Р
Е Ш Е Н И Е
№І-144 14.11.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова
2. мл.с.Марина Мавродиева
с
участието на прокурора
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1441 по описа на съда за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на А.Я.А. с ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Елхово,ул.“Търговска“№7,
чрез пълномощника си адвокат Пламен Марков от АК-Ямбол, против Решение № 139/30.07.2019г. на
РС-Поморие, постановено по гр.д.№ 660/2018г. по описа на РС-Поморие, с което
са изменени размерите на издръжките,
определени с Решение № 102/10.07.2017г. по гр.д.№ 4/2017г. по описа на
РС-Поморие и същите са увеличени от 115
лева на 200 лева, които въззивникът-ответник А. е осъден да заплаща на **** си Я.А.А. с ЕГН ********** и на **** си Я.А.А. с ЕГН **********, начиная
от 31.10.2018г. до настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване
на всяка една от тези издръжки, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.Присъдена е държавна такса
в тежест на въззивника-ответник в размер на 244,80 лева и е постановено
предварително изпълнение на решението в частта относно увеличения размер
издръжка.
Въззивникът
намира така постановеното решение за
недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които в своята съвкупност
водели до абсолютна порочност на обжалваното рещение. На първо място се сочат подробни обстоятества и се изтъкват доводи за
нарушение на процедурата по уведомяване на ответника за започналото в
РС-Поморие съдебно производство, в резултат на което му било нарушено правото
на защита .На второ място се изтъкват подробни обстоятелства и се излагат
съображения за неправилност на обжалваното решение, тъй като доходите на
ответника не позволявали заплащане на месечна издръжка от по 200 лева за всяко
от двете деца- той бил пенсионер с месечна пенсия от 651,39 лева, докато
доходите на майката- адвокат на свободна практика значително надвишавали
неговите доходи.Не било установено изменение на обстоятелствата, налагащи
увеличаване на издръжката на всяко от децата, за което се излагат подробни доводи.Моли се обезсилване изцяло като
недопустимо или се отмени като неправилно обжалваното решениеили да се определи
размера на увеличената издръжка на основание чл. 142,ал.2 СК в размер на минималния предвиден за
страната.Моли по делото пред въззивната инстанция да бъде разпитан като
свидетел длъжностното лице-връчител, тъй като не било вярно отразеното от същия
обстоятелство в изпратеното до въззивника съобщение- че последният отказал да
го получи.Представя Заповед № 8/09.08.2019г. за прекратяване на трудово
правоотношение на длъжност „шофьор“ и справка от инф.система на НАП за подадено
уведомление от работодателя за прекратено трудово правоотношение на
въззивника.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивника се
представлява от адвокат Марков , който поддържа въззивната жалба, намира за
необосновано решението на първоинстанционния съд, с което издръжката на всяко
от децата е увеличена с близо 70 %; след така увеличения размер издръжки
сумата, оставаща за въззивника, била в
размер на 348 лева, която сума била с близо 30% по-ниска сумата, посочена като праг на бедността с ПМС
№170/17.08.2018г. на МС.Представя списък на разноските по чл.80 ГПК и моли
присъждане на разноските по делото.
Постъпил е
писмен отговор от майката и законен представител на децата Я. и Я., която оспорва
въззивната жалба като неоснователна; моли потвърждаване решението на районния
съд и приемане като доказателство по делото на Разпореждане № ********** от
01.07.2019г. на ТП на НОИ-Бургас, от което се установявал размера на пенсията
на ответника.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание майката и законен
представител на малолетните деца се явява лично, поддържа писмения отговор по
въззивната жалба, която намира за неоснователна.
Предявените
искове са с правно основание чл.150 СК.
Бургаският Окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо;изцяло
неоснователни се явяват възраженията на въззивника за недопустимост на същото
решение и за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото
от РС-Поморие предвид неучастието на
въззивника в първоинстанционното
производство. Безспорно от разписки от
17.12.2018г. и от 04.02.2019г. е видно,
че ответникът е отказал получаването на съдебни книжа по делото и за уведомяване за първото по делото с.з.,като на
основание чл. 44,ал.1 ГПК съдът зачита отразеното изявления на
връчителя,удостоверяващ отказа на ответника
да получи съобщенията по делото.При това положение се налага безспорния извод- за неоснователност твърдението на въззивника
за допуснати съществени процесуални нарушения в гражданското съдопроизводство,
довели до ограничаване и възпрепятстване правото му на защита в производството
по делото.
