Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 17.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет
и втори април, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Сн. Апостолова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5891
по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
28011/30.01.2020г. по гр.д. № 57213 по описа за 2018г. на Софийски районен
съд, 25-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба
вх. № 2024249/28.08.2018г. на М.И.А., ЕГН
********** с адрес: *** срещу Д.Т.Т.,
ЕГН ********** действащ като ЕТ „Д.Т.з.и.п.з.п.д. п.”, ЕИК ******** с адрес: *** с правно основание на чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000лв., ведно със законната лихва от 24.10.2015г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за болки и
страдания, причинени от некачествено зъболечение на 3 броя зъби чрез поставяне
на импланти, като М.И.А., ЕГН ********** е осъден да заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********
действащ като ЕТ „Д.Т.з.и.п.з.п.д. п.”, ЕИК ******** на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 1030лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5029970/20.02.2020г. по
регистъра на СРС от ищеца М.И.А., ЕГН
********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочил е, че зъболекарите не издавали епикризи,
можели да издават само медицински свидетелства, представените такива по делото,
както и медицинския картон на ищеца, предоставените на вещото лице рентгенови
снимки доказвали основателността на иска му. Медицинските свидетелства били
медицински документ, а не свидетелски показания. Претърпените болки и страдания
се установявали и от показанията на св. Х. и св.Д., установили допълнителните
болки и страдания, претърпени от наложилите се сваляне на коронка, изрязване на
венец. Последните се наложили поради неправилното поставяне от ответника на
импланта на зъб 47-ми. Тези обстоятелства се установявали и от прието
заключение по съдебно-медицинската експертиза, независимо че реално тя била
изпълнена от вещо лице различно от определеното от съда. Посочил е, че дори да
се приемело че и двамата го лекували зъболекари и д-р Х. са допуснали грешки,
при всички положения ищецът бил търпял допълнителни болки поради неосигурена
нужна форма и наклон, ненагласяне на импланта по начина, по който са били нагласени
другите два импланта и това наложило изработване на друга форма на този имплант
поради наклон.. Дори да се приемело, че и двамата зъболекари са работили
неправилно, то и двамата са причинили на ищеца неимуществени вреди и отговаряли солидарно пред ищеца за
обезщетяването им. Показанията на
свидетелите, особено на св. Д. установявали търпените вреди. Не бил уведомен от
ответника за риска от поставянето на имплантите, не бил подписал информирано
съгласие. Претендирал е разноски.
Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на въззиваемия.
Въззиваемият-
ответник по исковете Д.Т.Т., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ
„Д.Т.з.и.п.з.п.д. п.”, ЕИК ********
оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението на районния съд е правилно. Посочил е, че медицинските
свидетелства представляват свидетелски показания, защото описват лични
възприятия на лекарите за състоянието на ищеца и правилно районният съд не ги е
кредитирал. Не било доказано противоправното поведение на ответника и правилно
били кредитирани показанията на св. Х. в тази насока, до същото заключение
достигнало и вещото лице по медицинската експертиза. Наклонът при поставянето
на имплантите не било грешка а било съобразяване с анатомичните особености на протезното поле, а и не било
изяснено защо д-р Х. не осигурил необходимата форма и наклон и защо не са
ползвани ангулирани надстройки при другите два импланта. Събраните гласни
доказателства не установявали търпени болки и страдания от ищеца, че те са от
противоправно поведение на ответника. Болката била обичайна пир такива
манипулации. Св. Д. била във фактическо съжителство с ищеца и показанията й не
следвало да се кредитират, но дори тя посочила, че ответникът не бил отказал
лечението на ищеца. Заключението по
медицинската експертиза било изготвено от назначеното от съда вещо лице , проф.Й.само
участвал при прегледа на ищеца. При предприемане на лечението ищецът следвало
да съобрази характера на хирургичните интервенции и дългия срок на
възстановяване до постигане на крайния резултат. Решението на ищеца да смени
зъболекаря не доказвало противоправно поведение на ответника. Имало различни
методи за осъществяване на имплантите. Не било необходимо да има информирано
съгласие подписано от ищеца, за да се извърши лечението , разпоредбата на чл.
