№ 1428
гр. Плевен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430103321 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** против А. А. Т. с ЕГН ********** и Ю. П. Т. с ЕГН
**********, двамата с адрес: ***
Фактическите твърдения на ищеца са, че ответниците са се обогатили за
сметка на „Топлофикация-Плевен“ АД със сумата от 1507,70 лв., която
представлява равностойността на топлинна енергия, доставена до имот,
находящ се в ***
Твърди се, че с оглед представените с настоящата искова молба
доказателства, е несъмнено, че ответниците са „небитов клиент“ по смисъла
на разпоредбата на §1, т.ЗЗа. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от ДР на ЗЕ. Легалната законова дефиниция за "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1, т.2а
1
от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От
анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената
редакция на закона (§1, т.42 и т.43), така и в действащата, следва, че
законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за
които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови
- по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди).
Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с
двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат
изчерпателно всички възможни случаи в практиката. В случая ответникът е
търговец, който по занятие извършва търговка дейност. При осъществяване на
своята дейност, а не задоволяване на битови нужди, е придобил правото на
собственост по отношение на процесния имот, видно от приложените
писмени доказателства. Тук следва да се има предвид, че понятието
„стопански нужди“, или „небитови нужди“ съгласно действащата ДР на ЗЕ е
дори по - широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които
задоволява конкретния имот. Несъмнено е, че ответниците в качеството на
собственик на търговско помещение, потребяват топлинна енергия с
комерсиална цел, като за разлика от битовото домакинство, нямат собствени
битови нужди, нито топлоснабдения имот е предназначен за задоволяване на
такива, което несъмнено сочи на небитово ползване на топлоенергията.
Твърди се, че от горното следва, че ответникът е „небитов клиент“,
спрямо когото е приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ, която
изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ,
които обаче стават задължителни за страните по търговската сделка -ако
такава бъде сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ (както в
действаща редакция - изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. —
приложима към процесния период, така и в предишната редакция) предвижда,
че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между производител и пряко
присъединен потребител (клиент - ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
2
17.07.2012 г.) на топлинна енергия за стопански нужди (респ. „небитови
нужди“ - ред., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Предвидената
писмена форма е такава за действителност на правоотношението.
Твърди се, че ответниците са „небитов клиент“ по смисъла на §1, т. 33а
от ДР на ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г, която е приложима
през процесния период, или - “потребител за стопански нужди" §1, т. 43 от ДР
на ЗЕ /изм. и доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ и това
обстоятелство се извежда не само от качеството му на търговец, а и по
аргумент от противното на нормата на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, която определя битовия клиент като такъв,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, каквито ответното дружество няма и за
каквито не би могло да я използва. Ето защо, доказване наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия
между страните в настоящото производство е само с доказателства за
сключването на договор в изискуемата писмена форма, какъвто не е бил
сключен между ищеца и ответниците по воля на последните. Следва да бъде
посочено още, че по делото не са ангажирани и доказателства, относими към
приложение на нормата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, нито такива, установяващи
съвпадането на насрещни писмени волеизявления в отделни документи, които
документи обективират предложение за сключване на договор и приемане на
предложението от ответниците.
Твърди се, че с оглед така установеното, при евентуално изричното
оспорване на ответник, че не е налице писмен договор с ищцовото дружество,
при липсата на доказателства, включително и за действия по плащане
евентуално на топлинна енергия от ответника за предишен период или за
такива от които да се обоснове прилагане на чл. 293, ал.3 ТЗ, не може да се
приеме, че страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия
за небитови нужди.
Тук следва да се посочи, че за разлика от хипотезата на договор за
търговска продажба на топлинна енергия за небитови нужди, в хипотезите на
договор за търговска продажба на топлинна енергия за битови нужди същият
се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
3
енергетиката (ЗЕ), т.е. писмена форма не е предвидена. В този случай
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най- малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В този
случай договорната връзка се предполага по силата на закона, тъй като
съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. Това обаче не важи за възникване на договорното
правоотношение с „небитовите клиенти“, тъй като спрямо тях не са
приложими публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди по чл.150, ал.1 от ЗЕ, а се изисква изрично сключването на писмен
договор.
Твърди се, че с разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите/клиентите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, получена по
изчислителен път. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/.
4
Твърди се, че за да дължи едно лице цената на топлинната енергия на
договорно основание следва да бъде установено, че то е използвало топлинна
енергия за небитови нужди - въз основа на сключен писмен договор, или за
собствени битови нужди като собственик или ползвател на вещно основание -
в който случай договорната връзка се предполага по силата на закона, без да е
необходимо писмена форма /чл.150 от ЗЕ/. Анализът на действащата през
процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор
по чл.149 от ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна
собственост-чл.153, ал.1 от ЗЕ. Тази хипотеза е приложима, доколкото
относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот
няма сключен писмен договор по чл.149 от ЗЕ, явяващ се по правило основен
източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен
договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 от ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1
от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва
въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди- т.З, съответно - между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда- етажна собственост- т.6. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот,
е без значение дали освен страната по така възникналото договорно
правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни
права върху имота. /Решение по гр.д.№ 8154/2016 г.- СГС, ГК, IV- Б с-в/.
