№ 382
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Й.
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20251800100263 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. Д. срещу Й. И. П.,
с която е предявен иск по чл. 5 от ЗЛС.
Ищцата твърди, че е сестра на ответника, който е диагностициран с
водеща диагноза „умерена умствена изостаналост, няма нарушение или е
налице минимално нарушение на поведението“, като с експертно решение №
90928 от зас. № 100/30.05.2022 г. на УМБАЛ „Света Анна“ София АД, гр.
София, му е призната 75 % ТНР, а освен това страда и от диабет. Поддържа, че
ответникът не е в състояние да се грижи за себе си и за делата си. Счита, че е
налице необходимост от непрестанни грижи, свързани с елементарните
дейности от неговия бит - приготвяне на храна, дрехи за обличане, даване на
лекарства, пазаруване и др. Според ищцата, ответникът не може да разговаря,
нито да изразява воля и да ръководи постъпките си. Моли съда да постави
ответника под пълно или ограничено запрещение. Представя доказателства.
Прави доказателстветни искания.
Преписи от исковата молба и от доказателствата към нея са връчени на
назначения особен представител на ответника - адв. А., и в едномесечния срок
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител, който
изразява становище за допустимост, но неоснователност, на иска. Анализира
кумулативно изискуемите предпоставки за поставяне на едно лице под
запрещение и намира, че в случая те не са налице. Подчертава, че, съгласно
представеното ЕР на ТЕЛК, няма нарушение или е налице минимално
нарушение на поведението на ответника. Не възразява срещу
доказателствените искания, съдържащи се в исковата молба. Няма собствени
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание по делото ищцата се явява лично и с адв. П.,
която поддържа исковата молба и оспорва отговора. Моли съда да постави
1
ответника под пълно запрещение. Намира за установено, че психическото му
състояние е от такова естество, което не му позволява да се грижи сам за
своите работи, да защитава интересите си и да ръководи постъпките си.
Счита, че са налице законовите предпоставки – медицинският и юридическият
критерий – за поставянето му под пълно запрещение. Сочи, че е налице
заболяване, което се приравнява на слабоумие, вследствие на което ответникът
не може да се грижи сам за себе си.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се
представлява от адв. А. - особен представител. Поддържа отговора и оспорва
исковата молба. Моли съда да постанови решение съобразно събраните
доказателства. Счита за установено от експертизата и от свидетелските
показания, че ответникът страда от заболявания, които не му дават
възможност да се грижи сам за работите си.
В открито съдебно заседание пред ОС- София контролиращата страна
Софийска окръжна прокуратура се представлява от прокурор Й., която моли
съда да уважи исковата молба и да постави ответника под пълно запрещение.
След като прецени твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки на А. И.
Д. (л. 3 от делото) се установява, че ответникът Й. И. П. е неин брат, т.е. тя е
активно легитимирано лице по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
От приетото заверено копие от ЕР на ТЕЛК (л. 4 от делото) се
установява, че ответникът е диагностициран със заболяване „умерена
умствена изостаналост, няма нарушение или е налице минимално нарушение
на поведението“, като му е призната 75% трайно намалена работоспособност -
пожизнено.
Съдът придоби лични впечатления за психическото състояние на Й. П. в
хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК и установи, че ответникът
разбира зададените въпроси и дава адекватни отговори – или едносрично, или
с кратки, прости изречения. Напълно е контактен, както и ориентиран за
време, място и собствената личност. Разпознава близките си и осъзнава
естеството на отношенията си с тях. Има спомени за водения от него
самостоятелен живот в друго населено място.
От приетото по делото заключение по допуснатата СПЕ се установява,
че ответникът не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ - София, тъй като е
живял в друго населено място. Няма данни за фамилна обремененост.