88 от Закона за здравето не сочел същото като необходимо. Претендирания размер на обезщетението бил
прекомерен. Претендирал е разноски
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2024249/28.08.2018г. на М.И.А., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Д.Т.Т., ЕГН **********
действащ като ЕТ „Д.Т.з.и.п.з.п.д. п.”, ЕИК ******** с адрес: ***, с която е поискал от съда на основание на чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 6000лв., ведно със законната лихва от 24.10.2015г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за болки и страдания, причинени от некачествено
зъболечение на 3 броя зъби чрез поставяне на импланти. Навел е твърдения, че на
24.10.2015г. се обърнал към ответника за извършване на зъболечение като извади едни зъб, който вече не можело да
се лекува и на негово място да изгради друг зъб, ответникът извадил зъба и
поставил на негово място имплант „Биохоризонт” и върху него поставил костно
вещество без мембрана, поставил и още 2 бр. импланти, но всички импланти били
поставени накриво, много скоро започнало да се ронят гранули от поставеното
костно вещество, въпреки шевовете от обостреното с болка място на операцията,
ответникът пришил два пъти , за да спре изпадането на костното вещество, с
което показал, че е икономисал от
мембраната, дори след месец попитал ищеца дали е му поставил мембрана. Посочил
е, че притеснен от ситуацията се обърнал към друг зъболекар – д.р Х., който да
продължи лечението му и тогава било установено че не е възможно изграждането на
задния имплант, поставен върху извадения зъб, поради големия наклон и близостта
му със зъб 48, ответникът бил икономисал оформящите венеца сулкус формери,
които се наложило да закупи д-р Х..
Зъботехникът от САЩ посочил, че не е възможно изграждането на
съществуващия къс имплант, поставен от ответника, останал дълбоко под венеца с
неправилен наклон и голяма близост до зъб 48, наложило се да се махне
поставената циркониева корона на зъб 48 и преправянето на зъба, като се отнемат
зъбна тъкан, няколкократно обрязване на дълбоко натрупалата се лигавица, за да
се разкрие импланта при вземане на отпечатъци и за да се отвори място за
импланта, наложила се и нова циркониева корона. Същите проблеми възникнали и с
другите два поставени от ответника импланти заради наклоните и близостта им с
наличните зъби. Ответникът следвало вместо да поставя късия имплант да постави
костно вещество с мембрана, да изчака 6-8 месеца и тогава да постави по-дълъг
имплант, така щели да се избегнат болезнените интервенции, които ищецът
преживял. Тези действия на ответника причинил болки и страдания на ищеца, които
нямало да търпи, ако зъболечението било правилно. Неправилното поставяне на импланта довело до
операции за премахването му и изграждане наново на зъба, които болки и
страдания нямало да търпи, ако първоначалното поставяне на имплантите било
правилно. Болките и страданията търпял
от 24.10.2015г. и до момента. Претендирал е разноски.
Ответникът Д.Т.Т., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Д.Т.з.и.п.з.п.д. п.”, ЕИК ******** в предоставения срок за
отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че имплантът бил поставен
съобразно анатомичните особености на
долната челюст, не били икономисани медицински консумативи, представените
медицински свидетелства установявали, че имплантът не е отхвърлен, няма данни
за периимплантит, не сочели невъзможно изграждане на имплант на място на
изваден зъб. Поставеният имплант в периода от 3-6 месеца се интегрирал,
успешността зависела от количество и качество на костта, от устната хигиена на
пациента. Трудността от съвпадането с естествените зъби бил обичаен дългосрочен
риск, дори да се приемело, че поставения имплант е в близост до зъб 48 това не
се дължало на поставянето му в такава близост а на биологичните процеси в
месеците след хирургичната намеса. Сулкус
формерите се поставяли 3-6 месеца след импланта, ищецът в този период се
обърнал към друг специалист и така ответникът нямал възможност да ги постави на
ищеца. Поведението на ответника
съответствало на медицински стандарт „Орална хирургия”, приет с наредба №
50/26.11.2010г. Ответникът извършил обстоен
преглед на ищеца, назначил рентгеново изследване, съставил план за лечение след
анализа му., хирургическата фаза била в рамките на едно посещение, като бил
изваден зъб 47 и на негово място в алвеолата бил поставен имплант с подходящи
размери, допълнил с костно вещество оставащите костни кухини да по-добра бъдеща
остеоинтеграция на импланта. Заявил е, че уведомил ищеца за предстоящия
постоперативен период , след няколко дни извършил ревизия на някои от шевовете
за по-добро възстановяване, след оздравителния период направил контролен
преглед на ищеца, който искал
протетичната конструкция да се изработи от друг зъботехник, което усложнило
протокола, защото качествената конструкция изисквала отливане на отпечатък от
зъботехник в рамките на 24 часа.
Ответникът се бил свързал с д-р Х., пи когото ищецът продължил лечението
си, предал му нужната документация, като д-р Х. посочил, че имплнтите са
напълно интегрирани, включително и този на зъб 47 с костен графт. Ищецът не бил претърпял вреди от поведението
на ответника, а и претендирания размер на обезщетението бил прекомерен. Не бил
действал виновно. Претендирал е разноски.
По делото е
прието медицинско свидетелство издадено на 26.03.2018г. от д-р В. Х., съгласно
което ищецът бил на преглед при д-р Х.
през март 2016г. с три поставени от д-р Т. импланти, установил, че няма
отхвърлен имплант , няма данни за периимплантит, имало силно изразена близост в
сагитална равнина със съседни собствени зъби, ищецът заявил нежелание поради
финансови пререкания и съмнения с д-р Т. да продължи лечението при него, д-р Т. чрез д-р Х. върнал на ищеца гаранцията на имплантите „Биохоризонт”,
1000лв., фактура, два абатмънта-надстройки за имплантите. При процедура по
откриване на имплантите на 15.04.2016г. д-р Х. установил, че липсва сулкус
формери към имплантите , закупил и поставил такива на ищеца, но тогава
установил, че дисталния имплант бил поставен доста близо до зъб 48, покрит с
лигавица от 12мм, поставеното костно вещество се било резорбирало, не било
възможно поставяне на стандартен абатмънт на този имплант. На 26.04.2016г. взел
отпечатък , изпратил го на зъботехник К.К.избран от ищеца, който посочил, че не
е възможно протезирането върху дисталния имплант заради наклона му и близостта
със зъб 48, зъботехникът изискал да се преправи зъб 48, за да се отвори място
за импланта, зъботехникът имал забележки и за другите два импланта заради
наклона им и близостта им с останалите зъби. На 27.06.2017г. д-р Х. получил
изработения индивидуално за ищеца абатмънт за импланта, но се наложило да
отстрани циркониевата корона на зъб 48, да отстрани още твърди зъбни тъкани, да
протезира наново с нова циркониева корона зъб 48 поради липса на място.
Процедурата била болезнена защото зъб 48 бил витален и болката била обострена
за определен период от време. Същите проблеми възникнали и при средния и при
медиалния имплант, поставени на ищеца от д-р Т., поставен с дистален наклон към
предния 45 зъб. На 03.10.2016г. били поставени короните.
Прието е
медицинско свидетелство съставено на 06.06.2018г. от Красимир Котев, зъботехник, с което е
посочено, че по получения през април 2016г- отпечатък на ищеца установил, че не
е възможно да се направи ресторация върху съществуващия къс имплант с
неправилен наклон и в близост до зъб 48, изискал да се махне короната на дъб 48
и да се преправи, за да се отвори повече място за импланта, да се обреже
лигавицата, за да се открие този имплант, като изплатил индивидуален абатмънт
за този имплант. Посочено е, че след тези действия д-р Х. му изпратил нов
отпечатък , поставения имплант бил с голяма дълбочина, зъботехникът направил
корона за него, ресторацята била ненормално дълга Можело да се спестят болки а
ищеца, ако на място на изваден зъб се постави мембрана с костно вещество, да се изчака 6-8 месеца и
така щяло да се избегне интервенция
върху зъб 48. Другите два импланта също били поставени в близост до естествени
зъби и с наклон.
По делото е
приет личен картон на ищеца оформен от д-р В. Х., съгласно който д-р Х. е прегледал ищеца през март 2016г.,
през април 2016г. ме у взет отпечатък и закупени сулкус формери, през май
2016г. е взет отпечатък за нова коронка
на зъб 48, през август 2016г. , през октомври са поставени и залепени.Приет е
документ озаглавен „съгласие за процедури” съгласно който ищецът се е съгласил д-р Х. да го лекува,
като извърши процедури по лечението: обтурация на зъб; местен анестетик;
инцизия на венеца и премахване на кост; умъртвяване на зъб Про Кауза Протетика.
Приети са
рентгенови снимки и снимка на отпечатък.
Разпитан по делото св.В.
