Р Е Ш Е
Н И Е
№ 382
гр. Несебър, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря А.Г., като разгледа АНД № 1404
по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „С.Д.” ЕООД, срещу наказателно постановление № 425688-F401617/13.02.2019г. на
началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС,
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят
сочи, че наказващият орган не е събрал достатъчно доказателства – в нарушение
на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Излага, че нормата на чл. 39, ал. 5 от Наредбата към
момента е променена, поради което задължението на дружеството е отпаднало. С
тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, заема становище за неоснователност на жалбата. Чрез процесуалния си
представител развива съображения в насока, че нарушението е доказано. Акцентира
върху разпоредбата на пар. 21, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби
от Наредбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 21.08.2018г. около
20:45 часа от служители на НАП, сред които и свидетелят П.П. – инспектор по
приходите в ЦУ НАП, била извършена проверка на търговски обект – магазин за
промишлени стоки, находящ се в к. к. „С.б.”, пред хотел „Л.”, срещу хотел „Л.”,
стопанисван от „С.Д.” ЕООД. При проверката било
установено, че няма трайно съхранен пълен дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет за 17.08.2018г., за който са регистрирани продажби. Констатирано
е, че в обекта има монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с
НАП, работещо към момента на проверката фискално устройство модел Daisy expert 01-KL с № DY337816 и фискална памет № 36490489. За направените констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0269224 от 21.08.2018г. С оглед констатираните обстоятелства св. П. съставил на
дружеството АУАН № F401617 от 23.08.2018г. за извършено нарушение на чл. 39, ал. 5 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., връчен на управителя на дружеството. Въз основа
на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F401617 от 23.08.2018г., протокол за
извършена проверка № 0269224 от 21.08.2018г., ведно с договор за наем, справка за
работещите лица, 2 бр. декларации, отчети от ФУ и опис на паричните средства в
касата, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП,
свидетелските показания на актосъставителя П.. Посочените доказателства си
кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната
страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ –
ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал.
3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наред с това според чл. 39, ал. 5 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (в редакцията на този текст към 21.08.2018г.), лицето по чл.
3 съхранява отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована
книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен
екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден. От фактическа страна по делото безспорно се
установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява
дейност по продажба на стоки и в който е монтирано фискално устройство, не е съхранен в касовата книга отчет от
ФУ за извършените продажби за 17.08.2018г.
Следва да се
обърне внимание, че считано от 02.07.2019г. разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от
Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба лицето по чл.
3, използващо ЕСФП, съхранява отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в
прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната
година, водена в единствен екземпляр за всяко ЕСФП и съдържаща страници за всеки
календарен ден. Посочената разпоредба е в синхрон и с изменението на чл. 42,
ал. 1, т. 4 от Наредбата, според което единствено лицата, използващи ЕСФП, са
длъжни да съхраняват в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за
текущата година. Т.е. изискването за водене на КДФО, а оттам и за съхранение на
документи в нея, е останало само за лица, използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от
Наредбата са предвидени видовете фискални устройства – 1. електронни касови
апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3. електронни
системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на
Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за
техническите изисквания към продуктите; 4. фискално устройство, вградено в
автомат на самообслужване (ФУВАС). Проверяващите са констатирали, че в
стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено първото от тези устройства –
касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента задължението за водене на
книга за дневните финансови отчети е останало само за лицата, използващи ЕСФП,
като същото е отпаднало за обектите, в които са инсталирани ЕКАФП. В чл. 3, ал.
1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това
правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е
точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 39,
ал. 5 от Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да води
книга за дневните финансови отчети и да съхранява в нея отпечатаните отчети по
чл. 39, ал. 1 от Наредбата. Този извод не се променя и от разпоредбата на пар.
21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г.).
Съгласно този текст в срок до 30 октомври 2019г. производителите/вносителите на
ФУ представят за функционално изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера,
осигуряваща изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от
лицето по чл. 3. До привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с
изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл.
3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. От
анализа на цитираните разпоредби може да се направи извод, че към момента
задължението на търговците да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет не е отпаднало. Това тяхно задължение обаче е
предвидено в действалата към 21.08.2018г. редакция на чл. 39, ал. 1 от
Наредбата. В случая наказващият орган е избрал да приложи като нарушена нормата
на чл. 39, ал. 5 от Наредбата. Очевидно се касае за две различни нарушения,
като по чл. 39, ал. 1 от Наредбата се наказва неотпечатването на дневен отчет
(което е нарушение и по действащата към момента Наредба с оглед посоченото
по-горе), а по чл. 39, ал. 5 от Наредбата се наказва несъхраняването на отчета
в наличната книга за дневните финансови отчети. Както се посочи за
жалбоподателя е отпаднало задължението да води КДФО и да съхранява в нея
определени документи. Поради тази причина той може да бъде наказан само за
нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредбата, но настоящият случай не е такъв. Вменено
му е извършването на нарушение по чл. 39, ал. 5 от Наредбата, за което следва
да се приложи нормата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като до влизане в сила на НП е
последвал по-благоприятен за жалбоподателя закон, с който е отпаднало
задължението, за което е санкциониран.
С оглед всичко
изложено до тук съдът достигна до краен извод, че НП следва да бъде отменено на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като към
момента цитираното в него деяние не представлява нарушение.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 425688-F401617/13.02.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в
Централно управление на НАП, с което на „С.Д.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС,
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: