РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Белоградчик, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100462 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове за лишаване от родителски права с пр. осн. пр. осн. чл. 132 ал.1
т. 1 и 2 СК и евентуален иск с пр. осн. чл. 127 ал.2 СК - спор относно местоживеенето на
дете, упражняването на род. права, лични отношения и за заплащане на издръжка на
ненавършило пълнолетие дете/ в т.ч. и една година назад – чл. 143 СК/.
Ищците М. Т. Б. и Т. М. Б., подпомаган от своя баща М. Т. Б. излагат в предявената
иск. молба : От съвместното съжителство на ищеца с ответницата ЕВ. Р. АНГ. е родено
детето Т. М. Б.. Поведението на ответницата представлява опасност за личността и здравето
на детето/през 2010 г. и 2012 г. е изгонила двамата ищци от апартамента/ и за имуществото
на детето. Ответницата без основателна причина трайно не полага грижи и не дава издръжка
на детето.
Родителите не живеят заедно и не са постигнали споразумение при кого да живее детето.
Всички фактически грижи за детето са поети от ищеца М. Т. Б.
Моли се да бъде постановено решение за лишаване на ответника от родителски права по
отношение на детето Т. М. Б.. Евентуално - да бъде определено местоживеене на детето при
ищеца М. Т. Б., на когото бъде възложено и упражняването на родителските права по
отношение на същото, на ответницата да бъде определен режим на лични отношения, както
и да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 450.00лв., както и
издръжка за една година преди предявяване на иска в размер на 5 400.00лв.
Представят писмени доказателства, претендират разноски.
1
Ответника е оспорил предявените искове.
Отрича правопораждащи факти на правата на ищеца : - не са налице предпоставките за
лишаване от род. права; - в невъзможност е да дава издръжка в претендирания размер
Представителя на РП Белоградчик изразява становище за основателност на
предявените искове.
На основание чл. 15 ал.1 ЗЗД съдът е изслушал детето Т. М. Б..
Изслушани са и двамата родители.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и преценявайки събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата
на страните приема следното:
От фактическа страна :
От представеното по делото удостоверение за раждане от 30.12.2004г. е видно, че Т.
М. Б. е син на ищеца М. Т. Б. и ответницата Е. Р. А.. Не се спори по делото, че детето живее
при ищеца - бащата М. Т. Б. от 2012г., че двамата родители не са в законен брак и не живеят
заедно. Ищцата живее в гр. София, а ответника – в с. Ч., обл. Видин. В доклада на ДСП
Белоградчик са посочени битовите и материални условия на бащата, здравословното
състояние на детето, наличието на необходимия родителски капацитет у бащата за
отглеждането на детето на страните.Бащата живее в наследствено жилище и получава
пенсия в р-р на 1 733.78 лв., ответницата – в апартамент, с мъжа от който има други две
ненавършили пълнолетие деца, получава доходи от тр. възнаграждение в р-р 2 095.21 лв. –
средна брутна заплата. Не се събраха доказателства ответницата да е застрашила живота,
здравето или имуществото на детето.Ответницата е търсила сина си по телефона, имала е
срещи с детето, купувала му е подаръци.
От правна страна :
Лишаването от родителски права представлява цялостно отнемане на родителските
правомощия. Това е крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите.
Основанията, поради които родителят може да бъде лишен от родителски права са
групирани в два пункта:
1.Тежки виновни или обективни причини /чл. 132, ал.1, т.1 СК/: „при особено тежки случаи
по предходния член“ /има се предвид двете алинеи на чл. 131, уреждащи ограничаването на
родителските права, което може да стане както поради виновно поведение, така и поради
обективно състояние на родителя/. Случаят би бил „особено тежък“, когато виновното
поведение на родителя е извънредно укоримо и драстично /напр. родителят подлага детето
на непрекъснат физически и морален тормоз, побоища, пиянски ексцесии, възпитава го
порочно, разсипва имуществото му/ или когато обективното състояние, в което е изпаднал е
крайно затруднително и поради това за детето е възникнала много висока степен на опасност
/напр. родителят е заболял от продължителна физическа или душевна болест или поради
други обективни причини не е състояние да упражнява родителските си права/.