Твърди се, че след като страните не са сключили писмен договор,
съгласно изискването на чл. 149, ал.1, т.З от ЗЕ, между тях липсва възникнало
валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по
силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за
заплащане на претендиралите суми. Ето защо, като не е установен източник на
облигационно договорно отношение между страните, и след като е ползвана
услугата за топлоснабдяване на процесния имот, ответникът дължи сумите за
използвана топлинна енергия на основание чл. 55 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, между ответниците и „Топлофикация- Плевен
5
АД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки че
дружеството е изпратило писмо-покана до длъжника за сключване на такъв и
за изплащане на цената на доставената топлинна енергия, но същият не е
изпълнил доброволно задълженеята си. Твърди се, че поради тази причина
ответниците са се обогатили без основание за сметка на дружеството-ищец.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия и не е погасил задълженията си, с което се е
обогатил за сметка на „Топлофикация-Плевен“АД до размера на
обедняването, възлизащо общо на стойност 1507,70 лв.
Сочи се, че исковете се предявяват като частични, за периода от
01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. - главница в размер от 782,36 лв. и мораторна
лихва - 02.03.2016 г. до 02.05.2025 г. в размер от 725,34 лв., като пълния
период и размер на задълженията е за периода от 01.01.2011 - 30.06.2017 г. с
размер на главницата 5497,94 и мораторна лихва - 6578,77 лв. за периода
01.03.2011 г. до 02.05.2025 г.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъдат осъдени ответниците А. А. Т. и Ю. П. Т. да заплатят
всеки от тях в полза на ищеца суми в размер на по 391,18 лв. - главница, за
периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. и 362,67 лв. - мораторна лихва върху
главницата, за периода 02.03.2016 г. -02.05.2025 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
С молба от 06.06.2025г. ищецът е заявил, че оттегля исковата молба
срещу ответника А. А. Т. и моли да се прекрати производството по делото по
отношение на същия, като продължи по отношение на ответницата Ю. П. Т..
С влязло в закона сила определение №3511/08.07.2025г. е прекратено
производството по делото по отношение на ответника А. Т., на основание
чл.232 от ГПК.
Производството е продължило по отношение на ответницата Ю. П. Т.,
срещу която са предявени искови претенции за главница в размер на 391,18 лв.
- претендирана за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. и 362,67 лв. - мораторна
лихва върху главницата, дължима за периода 02.03.2016 г. -02.05.2025 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане.
6
Същата ангажира становище, че ищеца е претендирал същите вземания
в производството по ч.гр.д.№3289/2025г. по описа на ПлРС, в което е била
издадена заповед за изпълнение, но като длъжник по него, Ю. П. Т. е
депозирала възражение, че вземанията са погасени по давност, като след
дадени указания за предявяване на установителен иск и липсата на действия
на заявителя в тази насока, заповедта за изпълнение е била обезсилена.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца и ответницата, намира за установено следното:
По делото е безспорно, че между страните няма сключен договор за
доставка на топлинна енергия за процесния период, поради което
отношенията им следва да се разгледат на плоскостта на друго
извъндоговорно облигационно основание /неоснователно обогатяване/.
Няма спор и относно обстоятелството, че ответницата е съсобственик
при равни права на процесния топлоснабден имот, както е видно и от
приложения препис на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, и
се явява пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения
иск.
Не се спори също така и се установява от приложената счетоводна
справка и фактури, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия, като
стойността на доставеното количество се изчислява на 782,36лв. за периода от
01.01.2016г. до 30.06.2017г., а половината от тази стойност, съответна на
правата на ответницата възлиза на 391,18лв.
Предвид изложеното съдът намира, че в процесния период ищецът е
доставил топлинна енергия в имота на ответницата, последната се е обогатила
чрез спестяване на имуществени разходи, които е следвало да направи за
доставените от ищеца услуги, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на
услугата, т. е налице е обогатяване без основание, като обогатяването на
ответницата и обедняването на ищеца в посочения размер на 391,18лв.
произтичат от едни и същи факт.
Основателно обаче се явява релевираното от ответницата възражение за
погасяване на вземанията по давност, което е доведено до знанието на ищеца
„Топлофикация – Плевен“ още на 23.06.2025г. с връчване на направеното
възражение в производството по ч.гр.д.№3289/2025г. по описа на ПлРС,
предмет на което са били вземания за период 2013г. – 2017г., включващ и
7
процесния. Възражението за давност е поддържано и в настоящото
производство по предявените за част от периода осъдителни искове.
Приложим в случая по отношение на главницата е общия петгодишен
давностен срок по чл.110 от ЗЗД, т.к. се касае за вземане, основано на
неоснователно обогатяване. Броен от 30.06.2017г. давностния срок е изтекъл
на 30.06.2022г., а иска е предявен на 28.05.2025г., т.е. след изтичане на
давностния срок.
Искът за мораторна лихва се явява неоснователен, т.к. ищеца не е
установил отправянето на покана за плащане преди завеждане на исковата
молба, каквато в случая е необходима за поставяне на длъжника в забава, т.к.
няма определена дата на падеж за плащане на вземането, основано на
неоснователно обогатяване. Доколкото обаче е направено възражение за
давност и при съобразяване приложимата тригодишна давност по смисъла на
чл.111, б.“в“ от ЗЗД, съдът счита, че този иск следва да се отхвърли като
погасен по давност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** против Ю. П. Т. с ЕГН
**********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 391,18 лв., представляващи
стойност на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
периода от 01.01.2016 год. до 30.06.2017 год., с която ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца и за сумата
от 362,67лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
02.03.2016г. до 02.05.2025г., като погасени по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8