Х. е заявил, че е доктор по дентална
медицина, познава ищеца от 2014г., през
2016г. ищецът му станал пациент , искал свидетелят да довърши започнатото лечение
с импланти от д-р Т.. При прегледа установил, че общото състояние на ищеца е
добро, трябвало да се разкрият импланти хирургично, да им се поставят
надстройки и коронки отгоре. Посочил е,
че тези манипулации са хирургични, поставя се упойка, изрязва се венец,
свързани са с болка. Посочил е, че имплантът се поставя в костта, тоест трябва
да се отвори венеца, за да се достигне костта. При ищеца само били поставени
имплантите. След поставянето на имплантите се изчаквало 3-6 месеца, за да се
интегрират имплантите и след това се правели надстройките и короните. Посочил
е, че във вече поставени импланти не
можело да се правят изменения. Свидетелят само поставил надстройки и корони.
Нямало проблем с поставените импланти на ищеца, те били остро интегрирани.
Единият имплант бил много дълбоко поставен и в близост до съседен зъб и това
създало проблем при поставянето на надстройката и коронката. Наложило се да се
свали коронка на този съседен зъб и направа на нова коронка за него. Лечението
на ищеца продължило 2-3 месеца.
Разпитан по делото св.
С.-Х.Д. е заявила, че живее на
съпружески начала с ищеца, на 24.10.2015г. била заедно с ищеца , чакала го пред
кабинета на зъболекаря, който му правил операцията и чувала охканията и
пъшканията на ищеца. След операцията ищецът бил замаян и зашеметен, съгласил се
на нова сума, поискана от д-р Т., подписал нещо защото искал просто да слезе в
колата и да легне на седалката, било му зле, прибрали се вкъщи и продължило да
му е зле, това продължило около 1 седмица. След това болките продължили, но не
толкова силни, продължила и лошата миризма от зъба. От зъба на ищеца капели
някакви неща, които били неприятни на мирис и вид, било изключително неприятно
преживяване. Ищецът бил музикален педагог, работел с уста, защото показвал и случилото се било във финансов ущърб на
ищеца. Ищецът не можел да пее, да дъвче. След известно време – около 1 седмица
, ищецът се обърнал към друг зъболекар – В., който оправял вече порутеното,
слагал, свидетелят 2 пъти придружила ищеца при този друг зъболекар, но ищецът
ходел и сам при него. Процедурите били
болезнени, на ищеца често му се случвало да изпитва болки в челюстта, с нея той
работел като показвал на учениците си да се отвори „купол” и при тези движения
го боляло, ако нещо не е направено добре. Не знаела дали ищецът приемал
обезболяващи след интервенцията при д.р Т., докато свидетелят се грижела за
него вкъщи ищецът пиремал аспирин, аналгин, проалгин. Доколкото знаела д-р Т.
не бил отказал да извърши лечението.
С прието по делото заключение по съдебно-медицинската
експретиза, вещото лице д-р М.Я./ предложена за вещо лице от декана на Факултета по дентална медицина при Медицински
университет, по искане от съда и
назначена от съда/ след запознаване с документи по делото и преглед на ищеца в
присъствието на проф. Д-р Б.Й.-специалист по протетична дентална медицина и
дентална имплантология, е посочило, че при ищеца има 5 бр. изкуствени обвивни
коронки – обвивна коронка на зъб 48 и на зъб 45; имплантна обвивна коронка в
областна на зъб 47, зъб 46, зъб 44.
Коронката на зъб 48 била пробита оклузално и залепена постоянно с фосфат
цимент. Коронките на зъб 46 и 44 били по-тесни от прага на импланта
вестибуларно, тоест не покриват и прилягат към прага, а това било необходимо.
Коронката на зъб 45 е свръхконтурирана вестибуларно, къса и под ръба й се установява корозионен процес.
Контактът между коронката на зъб 48 и имплантна коронка на зъб 47 е много плътен и затруднява
почистването. Няма контакт между
имплантната коронки на зъб 46 и
коронката на зъб 45. Слаб контакт има между имплантни коронки на зъби 46 и 47. Слабият контакт и липсата на контакт
били предпоставка за задържане на храна и травмиране на междузъбни тъкани.