Интелектуалните му възможности съответстват на лека към умерена умствена
недостатъчност - слаба грамотност, невъзможност за справяне с по-сложни
задачи, невъзможност да състави план, да следва продължителни инструкции
и задачи. Занижена е способността му за справяне с елементарни житейски
ситуации. Речниковият запас е беден, мисленето е конкретно, интелектът –
недоразвит. Интересите му са примитивни, като се свеждат главно до
задоволяване на физиологичните потребности. Може да се самообслужва до
степен да поддържа личната си хигиена и елементарна домакинска работа под
надзора на близки. Не е годен за самостоятелна трудова дейност. Не е плащал
сам сметки, не е ползвал сам дебитната карта.
Вещото лице квалифицира състоянието на ответника като същинско
заболяване - "умствена недоразвитост", поради което той не може да разбира
свойството и значението на извършеното, не може да възприема, запаметява и
2
възпроизвежда сложни аналогии и да борави с документация и институции.
Лесно внушаем е и лесно се обърква. Не участва в социални дейности.
Единствено се справя в семейния си кръг. С напредване на възрастта
състоянието му се влошава и трудно взема елементарни решения. Не се очаква
подобрение в когнитивната и социална сфера. Нарушена е възможността му да
разбира свойството и значението на извършеното. Умерената умствена
изостаналост, характерна за ответника, представлява слабоумие по смисъла на
чл. 5 от ЗЛС. Според вещото лице, той не може да се грижи сам за своите
работи и да защитава интересите си, като прогнозата за състоянието му е
песимистична - с напредване на възрастта се очаква загуба на придобити в
младостта умения.
Направен е окончателен извод, че ответникът е подходящ за поставяне
под пълно запрещение.
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и
уточнява, че в случая е налице умствена изостаналост. Самият ответник
заявява, че не излиза от къщата, дори и пред къщата не излиза, а само в двора.
Не се занимава с никакви финанси. Няма никакви социални контакти.
Състоянието му не позволява да се разпорежда със собствено имущество и не
би могъл да извършва сам правни сделки - още повече, че е доверчив и
податлив на манипулация. Достигнал е максимума на развитие, но с възрастта
не усвоява нови умения и дори не показва желание за това. Състоянието му е
трайно и необратимо.
Разпитан е свидетелят И.Г.Д., син на ищцата и племенник на ответника.
Заявява, че майка му се занимава вуйчо му. Когато трябва да отиде на лекар, го
водят близките, тъй като самостоятелно не може да се справя. До преди около
пет години живял самостоятелно в гр. Ветрен, но се справял трудно. Преди
около година и половина било злоупотребено с данните му. Според свидетеля,
ответникът не може да се справя самостоятелно, а за него се грижат близките
му, с които живее в една къща. Не излиза извън двора. Не ходи до магазин.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от
сестрата на ответника, която е активно процесуално легитимирано лице в
производствата по Глава ХХVІІІ от ГПК – арг. от чл. 336, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че
поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на
регламентирани в закона основания се ограничава или отнема
дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга
неговата правна сфера.
Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на слабоумие или
сериозно душевно заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си
и за своите работи. Това означава, че - само по себе си - слабоумието или
заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови
постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да
предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние,
съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи,
т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си
съществуване и за защита на своите законни права и интереси.
Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на
3
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните
лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за
своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а
онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова
тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5
ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група
лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората
група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под
пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на
малолетните и на непълнолетните лица.
При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на
Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по
конституционно дело № 10/2014г., съгласно които цитираните по- горе
разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по
начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена
защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е
налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не
водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права
на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана
като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на
такива правни действия, които могат да накърнят интересите на
поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.
Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт,
регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата
на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно
събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г.
С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като
правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност
и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота.
Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на
хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните
права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване
на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и пригодени
към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък
срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и
безпристрастен орган или съдебна инстанция.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип при
третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на
тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или
отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на
техните интереси или тези на трети лица и на обществото.
В конкретния случай е налице необходимост от ограничаване
дееспособността на ответника Й. П., тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че той страда от умерена умствена изостаналост,
представляваща слабоумие по смисъла на чл. 5 от ЗЛС (съгласно
заключението на в.л. П.).
Също така, според вещото лице, това негово състояние не му позволява
да разбира свойството и значението на извършеното, а той не може да се
грижи сам за своите работи и да защитава интересите си, което обуславя
възможност за поставянето му под пълно запрещение.