Лишаването от родителски права на основание чл. 132, ал.1, т.1, във вр. с чл. 131, ал.1 СК е
крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето (личност, възпитание,
здраве, имущество) от собствения му родител, поради което следва да се налага от съда при
2
доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство от страна на родител
по отношение на дете - насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние, поставяне в
риск. Тази засилена защита предполага внимателно изясняване на въведените в процеса
твърдения за извършено посегателство над детето и провеждане на пълно доказване при
доказателствена тежест на ищцовата страна. Последица от неизпълнението на
доказателствената тежест е постановяване на отхвърлителен резултат по иска. При наличие
на съмнение не е допустимо да се постановява ограничаване и лишаване от родителски
права. Такива мерки за защита интересите на детето не е допустимо да се постановяват и въз
основа на предположения за възможно извършено посегателство върху личността,
възпитанието, здравето или имуществото на детето. В този смисъл са: решение №
10/5.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 153/2011 г., III-то г.о., решение № 37/19.03.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 4218/2014 г., III-то г.о., решение № 182/24.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009
г. на III-то гр. о.
2.Липса на грижи и издръжка / чл. 132, ал.1, т.2 СК /: „когато без основателна причина
трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка“, т.е. при пълно пренебрегване на
родителския дълг. Касае се за виновно поведение на родителя, тъй като последният не
изпълнява родителските си задължения без основателна причина. Видно е, че става въпрос
за тежко укоримо виновно бездействие, изразяващо се в цялостно неизпълнение на
родителските задължения. Продължителността на това неизпълнение не е посочена в закона
и оттук следва, че критерият за оценка във всеки отделен случай следва да се определя от
житейската практика и моралът. Преценено от този аспект, неизпълнението на посочените
родителски задължения трябва да е предизвикало продължително и твърдо установено
дезинтересиране от детето, вследствие от което родителят произволно и укоримо се
„самоосвободил“ от родителските си функции. По тази причина формалното им
притежаване е станало неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно за детето.
В двата пункта на чл. 132 ал.1 СК са уредени две групи основания за лишаване от
родителски права. Според чл. 132 ал.1 т.2 СК родителят може да бъде лишен от род. права
„когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка”.
Особеностите на основанието са следните :
Касае се до виновно поведение на родителя. Той не изпълнява родителските си задължения
„без основателна причина”
Самото неизпълнение обхваща две едновременно дадени форми на укоримо поведение :
неполагане грижи и недаване издръжка
По настоящото дело не се представиха от страна на ищците, каквито и да било писменни
или гласни доказателства, от които съдът да направи обоснован и законосъобразен извод, за
наличието на основания нито по чл. 132 ал.1 т.1, нито за такива по чл. 132 ал.1 т.2 СК, т.е .
липсват доказателства за една, а следователно и за кумулативното наличие и на двете
проявни форми на укоримо поведение .
След като страните са се разделили през 2012г., детето е останало да живее при
ищеца М. Т. Б., поради което ответницата не е имала възможност да застраши живота или
здравето му. Детето е живеело с баща си/ макар и под наем/, поради което не е било
3
изложено на риск.
Въпреки пространно изложените в иск. молба обстоятелства отнсно действия на ответницата
по подготовка продажба на жилище, съсобствено с детето Т. М. Б., то не се установи
извършена реална продажба на това жилище/евентуално чрез действие от чуждо име без
представителна власт/, поради което ответницата не е застрашила и имуществото на детето
Т.Б..
Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, която следва да се
прилага при доказана нужда, когато с поведението си родителят създава риск за тяхното
отглеждане и възпитание./така решение № 1068/02.10.2008г. на ВКС по гр.д. №172/2008г.,
ІV г.о./ От конкретните обстоятелства, установени по делото не може да се направи такъв
извод.
Ответника като родител на детето е имал право и морално задължение да се вижда и
общува с него. Правото на родителя да се вижда с детето е и негово задължение. Личните
контакти позволяват на родителя да полага за детето си непосредствени грижи и да участва
във възпитанието му. Личните отношения осуетяват отчуждаването от родителя и спомагат
развитието на детето да се извършва при условия наподобяващи нормалните - при грижите и
на двамата родители. Не се установи пълно дезинтересиране и липса на загриженост за
живота, здравето и ежедневието на детето от страна на ответницата.
При изслушването му съд. заседание по реда на чл. 15 ал.1 ЗЗДетето Т.Б. заявава, че когото е
искал баща му не е имал против да ходи при майка си, което кореспондира и с изявленията
на ответницата при изслушването и по реда на чл. 133 ал.2 СК.
В иск. молба са налице признания, че ответницата е търсила сина си по телефона, имала е
срещи/макар и инцидентни/ с детето, купувала му е подаръци. Така по делото не се
установи, че е налице една от двете кумулативно предвидени в закона предпоставки по чл.
132, ал.1, т.2 СК, а именно – ответницата – майка на детето без основателна причина трайно
не полага грижи за детето продължителен период от време
От събраните доказателства не следва категоричен извод, че майката умишлено се е
дезинтересирала от детето и е пренебрегнала изцяло родителските си задължения без
основателна причина. Поведението на родителя не се е отразило отрицателно на детето. От
представения по делото доклад е видно, че детето е контактно и спокойно.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Страната
може да не разполага с доказателства и затова не ги представя. За някакво нейно
задължение в такъв случай не може да се говори, но последиците от недоказването ще
настъпят. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното
т.е. състои се в правото и задължението на съда да обяви за не настъпили тези правни
последици, чиито юридически факт е не доказан. По делото не се доказа по безспорен,
категоричен и несъмнен начин, че ответника без основателна причина не се грижи реално
/физически/ за детето си, че умишлено е пренебрегнал изцяло родителските си задължения.
Поради изложеното, съдът приема, че предявените искове с пр. осн. чл. 132 ал.1 т.1 и т.2 СК
са неоснователни и като такива ги отхвъля.
Съгл. чл. 127 ал.2 ГПК ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се
4
решава от районния съд. Спорът е м/у родители, които не живеят заедно и е относно
личните отношения м/у единия от тях с детето. В производството по делото съдът следва да
осъществи спорна съдебна администрация в гражданските отношения м/у страните.
Съобразно разясненията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на
ВС, при решаване на спора относно упражняването на родителските права, грижата за
децата и съобразяването с техните обективни интереси е основния критерий от следва да се
изхожда при предоставяне упражняването на род. права. Интересите на децата се
преценяват с оглед на различни обстоятелства, сред които - родителски качества, полаганите
до момента грижи и отношение на родителите към децата, привързаността на децата към
родителите, полът и възрастта на децата, помощ от трети лица при отглеждането и
възпитанието им, жилищно-битовите и други материални условия на живот.
Родителските качества имат голямо значение за правилно отглеждане и възпитание
на децата.
Не се представиха от страна на ищеца или ответника, доказателства, че другата страна не
притежава такива качества или че има отрицателен нравствен облик. Не се представиха от
страна на нито една от страните каквито и да било доказателства, че другата не притежава
такива качества или че има отрицателен нравствен облик /злоупотребява с алкохол , има
противообществени прояви и др./
От събраните по делото доказателства не се установява непригодност или невъзможност на
ищеца да полага нужните грижи за детето си. Не се установява по делото той да няма
възпитателски качества или морални такива, които да са несъвместими с предоставяне
упражняването на родителските права. Не се доказа по делото, че към настоящия момент
бащата има поведение, което би могло да застраши здравето или живота на дете.
Поради това съдът счита, че бащата има необходимия родителски капацитет да полагат
грижи за детето.
Жилищно-битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка
за отглеждане и възпитание на децата.
От изложеното в представения по делото доклад съдът приема, че битовите условия, при
които живее ищеца са добри. При него детето има самостаятелна стая с баня и санитарен
възел.
Друго съществено обстоятелство е полагането на грижи, отношението на
родителите към децата и привързаността на децата към родителя.
“Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага грижи за тях” е
указано в р-л ІІ б. “в” от Постановление № 1/74г. Обстоятелството, че ищеца е осигурил
подходящи условия и полага необходимите грижи за детето се установява безспорно от
приложения по делото доклад. Ответницата не е представила доказателства, установяващи
противното. Съдът приема за несъмнено, че бащата е показал добри качества, както и че
грижите за детето са проявявани достатъчно време, за да се приеме, че положителните му
родителски качества са устойчиви.
