РЕШЕНИЕ
№
1253
гр. Пловдив, 29.06.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав :
СЪДИЯ: МАРИЯ
НИКОЛОВА
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното адм. дело №
1366 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на
Ю.Х.А., ЛНЧ: **********, гражданин на С., с посочен адрес: *****, срещу Решение
№ 8438/02.05.2023г. на Заместник-председателя на
Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет /ДАБ при МС/.
В жалбата се сочи, че решението е
незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и
противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че обжалваният
административен акт е постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Според
жалбоподателя изложените съображения, основаващи отказа са незаконосъобразни,
тъй като административният орган игнорирал факта, че причините той да напусне
страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и
сигурността му. Изложено е несъгласие с приетото от административния орган, че Т.е
трета сигурна държава за жалбоподателя и
че същият можело да бъде върнат в Т., като не са изложени доводи защо счита
това за възможно. Направено е позоваване на пар.1,
т.9, б."г" от ДР на ЗУБ за
"трета сигурна държава", като
според жалбоподателя, за да се приеме, че Т.е трета
сигурна държава спрямо него в Т.следвало да съществува възможност да
поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва
от международна закрила като бежанец. Твърди се, че Т.е страна по Конвенцията
за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статута на бежанците от 1967г.
към същата, но с географско ограничение и признава само бежанци от Европа.
Изтъква се, че през 2014г. Т.приела нов закон за чужденците и международната
закрила, който закон предвижда четири вида статут на закрила в Т., като
сирийците влезли масово в Т., първоначално получили статут на посетители (misafir) и впоследствие статут на временна закрила, без да имат право
да подадат молба за статут на бежанец, като целта е да се гарантира, че те ще
останат в Т.само докато трае военния конфликт в С. и ще се върнат там, когато
ситуацията се подобри. Посочва се, че принципът "забрана за връщане"
е основополагащ относно закрилата на бежанците. Изтъква се още, че Т.не
отговоря реално на изискването в пар.1, т.9,
б."б" от ДР на ЗУБ за "трета
сигурна държава", защото част от сирийската територия в която живеели
кюрди се контролира от турската армия, като там се извършва етническо
прочистване. Иска се отмяна на оспорения административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят
лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата. Адв. Ч. претендира присъждане на разноските в полза на
НБПП. Подробни съображения са изложени в представената от адв.
Ч. писмена защита.
Ответникът –Зам. председател
на Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет, чрез ст. юриск. х.,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.
За
допустимостта:
Решението е връчено на жалбоподателя
на 18.05.2023г., за което е направено нарочно отбелязване (лист 14), а жалбата
е подадена чрез органа на 25.05.2023г., т.е. в предвидения за това процесуален
срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което жалбата
се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна е установено, следното:
Жалбоподателят е бил регистриран
чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП- 26057/22.12.2022
г. като Ю.Х.А., гражданин на С., роден на ***г.
в С., гр.Х., с постоянен адрес в С., гр.Х., етническа принадлежност – арабин, религия
– мюсюлманин, сунит, професия – стр. работник, с начално образование, неженен,
без документи за самоличност и без други документи. В приложение към
Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: майка,
баща, няма братя и сестри, има съпруга (бременна 6-ти месец). На Ю.Х.А. е издадена регистрационна карта на чужденец (лист
7).
На жалбоподателя са връчени на
арабски език Указания относно реда за подаване на молба за международна
закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на
чужденците, подали молба за закрила в Република България (лист 87-91) и Списък
на организациите предоставящи социална и правна помощ на чужденци (част от
указанията – лист 92), за което А. е положил подписа си на 21.12.2022г.
Жалбоподателят е подписал и Допълнение към указания за правата и задълженията
на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във
връзка с чл.29, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (лист 86). С Решение
№ 7032/21.12.2022г. (лист 79), Ю.Х.А.
е настанен в РПЦ - гр.Харманли.
С молба вх. № 7780/22.12.2022г.
(лист 95) на РПЦ – Харманли към ДАБ, Ю.Х.А. гражданин
на С. е поискал закрила от Република България.
