Р Е Ш Е Н И
Е № 70
гр. С., 19.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. в публично заседание на девети април две хиляди деветнадесета година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Николинка Йорданова като разгледа докладваното от административния съдия Бозукова адм. дело № 27/2019 год. по описа на Административен съд С., за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на К.К. - П. *** против Решение № 1012-19-132#1 от 18.01.2019 год. на директора на ТП на НОИ С., с което на основание чл. 117 ал. 3 от КСО е отхвърлена като неоснователна жалбата на К.К. - П. срещу Разпореждане № 2117-19-3#1/13.12.2018 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ С., с което отказано изменение на пенсията й за осигурителен стаж и възраст.
Оспорващата счита, че решението е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 11 от ЗНП (отм.) и чл. 19 от НПОС, както и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че стажът, положен в Института за чуждестранни студенти „Г. А. Н.“ Филиал С. - К., впоследствие преименуван в База за подготовка на чуждестранни кадри м. „К.“ в периода 17.12.1980 г. до 30.06.1990 г. на дл. „п.“ следва да се зачете за у. такъв, тъй като П. е изпълнявала пълната норма за задължителна п. работа. Счита, че неправилно пенсионният орган е зачел този стаж като общ, вместо като у.. Твърди, че отпуснатата пенсия е неправилно определена в по-нисък размер и пенсионният орган следва да измени същата, като отпусне добавката по чл.69 в ал.3 от КСО /по отменения §5 ал.3 от ПЗР на КСО/. С жалбата оспорващата твърди, че неправилно не е преизчислена пенсията й за периода 29.09.1980 г. до 16.12.2980 г. на дл. „д. р.“. Моли съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ С. и върне преписката за ново произнасяне. Претендира разноски. С нарочна молба, депозирана на 09.04.2019 г., оспорващата заявява, че не поддържа жалбата в частта относно отказа на Директора на ТП на НОИ да бъде преизчислена пенсията й за периода 29.09.1980 г. до 16.12.2980 г. на дл. „д. р.“.
В съдебно заседание оспорващата редовно призована се представлява от представител по пълномощие – адв. Л. А. ***, която подържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда да отмени оспореното решение. Претендира разноски.
Административният орган - Директорът на ТП на НОИ С., чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Ст. С. оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Счита, че оспореното решение е законосъобразно.
Съдът след като прецени приложените към делото писмени доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № 2117-19-3#1/13.12.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ С. на жалбоподателката на основание чл. 99 ал. 1 от КСО е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като мотиви е посочено, че положеният от оспорващата стаж от 9 години 6 месеца и 13 дни не следва да се квалифицира като у.ски осигурителен стаж, тъй като не е положен в учебно заведение по смисъла на отм. Закон за народната просвета. В периода от 17.12.1980 год. до 31.05.1981 год. лицето е работило като в. в Института за чуждестранни студенти „Г. А. Н.“ Филиал С.. Ръководителят на пенсионно осигуряване е приел, че липсват доказателства за изпълнена пълна норма за задължителна п. работа, за да бъде зачетен този стаж за у. по смисъла на чл. 19 ал. 1 изр. 1 вр. с ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителни стаж, тъй като трудът не е положен в учебно или в. заведение, създадено по реда на Закона за народната просвета. В периода от 01.06.1981 год. до 30.06.1990 год. лицето е работило като п. в База за подготовка на чуждестранни кадри С. м. „К.”. Ръководителят на пенсионно осигуряване е приел, че отново липсват доказателства за изпълнена пълна норма за задължителна п. работа, за да бъде зачетен стажът за у. такъв по смисъла на чл.19 ал.1 изр.1 вр. с ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителни стаж, тъй като трудът не е положен в учебно или в. заведение, създадено по реда на Закона за народната просвета. По тези съображения и с оглед факта, че не са представени нови доказателства на К. - П. е отказано изменение на пенсията й.