Посочило е че след изваждането на зъб 47 на 24.10.2015г. на ищеца веднага е
поставен имплант, като дефектът е запълнен с костно-възстановителен материал и
рана е зашита, правени са импланти и на зъб 46 и 44. Посочило е, че всяка от
тези процедури е болезнена хирургична манипулация, извършва се с местна анестезия
след преминаване на ефекта от която е напълно нормално пациентът да изпитва
болка и дискомфорт, които лесно се овладяват медикаментозно. Посочило е, че
поставянето на мембрана едновременно
с импланта е изискване на съвременните методи на костозаместване в денталната
имплантология, защото изолира костно-възстановителния материал от заобикалящата
го съединителна тъкан. Незабавното
поставяне на имплант на място на извадения зъб бил един от възможните методи по
утвърдените клинични практики. Това било рутинна процедура и повечето
имплантни системи произвеждали подходящи за такъв метод импланти по форма и
големина. В случая имплантът бил поставен на дълбочина по-голяма от необходимото
и затова последващите процедури по разкриването му били необходими. Посочило е,
че наклонът на поставянето на
имплантите зависел от анатомичните особености на протезното поле и качеството
на костта, понякога поставените импланти не били успоредни на естествените зъби
и това не било грешка, защото нямало отношение към крайния резултат, освен ако
не се касае за увреждане на важни анатомични структури. Поставянето под наклон
не било проблем, защото повечето имплатнтни системи предлагали надстройки под
наклон. Възможно било и да се изработи индивидуална настройка , какъвто бил
използван при ищеца за зъб 47. Необяснимо
било защо зъботехникът не е съобразил наклона при изработването на
индивидуалната надстройка за зъб 47, както и защо не са ползвани наклонени
надстройки за останалите два импланта. Посочило е, че гингивофомерите са компоненти , които се поставят в устата на пациента след разкриването на имплантите, в
случая това е направено от втория зъболекар на ищеца и са поставени от него.
Рентгеновите снимки били от 28.10.2015г.
и от 17.05.2016г. На първата се виждали
поставените импланти на зъби 47,46,44, изкуствена корона на зъб 48 и нелекуван
зъб 45, зъби 43,42,41 без особености и протезирани с корони, напреднал гранулом
на зъб 32, коронка на зъб 33, 34 и 38 без особености, мостова протеза на 35-37,
в горните два квадранта се виждали естествени зъби с коронки. На втората снимка
се виждал зъб 48 без коронка, имплант с надстройка на зъб 47, неприлягаща
добре към основата на импланта, импланти
с поставени гингивоформери на зъб 46 и
44; проведено кореново лечение на зъб 45; зъб 43,42,41 без особености; с коронка и периапикален процес на зъб 32;
колонка на зъб 33; зъб 34,38 без особености; мостова протеза на 35-37; в
горните два квадранта се виждали естествени зъби с коронки. Действията на д-р Т. са били изваждане на зъб 47 и
поставянето на имплантите на зъб 47,46,44, кореново лечение на зъб 45.
Останалото лечение било проведено от д- Х., като реално той бил водещ по
имплантно-протетичното лечение, защото той извършил протетичното лечение,
същото било завършено успешно. Посочило е, че обстоятелството , че само две
надстройки са предадени от д-р Т. на д-р Х. навеждало на извод, че д-р Т. също
е предвиждал индивидуална настройка за зъб 47. Процедурата по разкриване на
имплантите от д-р Х. била започнала на 15.04.2016г., тоест почти 6 месеца след операцията на д-р Т. .
Лечението на ищеца не било удължено,
спазени били сроковете за най-благоприятен изход от лечението. Не можело да се посочи, че някоя от
манипулациите била неправилна. Допустимо
било разхлабване на шев, изпадане на костно-възстановителен материал,
изваждането на зъб, поставянето на имплант били свързани с болка и дискомфорт
при всички пациенти. В момента имало импланти и надстройки и коронки и върху
трите зъба. Нямало подписано от ищеца информирано съгласие за лечението при
ответника, а чл. 15 от Кодекса за професионална
етика на лекарите по дентална медицина обнародван 2017г., утвърден през 2006г от МЗ го изисквал, нямало други нарушения от
ответника. Не можело да каже дали е поставена мембрана, но такава трябвало да
се постави. Липсата на мембрана не се
отразявала на болките, тя само спомагала костно-възстановителното
вещество да си свърши работата. Приетите снимки не установявали липса на
поставена мембрана, мембраната не била рентгеновоконтрастна. За липсата на
такава само имало твърдения на ищеца, но нямало докумиенти за поставянето на
тази мембрана. Пироните в имплантите
били наклонени и правилно поставени, това не било проблем. Единствените
отклонения на ответника от протокола за лечението на ищеца било неподписването на информиранатото
съгласие и непоставянето на мембрана. Вещото лице е посочило, че
заключението е пописано и от проф.д-р Йорданов, защото той присъствал на
прегледа и не знаела , че е нарушение той да подпише, помолила го да присъства
като специалист в областта , поради сложността на казуса и обвинения от адв.
