РЕШЕНИЕ
№ 852
гр. Благоевград, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210101982 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба, от С. Л. Ц. с ЕГН
**********, адрес: град Б****, улица „П** против А**“, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град С* булевард „М*, представлявана от председателя на УС инж. Й. В*.
Ищецът твърди, че oт 18.06.2019 година до 15.07.2025 година по силата на сключения
между него и ответната агенция трудов договор работел при ответника, като заемал
първоначално длъжността „специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ в
„Национално ТОЛ управление“ при АПИ, а с допълнително споразумение от 30.07.2020
година бил преназначен на длъжност „Инспектор НТУ“ в Сектор „Контрол и
правоприлагане“ Благоевград, Отдел „Контрол и правоприлагане“, „Национално ТОЛ
управление“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, считано от 03.08.2020 година.
Последната длъжност изпълнявал към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение. На 15.07.2025 година му била връчена заповед № РД-11-862/07.07.2025
година, с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ му било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, както и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 190,
ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, поради дисциплинарно
уволнение. Посочено е в заповедта, че му се дължи обезщетение по чл. 224 от КТ
занеизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за 2024 година и 10 дни за 2025
година, а на основание чл. 221, ал. 2 от КТ дължи обезщетение за срока на предизвестието,
което е постановено да му бъде удържано от последното неизплатено трудово
възнаграждение и всички дължими му се обезщетения. Счита така издадената заповед за
незаконосъобразна, а оспорването на уволнението за допустимо, поради следното: Заповед
№ РД 11-862/07.07.2025 година за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, поради наложеното дисциплинарно
наказание му е връчена на 15.07.2025 година, атакуваната заповед № РД-11-862/07.07.2025
година за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна, тъй като
1
е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ установеното от
работодателя нарушение се изразява в неявяването на работа по график без основателна
причина на 2, 3, 4, 6, 7, 8 януари 2025 година и за който период е отменен издаден му
болничен лист № Е20243630096 от 02.01.2025 година и не се доказвала временната му
неработоспособност, както и не се е явил на работа и на 26-ти януари, в периода на друг
отменен издаден му болничен лист № Е20243630096, за който не се установява временна
неработоспособност. Твърди, че липсва конкретика за кои дни отсъствие е санкциониран от
работодателя, а това от своя страна прави невъзможно да се прецени дали същите
представляват два последователни работни дни за него или не. Твърди, че към периода на
отсъствие от работа за всеки от посочените дни към момента на неявяването е имал
надлежен оправдателен документ болничен лист, издаден от компетентно лице - личният му
лекар. Излага подробни съображения за твърдяната незаконосъобразност на заповедта за
прекратяване на ТПО. Оспорва изложеното в заповедта, че вторият отпуск поради временна
неработоспособност, разрешен му с болничен лист № Е20243630194/21.01.2025 година бил
ползвал след отмяна на първия болничен лист № Е20243630096/02.01.2025 година -
болничният лист от 02.01.2025 година е отменен с решение на ЛКК от 31.01.2025 година,
когато вече бил ползвал отпуск и поради констатираното на 21.01.2025 година заболяване.
Твърди, че наказанието е наложено след изтичане на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ -
болничен лист № Е20243630096 от 02.01.2025 година е отменен е решение на ЛКК от
31.01.2025 година, а болничен лист № Е20243630194 от 21.01.2025 година е частично
отменен с решение на ЛКК от 18.02.2025 година, а заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена на 07.07.2025 година и му е връчена на 15.07.2025 г. Видно от
мотивите на заповедта е, че работодателят е уведомен за влязлото в сила № 178/31.01.2025
година, с което е анулиран БЛ № Е20243630096/02.01.2025 на 07.05.2025 година (писмото на
РЗИ е входирано при работодателя с вх. № 24-00-582/07.05.2025 година). Поради това и най-
късно с получаване на това писмо работодателят е узнал за отмяна на болничния лист и
разрешения с него отпуск. Преди това също е за решението на ЛКК, но последното не е било
влязло в сила. Второто уведомително писмо от РЗИ досежно отмяна на БЛ от 21.01.2025
година е получено от работодателя на 19.05.2025 година. Отмяната болничен лист обаче е
частична и ползваният от него неправомерно според работодателя отпуск е само за един ден
- 26.01.2025 година, поради което и същото не съставлява дисциплинарно нарушение,
обосноваващо налагане на най тежкото наказание ние. Твърди, че е налице тенденциозно
отношение към него от работодателя му. Излага съображения, прави искане по чл. 17, ал. 2
ГПК по отношение двете решение на ЛКК.
