№ 13773
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110152495 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Р. В. А. за сумата 1509,14 лева , включваща 1208,58
лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №3522, сумата 278,98 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от
15.09.2018г. до 26.08.2021 г., сумата 17,37 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2018 г. – м.04.2019 г. и сумата 4,48 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба – 09.09.2021 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като
собственик на имота и с неговия наследодател въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера
посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 30-дневен срок от датата на
публикуване им на интернет страницата на Продавача. Посочва, че съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент -
физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в
срока по чл. 12. Т. 12 (30 –дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Сочи, че ежемесечното
публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за
топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на
нотариус. Заявява, че в сгР.та, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
1
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът чрез
процесуалния си представител поддържа, че не е била клиент на топлинна енергия за
сочения период, не е подавала искане за откриване на партида на нейно име. Посочва и че
нейният наследодател също не е бил потребител на топлинна енергия в имота, тъй като не е
ползвал процесното жилище. Счита, че с факта на придобиване на собствеността върху
имота не следва да се презюмира наличие на облигационно отношение, тъй като липсва
друго действие от страна на физическото лице. Счита, че липсва проведено редовно общо
събрание на ЕС, на което да са оправомощени лица, които да сключат договор с избрано
ФДР. Оспорва за процесния период да е налице сключен договор за топлинно счетоводство с
лицензирана фирма за дялово разпределение. Счита, че общите условия на ищеца не го са
породили своето действие. Позовава се на изтекла в негова полза тригодишна погасителна
давност предвид периодичността на вземанията.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ЕООД поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за имота и сгР.та, в която се намира, е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгР. - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е приобщено копие на договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 09.10.1990 г. съгласно който В. Р. А. и Н.И.М. –
А. купуват недвижим имот, находящ се в АДРЕС. Със смъртта на Н.И.М. – А. е прекратена
2
съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата на чл. 26, ал. 1 СК’85
(отм.) като по силата на чл. 27 СК СК’85 (отм.) дяловете на съпрузите са равни, поради
което и В. Р. А. е придобил ½ идеална част от имота по силата на прекратяването.
Останалата ½ идеална част е включена в наследството на Н.И.М. – А. и е придобита по
наследство при равни квоти от съпругът и дъщеря при приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 от приложимия закон за наследството като всеки от тях е придобил по наследство по
1/4 идеални части. При тези данни съдът формира извод, че през процесния период, за който
ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия до процесния апартамент Р. В.
А. и В. Р. А. са били съсобственици на имота при квоти ¾ идеални части за В. Р. А. и ¼
идеaлна част за Р. В. А., поради което са имали качеството потребители на топлинна енергия
съгласно дадените с ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения, респ. между
тях и ищцовото дружество е било налице облигационно отношение, което обстоятелство не
е оборено по никакъв начин в настоящото производство. Този извод не се разколебава от
представеното копие на лична карта на В. Р. А. с вписан различен адрес, тъй като адресната
регистрация не е релевантна за наличието на право на собственост, респ. на вещно право на
ползване върху даден имот в сгР. - етажна собственост, присъединен към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, в който случай законодателят посочва, че лицето
има качеството клиент на топлинна енергия (чл. 53, ал. 1 ЗЕ).
След смъртта и на В. Р. А. на 04.07.2021 г. всички негови имуществени права,
задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящия ответник,
в качеството му на единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници с
изх. №РСЦ21-ВК08-2210/07.12.2021 г., издадено от Столична община, район Средец.
Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците.
При откриване на наследството, което е станало със смъртта на наследодателя лицата, които
имат право да наследяват, в случая ответника, се призовава към наследяване като
придобиването на наследството става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има
обратно действие – от датата на откриване на наследството. В случая наследникът -
ответник не е оспорил факта на приемане на наследството, поради което съдът приема за
неоснователни твърденията му, че не се е намирал в облигационна обвързаност с ищеца
поради неподаването на нарочно заявление, тъй като се установи, че не само е придобила
идеални части от правото на собственост върху имота по наследство преди исковия период,
а и след смъртта на В. Р. А. вече като негов правоприменик отговаря за поетите от него
задължения да заплаща топлинна енергия в качеството му на собственик на ¾ идеални части
от имота. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплаща нейната цена.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в
сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на
ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
- няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според
заключението в имота е ползвана топлинна енергия за отопление на имот през целия
процесен период и такава е била начислявана от ищеца, като е била начислявана и такава за
БВГ и отдадена от сградната инсталация. Констатирано е, че в жилището има 4 броя
отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 2 броя топлинни разпределители и 2
броя термостатни вентили като 2 от радиаторите са демонтирани (затапени). Количеството
3
топлинна енергия за отопление на имот е определяно на база реален отчетна показанията на
два броя ИРРО. През периода разходът за битово горещо водоснабдяване е определян на
основата на реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран
водомер за топла вода. През исковия период общото количество на топлинната енергия
отдадена от сградната инсталация е определена като част от общото количество за СЕС.
Делът на процесния имот е определен в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. и Методиката към нея според съотношението на пълния му отопляем обем към
пълния отопляем обем на СЕС. Според заключението на съдебно–техническата експертиза
стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. в имота е
в размер 1319,64 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като собственик на процесния имот дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, чиито размер е по-малък
от установения в заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което искът за
топлинна енергия е изцяло основателен.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата
молба, а такива са задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. и м.06.2018 г. вкл., които възлизат на 447,78 лева. Доколкото възражението на
ответника за погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата
претенция на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде
уважена само за сумата 760,80 лева като за горницата до 1208,58 лева подлежи на
отхвърляне като погасена по давност.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., възлизащи на 17,37 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сгР. - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сгР. - етажна
4
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгР. в режим на етажна собственост се извършва възмездно.
Съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Б.“ ООД като изпълнител,
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който на
основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е ответника. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без
значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази
цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата
да е била извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 150,47 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 278,98 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 4,48
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на
исковете в общ размер на 283,24 лева за платена държавна такса, депозити за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100.00 лева.
Ответникът претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, от
което съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата 192,38
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. В. А. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 760,80 лева – главница, представляваща незаплатена ТЕ за периода
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №3522, сумата 150,47
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за
периода от 15.09.2019г. до 26.08.2021 г., сумата 17,37 лева – главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.08.2018 г. – м.04.2019 г. ведно със законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 09.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
5
283,24 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ
сумата разликата над 760,80 лева до пълния предявен размер от 1208,58 лева и за периода от
01.05.2017 г. до 30.06.2018 г. като погасен по давност, иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над
150,47 лева до пълния предявен размер от 278,98 лева и за сумата 4,48 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати Р. В. А. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
192,38 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.“ ООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6