Няма спор по делото и от
представените удостоверения за раждане на
децата Я.А.А. ,роден на **.**.****г. и Я.А.А., роден на **.**.****г. се
установява,че въззивникът А.Я.А. е техен
баща; бракът между родителите на децата бил прекратен през 2014г./вж. изложени
данни в социален доклад на ДСП-Поморие/.
С исковата молба са представени
преписи от съдебни актове , от които се установява следното:
С протоколно определение от 06.07.2016г. по гр.д.№ 141/2016г. по описа на
РС-Поморие е одобрена съдебна спогодба ,
по силата на която А.А. се е задължил да заплаща месечна издръжка за всяко от
децата в размер на 105 лева.
На следващата година в РС-Поморие е
било образувано гр.д.№ 4/2017г. по описа на РС- Поморие за изменение
размера на издръжките на всяко от децата
, като първоинстанционният съд ги е увеличил от 105 лева на 115 лева месечно,
което решение на РС-Поморие е потвърдено
с Решение № ІІ-54/24.10.2017г. по гр.д.№ 1421/2017г.
С искова молба, постъпила в
деловодството на РС-Поморие на 31.10.2018г.,
майката и законен представител на малолетните деца е поискала увеличение
на издръжките от 115 лева на 200 лева за
всяко едно от тях.
Основанията за търсения увеличен
размер издръжка , изтъкнати в исковата молба, са следните:1/ от определяне на
издръжката изминал значителен период от време, в резултат на което са се
променили социално-битовите условия за живот в страна; 2/изменили са нуждите на
децата, тъй като навлезли в училищна възраст и се налагало закупуването на
училищни пособия; 3/здравето на децата
било стабилно, но в есенно-зимния сезон се налагали почти ежемесечни разходи за
лечетие на лекщи вирусни заболявания, медикаментите за които били в размките на
около 100 лева.
С оглед така заявените твърдения в
исковата молба относимите към тези твърдения доказателства са представените
служебни бележки от Средно училище „Иван Вазов“-гр.Поморие, от които е видно,
че детето Я.А., роден на **.**.****г., е записан в първи клас за учебната
2018/2019г.;за детето Я.,роден на **.**.****г.
служебната бележка не удостоверява същото да е записано като ученик в училището.
От представеното пред
първоинстанционния съд удостоверение от НОИ, ТД-Бургас е видно, че А.А. получава лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 651,39 лева.От Разпореждане
на ТД на НОИ-Бургас от 17.06.2019г., представено пред въззивната
инстанция се установява, че размерът на
пенсията на въззивника А. е изменена на 699,29 лева.
От удостоверение на ТД на НОИ-Бургас
от 27.03.2019г., представено пред районния съд /л. 41 от делото на ПРС/ се
установява, че А.А. за периода след
01.01.2018г. е работил 7 месеца във фирма „ДИСКОРДИЯ“ АД и 3 месеца
в „ПЕЛИКАН“ ЕООД,като осигурителния му доход е в различен размер: най-много 510
лева и най-малко 301,36 лева.Според справка на ТД на НОП-Бургас, на
12.03.2019г. А. сключил трудов договор с „ ФИНДРА-1001-Христов и съдружие“ СД.Пред
въззивната инстанция е представена справка
и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на А. с „ФИНДРА-1001- Христов и съдружие“ от
08.09.2019г.
Майката на малолетните деца не представя
писмени доказателства както пред районния съд, така и пред въззивната
инстанция, установяващи трудовата й заетост,респ.-трудовите й доходи. В
социалния доклад е отразено, че П.А. работи като адвокат в офис в гр.Поморие.
При установената фактическа обстановка съдът
приема следните правни изводи:
Правното основание
на предявените искове е чл.150 СК. За да бъдат уважени същите следва
да бъде доказано настъпването на промени в обстоятелствата, при които е
определена предходната издръжка.
Правото
на издръжка е безусловно право на детето съгласно нормата на чл.143 ,ал.2 СК
, като за възникването и съществуването
му е достатъчно наличието на качеството "малолетно/непълнолетно
лице" на претендиращия издръжка.