С Покана рег.№ УП-26057/22.12.2022г.
(лист 78), Ю.Х.А. е уведомен чрез преводач, че
на 17.03.2023г. с него ще бъде проведено интервю, като е уведомен и за
последиците от неявяването.
С Писмо рег. № УП-26057/29.12.2022
г.(лист 53), Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция
"Национална сигурност" писмено становище по постъпилата от Ю.Х.А.
молба за закрила. В писмо с рег. № М-5737/14.03.2023 г. (рег. № УП-26057/16.03.2023г. в ДАБ при МС) от Държавна агенция
"Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде
предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на
условията по ЗУБ.
С Решение № 146/23.02.2023г.
директора на РПЦ – Харманли е разрешил на Ю.Х.А. по
време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на
следния адрес: *****.
В проведеното на 17.03.20232г. интервю
(за което е съставен протокол) Ю.Х.А. е
заявил, че е кюрд по етническа група и мюсюлманин-сунит по религия, роден в село
Т., област Х. и е живял там до напускането на С. Посочил е, че селото се намира
на 20 кв. от Х., а града е близо до турската граница. Посочил е още, следното:
има само сирийско гражданство, както и копие на семейна книжка, но няма лична
карта; завършил шести клас и работил в строителството – поставял теракот; женен от 10.03.2022г. с религиозен брак (съпруга И.
А. Ю. – гражданка на С.); чака първото си дете; жена му и майка му са в И.; бил
единствен син на майка си; а по бащина линия има сестра в А. и брат в К. Ю.Х.А. е посочил, че на 05.12.2022г. е напуснал С. и
влязъл в Т. нелегално, заедно с майка си и жена си и отишли в И., а на
19.12.2022г. влязъл в България нелегално, със стълба преминал оградата и с
двама трафиканта вървял пеша един ден, после с кола стигнал до лагера в Х.
Изрично посочва, че в Т. не е ходил да се регистрира и нямал интерес да остава
в Т. Като причина за напускане страната си по произход А. е посочил войната,
липсата на спокойствие и сигурност, кражбите, както и че воюват кюрдите и
ислямските групировки. За обстановката в района на Х.А. е посочил, че преди да
напусне С. нямало много сражения, но имало кражби. Заявил е, че не е бил
арестуван нито в С., нито в друга държава, не е осъждан и няма заведени дела
срещу него и не е имал проблем с властите в С., не е бил жертва на насилие и не
е имало заплахи към него, не е имал проблеми като кюрд, нито като
мюсюлманин-сунит. А. е посочил, че не е участвал във военни формирования и не е
ходил в армията. Заявил е, че по време на престоя си в Т. не е имал проблеми с
властите. Изрично е посочил, че е изложил всички причини поради които е
напуснал страната си. А. е посочил, че за сега не би се завърнал в С., а може
би в бъдещето.
С жалбоподателя е проведено и второ
интервю на 18.04.2023г. за което е съставен протокол. Ю.Х.А.
е заявил, че влязъл в Т. на 05.12.2022г. заедно със жена му и майка му,
като от сирийско-турската граница до И. е стигнал с такси и отседнали при
роднини на съпругата му. Заявил е, че има дете – момче, родено на ***г. в А.в
болница (в бърза помощ) по спешност. А. е посочил, че семейството и майка му
сега живеят при леля му в А., като съпругата му няма документи от турските власти и не е ходила да се
регистрира. Изрично е заявил, че семейството му няма проблеми в Т.и никой от
властите не ги е карал да се връщат в.