Николова в пристрастност.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 и сл. и чл. 86
от ЗЗД - претенция за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, причинени от виновно
противоправно поведение на ответника, ведно с обезщетение за забава.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да
установи отговорност на ответниud спрямо
ищеца по смисъла ч. 45 и сл. от ЗЗД,
тоест проведено от него
противоправно поведение, в следствие на което са настъпили вреди за ищеца,
следва да установи и обстоятелства,
които да обосноват извод, че справедливо обезщетение е в размера, за който е
предявен иска, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
В тежест на ответника при така направените възражения
е да установи, че проведеното от него поведение е съобразено с изискванията за
добросъвестност, като претърпените от ищеца болки и страдания се дължат на
развитието на заболяването и са типични за манипулациите по лечението.
Съдът приема
за установено по делото, че на 24.10.2015г.
ответникът по искане и със съгласието на ищеца е извадил зъб 47,
поставил е имплант на мястото на извадения зъб, като е запълнил с
костно-възстновителен материал, в последствие
е поставил и импланти в областта на зъб 46 и зъб 44, последващите
действия по протетичното лечение – поставяне на надстройки и коронки, е
извършено от д-р Х. в периода април - октомври
2016г. Тези обстоятелства не са спорни между страните, а и се установяват от
събрани писмени и гласни доказателства, заключение по съдебно-медицинската експертиза,
които в тази част съдът кредитира като неопровергани от останалите събрани по
делото доказателства.
Спорен
въпрос по делото е дали ответникът при
лечението на ищеца е провел виновно противоправно поведение и дали същото е
причинило на ищеца болки и страдания.
Съдът
приема, че по делото не е установено по несъмнен начин противоправно поведение
на ответника, от което ищецът да е претърпял вреди. По делото се установи, че проведеното от
ответника лечение на ищеца на зъби 47,46 и 44
се изчерпва с изваждането на зъб 47 и поставянето на импланти в областта
на зъб 47, 44,46. Не е установено при провеждането на това лечение ответникът
да е нарушил правилата и от това като пряка причинно-следствена последица
ищецът да е претърпял конкретни болки и страдания, които да не са типични при
тези сами по себе си болезнени манипулации. Установено е по делото от
показанията на св. Х. и заключението по съдебно-медицинската експертиза, че
изваждането на зъб 47 е направено успешно, имплантите на зъб 47,46,44 са
поставени и са се интегрирали успешно, имплантно-протетичното лечение на ищеца
е завършило успешно, като не са коригирани поставените от ответника импланти.
Св. Х. и заявил, че при преглед на ищеца през март 2016г. е установил, че
имплантите са били интегрирани, не е имало проблем с тях, че нормално било да
се изчака 3-6 месеца след поставянето на имплантите, за да се пристъпи към надстройките и коронките. Вещото лице е било
категорично в извода си , че поставянето на имплант на зъб 47 незабавно след
изваждането на естествения зъб е един от утвърдените методи за лечение, че имплантите и на трите зъба са били добре
интегрирани, че поставянето на гингивоформерите се налага едва при пристъпване към поставянето на надстройки и
коронки, когато се разкриват имплантите, а не при поставянето на
имплантите; че импланнто-протетичното
лечение е приключило успешно в обичайния срок, като поставените от ответника
импланти не са коригирани, поставянето на импланта на зъб 47 е бил
по-дълбоко, че както този имплант, така
и тези на зъб 46 и 44 са били поставени под наклон, но това не е грешка, а
зависи от анатомичните особености на
протезното поле и костта, не е имало пречка протетичното лечение да съобрази
наклона на имплантите, защото повечето имплантни системи предлагат надстройки с
наклон под определен ъгъл, а на още по-голямо основание не е имало пречка тези
особености да се съобразят от зъботехника, изработил индивидуалната надстройка
за импланта на зъб 47, не било необичайно отделяне на части костно-възстановителния
материал, допустимо било и разхлабване на шев. Вещото лице е установило, че
импланта на зъб 47 е поставен по-дълбоко, но не е направило извод, че това е
погрешно. Местоположението на импланта е установено от вещото лице, но не е
обосновало извод на вещото лице, че е било погрешно с оглед на близостта до зъб
48. По делото не е установено да е имало възможност имплант да се постави на
по-голямо отстояние от зъб 48, поради което конкретната му дълбочина и
местоположение съдът приема, че е грешка на ответника при лечението на ищеца. Съдът
кредитира показанията на св. Х. в тази част като логични, последователни,
резултат от личните впечатления на свидетеля, неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства. Съдът изцяло кредитира заключението по съдебно-медицинската експертиза
като вярно и задълбочено, обосновано и неопровергано от останалите събрани по
делото доказателства, обосновано със събрани писмени доказателства по делото и
след преглед на ищеца, запознаване с рентгенови снимки, приети по делото.