Размерът
на издръжката, съгласно чл.
142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини: 1/нуждите на
детето, което има право на издръжка и 2/ възможностите на родителя, който я
дължи.
С нормата на чл.142,ал.2 от СК е определен
само минималния размер на издръжката на едно дете,който размер е равен на една четвърт от размера на минималната
работна заплата.
При определяне на
предходния размер издръжка на всяко от
децата минималният размер издръжка за страната е бил 115 лева / ¼ от минимална работна заплата от 510
лева/.
Към днешна дата минималната работна заплата е в размер на 560 лева съгласно ПМС № 320/20.12.2018
г., или
минималният законово-определен размер издръжка е 140 лева.
Нуждите от издръжка на всяко от децата се
преценяват с оглед на разходите, необходими за правилното им
отглеждане, здравословно състояние, възраст, нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се
преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, помагала
и пособия, за занимания,за спорт и
развлечения.
Детето Я. е в
първи клас и е на * години; детето Я. е на * години.
Съдът намира,
че за всяко от децата са необходими
средства в размер на по около 230 лева на месец.
По отношение на
възможностите на родителя, който дължи издръжка, настоящият съд намира, че този
критерий е обективен показател и се
определя от доходите на задълженото лице,неговата квалификация и имотно състояние,както и от задълженията му
за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца.
В случая въззивникът
няма други ненавършили пълнолетие деца; получаваната от него лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст е в размер на 699,29 лева; не
сочи и не установява влошено
здравословно състояние, с оглед на което би могъл да полага допълнително труд,
макар и към настоящия момент трудовите
му договори с фирми да са прекратени.
При тези
обстоятелства и съобразявайки изменения
размер на минималната издръжка, която, както се посочи по-горе,към днешна дата е в размер на
140 лева, съдът намира,че в този размер следва да се определи издръжката на всяко едно от малолетните
деца, за които не се установяват
специални потребности и нужди от издръжка, каквито биха били напр.
трайно влошено здравословно състояние или средства за развиване на дарба/талант в опрелена
област.
По изложените
съображения и като е определил издръжки за всяко от децата в размерите от 200
лева първоинстанционният съд е постановил неправилно и поради това-
незаконосъобразно решение, което над размера от
по 140 лева до уважената претенция от по 200 лева месечна издръжка
следва да се отмени и исковете да се отхвърлят.
С оглед
резултата от спора следва да се преизчисли както дължимата държавна такса,
която ПРС е определил в тежест на ответника-
въззивник, която държавна такса-с оглед увеличението на исковете за издръжка, следва да е в размера от 72 лева.
На основание
чл. 78,ал.3 ГПК в тежест на въззиваемата страна следва да се възложи
заплатената държавна такса за въззивното обжалване на решението в размер на
86,40 лева, както и заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение от 300
лева, което е в минималния размер по чл.7,ал.1,т.6 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждение, с оглед на
което е неоснователно възражението на
въззиваемите за прекомерност на същото.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Решение № 139/30.07.2019г., постановено
по гр.д.№ 660/2018г. по описа на РС-Поморие в частта , с която са изменени размерите на издръжките, определени
с Решение № 102/10.07.2017г. по гр.д.№ 4/2017г. по описа на РС-Поморие и същите
са увеличени над размерите от 140 лева
месечна издръжка за всяко от децата Я. и Я.,както и в частта, с която А.Я.А. с ЕГН ********** от ***, е осъден да
заплати по сметка на РС-Поморие държавна такса над размера от 72 лева/
седемдесет и два лева/ до присъдения размер от 244,80 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на П.Я.А. с ЕГН ********** ,действаща като майка и законен
представител на Я.А.А. , роден на **.**.****г. и Я.А.А.,роден на **.**.****г., за изменение размерите на издръжките от по
115 лева месечно за всяко от децата,
определени с Решение № 102/10.07.2017г. по гр.д.№ 4/2017г. по описа на
РС-Поморие, над
уважения размер от 140 лева
месечно за всяко от децата.
ОСЪЖДА
П.Я.А. с ЕГН ********** да заплати на А.Я.А. с ЕГН ********** от ***
съдебно-деловодни разноски, извършени пред Окръжен съд-Бургас, в размер на общо 386,40 лева/триста осемдесет и шест лева
и четиридесет стотинки/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.