Предвид изложеното от фактическа страна и правни съображения моли съда да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна заповед № РД-11-
862/07.07.2025 година и уволнението му като незаконно, да го възстанови на длъжността,
която е заемал преди уволнението - „инспектор НТУ“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“
- Благоевград, Отдел „Контрол и правоприлагане“, „Национално ТОЛ управление“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“, да осъди ответника да му заплати сумата 12 072, 00 лева.
представляваща дължимото ми се обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за
оставането без работа, поради незаконното му уволнение за периода от 15.07.2025 година до
14.01.2026 година включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, по делото е постъпил
писмен отговор от ответника, в който отговор се изразява становище за частична
допустимост на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, но неоснователност на предявените
искове по подробно изложени в отговора съображения. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените в производството разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
2
твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № РД-11-862/07.07.2025 година чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение с
ответника, поради дисциплинарно уволнение.
Видно от регистрационна карта към АЗ, Дирекция „Бюро по труда“ - Разлог, ищецът
е регистриран на 16.07.2025г. като безработен.
Ответникът е обжалвал болничен лист № Е 20243630096 от 02.01.2025г., видно от
копие на известие за доставяне, тази жалба е получена в РЗИ на 14.01.2025 г.
С писмо с изх. № 97-00 – 79 – 9/19.05.2025 г. РЗИ – Благоевград е уведомила
ответника, че Решение № 274/18.02.2025 е връчено на ищеца на 17.04.2025г. и е влязло в
сила на 01.05.2025г.
С писмо с изх. № 97-00 – 71 – 7/29.04.2025 г. РЗИ – Благоевград е уведомила
ответника, че Решение № 178/31.01.2025 е връчено на ищеца на 18.03.2025г. и е влязло в
сила.
В доклад от проф. д.н. инж. О* с рег. № НТУ/09-99 2084/28.05.2025 г. и доклад от К*,
и.д. началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ с рег. № НТУ/09-99-1524/08.04.2025
г. се посочва, че поведението на Ц. с оглед отмяната на болничен лист от 02.01.2025г. и
частичното потвърждаване на болничен лист от 21.01.2025г. е недобросъвестно, което
обуславя и наличието на вина от негова страна, във връзка с безпричинното му неявяване на
2-ри, 3-ти, 6-ти, 7-ми, 8-ми и на 26-ти януари 2025 г., с което е нарушил трудовата
дисциплина.
С Решение № 178/31.01.2025 г. на Обща ЛКК към МЦ „С* е отменен болничен лист
за временна неработоспособност № Е20243630096 на служителя С. Л. Ц., а с Решение №
274/18.02.2025 г. на Обща ЛКК към МЦ „С* е потвърден болничен лист за временна
неработоспособност № Е20243630194 за три дни – от 21.01.2025г. до 23.01.2025г
включително.
С писмо с изх. № 93-01-4528/18.06.2025 г. до С. Л. Ц. са изискани от ответника –
работодател писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ от ищеца, като той е дал
такива на 20.06.2025г.
Видно от постъпило писмо от третото неучастващо лице в процеса „Б***- след
извършена проверка препоръчана пратка с известие за доставяне и баркод №
PS27700054B0H с подател МЦ „С*, ул. „Л**** и получател С. Ц., ул. „П**е приета в
пощенска станция (ПС) гр. Б* на 18.02.2025 г. и е доставена на получателя на посочения
адрес на 20.02.2025 г. срещу подпис в опис. Поради допуснато технологично нарушение в
ПС гр. Б*не съществува доказателство за доставка на известие за доставяне №
PS27700054B0H.
