№ 97754
гр. София, 20.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20251110106910 по описа за 2025 година
С разпореждане от 08.04.2025 г. е указано на заявителя „Национална компания
Индустриални зони“ ЕАД, че поради депозиране на възражение по чл. 414 ГПК в срок от
длъжницата А. П. И. може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. В същото
разпореждане е указано на заявителя, че ако не представи в посочения срок доказателства,
че е предявил иска си, издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по отношение
на този длъжник ще бъдат обезсилени. Препис от разпореждането е връчен на заявителя
чрез Николета Бойновска – деловодител на 24.04.2025 г. В указания едномесечен срок, както
и до настоящия момент по делото не са представени доказателства, че заявителят е предявил
иск за установяване на вземането си. С оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че е налице основание издадените по настоящото дело заповед за изпълнение и
изпълнителен лист да бъдат обезсилени по отношение на длъжницата А. П. И..
На следващо място, след депозиране на възражението по чл. 414 ГПК, с допълнителна
молба от 28.05.2025 г. длъжницата А. П. И. е поискала присъждане на направените в
заповедното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева е платено изцяло в брой в деня на
подписване на договора, който служи като разписка за извършеното плащане.
Допълнителната молба на длъжницата е изпратена на заявителя за становище, като в
указания едноседмичен срок е постъпило становище чрез адв. С.а К.. Процесуалният
представител прави възражение за прекомерност на претендираното от длъжницата
адвокатско възнаграждение като твърди, че същото било неоправдано високо и значително
надхвърлящо установеното в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и в съдебната практика.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от процесуалния
представител на длъжницата молба и становището на страните, намира следното. Безспорно
се приема в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 78 ГПК намира приложение и в
заповедното производство. Систематичното място на същата е в Раздел ІІ „Държавни такси
1
и разноски“ на Глава Осма „Такси и разноски“ от Част Първа „Общи правила“ на ГПК. В
заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила на Част
Първа ГПК, в това число и тези относно отговорността за разноски.
Производството по делото по отношение на длъжницата следва да бъде прекратено и
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – да бъдат обезсилени на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките по чл. 78, ал. 4 ГПК за осъждане на заявителя да заплати на
длъжницата направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение (вж.
Определение № 509 от 23.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4784/2014 г., І Г.О., ВКС). По
възражението на заявителя за прекомерност на претендираното от длъжницата адвокатско
възнаграждение съдът намира следното. В най-новата съдебна практика на Върховния
касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25
януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от фиксираните в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне
размера на хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при
заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като
нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч.
т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022
г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде определено при
съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително
извършена работа и най-вече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение
№ 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от
06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
В конкретния случай съдът взе предвид, че участието на процесуалния представител на
длъжницата се свежда до изготвяне и депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, в което е
инкорпорирано немотивирано искане за спиране на принудителното изпълнение (оставено
от съда без уважение). Частна жалба по чл. 413 ГПК не е била подадена, а за тази по чл. 419
ГПК е претендирано отделно възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗАдв.
Изготвянето на възражение срещу заповедта за изпълнение, макар и без използване на
изпратената от съда бланка, не представлява нито фактическа, нито правна сложност. При
тези съображения съдът намира, че на длъжницата следва да бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 650 лева,
вместо поисканите 1500 лева.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.02.2025 г. по ч. гр. д. № 6910 по
описа за 2025 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 28.02.2025 г. по отношение на
длъжницата А. П. И..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Национална компания Индустриални
зони“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Ангел
Венциславов Танев, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул.
„Ангел Кънчев“ № 1, да заплати на А. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС,
сумата 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се изпрати препис от настоящото
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3