Това разпореждане е обжалвано от К.К. – П. с жалба вх. № 1012-19-132/19.12.2018 год. до Директора на ТП на НОИ С.. В жалбата П. заявява, че отговаря на изискването на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. С решение № 1012-19-132#1 от 18.01.2019 год. на Директора на ТП на НОИ С. тази жалба е отхвърлена като неоснователна. Съгласно мотивите в решението, по подаденото от П. заявление за изменение на пенсията с вх. № 1019-19-955/16.08.2018 г. правилно е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на подадените документи е бил зачетен общ осигурителен стаж от 37 години 9 месеца и 26 дни, от който у.ски осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца и 10 дни. Според административния орган представените от П. документи не са нови по смисъла на чл.99 ал.1 т.1 б.“а“ от КСО и не обуславят изменение на отпуснатата лична пенсия, тъй като са взети предвид от пенсионния орган при отпускане на пенсията й с разпореждане № ********** № 1/прот.№ N03138/08.05.2015 г., а стажът положен като „п.“ в ИЧС „Г. А. Н.“ Филиал С. в периода от 17.12.1980 год. до 31.05.1981 год. и като „п.” в База за подготовка на чуждестранни кадри м. „К.” 01.06.1981 год. до 30.06.1990 год. правилно не е бил възприет от ръководителя на пенсионно осигуряване като „у.“. Решението е връчено на оспорващата П. на 23.01.2019 г., а жалбата срещу него е подадена пред Административен съд С. на 31.01.2019 г.
По делото е разпитан като свидетел Х. И. Б. п. по български език в Базата за обучение на чуждестранни кадри м.”К.” през процесния период, от показанията на който се установява, че всички п. имали утвърден годишен норматив от часове – 648 часа годишно, изготвяли са се графици на заетостта и дневници, учебния процес се осъществявал по учебници по български език.
По делото са приобщени констативен протокол № КП-5-19-00485336/09.11.2018 г., Правилник за базите за подготовка на чуждестранни кадри при Комитета по труда и работната заплата и писмо № 91-01-168/14.09.200г. на Министерство на образованието и науката и НОИ.
При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата, в частта в която е оттеглена, касаеща отказа на Директора на ТП на НОИ да бъде преизчислена пенсия за периода 29.09.1980 г. до 16.12.2980 г. в който оспорващата е била на дл. „д. р.“ следва да се остави без разглеждане и в тази част производството по делото следва да се прекрати.
В останалата част жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорване като адресат на акта, в законоустановения срок по чл. 118 ал. 1 от КСО и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценява от съда и като основателна.
Съображенията на съда за това са следните:
Оспореното решение е постановено от
материално и териториално компетентен административен орган, видно от заповед №
1016-40-516/04.05.2016 г. на Управителя
на НОИ и болничен лист № Е20183027126/27.12.2018 г., продължен с болничен лист
№ Е 20183027231/24.01.2019 г. Същото е издадено при спазване на установената в
закона предметна форма и съдържа фактически и правни основания за издаването
му, поради което същото се явява валиден административен акт. При неговото
издаване не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но при преценка на относимите материалноправни норми и фактите, настоящата съдебна
инстанция преценява същия като материално незаконосъобразен.
Спорът в настоящото производство се свежда до това налице ли е към датата на подаване на заявление вх.№ 1019-19-855/16.08.2018 г. някоя от предпоставките по чл.99 от КСО за изменение на пенсията и ако е налице, следва ли да се зачита за у. стажът на оспорващата за периода 17.12.1980 год. до 30.06.1990 год., когато същата е работила в ИЧС „Г. А. Н.“ Филиал С. и в „Базата за подготовка на чуждестранни кадри м. К.“.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че са налице обстоятелства по чл.99 от КСО за изменение на влязлото в сила разпореждане, с което считано от 12.01.2015 г. на К.К. - П. е отпусната лична пенсия. На пенсионния орган и на директора на ТП НОИ С., в хода на проведено друго съдебно производство по адм. дело № 317/2016 г. по описа на Административен съд С. с предмет решение, с което е отхвърлена жалба на лице, което също е било п. в Базата срещу отказ за отпускане на пенсия, е станало известно, че в Базата за подготовка на чуждестранни кадри м. К. е възникнало наводнение, в резултат на което е унищожен архива, липсват документи за изпълнена пълна норма за задължителна п. работа, липсват заповеди, дневници, лични трудови досиета, дл. разписания, графици и др. С оглед това обстоятелство и предвид подаденото от П. искане за изменение на пенсията на пенсионния орган е станало известно, че размерът на отпуснатата с разпореждане от 08.05.2015 г. пенсия е определен в неправилен размер, тъй като не е признато правото на добавката върху пенсията по отменения §5 ал.3 от ПЗР на КСО. В този смисъл и при съобразяване с принципа на равенството, залегнал в чл.8 от АПК, съгласно който в пределите на оперативна самостоятелност сходните случаи следва да се третират еднакво, за административния орган са били налице основания за преразглеждане на преписката във връзка с подаденото искане за изменение на пенсията, отпусната в неправилен размер и определяне на действителен по-висок такъв.