Видно от заявление до Председателя на Федерация „Строителство, индустрия и
водоснабдяване“ – „П*, учредителен протокол от 11.06.2025 г., уведомително писмо за
представяне на документи пред АПИ, удостоверение № 001 издадено от Конфедерация на
труда „П*“ в АПИ, НТУ, Сектор Благоевград синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ е
легитимна и може да участва с упълномощени представители в преговори и да представлява
работниците и служителите, като към този момент се представлява от С***– председател.
От уредителния протокол се установява, че ищецът е секретар на секцията.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза,
от която се установява, че последният пълен работен месец, предхождащ прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца е месец май 2025г. Брутната работна заплата за месец
май 2025г е в размер на 2 520, 29 лева, от които: плащания с постоянен характер (основна
работна заплата) - 2 112, 60 лева и плащания с непостоянен характер (други плащания) - 407,
3
69 лева. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 15.07.2025г. до
14.01.2026г., включително е за 12 675, 60 лева.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на св. С*- живееща във
фактическо съжителство с ищеца и Г*а - майка на С*, от които се установяват
обстоятелства за влошено здравословно състояние на ищеца в дните на издаваните и след
това болнични листя на ищеца, описани в исковата молба, както и че по повод болничните
листове от януари месец имало коментари от г-н Ч*, че ще горят лекари и, че ще има
дисциплинарни уволнения. Има създадена синдикална организация, на която свидетелят
С** е председател на синдикалната секция към ФСО „П*“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1; т. 2; т. 3 от КТ, вр. чл. 225 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 17, ал. 2 ГПК ищецът прави искане за косвен съдебен контрол на
решенията на ЛКК към Медицински център „С**** от 31.01.2025 г. и 18.02.2025 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Работодателят – ответник в
настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че
между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на
прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е
било прекратено ТПО са били налице към момента на прекратяването.
Ищецът носи тежестта да докаже размера на претендираното обезщетение по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ. Ищецът носи доказателствената тежест да установи фактите, на
които основава искано си по чл. 17, ал. 2 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.10.2025г., съдът на
основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на предявения иск по чл. 225, ал 1 от КТ, като
същият да се счита предявен вместо за сумата от 12 072, 00 лева за сумата от 12 675, 60 лева.
Сроковете за налагане на дисциплинарни наказания са уредени в чл. 194, ал. 1 КТ и те
са: 2 месечен срок от откриване на нарушението и 1 годишен от извършването му.
Съдебната практика приема, че сроковете са преклузивни и съдът следи служебно за
спазването им, а пропускането им погасява правото на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание - Решение № 1506 по гр.д. № 408/99г.ІІІ г.о. ВКС, Решение № 420
от 21.05.2009г. по гр.д. № 2619/2004г. ІV г.о. ВКС. Съотношение между двата срока и
следното: ако е изтекъл 2 месечният срок от откриване на нарушението, не може да се
приложи 1 годишния срок; ако е изтекъл 1 годишния срок от извършването, той поглъща 2
месечния срок от откриване на нарушението. Откриване на дисциплинарното нарушение
означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и
субективна страна, които да го квалифицират като нарушение - Решение № 1494/07г. по гр.д.
№ 2756/04г. ІІІ г.о., Решение № 1563/07г. по гр.д. № 2674/04г. ІІІ г.о.
В случая двумесечният срок е спазен – ответникът е приел, че ищецът е извършил
нарушение на трудовата дисциплина с оглед отмяната на болничния лист за временна
неработоспособност № Е20243630096 и потвърждаването на болничен лист за временна
неработоспособност № Е20243630194 за три дни – от 21.01.2025г. до 23.01.2025г.