Действително, в заключението си вещото лице е посочило, че на прегледа на ищеца
е присъствал и проф.д-р Б.Й., който и е подписал заключението. Доколкото
обаче проф.Й.само е присъствал на
прегледа на ищеца, а изводите в
заключението са на назначеното от съда вещото лице, което и ги е защитило пред
съда, то няма пречка това заключение да се кредитира. За този извод съдът
съобрази и посочените в заключението причини за присъствието на проф.д-рЙ.на прегледа
на ищеца. Полагането на подпис и от проф.д-рЙ.на заключението не опорочава
същото по същите съображения. За този
извод съдът съобрази и обстоятелството,
че д-р Я. е назначена от районния съд за
вещо лице по предложение на декана на Факултет по дентална медицина при
МУ-София, тоест не е опитно вещо лице от списъка на вещите лица. Показанията на св. Д. не опровергават
показанията на св. Х., нито заключението на вещото лице, защото не сочат други
обстоятелства а. Заявените от този свидетел болки, които е изпитвал ищеца не са
конкретизирани с определена извършена от ответника манипулация по лечението на ищеца. Единственото уточнено
от свидетеля състояние на ищеца е това след операцията по изваждане на зъб 47 и
поставянето на импланта, което обаче не се отличава с необичайни за същите
болки съгласно заключението на вещото лице. Отделно съдът не кредитира тези
показания като противоречиви и непоследователни, опровергани от останалите
събрани доказателства - свидетелят
е посочила , че около седмица след
операцията по изваждането на зъб ищецът се обърнал към св. Х., а установено по
делото е от показанията на св.Х. и писмените доказателства, че това се е
случило почти 5 месеца по-късно; свидетелят е посочила, че не знае кой е шил
ищеца, дали е д-р Т. или друг зъболекар,
а по делото не се спори, че зашиването е извършил д-р Т., че ответникът е поставил на ищеца и други два импланта. Съдът приема, че приетият по делото документ
„медицинско свидетелство” с автор К.К.не
е от естество да опровергае заключението на вещото лице. Това е така, защото
този документ съдържа изявления на лице, представило се като
зъботехник, посочило своите изисквания, за да изработи надстройка за зъб 47 за
ищеца, което обаче е само един от възможните варианти за лечение на ищеца. В
частта за лечението, което е следвало да се проведе на ищеца изводите на
зъботехника по това медицинско свидетелство не са официален документ, обвързващ съда,
защото са дадени от лице със заявена
компетентност на зъботехник, а не от зъболекар. Медицинското свидетелство с
автор д-р Х. съдържа обстоятелства, за които са събрани по делото показанията
на св. Х. , те не опровергават заключението на вещото лице, за цененето на тези
гласни доказателства съдът излага отделни съображения.
При така
възприето съдът приема, че по делото не е установено поставянето на имплантите от ответника да не
съответства на анатомичните особености на протезното поле и костта при ищеца,
тоест не е установено , че поставянето им под наклон е било
грешка. За този извод, съдът съобрази и установеното по делото, че
имплатнто-протетичното лечение е приключило успешно без тези импланти да са
коригирани. Действително, вещото лице е посочило, че при поставянето на импланта на зъб 47 е
следвало да се постави мембрана, която да задължи костно-възстановителния
материал. Поставянето на такава мембрана не е установено по делото. Това е
единственото посочено от вещото лице фактическо действие на ответника по
лечението на ищеца, което е в отклонение от изискванията. Доколкото обаче
вещото лице е посочило, че изпадането на костно-възстановителни материал е
обичайно за такъв вид манипулация, че поставянето на мембраната не се отразява
на интензитета на болката , общия срок на лечението не е увеличен над обичайния, непоставянето на
мембрана не е наложило допълнителни манипулации, а лечението е успешно, то съдът
приема, че само по себе си непоставянето на мембрана не може да обоснове
основателност на иска. По делото не е установено извършените действия по
протетичното лечение на ищеца да са били наложени от допуснати от ответника
грешки при поставянето на имплантите. Прорастването на венеца и на лигавицата
върху поставените импланти е процес, който е обичаен за проведеното лечение. Периодът от време между поставянето на имплантите и поставянето на надстройките и коронките
е установено по делото от събраните
доказателства че е между 3 и 6 месеца, че при ищеца този период е бил 6 месеца,
поради което и обичайно е било имплантите
да са покрити с прорастнали венец и лигавица. Разрязването на венеца и
отстраняването на лигавица са били необходими действия по протетичното лечение,
не е установено дълбочината на импланта и наклона да са довели до необходимост
за изрязване по-дълбоко и от друга страна това да е увеличило болките и
страданията на ищеца. Показанията на св. Д. не свързват конкретна манипулация
след изваждането на зъба с определено състояние на ищеца, поради което и не са
от естество да установят претърпени от ищеца болки и страдания повече от
обичайните за съответните манипулации. Вещото лице е било категорично в извода
си, че всички действия по лечението на
ищеца са свързани с болка и че това е обичайно при всички пациенти, че
непоставянето на мембрана не е увеличило болките на ищеца, че оздравителния
период при ищеца е обичайния. Посоченото от св. Х. в частта, че близостта на
импланта на зъб 47 до зъб 48 е наложило подмяна на коронката на зъб 48 съдът не кредитира като опровергано
от заключението на вещото лице. Вещото лице е било категорично в извода си, че
не е имало пречка надстройките да са с наклон – индивидуално изработената или
тези от стандартните имплантни системи, че местоположението, дълбочината и
наклона на импланта в областта на зъб 47 не са създавали допълнителни
затруднения, че спецификата им не е била пречка за надстройки и коронки, ако се
ползват тези с наклон. Съдът кредитира тези изводи на вещото лице по
съображения, изложени по-горе. При така
възприето съдът приема че по делото не е установено ответникът при лечението на
ищеца да е допуснал грешки при
извършените манипулации и интервенции.
Ищецът не е
навел твърдения, че е претърпял болки и страдания от действия на ответника,
свързани с оформянето на документи във връзка с лечението му, поради което и
неподписването на информирано съгласие за лечението не е от естество да
обоснове извод за основателност на иска. Твърденията на ищеца са за претърпени
болки и страдания от неправилното лечение като фактически действия по
извършването му, а не от действия, свързани с документите във връзка с това
лечение, обяснението на манипулациите. При така възприето съдът приема, че
неоформянето на документ „информирано съгласие” за лечението на ищеца не е от
естество да обоснове извод за основателност на иска.
С оглед гореизложеното съдът приема, че отговорността
на ответника за обезщетяване на вредите на ищеца, за които е предявен иска, не
може да се ангажира и правилно районният съд е отхвърлил исковете.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районния съд следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че отговорността за съдебни разноски по делото следва да се постави в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни
разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СГС в размер на
936лв. с вкл. ДДС. Възражението за
прекомерност на претенцията за възнаграждение за адвокат съдът приема за неоснователна.
Минималното възнаграждение по Наредба№ 1/2004г. е 756лв. с ДДС, претендираното
и платено от въззиваемия е само с 19,23% по-високо от него, като съдът приема,
че сложността на делото съответства на претендираното възнаграждение и
основание за намаляването му не се установява по делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 28011/30.01.2020г. по гр.д. № 57213 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 25-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА М.И.А.,
ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на Д.Т.Т., ЕГН ********** действащ като ЕТ „Д.Т.з.и.п.з.п.д. п.”,
ЕИК ******** с адрес: *** на основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
936лв (деветстотин тридесет и шест лева), представляващи съдебни
разноски за въззивно производство.
Решението може
да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.