№ 234
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502977 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова по въззивна жалба на Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР срещу решение № 2982 от
09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 19755 по описа за 2019 г. на Районен съд
- Варна, 9 -ти състав, с което е осъдена да заплати на Д.Д.П., сумата от 383.07
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 02.12.2016 г.- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба 04.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД,
мораторна лихва в размер на 96.50 лева върху главницата, претендирана за
периода от 01.02.2017 г. до 02.12.2019 г. и сумата от 380 лева лева,
присъдена като дължими разноски в производството, от които 100 лева
адвокатско възнаграждение, 100 лева държавна такса и 180 лева
възнаграждение на вещо лице. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е
държавен служител и съобразно нормата на ал. 2 от същата норма
служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат
субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя,
отчитането на извънредния труд при работа на смени въвежда специален ред,
1
което прави недопустима аналогията с другите държавни служители в
гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007
г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител
на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от
месечното и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл.
178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на
специфични служебни дейности за извънреден труд. Според жалбоподателя
правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з –
776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и
СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Изброява редица привилегии на
служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за
всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ е
неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение
за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на
материалния закон. Решението се оспорва и по възражения за
необоснованост- неправилно подвеждане на фактите към материално
правните норми, като се твърди, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време. Жалбоподателят
счита, че установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време, но това различие е нормативно
обусловено с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от
МВР. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен
отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд,
множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава
заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането
на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на
извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен,
при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на
вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният
труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита,
че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание
ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Отправено е
искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В отговор, въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна,
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски.
2
Съдът, намира обжалваният съдебен акт за валиден и допустим. По
неговата правилност, излага следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от Д.Д.П., ЕГН**********, срещу ГД „Гранична полиция“ при
МВР, със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46 и адрес за
кореспонденция гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №1, съединени
осъдителни искове, както следва:
Иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за
осъждане ответника за сумата от 383.07лв., претендирана като
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд – 62.00
часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода
02.12.2016г. – 30.09.2017г. с коефициент от 1.143 по правилата на чл.9, ал.2
от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на
исковата молба – 04.12.2019г. до пълното изплащане;
Иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника за сума
96.50лв. – лихва за забава върху главницата за периода 01.02.2017г. –
02.12.2019г.
В исковата молба ищецът излага, че за периода 02.12.2016г. –
30.09.2017г. е полагал труд на длъжности в поделения, които са структурно
подчинени на ГД „Гранична полиция“ в МВР . Твърди, че е имал статут на
държавен служител и за периода 02.12.2016г. – 30.09.2017г. е положил общо
424 часа нощен труд, който съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, преизчислен с
коефициент 1.143, възлизат на 486 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от още 62.00 часа за които му се дължи
възнаграждение в размер на 383.07лв. Поради забавата в изпълнението на
задължението на работодателя да заплати тази сума претендира и мораторна
лихва. Претендирал е за присъждане и на направените съдебно –деловодни
разноски.
В писмен отговор, ответникът се е оспорил съществуването на
служебно правоотношение, но е оспорвал претенцията по основание, като е
навел право изключващо възражение – липсата на нормативно установено
задължение. Следва анализ на приложимите според ответника материално
правни норми, за което се поддържа становището, че са специални и
изключват общите правила в КТ. Изложените в отговора съображения се
припокриват с доводите изложени във възивната жалба.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че в периода от 02.12.2016г. – 30.09.2017г. страните са били в
служебно правоотношение, по което ищецът е бил със статут на държавен
служител. От заключението по приетата ССч.Е, се установява, че за исковия
период са били положени от ищеца реално общо 424 часа нощен труд. Които,
ако съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ и бъдат преизчислени с коефициент 1.143,
възлизат общо на общо 486.00 часа за периода. Преизчисляването на нощния
3
към дневен труд води до извънреден труд от още 62.00 часа на стойност
383.07лв. Не е спорно, че законната лихва за периода е 96.50 лв.
Спорът пред въззивният съд е изцяло правен. Съгласно чл.176 ЗМВР
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в ЗМВР допълнителни възнаграждения е и месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В процесния период 02.12.2016г. – 30.09.2017г. е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, уреждаща реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстът на чл.3, ал.3 от Наредбата
гласи, че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период“. Налице е празнота, за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При наличие
на такава непълнота в специалната уредба, субсидиарно следва да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент
1.143. равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
Първоинстанционният съд обосновано е разрешил спора, като е
приложил правилно аналогия при констатирана празнота в закона. С оглед
изхода от спора, в тежест на въззивния жалбоподател следва да бъдат
присъдени направените от въззиваемата разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение № 2982 от 09.07.2020 г. постановено по гр.д.
№ 19755 по опис на ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР, със седалище гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46 и адрес за кореспонденция гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ №1, да заплати на Д.Д.П., ЕГН**********, сумата 300
4
/триста/ лева , представляващи разноски в производството, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5