включително и е счел, че е налице неявяване на работа на дните от 02 – 08. 01.2025г.и
26.01.2025г., доколкото с писмо вх. № при ответника от 07.05.2025г. на РЗИ – Благоевград,
РЗИ – Благоевград сочи, че решение на ЛКК за отмяната на болничния лист за временна
неработоспособност № Е20243630096 е влязло в сила, тъй като е връчено на 18.03.2025г., а
4
решението на ЛКК за потвърждаването на болничен лист за временна неработоспособност
№ Е202436300194 за три дни – от 21.01.2025г. до 23.01.2025г. с писмо вх. № при ответника
от 19.05.2025г. на РЗИ – Благоевград се сочи, че е влязло в сила на 01.05.2025г. откриването
на дисциплинарното нарушение, дало повод за налагане на дисциплинарното наказание
уволнение е на 19.05.2025г. При това съдът приема, че двумесечният срок по чл. 194, ал. 1
КТ изтича на 19 юли. В тази връзка и доколкото не са налице доказателства за връчване на
решението на ЛКК от 31.01.2025г., различни от писмо вх. № при ответника от 07.05.2025г.
на РЗИ – Благоевград, дори да се приеме, че на 07.05.2025г. ответникът е узнал за влязлото в
сила решение на ЛКК от 31.01.2025г. и доколкото заповедта за уволнение на ищеца е от
07.07.2025г., срокът по чл. 194 КТ отново се явява спазен от работодателя.
Работодателят е спазил изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ – преди налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ е поискал обяснения и на такива са депозирани от
ищеца. Работодателят е спазил и изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ - заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ е мотивирана.
В разглеждания случай поради последващата отмяна на първия болничния лист на
ищеца от 02.01.2025г. и потвърждаване на три от разрешените му 4 дни отпуск, поради
временна неработоспособност с втория болничен лист, ответникът е прекратил ТПО,
съществувало между страните на основание чл. 190, ал.1, т. 2 ГПК, като към момента, в
който не се явявал на работа, ищецът е имал разрешен съгласно законодателството отпуск,
поради временна неработоспособност. В практиката на касационната ни инстанция (Решение
№ 241 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5133/2023 г., IV г. о., в Решение № 42/11.05.2016 г.
по гр. дело № 3750/2015 г. на ВКС, III г. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК) се приема,
че когато работникът или служителят не се явява на работа поради заболяване, което е
удостоверено с надлежен документ, издаден от компетентния здравен орган, който е
разрешил ползването на отпуск поради временна неработоспособност, не следва директен
извод за осъществен състав на дисциплинарно нарушение. След като влезе в сила актът за
отмяна на решението на съответния здравен орган, разрешил отпуск поради временна
неработоспособност, по обвързващ начин е установено, че за съответния период за неявяване
на работа работникът или служителят е бил длъжен да се явява на работа. В този случай
неявяването му на работа съставлява неизпълнение на трудовите му задължения, като дали
за него от работника или служителя може да се търси дисциплинарна отговорност, във всеки
конкретен случай се прави преценка за наличието на вина. Според установените
обстоятелства за причината за отмяна на акта, разрешаващ отпуска, поведението на
работника или служителя и това на работодателя, се преценява налице ли е добросъвестност
у работника или служителя. Ако той не е недобросъвестен, неизпълнението на трудовите му
задължения не е виновно, тъй като работникът или служителят се е доверил на преценка на
компетентен здравен орган, който единствен може да решава въпроса налице ли е временна
неработоспособност. Ако е бил недобросъвестен, работникът или служителят носи
отговорност за неявяването си на работа в периода, в който с отменения акт му е бил
разрешен отпуск поради временна неработоспособност.