На второ място настоящият съдебен състав намира, че стажът, положен от К.К. - П. в ИЧС „Г. А. Н.“ Филиал С. и в „Базата за подготовка на чуждестранни кадри м. К.“ следва да се зачете като положен на дл. „у.“ по смисъла на чл.41 ал.1 от ППЗП (отм.) и чл. 19 от НПОС.
Понятието „у. трудов стаж“ е дефинирано в чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.), според който у. трудов стаж е трудовият стаж, положен на дл. у. или в. в учебни и в. заведения. Съгласно ал. 3 на чл. 41 от ППЗП (отм.) учебни и в. заведения са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерски съвет от 1991 год. За да се зачете стажа на едно лице като у. осигурителен стаж съгласно чл. 19 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, същият следва да е положен на у. или в. дл. в учебни и в. заведения създадени по реда на Закона за народната просвета (отм.) и/или в социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност. Въз основа на представените документи по административната преписка органът е установил, че оспорващата е работила като п. по български език в ИЧС „Г. А. Н.“ Филиал С. в периода от 17.12.1980 год. до 31.05.1981 год. и в „База за подготовка на чуждестранни кадри м. К.“ от 01.06.1981 год. до 30.06.1990 год., но същите не са учебни и в. заведения, нито обслужващи звена, създадени по Закона за народната просвета, липсват данни за изпълнена пълна норма на задължителна п.ска работа, поради което не са налице основания за признаване на стажа в размер на 9 години 6 месеца и 13 дни като у.ски.
Към 31.12.1999 г. е в сила разпоредбата на
чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП – отм.), която
определя като у. трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите този трудов стаж,
който е положен на дл. у. или в. в учебни и в.ни
заведения, които са създадени по реда на Закона за народната просвета, както и
социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на
лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския
съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм.,
бр. 68 от 1991 г.). С ал. 2 е предвидено, че за у. трудов стаж се счита и
трудовият стаж на лицата, заемащи дл. по списък,
утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на
Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на дл. у. или в. съобразно придобитото образование,
професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за
задължителна п. работа.
През периода 17.12.1980 г. – 31.05.1981 г.
оспорващата е изпълнявала дл. с наименование „п.“, в
периода 01.06.1981 г. – 30.06.1990 г. също е изпълнявала дл.
с наименование „п.“, които по смислово
значение са синоним на „у.“ и „п.“. Института за подготовка на
чуждестранни кадри м. К. е създаден като специфично звено към Комитета по труда
и социалното дело с основна задача изпълнение на междуправителствени спогодби
на НРБ за приемането на работа и повишаване на квалификацията на чуждестранни
работници. Същият, впоследствие преименуван на учебна
база, действително не е бил създаден по реда на Закона за народната просвета,
но видно от чл. 11 от приобщения по делото правилник, издаден от Комитета по
труда и работната заплата към Министерския съвет, обучението в организираните от
базата курсове е осъществявано под учебно-методическото и п. ръководство на
Министерството на народната просвета. Учебните планове и програми на чуждестранните студенти по
български език са се съгласували с дирекция „Народна просвета“ към съответния
окръжен народен съвет. Съгласно чл. 12 от Правилника, за п.и (у.и) и в.и са
били назначавани лица с висше образование по специалността, а подборът и
назначаването им се е извършвало от дирекция „Народна просвета“ при съответния
ОНС. С чл. 13 от правилника е предвидено, че по отношение на
учебно-методическата дейност, отпуските и др. на п., се прилагат нормативните
актове, които уреждат тези въпроси за средните политехнически учебни заведения.
По делото безспорно е установено, че
оспорващата е работила там като п. по български език до 30.06.1990 г. Съгласно
чл. 11 от Закона за народната просвета (от 1948 год.) службата на редовните у.
на административно-просветна дейност в което и да е ведомство се зачита за у.ска
служба, а чл.13 посочва, че на у. се заплащат като лекторски онези редовни и
извънредни часове, които те вземат над предвидения максимум брой часове. По силата на чл. 1 от Наредба № 7 от 22.06.1989 г. за
условията и реда за възникване, изменение и прекратяване на трудовите
правоотношения с у. кадри (обн., ДВ, бр. 55 от
18.07.1989 г.), в сила към 30.06.1990 г., за "у. кадри" се счита и п.
персонал в общежитията и извънучилищните учреждения,
чиято дейност е свързана с обучение и възпитание (наричани по-нататък
"учебно-в. учреждения"), независимо от
ведомствената им принадлежност. На основание чл. 11, ал. 1 от същата наредба
трудовото правоотношение за заемане на у. или ръководна п. дл.
може да възникне с лице, което има съответните за дл.