Взаимната привързаност на родителите и децата е изключително важна
предпоставка за упражняването на родителските права. По лесно се осъществяват
5
възпитанието и родителските грижи по отглеждане на децата, когато в основата им лежи
взаимната привързаност. Ненавършилия пълнолетие Т. Б. изслушан в съд. заседание
заявява, че желае да остане да живее с ищеца. С оглед периода на съвместното съжителство
м/у бащата и детето и предвид изявеното желание на детето да продължи да живее при
ищеца/видно и от доклада на Д”СП“ - че детето е силно привързано към баща си – ищеца ”/,
изразено спокойно и свободно, съдът приема, че е налице такава привързаност на
непълнолетния към баща му.
Поради изложеното съдът приема, че от страна на ищеца се доказа вмененото му
обстоятелство за доказване – че е полагал адекватни грижи за детето до момента и
наличието на привързаност помежду им.
В р-л ІІ б. “е“ и “ж” от ПП на ВС № 1/1974 г. се подчертава „Майката е по-
пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и на равно да отглежда
и възпитава момчетата“. По отношение на критериите пол и възраст предпочитание следва
да се отдаде на бащата, синът на страните е на седемнадесет години.
Поради изложеното по-горе няма пречка род. права по отношение на сина на страните да
бъдат предоставени на ищеца, както и предвид обстоятелството, че с/у това искане
ответника не е предявил възражения в представения по делото отговор. Децата в ниска
възраст /пеленачета, в първите години, децата с разклатено здраве/ се нуждаят непременно
от непосредствена майчина грижа.
Предвид изложеното и преценявайки всички обстоятелства с оглед обективните
интереси на детето, съдът приема, детето Т. М. Б. следва да живее с ищеца и родителските
права по отношение на детето следва да се предоставят за упражняване от бащата Мирослав
Т. Б..
На ответника следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични
отношения с малолетното си дете, за да не се прекъсват биологичната, емоционалната и
социалната връзка и отношенията между родител и дете. Контактите с майката са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето.
Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС № 1/1974г и в редица решения на
ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на
лични отношения между детето и родителя, на когото то не е предоставено, съдебната
намеса се предприема въз основа на обществения интерес, като се изхожда от съображения
за целесъобразност, с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се
организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на
детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на
лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под
грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за
лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между
родителя и детето, при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски
права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на
всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между
родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и
6
децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.
Имайки предвид изложеното,съдът намира,че в разглеждания случай и при липсата на
данни за поведение на майката, отразяващо се по негативен начин върху развитието и
възпитанието на непалнолетния и син, поддържането на лични отношения между майката и
детето е жизнено необходимо и за двамата,с оглед създаване на възможност чрез общуване
детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие,което ще съдейства за
правилното му развитие, спокойствие и самочувствие.
Съобразно установените по делото обстоятелства, съдът намира за подходящ следния режим
на контакти м/у майката и детето :
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00часа на съботния до 16.00часа на
неделния ден (с преспиване в дома на майката);
- всяка нечетна година на Новогодишните празници от 10.00ч. на 29.12 до 17часа на 01.01., а
всяка четна година - на Коледните празници за времето от 10часа на 25.12 до 17часа на
27.12.,
- всяка нечетна година на рождения ден на детето за времето от 16.30ч. до 19.30ч. , а всяка
четна година – на рождения ден на майката за времето от 16.30ч. до 19.30ч.
- един месец през лятото
Съгласно чл. 143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Разпоредбата на чл. 142 СК установява правилото, че размера на
издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, която я дължи.
Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата/чл. 142 ал.2 СК/
Бащата и майката са млади хора в трудоспособна възраст и са длъжни да осигуряват
средства както за собственото си съществуване, така и за това на своите непълнолетни деца.
Майката не живее с детето си, освободена е от отговорности в тази връзка, за това участието
му в материално отношение, в отглеждане на детето, следва да е с по-голяма сума от това на
бащата. В същото време доходи и имущество, от което ответника да заплаща издръжка в
размер значително над минималния не се доказаха, същият дължи безусловна издръжка на
още две свои ненавършили пълнолетие деца.
Поради изложеното съдът приема, че издръжката за детето следва да се присъди в размер
около предвидения от закона минимум/чл. 142 ал.2 СК/ – 250.00лв.По същите съображения
ответника следва да заплати издръжка за минало време в размер на 3 000.00лв.
Предвид горните съображения, съдът осъжда ЕВ. Р. АНГ. да заплаща на сина си Т.