Ищецът оспорва влизането в сила на решенията на ЛКК, с които е отменен първия му
издаден болничен лист за м. януари и частично потвърден вторият такъв, като твърди, че не
са влезли в сила, защото не са му връчени. Това възражение на ищеца е неоснователно. В
хода на процеса той опровергава съдържанието на официален свидетелстващ документ –
писмо на РЗИ – Благоевград вх. № 582/07.05.2025г., в което обаче се сочи, че решението на
ЛКК от 18.02.2025г. не е влязло в сила. В последващо писмо – от 19.05.2025г. – чието
съдържание обаче не е опровергано от ищеца се сочи, че решението на ЛКК от 18.02.2025г. е
влязло в сила. Освен това от приетите по делото писмено доказателство от трето за процеса
лице „Б** след извършена проверка препоръчана пратка с известие за доставяне и баркод №
PS27700054B0H с подател МЦ „С*, ул. „Л*и получател С. Ц., ул. „П*** е приета в пощенска
станция (ПС) гр. Банско (2770) на 18.02.2025 г. и е доставена на получателя на посочения
5
адрес на 20.02.2025 г. срещу подпис в опис, като описът е приложен по делото и ищецът не е
оспорил подписа си върху него. Само за пълнота следва да се посочи, че св. Парапунова в
показанията си сочи че, решенията на ЛКК дошли у тях на 31.01.2025г. и на 18.02.2025г., а
сам ищецът в дадените му писмени обяснения сочи, че не е обжалвал решенията на ЛКК,
защото не е знаел, че трябва.
В заключение, съдът приема, че двете процесни решения на ЛКК са влезли с сила и от
тук съдът стига до извод, че ищецът е осъществил нарушение на трудовата дисциплина по
чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, но само по отношение първия му издаден и изцяло отменен болничен
лист – за периода 02.-08.2025г., доколкото с оглед частичното потвърждаване на болничния
лист от 21.01.2025г. за периода 21.01. – 23.01. включително, видно от приложения по делото
график за м. януари, ищецът е следвало да се яви на работа на 26.01.2025г. и той не се е явил
– това е само един ден и в тази част заповедта за прекратявяне на ТПО, съществувало между
страните е незаконосъобразна само на това основание – не е осъществен съставът на чл. 190,
ал. 1, т. 2 КТ – да не се яви на работа в два последователни дни без уважителни причини.
Съгласно практиката на ВКС, посочена по – горе следва да се изследва въпросът дали
служителят е бил недобросъвестен в случая. По правния въпрос при ползван отпуск за
временна неработоспособност, поради общо заболяване и отменен впоследствие болничен
лист, здравословното състояние на работника или служителя и временната му
неработоспособност за периода на отменения болничен, може ли да бъде доказано със
свидетелски показания на лица, които не притежават лекарска правоспособност, ВКС се е
произнасял, като е приел, че временната неработоспособност, като състояние на осигурено
лице се установява от компетентни органи на медицинската експертиза – лекуващ лекар,
лекар по дентална медицина, лекарски консултативни комисии, Териториални експертни
лекарски комисии и Национална експертна лекарска комисия и по определен ред – чл.
101 - 113 от ЗЗ, Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) и Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните
картотеки на медицинската експертиза. Актът, с който се установява временната
неработоспособност, е болничният лист, който е индивидуален административен акт.
Издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза
временна неработоспособност, причините за същата, продължителността й, както и правото
на отпуск за временна неработоспособност. Отпускът за временна неработоспособност се
разрешава от здравните органи, чрез болничния лист – чл. 6, ал. 2 НМЕ.
Освен болничния лист индивидуални административни актове са и актовете, които
постановяват органите на медицинската експертиза – решенията на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК
относно временната неработоспособност. Т.е ВКС приема, че не са допустими свидетелски
показания за установяване на временна неработоспособност на работник/служител, за която
е бил издаден болничен лист, впоследствие отменен с влязло в сила решение на орган на
медицинската експертиза. В този случай е налице забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, а
именно свидетелски показания не са допустими за установяване на обстоятелство, за което
законът изисква писмен акт и съдът макар да е оставил без уважение искането на ищеца за
събиране на гласни доказателства за здравословното му състояние и да е допуснал такива за
твърдяното тенденционно отношение на работодателя на ищеца към ищеца, в показанията
си разпитаните свидетели сочат и обстоятелства относно здравословното състояние на
ищеца, които съдът няма да обсъжда с оглед посоченото по – горе.
С оглед посоченото по – горе съгласно практиката на ВКС, изразена в решения, която
съдът възприема, че не може във всеки случай на отмяна на болничен лист да се направи
безусловен извод, че работникът е действал добросъвестно при упражняване на правото си
на отпуск поради временна нетрудоспособност, следва да се анализира твърдяната
недобросъвестност на ищеца от страна на ответника. Установената презумпция в чл. 8, ал. 2
КТ за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения е оборима.
Преценката за добросъвестност за всеки отделен случай е конкретна и се прави въз основа
6
на събраните по делото доказателства и въз основа на тях се формира извод дали
работникът/служителят, съответно работодателят е действал добросъвестно. При установена
недобросъвестност при упражняване на правото на отпуск поради временна
нетрудоспособност и при отмяна на болничния лист следва да се формира извод, че
работникът или служителят е отсъствал от работа безпричинно и е действал виновно, поради
което е осъществил фактическия състав на чл. 187, ал. 1, пр. 2 КТ – „неявяване на работа“. В
настоящия случай съдът преценява, че ищецът не действал недобросъвестно при ползване
на отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, независимо от
последващата отмяна на болничния лист от 02.01.2025г. Твърдението на ответника, че
ищецът е действал недобросъвестно, поради съвпадението между дните за почивка по
утвърден график и датите на болничните листове, които са едно своеобразно продължаване
на периода като цяло без реално заболяване, страдание и провеждане на изследвания е
несонователно – от представения от ответника график за месец януари 2025г. се установява,
че и в периода на първия болничен ищецът е имал и почивки по график, в периода на втория
болничен също, т.е. болничните не са издаване само за дните, в които е следвало да е на
работа, за да приеме съдът категорично негово недобросъвестно поведение спрямо
работодателя му. Обстоятелството, че двата болнични листя нямат връзка като
удостоверяващи един и същ вид заболяване, което за ответника буди съмнение за тяхното
оправдаване също е неоснователно. Всеки човек е възможно да се разболее от различни
болести в живота си в различни периоди от него.
Отделно от горното, дори да се допусне, че в конкретния месец януари ищецът е бил
недобросъвестен при искането за ползване два пъти в месеца на отпуск, поради временна
неработоспособност, не са ангажирани доказателства такова поведение на ищеца да е налице
назад в годините, в които е съществувало ТПО между страните. В жалбата на ответника
срещу двата болнични листя до РЗИ – Благоевград са описани за 2024г. четири периода, в
които ищецът е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност, три от които не са за
дълги периоди – първите два периода са за по два дни. Соченото в жалбата за отмяна на
процесните болнични листя, че периодите на болничните листя от 2024г. са преди или след
почивка на ищеца по график, не се установява по делото.
Въпреки горното, дори да се приеме, че ищецът е бил недобросъвестен конкретно за
месец януари 2025г., доколкото няма данни описаните болнични листя за 2024г. в жалбата на
ответника срещу двата болнични листя от януари 2025г. да са отменени, това явяващо се
еднократно установено по делото негово поведение не води до съответствие с наложеното
му дисциплинарно наказание „уволнение“. Няма твърдения, нито доказателства от
ответника, че ищецът е имал такова поведение и назад в годините, а страните са в трудови
правоотношения от 18.06.2019г. Преценката на работодателя за тежестта на нарушението
подлежи на съдебен контрол. С чл. 190, ал. 2 КТ е прогласено задължението на работодател
при налагане на наказанието да съобрази критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Това становище
ВКС поддържа и преди създаването на разпоредбата през 2001г. - Решение № 1326 от
02.11.1999г. по гр.д. № 219/99г. ІІІ г.о.
По горните съображения, съдът намира иска по чл. 344, ал. 1 КТ за основателен и
като такъв ще бъде уважен. При това съдът намира за ненужно да обсъжда и въведеното от
ищеца допълнително основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение –
нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ - предварителна синдикална закрила за
членовете на синдикалното ръководство в предприятието.