По делото е приложено становище на
интервюиращия орган (лист 15), с предложение на чужденеца да се откаже
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С оспореното в настоящото
производство Решение № 8438/02.05.2023 г., заместник - председателя
на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на Ю.Х.А.,
на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 18.05.2023
г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с текста на същото на език,
който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач. Ответният орган е
приел, че за Ю.Х.А. не са налице
предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, като в така
представената бежанска история не са налице
субективния и обективния елемент на предвиденото в чл.8 ал.1 от ЗУБ понятие
„основателно опасение от преследване". Изтъкнато е, че А. не е заявил
спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или
организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - С., нито в
страните където е пребивавал през последните четири години - Т. Напуснал е С. на
05.12.2022г., като ответния орган е приел за достоверна информацията за
напускането на С., поради водещите се военни действия. Според ответния орган,
сирийския гражданин е напуснал Т.не за да търси убежище, а за да търси по-добър
живот. В мотивите на оспорения акт е направено позоваване на „Наръчника по процедури и критерии за
определяне на статут на бежанец", издаден от Службата на Върховния комисар
на Организацията на обединените нации за бежанците, където е посочено, че кандидатът
за статут на бежанец трябва да представи основателни причини, защо лично се
опасява от преследване, което молителят в настоящия случай не е направил. Според
ответния орган, твърденията на кандидата не съдържат и информация за
осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ и риск
от бъдещо такова, като не се установяват дискриминационни и други
неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, не е бил заплашван или
преследван по етнически или религиозни причини нито в С., нито в Т.. В мотивите
на оспореното решение е описано положението на сирийските бежанци в Т., като е
направено позоваване на справка с входящ № ЦУ-147/10.03.2023 г. на Дирекция
„Международна дейност" на ДАБ (лист 17 и сл).
На следващо място според ответния
орган за Ю.Х.А. липсват предпоставките за
предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ,
доколкото няма основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне
страната си на произход - С. и страната, в която е пребивавал - Т., поради
„реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" - тежки
посегателства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. След позоваване на справка
с входящ № ЦУ - 148/10.03.2022 г. на дирекция „Международна
дейност" на ДАБ при МС е направен извод, че не може да се очаква молителят
да се установи в друга част от територията на държавата, където да се ползва от
закрила, която да бъде ефективна и да има траен характер, и че не могат да
бъдат изпълнени критериите за възможността за вътрешно разселване и
следователно тази алтернатива в момента е неприложима за него. От друга страна
е изтъкнато, че молителят е пребивавал в Т.- държава, различна от държавата му
по произход и е направен анализ на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ относно определението
за „трета сигурна държава". Ответния орган е анализирал заявеното от А.
при проведените интервюта и е посочил, че няма никакви основателни причини да
се счита, че няма да бъде допуснат отново до територията на Т.и че не би бил
защитен от властите ако поиска закрила, като е изтъкнал че турските власти
регистрират с приоритет новородените деца и въпросът със събиране на
семейството е уреден в Регламента за временна закрила.
Направен е извод, че не са налице и предпоставките по чл.
9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и че за А. Т.представлява „трета сигурна държава". В
заключение в оспорения административен акт е посочено, че за кандидатът не
съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1-3 от
ЗУБ при завръщането му в Т..
По делото са приложени справки от
дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно Т.с вх.№ ЦУ-147/10.03.2023г. и относно Сирийска арабска република с
вх.№ ЦУ-148/10.03.2023г. В с.з. от 14.06.2023г., процесуалния
представител на ответника представи и справка от дирекция "Международна
дейност" на ДАБ-МС относно Т.с вх.№ ЦУ-615/11.05.2023г., а в с.з от
21.06.2023г. представи справка относно Сирийска арабска република с вх.№ ЦУ-665/19.05.2023г.
С оглед доказателственото
искане на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът с протоколно
определение е задължил ответника да представи по делото справка с информация справка
за броя на лицата сирийски граждани, влезли незаконно в Република България през
Република Т.и броят на лицата от изброените, които са получили хуманитарен
статут за периода от месец декември 2022 г. до настоящия момент. От страна на
ответника е представена справка (лист 146) според която в информационните
масиви на ДАБ не е открита информация относно броя на сирийските граждани,
които са преминали от Т.на българска територия нелегално за периода от декември
2022 до юни 2023 година. Посочено е още, че в периода от м.декември 2022г. до
16 юни 2023г. са постановени общо 3281 решения за предоставяне на международна
закрила на граждани на С., както следва: 67 решения за предоставяне на статут
на бежанец; 3214 решения за предоставяне на хуманитарен статут и 93 решения за
отказ от предоставяне на международна закрила на сирийски граждани.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл.168 от АПК при
разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК– дали актът
е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от
ЗУБ, Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС има правомощие да
отказва международна закрила в Република България. Със Заповед №
03-15/03.05.2022 г. (лист 16), Председателят на Държавна агенция за бежанците е
делегирал правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗУБ на зам.