М. Б. чрез бащата М. Т. Б. ежемесечна издръжка в размер на 250.00лв., считано от
04.08.2021 г. до настъпване на законни причини за отмяна или изменение на присъдената
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на
просрочието до окончателното и изплащане, като в разликата до 450.00лв. отхвърля иска
като неоснователен. Осъжда ЕВ. Р. АНГ. да заплати на сина си Т. М. Б. чрез бащата М.Т. Б.
издръжка за периода 04.08.2020 г. - 04.08.2021г. в размер на 3 000.00лв., като в разликата до
7
5 400.00лв. отхвърля иска като неоснователен.
Ищеца М.Т. Б. следва да плати държ. такса по предявения иск с пр. осн. чл. 127 ал.2
СК в р-р на 30.00 лв.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати по сметка на БРС държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 360.00лв., както и 5.00 лв. – държавна такса –
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00 лв. – държавна
такса за издаване на изп. лист на ищеца Т.М. Б., който е лице освободено от заплащане на
държ. такса.
Ответника следва да заплати на ищеца М. Т. Б. разноски по делото в размер на 30.00лв. –
държ. такса по иска с пр. осн. чл. 127 ал.2 СК
На ответника не се следват разноски за адв. възнаграждение, тъй като в договора за правна
защита и съдействие не е определено каква част от възнаграждението е за защита по всеки
от предявените три иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от М. Т. Б. ЕГН ********** и Т. М. Б. с ЕГН 045223236887
от гр. Б., обл. В., ул „.. ...“ №.. срещу ЕВ. Р. АНГ. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к. “... ...”
бл. .., бх.., ет.., ап... искове за лишаване от родителски права по отношение на детето Т. М.
Б. с ЕГН.... с пр. осн. чл. 132 ал.1 т.1 и т.2 СК като неоснователни.
ОТГЛЕЖДАНЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО, както и УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Т. М. Б. с ЕГН... предоставя на бащата
М. Т. Б. с ЕГН **********, от гр. Б., обл. В., ул „....“ № ... при който ДА ЖИВЕЕ детето Т.
М. Б..
Определя режим за лични контакти и отношения между майката ЕВ. Р. АНГ. с ЕГН
********** с детето Т. М. Б. с ЕГН ...., както следва:
-- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00часа на съботния до 16.00часа на
неделния ден (с преспиване в дома на майката);
-- всяка нечетна година на Новогодишните празници от 10.00ч. на 29.12 до 17часа на
01.01., а всяка четна година - на Коледните празници за времето от 10часа на 25.12 до 17часа
на 27.12.,
-- всяка нечетна година на рождения ден на детето за времето от 16.30ч. до 19.30ч. , а
всяка четна година – на рождения ден на майката за времето от 16.30ч. до 19.30ч.
-- един месец през лятото
Осъжда ЕВ. Р. АНГ. с ЕГН ********** да заплаща на сина си Т. М. Б. с ЕГН
......чрез бащата М. Т. Б. ежемесечна издръжка в размер по 250.00 лв., считано от 04.08.2021
г. до настъпване на законни причини за отмяна или изменение на присъдената издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на просрочието
до окончателното и изплащане. В разликата до 450.00лв. отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда ЕВ. Р. АНГ. с ЕГН ********** да заплати на сина си Т. М. Б. с ЕГН
8
045223236887 чрез бащата М. Т. Б. издръжка в размер на 3 000.00лв. за периода 04.08.2020
г. - 04.08.2021г., като в разликата до 5 400.00лв. отхвърля предявения иск като
неоснователен.
Осъжда М. Т. Б. с ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС държавна такса в
размер на 30.00 лв. по иска с пр. осн. чл. 127 ал.2 СК
Осъжда ЕВ. Р. АНГ. с ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 360.00 лв., 5.00 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. – държавна такса за
издаване на изп. лист на ищеца Т. М. Б., който е лице освободено от заплащане на държ.
такса.
Осъжда ЕВ. Р. АНГ. с ЕГН ********** да заплати на М. Т. Б. с ЕГН **********
разноски по делото в размер на 30.00лв. – държавна такса по иска с пр. осн. чл. 127 ал.2 СК
Оставя без уважение искането на ответника за присъждане на разноски по делото в размер
на 350.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената
издръжка.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9