За пълнота следва да се посочи, че е недопустимо искането по чл. 17, ал. 2 ГПК на
ищеца спрямо решенията на ЛКК. Косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху
административни актове по чл. 17, ал. 2 ГПК е допустим, когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му – ищецът е могъл да обжалва процесните
7
решения на ЛКК. Отделно от това не подлежи на контрол за законосъобразност в
производството по чл. 344, ал. 1 КТ, /а по адм. ред – Решение № 10942/06.11.2006г. по адм.д.
№ 5383/2006г. VІ о. ВАС/ съдържанието на ЕР на ТЕЛК - Решение № 1168/2003г. по гр.д. №
471/2002г. ІІІ г.о. ВКС. В случая съдът счита, че това се отнася и за решението на ЛКК по
изложените по – горе съображения относно нормативната уредба на болничните листя като
административни актове, издавани от органите на медицинската експертиза.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Предвид изхода на процеса относно главния иск, следва да бъде уважен и
акцесорният, обусловен от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - инспектор НТУ в
Сектор „Контрол и правоприлагане“ - Благоевград, Отдел „Контрол и правоприлагане“,
„Национално ТОЛ управление“ при Агенция „Пътна инфраструктура.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца. За да бъде уважена претенцията съдът следва да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) уволнението на съответния
работник или служител да бъде признато за незаконно; 2) работникът или служителят да е
претърпял вреди, имащи имуществен характер; 3) претърпените вреди да са следствие от
незаконното уволнение. От събраните по делото писмени доказателства и от назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че след незаконосъобразното уволняване на
ищцата, същият не е полагал труд по трудово правоотношение при друг работодател, поради
което осъдителният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 от КТ следва да бъде уважен в
предявения размер след увеличението му по реда на чл. 214 ГПК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева за
извършването на които е представил списък и ангажирал доказателства – договор за правна
защита и съдействие (л. 188 от делото). Отделно от това, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС - Благоевград сумата в общ
размер на 607, 00 лева, представляваща държавна такса за предявените искове, от които 507,
00 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ; по 50, 00 лева за исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и сумата в размер на 300, 00 лв. за възнаграждение за вещо
лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза, платени от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на С. Л. Ц. с ЕГН **********, адрес:
град Б**** улица „П**, извършено със заповед № РД-11-862/07.07.2025 година
Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Й. В*, с която на основание
чл. 190, ал. 1, т. 2, чл. 195, ал. 1 и чл. 330, ал. 2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение със С. Л. Ц. с ЕГН **********, адрес: град Б*** улица „П* и ОТМЕНЯ
заповед № РД-11-862/07.07.2025 година Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“ инж. Й. В* като незаконосъобразна.
8
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Л. Ц. с ЕГН **********, адрес: град Б*** улица „П**на
заемана преди уволнението длъжност - инспектор НТУ в Сектор „Контрол и
правоприлагане“ - Благоевград, Отдел „Контрол и правоприлагане“, „Национално ТОЛ
управление“ при Агенция „П*, ЕИК *
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П***, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град
С***представлявана от председателя на УС инж. Й. В**да заплати на С. Л. Ц. с ЕГН
**********, адрес: град Б* улица „П* сумата от 12 657, 60 лева, представляваща
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без
работа, поради незаконно уволнение - от 15.07.2025г. до 14.01.2026г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АГЕНЦИЯ „П* ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: град С*** представлявана от председателя на УС инж. Й. В*да заплати
на С. Л. Ц. с ЕГН **********, адрес: град Б*** улица „П***сумата в размер на 500, 00
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК АГЕНЦИЯ „П*, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: град С**, представлявана от председателя на УС инж. Й. В* да внесе
по сметка на РС - Благоевград сумата от 907, 00 лева, представляващи държавни такси по
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Благоевград с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от 31.10.2025г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9