4
Освен това, вещото лице е заявило, че състоянието на ответника е
трайно и необратимо, като прогнозата за развитието му е песимистична,
доколкото с напредване на възрастта се очаква загуба на придобити в
младостта умения.
Тези изводи се потвърждават в отделни свои части и от разпита на
ответника по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като той има представа за
време, място и собствена личност, възприема адекватно заобикалящата го
среда и има реална представа за обстоятелствата от непосредствения си бит,
като демонстрира задоволително съхранени памет и интелект на базово ниво.
Тези обстоятелства, в съчетания с оскъдния словесен запас и начина на
изразяване на ответника дават основание да се заключи, че мисловният му
процес страда от известен количествен дефицит, но не проявява патологични
отклонения. Същевременно, интересите му са ограничени на предметно-
битово ниво и са сведени само до непосредствено необходимите дейности в
живота. Няма социални контакти и културни потребности.
На последно място, съгласно цитираното по- горе решение на
Конституционния съд на Република България, „произнасянето на съда на
практика включва не само оценка на тежестта на психическото увреждане,
но и прогноза за неговата продължителност във времето“.
В конкретния случай прогнозата за бъдещото състояние на ответника е
като цяло неблагоприятна, тъй като, видно от заключението по СПЕ и от
изявленията на в.л. П. в открито съдебно заседание, състоянието на ответника
е трайно и необратимо. Достигнал е максимума си на развитие, но с възрастта
не усвоява нови умения, а се очаква загуба на вече придобити такива.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че състоянието на Й. П. е
увредено до степен, в която същият е затруднен, но не и напълно
възпрепятстван, да се справя сам със своите работи, поради което следва да
бъде поставен под запрещение.
За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид, че съгласно чл.
51, ал. 3 от Конституцията на Република България, „…лицата с физически и
психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и
обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от
извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените
си интереси. Поставянето под запрещение, макар и накърняващо техните
права, е един такъв механизъм, тъй като, от една страна, той ги ограничава в
извършването на правни действия, с които биха могли да навредят на самите
себе си, а, от друга страна, той гарантира сигурността на гражданския оборот
и охранява правата на третите лица и обществото като цяло, които също биха
били засегнати от правните действия на лица с увреждания.
Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай тази цел би била
постигната чрез поставяне на ответника под ограничено запрещение, тъй като
при този вид запрещение той би следвало да извършва правните действия
лично, макар и с попечителско съгласие (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4, ал. 2 от
ЗЛС) – обстоятелство, което напълно отговаря на намалената, но не и изцяло
отсъстваща способност на лицето да осъзнава и ръководи поведението си.
До този извод съдът достигна след като прецени, че П. страда от
слабоумие по смисъла на чл. 5 от ЗЛС, довело до висок процент
неработоспособност - 75%, както и – според в.л. П. – неспособност за
осъзнаване на свойството и значението на извършеното, неспособност да се
5
грижи сам за своите работи и да защитава интересите си, съчетани с
неблагоприятна прогноза за развитие на състоянието му. Според настоящия
съдебен състав, така установените дефицити в интелектуалното развитие на
ответника ще бъдат успешно преодолени чрез съдействието, което
попечителят ще оказва. Недостатъчността на способностите му ще бъде
компенсирана, а същевременно волята му няма да бъде игнорирана, тъй като
за валидността на действията на ответника ще бъде необходимо и съгласието
на неговия попечител, като по този начин той ще бъде цялостно подпомаган в
грижата за делата си и защитата на интересите си, вкл. при извършване на
правни действия. Поради това съдът счита, че поставянето на ответника под
ограничено запрещение ще спомогне за защита на правата и интересите му,
без да ги ограничава или накърнява.
След влизане на решението в сила, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК,
препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и
попечителство при община Своге - за определяне на попечител съобразно
разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от СК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Й. И. П. с ЕГН
********** и адрес с. Искрец, ул. „Латинка“ № 13.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Своге за
назначаване на попечител.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6