председателя на Държавна агенция за бежанците, който е издател на оспорения
административен акт.
Решение е издадено в
писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, като в
него са изложени както фактически, така и правни основания за издаването му.
Ответният орган подробно и поотделно е изложил съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил бежанската история на жалбоподателя, така и обстановката в
страната му на произход – С., както и в Т., където е пребивавал няколко дни.
Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В хода на производството пред
административния орган чужденецът е запознат с правата, които има в
производството, връчени са му писмени Указания относно реда за подаване на
молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията
на чужденците, подали молба за статут в Република България, като текстът на
указанията са преведени на чужденеца на разбираем от него език. В хода
на административното производство по общия ред с чужденеца са проведени две
интервюта, отразени в нарочни протоколи, като интервютата са проведени в
присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и
владян от него. Не се установява нарушение на чл.58,
ал.9 от ЗУБ. В случая ответният орган е изискал писмено становище от ДАНС по
молбата на Ю.Х.А. за предоставяне на международна закрила, каквото се
установява да е дадено преди произнасянето на органа и с което не се възразява
от страна на ДАНС по предоставяне на статут, но само при наличие на обстоятелствата за това.
Административната преписка е попълнена
и с достатъчно доказателства, въз основа на които органът е постановил
решението си.
На следващо място административният акт е издаден в съответствие с чл.35 от АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния
случай. Административният орган е спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като
последователно, обективно, безпристрастно и обосновано е извършил преценка
относно наличие на основания предоставяне статут на бежанец и хуманитарен
статут, като е изпълнил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, при
произнасянето по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с
личното положение на молителя и с държавата му по произход или с възможността
да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да
придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена
цел е да получи международна закрила.
Решението е постановено
след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като изведените правни
изводи за липса на основания по чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне
на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са обосновани,
правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство
доказателства. При издаване на оспореното решение, административният орган е
анализирал подробно и задълбочено бежанската история на чужденеца, както и
справките на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ относно Сирийска
арабска република, с отчитане на общото
положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка, както и
справките за положението на сирийските бежанци в Т..
Причините, които българският
законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на
бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се
страхува от преследване поради своята раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или
убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не
може, или не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне
в нея. По смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на
основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване
на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост,
а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат
физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или
съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. А
съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който
не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
Изследвайки бежанската история на
жалбоподателя и приобщените доказателства към административната преписка, съдът
счита за правилни изводите на административния орган за липса на предпоставките
по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на
жалбоподателя. Правилни и обосновани са изводите на административния орган, че
в бежанската история на чужденеца, не са налице субективния и обективния
елемент на предвиденото в чл.8 от ЗУБ понятие „основателно опасение от
преследване", нито се твърди спрямо Ю.А. да е било осъществено преследване
от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на
произход - С., нито в страната където е пребивавал - Т.. От цялата бежанска история става ясно, че конкретни действия на
преследване срещу сирийския гражданин не съществуват и не се установява срещу
него да са налице посегателства, чиято системност и мащабност достигат до
границата на преследване.
Правилна е преценката на
административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на
страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не
могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Ю.А. е напуснал С.
заради войната, като нямало сигурност и спокойствие и имало кражби. Като на
въпрос на интервюиращия орган А. е отговорил за обстановката в района на Халеб,
че е нямало големи сражения. Т.е. единственият мотив, който кандидатът за
закрила изтъква за напускането на С., е общата обстановка на несигурност в
страната заради войната. Макар административният орган да е приел за достоверна
информацията, представена от кандидата за закрила за напускането на С., поради
водещите се военните действия, то правилно се е позовал на „Наръчника по
процедури и критерии за определяне на статут на бежанец", издаден от Службата
на Върховния комисар на ООН за бежанците, където е посочено, че кандидатът за
статут на бежанец трябва да представи основателни причини, защо лично се
опасява от преследване, което молителят в настоящия случай не е направил. Нещо
повече, в интервюто си жалбоподателят сочи, че не е членувал в партии нито в С.,
нито в Т., както и че не е бил арестуван никъде, не е бил осъждан и няма
заведени съдебни дела срещу него. Декларирал е, че не е бил жертва на насилие и
не е имало заплахи към него, не е имал проблем заради принадлежността към
етническата група на кюрдите, нито заради изповядваната от него религия
мюсюлманин - сунит.Изрично е посочил, че с властите в Т.нямал проблем. По така
изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на
административния орган за липсата на материалноправни
предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8,
ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се
отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход
да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание
или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и
твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 от ЗУБ.
Не са налице и условията за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Съгласно
цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други
причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в
българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията
на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази
законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в
изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по
смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от
нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените
в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална
опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му
в държавата по произход (така Решение № 4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2021 г., Решение № 8973 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 14546/2019 г., Решение № 3543 от
30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2014
г.). В конкретния случай такива други причини от хуманитарен характер не се
изтъкват и в този смисъл е неоснователно възражението, че са налице основанията
на чл.9, ал.8 от ЗУБ.
На следващо място ответният орган е
извършил преценка и относно материалноправните
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в
тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като
"тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице
поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт".
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен
конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива
2004/83/ЕО, във
връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува
в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична
цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение
за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в
съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по
прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната
в Справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация
относно С., като е приел, че обстановката по сигурността в С. е нестабилната в райони под контрола на
въоръжени опозиционни групи продължава да създава среда, в която се извършват
нарушения на правата на човека, включително убийства, крайно физическо насилие
и отвличания, като не може да се очаква молителят да се установи в друга част
от територията на държавата, където да се ползва от закрила, която да бъде
ефективна и да има траен характер, и че не могат да бъдат изпълнени критериите
за възможността за вътрешно разселване и следователно тази алтернатива в
момента е неприложима за него.
От изложеното от органа, а и от
приложените по делото справки относно С. следва, че жалбоподателят се явява
принуден да остане извън държавата си по произход, тъй като със самото си
присъствие на територията на тази държава като цивилно лице, ще го изправи пред
реален риск от тежки посегателства.
Същевременно административният орган
е взел предвид факта, че жалбоподателят е пребивавал на територията на Т.и е
извършил преценка и на сигурността на територията на тази държава. Позовал се е
на справката на
Дирекция "Международна дейност" при ДАБ с входящ №
ЦУ-147/10.03.2023 за положението на
сирийските бежанци в Т.и е приел,
че в случая предпоставките, посочени в ДР на ЗУБ за
приемане на една страна като трета сигурна държава са налице. В подкрепа на
тезата е изтъкнал, че сирийският гражданин може да се установи на територията на Т. Органът се е позовал на
посоченото в справката, че "...По информация на представителството на
Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) в Т., сирийските бежанци в Т.се
регистрират от турските власти, а Регламентът за временна закрила от 22
октомври 2014 година (Temporary
Protection Regulation, TPR15) ясно
налага на Генерална дирекция „Управление на миграцията" (DGMM) -
националната институция за убежище, работеща под ръководството на
Министерството на вътрешните работи, да извършва регистрацията на лица в
процеса на временна закрила. Регистрация на сирийци се извършва в цяла Т.с
изключение на няколко провинции....Кандидатите, които преминат проверките за
сигурност, получават идентификационна карта за временна закрила и ще имат
достъп до целия набор от права и услуги, уредени в Регламента за временна
закрила. Периодите на изчакване за регистрация могат да варират в зависимост от
местоположението на лицето и капацитета на регистрация, който властите имат.
Генерална дирекция „Управление на миграцията" също запазва правомощията си
за извършване на регистрация на бежанци, пребиваващи в лагери, чрез
регистрационни съоръжения, разположени в рамките на всеки лагер. Всички
сирийски бежанци в Т.са защитени срещу принудително връщане в С....Всички
сирийски бежанци, които търсят закрила, ще бъдат обхванати от режима на
временна закрила, включително тези, които не могат да представят никакви
документи за самоличност от С....За бежанците от С. турската държава прилага
режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на
законен престой, както и известно ниво на достъп до основни права и
услуги...Въпросът със събиране на семейство е уреден в чл. 49 на Регламента за
временна закрила...".
Следва да се подчертае, че в
бежанската история на Ю.А. не се сочи да е бил принуждаван да напуска Т., нито
пък някой да е искал от него да се завръща в С.. От анализа на
фактическите обстоятелства, изявленията на чужденеца по време на интервюто както
и от заявеното от него в съдебно заседание става ясно, че А., майка му и
съпругата му не са посетили пунктовете за регистрация в Т., но детето му е
родено в Т.има издадени документи за раждане. Отделно от това по време на
първото интервю А. е посочил, че не
е бил арестуван нито в С., нито в друга държава, не е осъждан и няма заведени
дела срещу него и не е имал проблем с властите в С., не е бил жертва на насилие
и не е имало заплахи към него, не е имал проблеми като кюрд, нито като
мюсюлманин-сунит. А. е посочил, че по време на престоя си в Т.не е имал
проблеми с властите. По време на второто интервю е посочил, че семейството му
няма проблеми в Т.и никой от властите не ги е карал да се връщат в С.. Както е посочил и ответният орган Ю.А.
е пребивавал в Т.и я напуснал в търсене на по-добър живот. Правилен е изводът
на ответния орган, че Т.представлява „трета сигурна държава" по смисъла на
§1, т.9 от ДР на ЗУБ, доколкото административният орган е извършил преценка на
сигурността в тази държава, с оглед данните в изготвената справка (така Решение
№ 3889 от 20.04.2022г. на ВАС по адм.д.
№ 12324/2021г., Решение № 6890 от 23.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4075
/ 2023 г., Решение № 6652 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм.д.
№ № 4074 / 2023 г., Решение № 2680 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм.д.
№ № 249 / 2023 г., Решение № 11620 от 14.12.2022 г. на ВАС по адм.д.
№ № 7735 / 2022 г.). Ето защо, след като завръщането на
жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши
неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или
нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement"
(в този смисъл Решение № 13019 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8294/2021 г., Решение № 6890 от 23.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4075
/ 2023 г.).
По отношение на посоченото от
жалбоподателя в съдебно заседание от 14.06.2023г., че майка му и жена му с детето
са върнати от Т. в С., в палатка до турската граница, следва да се отбележи, че
с оглед характера на настоящото производство няма как да се установи
достоверността на тези обстоятелства. Но дори и да се приеме безкритично от
съда за достоверна информацията за връщането на близките на жалбоподателя от Т.в
С., следва да се отбележи, че това вероятно да се дължи на бездействието на
майката и съпругата на А. за регистрация пред турските власти, което А. е
заявил и пред интервюиращия орган и пред съда.
Още повече, че жалбоподателя посочи, че леля му живее повече от 10
години в Т.и е легален бежанец, като няма проблеми и си пребивава там. В тази
насока, според справката на
Дирекция "Международна дейност" при ДАБ входящ №
ЦУ-147/10.03.2023 за положението на
сирийските бежанци в Т., на 14 февруари 2023г. турското правителство обявява,
че възнамерява да позволи на пострадали от земетресението в Т.сирийци да се
върнат временно в С., без да рискуват да загубят своята закрила или статут на
пребиваване в Т.. Пак според справката по информация на правителството на
Върховния комисариат за бежанците на ООН в Т., сирийските бежанци в Т.се
регистрират от турските власти, а Регламентът за временна закрила от 22.10.2014г.
ясно налага на Генерална дирекция „Управление на миграцията“ – националната
институция за убежище да извършва регистрацията на лица в процеса на временна
закрила, като регистрацията на сирийци се извършва на цялата територия на Т., с
изключение на няколко провинции. Изрично е посочено, че сирийците търсещи
закрила трябва да се обърнат към Провинциалната дирекция „Управление на
миграцията“ в провинцията където пребивават. От началото на 2016г. сирийците
търсещи закрила в Т.трябва да бъдат предварително регистрирани от турските
власти, преди да могат да се регистрират като имащи право на и получаващи
временна закрила. Както бе казано по-горе в настоящия случай, жалбоподателят,
неговата майка и съпруга не са се регистрирали в Т.
По отношение на позоваването на
процесуалния представител на жалбоподателя на доклад
на Х.
Р. У., следва да се отбележи, че не се касае за официално становище
на държавен орган,
а за становище на неправителствена организация, която единствено може да се
преценя с оглед официалните справки.
Що се отнася до
позоваването на Становище на Европейския икономически
и социален комитет относно „Ролята на Т.в
бежанската криза“, както посочва и ВАС в Решение № № 11224 от 07.12.2022 г. по адм.д. № 8936/2022
г., ирелеванто е обсъждането на предвидените различни
стандарти за предоставяне на закрила на сирийци и граждани на други трети
страни, тъй като безспорно е установено от предоставената справка, че в Т.със
Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна
закрила, се предоставя правна рамка за легален престой и достъп до права и
услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, бидейки и такава по
предоставяне на временна закрила, тъй като същия е защитен от връщане в страната
му на произход, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на
правата му.
Що се отнася до възражението, че административния орган не е
преценил обстоятелството, че жалбоподателят е с етническа принадлежност кюрд, в
действителност в представената в първо съдебно заседание по делото справка на
Дирекция "Международна дейност" при ДАБ от 11.05.2023г. е посочено,
че политиките в Т.засягат особено кюрдското население и включват забрана за
публично използване на кюрдски език, забрани за кюрдски имена на места и
забрана за обществена подкрепа за кюрдските политически партии, особено тези,
които се считат за сепаратистки. Но следва да се подчертае и нещо много важно
посочено в същата справка, че правителството постепенно отменя ограниченията за
изразяване на идентичност на малцинството и повечето от тях са вече официално
отменени. Посочено е и нещо много важно, че нито един закон не пречи на кюрдите
да получават работа в публичния или частния сектор, да участват в обществения
живот или да имат достъп до здравни и образователни услуги. Отново следва да се
подчертае, че при проведените интервюта Ю.А. е заявил, че не е имал проблеми с
властите в Т.и че жена му е родила в болница като й е оказана медицинска помощ,
а на детето са издадени документи.
Настоящия съдебен състав не възприема
оспореният отказ за дискриминационно отношение спрямо молителя, както поддържа
процесуалния му представител. От представената от ответника справка се
установява, че в периода от м.декември 2022 г. до 16 юни 2023г. по отношение на
сирийски граждани преминали на територията на Република България от Т.са
постановени: 67 решения за предоставяне на статут на бежанец; 3214 решения за
предоставяне на хуманитарен статут и само 93 решения за отказ от предоставяне
на международна закрила. Всяко лице има своя бежанска
история, на която ответния орган извършва преценка. Не следва българската
държава трябва да предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут на всяко
лице сирийски гражданин преминал
на територията на Република България от Т., а напротив при
предоставянето на такъв статут винаги следва да се спазва закона. Дали
постановените 93 решения за отказ от предоставяне
на международна закрила са законосъобразни, настоящия съд не следва да обсъжда.
В настоящото производство, съдът дължи проверка на постановения конкретен отказ
по отношение на лицето Ю.Х.А.
От всичко
изложено следва, че в настоящия случай органът
е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75, ал.2 от ЗУБ при произнасяне
по молбата за статут да прецени всички относими
факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или
с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Поради изложеното, съдът приема, че
обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да
се отхвърли.
Мотивиран
от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Х.А., ЛНЧ: **********, гражданин на С., с посочен адрес: *****,
срещу Решение № 8438/02.05.2023г. на Заместник-председателя
на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: