебен състав намира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното в жалбата искане
за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебни разноски следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.Б. с ЕГН **********,*** против Заповед
№ 8121К-9587 от
05.10.2020 година, издадена от министъра на вътрешните работи, в частта, с
която жалбоподателят е временно отстранен от длъжност, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/П/