образование и професионална квалификация съгласно приложението към наредбата.
Съгласно
сега действащата норма на чл. 19, предл. първо от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, у. стаж е осигурителният стаж,
положен на у. или в. дл. в учебни и в. заведения,
като в ал. 3 се сочи, че учебни и в. заведения по смисъла на ал. 1 са
създадените по реда на отменения Закон
за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона
за предучилищното и училищното образование. Както бе сочено по-горе
„База за подготовка на чуждестранни кадри К.“ не е учебно или в.но заведение
създадено по Закона за народната просвета (отм.). Същото е създадено към
Комитета по труда и социалното дело. Съгласно нормата на ал.2 на чл.19 от НПОС
обаче трудовият стаж на определени лица, работили на точно описани дл. в нарочен списък в заведения извън тези създадени по
реда на ЗНП (отм.) или ЗПУО се зачита за у.. Лицата следва да отговарят на
определени изисквания, а именно - да отговарят на изискванията за заемане на дл. у. или в. съобразно придобитото образование,
професионална квалификация и правоспособност, на което изискване несъмнено К.- П.
е отговаряла и да са изпълнили пълната норма за задължителна п. работа. По
отношение на изпълнението на последното условие, следва да се отбележи, че в хипотезата на чл. 41, ал. 1, изр. 2
от ППЗП (отм.) спазването на пълната норма задължителна п. работа е от значение
при преценката на придобития стаж от директорите и зам.-директорите на учебни и
в.ни заведения, но не и на изпълняващите дл. „у.“ („п.“).
В тази връзка следва да се отбележи, че в тежест на административния орган е да
представи доказателства каква е била пълната норма задължителна п.ска работа
през процесния период 1980 г. – 1990 г., но по делото
няма такива данни. Единствено от свидетелските показания на Б. се
установява, че годишната норма в Базата е била 648 часа годишно.
Съгласно чл.69в ал.3 от КСО на у., които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от у. пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен у. осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от у. пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд. Аналогична е и нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, в сила от 1.01.2016 г., съгласно която, до 31 декември 2020 г. включително у. придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО и у. осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, а съгласно ал. 3 на същия параграф, на у., които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1
и 2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от у. пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Според чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) у. трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи дл. по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на дл. у. или в. съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна п. работа. В този списък /приобщен по делото/ по т. 12 фигурира и дл. "п.“, която е заемала К.- П. което също е основание да се приеме, че неправилно административният орган не е изменил пенсията и не е определил добавката от у. пенсионен фонд по чл. 69 в ал. 3 от КСО.Горното мотивира съда да приеме, че
неправилно административният орган е приел, че не са налице условия за
изменение на пенсията на К.- П. и определяне на правилен такъв при зачитане на
трудовия стаж на оспорващата за периода 17.12.1980 год. до 30.06.1990 год. за у..
В този смисъл е практиката на ВАС, застъпена в Решение № 14424, постановено по адм. дело № 5198/2018 г., Шесто отделение и решение №
6737/22.05.2018 г. постановено по адм. дело №
8872/2017 г.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че процесното решение следва да бъде отменено и преписката да
бъде върната на директора на ТП на НОИ С. за произнасяне, с оглед мотивите на
съда за признаване на стажа в периода от 17.12.1980 год. до 30.06.1990 год. за у.
по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.) и чл. 19 от НПОС и определяне на
правилен размер на пенсията, с оглед нормата на чл. 69в ал. 3 от КСО.
С оглед изхода на спора, съдът намира
искането на оспорващата за присъждане на разноски за основателно. Действително
извършени са разноски в общ размер на 450,00
лева за адвокатска защита, които следва да се възложат в тежест на
административния орган.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд С.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.К. - П. *** в частта, в която се оспорва отказа на Директора на ТП на НОИ да бъде преизчислена пенсия за периода 29.09.1980 г. до 16.12.1980 г. като недопустима, поради оттеглянето й, като прекратява производството по адм. дело № 27/2019 г. по описа на Административен съд С. в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 1012-19-132#1 от 18.01.2019 год. на директора на ТП на НОИ С., с което на
основание чл. 117 ал. 3 от КСО е отхвърлена като неоснователна жалбата на К.К. - П. срещу Разпореждане № 2117-19-3#1/13.12.2018 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ С. за ново произнасяне по подаденото от К.К. - П. *** Заявление с вх. № 1019-19-955/16.08.2018 г. за изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ С. да заплати на К.И.К.-П., ЕГН **********,*** съдебни разноски в размер на 450,00 (четиристотин и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: