№ 1885
гр. Бургас, 17.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20242100501041 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 3269/12.06.2024г. по описа на РС- Айтос,
подадена от адв.Лина Кирова от БАК в качеството на особен представител на Д. Н., с адрес:
***.
Жалбата е насочена срещу решение № 137 от 06.06.2024г., постановено по гр.д.
№820/2023г. по описа на Районен съд- Айтос.
С решението е допуснат развод и е прекратен сключения на 19.12.2015г. в гр.Айтос,
обл.Бургас, с акт №0283/19.12.2015г. на Община Айтос граждански брак между Г. Х. Х. с
ЕГН: ********** от *** и Д. Н., роден на 4.04.1986г., с посочен адрес в ***, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Освен това на адв.Кирова е
присъдено възнаграждение за участие в производството в размер на 600 лв., платимо от
внесения депозит.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на постановеното решение
поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в непълнота на фактите и
обстоятелствата, довели до разстройството на брака. Иска се неговото обезсилване, в
случай, че посочените от въззивника нередовности не бъдат отстранени от въззивната
инстанция, а при условията на евентуалност /ако се приеме, че исковата молба е редовна/-
решението да бъде отменено.
Изложени са и оплаквания, касаещи неправилно определяне размера на адвокатското
възнаграждение в съответствие с минималните размери, установени с Наредба №1/2004г. на
ВАдвС за МРАВ. В тази връзка е направено искане за увеличение на размера на присъденото
от АРС възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция.
Претендират се разноски- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата Г. Х. Х. е получила препис от въззивната жалба чрез пълномощника си
1
адв. Р. Н. от БАК /посочен в исковата молба и като съдебен адресат на ищцата/. Същата не е
представила отговор на жалбата в законоустановения срок.
На 8.07.2024г. е постъпила молба от адв. Нуретин до РС- Айтос, в която същият
заявява, че няма връзка с клиентката си, която е отпътувала в чужбина след приключване на
първоинстанционното производство. Посочил е, че по тази причина не може да изрази
становището на доверителката си, още повече, че не е упълномощен да я представлява,
освен в първоинстанционното производство. Изразил е становище, че исканото
възнаграждение за въззивната инстанция следва да се възложи на въззивника, понеже
инициативата за обжалването е негова.
На 9.07.2024г. е постъпила молба от адв.Кирова, с която се оспорват твърденията за
липса на представителна власт на адв. Нуретин, предвид посоченото в пълномощното му,
както и липсата на данни за оттегляне на упълномощаването. Изложени са съображения, че
искането на въззиваемата за възлагане на разноските в тежест на въззивника е
неоснователно.
В съответствие с правомощията си по чл.267, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
извърши преценка за допустимостта на настоящото въззивно производство.
От фактическа страна се установява следното:
Гр.д.№ 820/2023г. по описа на РС- Айтос е образувано по искова молба за развод
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, подадена от въззиваемата
Г. Х. Х. от гр.Айтос, против Д. Н. с адрес в Република Албания. В исковата молба е
посочено, че страните нямат ненавършили пълнолетие деца, не се иска произнасяне по
въпроса за вината за разстройството на брака. Не е направено искане за промяна на
фамилното име на ищцата /същото е идентично с предбрачното й фамилно име/.
Ответникът е призован за производството по реда на чл.48 от ГПК, но не се е явил
лично или чрез пълномощник, поради което за негов особен представител е назначена адв. Л.
К., на разноски на ищцата. Ищцата е внесла определения й от съда депозит /първоначално
определен на 1000 лв., а впоследствие намален на 600 лв.- така разпореждане от
21.01.2024г./.
На 8.03.2024г. адв.Кирова е депозирала пред районния съд молба за увеличаване на
адвокатското възнаграждение от 600 лв. на 1000 лв., като са развити съображения в
подкрепа на искането. По нея районният съд е посочил, че ще се произнесе в съдебно
заседание.
На 20.03.2024г. по делото е депозиран отговор на исковата молба, с която искът се
оспорва като неоснователен. Изложени са доводи, че исковата молба не съдържа твърдения
за факти, от които може да се направи извод за настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Иска се искът за развод да бъде отхвърлен.
С обжалваното решение районният съд е прекратил брака между страните като
дълбоко и непоправимо разстроен. Поради липса на искания от страните, съдът не се е
произнесъл по въпроса за вината за разстройството на брака /в тази връзка следва да се
посочи, че предвид разпоредбата на чл.34, ал.2 от ГПК адв.Кирова няма правомощия да
направи искане за произнасяне по въпроса за вината, тъй като не е пълномощник на
2
ответника, а негов особен представител/.
При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
С въззивната жалба се оспорват два акта: решението на съда досежно развода и
определението на съда за разноските, инкорпорирано в решението.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба срещу решението за прекратяване на
брака е недопустима.
Действително, районният съд е указал на страните, че решението му подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Тези указания на първоинстанционния съд са неправилни. Същите са в противоречие
с изричната разпоредба на чл.325 ГПК, намираща се в Част Трета от ГПК, Особени искови
производства, Глава 26, озаглавена „Производство по брачни дела“, в която изрично е
посочено, че решението за развод влиза в сила, дори да е обжалвано само в частта му
относно вината. От тази норма следва извод, че решението за развод /т.е. решението, с
което е прекратен брака/ влиза в сила от постановяването му от първоинстанционния съд,
без значение дали е обжалвано в частта за вината /какъвто иск в настоящото производство не
е предявен/.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл.296, т.1 от ГПК
обжалваното от адв.Кирова решение на РС- Айтос относно развода е влязло в сила на
6.06.2024г. и не подлежи на въззивно обжалване
По тази причина въззивната жалба в частта й насочена срещу решението за развод е
недопустима. Същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в
тази му част следва да бъде прекратено.
По отношение искането на адв.Кирова за увеличение на определеното й с
обжалваното решение адвокатско възнаграждение.
Действащият ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване пред
въззивната инстанция на съдебния акт досежно разноските по делото, а единствено
възможност за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Ето защо искането на адв.Кирова за изменение на определеното й от АРС възнаграждение
следва да се квалифицира като по чл.248, ал.1, предл.2 ГПК. Същото подлежи на
разглеждане от съда, който е постановил решението- в случая Районен съд Айтос, а едва
след неговото произнасяне, определението му би подлежало на обжалване пред въззивната
инстанция. В този смисъл е и трайната съдебна практика- например определение №179 от
25.03.2014г. по т.д.№3143/13г., ІІ т.о. на ВКС; определение №190 от 19.05.2012г. по гр.д.
№324/12г. на ВКС IV г.о.; определението по ч.гр.д.№3438/13г. на ВКС, IV г.о., включително
актуалната такава- определение №586 от 17.12.2018г. по гр.д.№4441/18г. на ВКС IV г.о. и др.
Ето защо и в тази му част производството пред въззивната инстанция следва да бъде
прекратено, а делото изпратено на РС- Айтос за произнасяне по искането по чл.248 ГПК.
Тъй като в тази му част определението на БОС не е преграждащо, същото не подлежи на
обжалване.
С оглед изхода на делото на адв.Кирова не се дължат разноски за настоящото съдебно
3
производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 3269/12.06.2024г. по описа на
РС- Айтос, подадена от адв.Лина Кирова от БАК в качеството на особен представител на Д.
Н., с адрес: *** срещу решение № 137 от 06.06.2024г., постановено по гр.д.№820/2023г. по
описа на Районен съд- Айтос, В ЧАСТТА, с която бракът е прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен и И ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело
№1041 по описа за 2024г. на Бургаския окръжен съд в тази му част като НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1041 по описа за 2024г. на Бургаския
окръжен съд В ЧАСТТА, с която се иска изменение на определеното с решение № 137 от
06.06.2024г. по гр.д.№820/2023г. по описа на Районен съд- Айтос възнаграждение на
адв.Кирова за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 600 лв. и
ИЗПРАЩА делото на Районен съд - Айтос за произнасяне по искането на адв.Лина Кирова
по реда на чл.248, ал.1, предл.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Кирова за определяне на депозит и
присъждане на възнаграждение по ВГД № 1041 по описа за 2024г. на Окръжен съд-
Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщението до страните само в частта, с която въззивната жалба е
оставена без разглеждане и производството по иска за развод е прекратено като
недопустимо, както и в частта, с която искането за разноски на адв.Кирова за настоящото
производство е оставено без уважение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4