№ 46034
гр. С, 05.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110107979 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 13.10.2025 г., подадена от ответната страна Ц. Х. П., чрез
адв. Н., с която се иска допълване на Определение № 37763 от 11.09.2025г., с което съдът на
основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по гр.д.№ 7979/2025г. по описа на СРС,
167 състав.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца, чрез юрк. А., с който е
релевирано възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 състав, след като обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска допълване на определението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
В исковото производство най-рано искането за разноски може да бъде направено от
ищеца в исковата молба, а от ответника – в писмения отговор по чл. 131 ГПК. Искането
обаче трябва да бъде направено най-късно до приключване на съдебното заседание в
съответната съдебна инстанция – арг. чл. 80 ГПК, като до този момент следва да са
представени и доказателствата за направените разноски. Смисълът на този краен срок за
1
релевиране на искането за разноски е на първо място да не се създават след това
доказателства с оглед узнатия резултат по делото и на второ място – да може другата страна
да се запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази по прекомерността им.
Когато исковото производство бъде прекратено (преди делото да е било внесено за
разглеждане в открито съдебно заседание или впоследствие в закрито заседание),
ответникът би могъл да поиска и след постановяване на прекратителното определение да му
бъдат присъдени направените разноски по реда на чл. 248 ГПК, дори в отговора на исковата
молба подобно искане да не е било направено, освен ако съдът не е уведомил изрично
страните, че в определен срок ще се произнесе по допустимостта на исковете, респективно
по предприето оттегляне/отказ от исковете, в който случай ответникът следва да заяви
искането си за присъждане на разноските преди изтичането на този срок (в този смисъл е
определение от 25.11.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 13569/2015 г. по описа на Софийски
градски съд, ІV-„В“ въззивен състав.).
Следователно, ако исковото производство бъде прекратено, след като е депозиран
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, се предполага, че ищецът неоснователно е
заставил ответника да направи разноски по делото. В този случай ответникът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ако своевременно е поискал присъждането им,
действително е заплатил уговорения адвокатски хонорар и е представил доказателство за
това. Доколкото определението за прекратяване на производството не е било разгледано в
открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав приема, че правото на присъждане на
разноски на ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК се реализира с молба, предявена по реда и в
срока по чл. 248 ГПК, като следва и да се отбележи, че законодателят не е предвидил
преклузия на правото на разноски на ответника, ако искането не е направено с отговора на
исковата молба.
В частност искането на ответната страна за присъждане на разноски е релевирано
своевременно, като претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лв., а фактът на
заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение се установява от представения
договор за правна защита и съдействие от 07.05.2025 г., който има характер на разписка (виж
Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК).
Своевременно релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, като аргументите за това са следните:
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, липсата на фактическа и правна
сложност на спора, изготвянето на отговор на исковата молба, без процесуално
представителство в открито съдебно заседание, както и че ищецът се е отказал от
2
предявения иск, поради влязла в сила присъда в хода на процеса – обстоятелство, което е
нямало как да му бъде известно към датата на подаване на исковата молба, настоящият
съдебен състав приема, че на ответната страна следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 37763 от 11.09.2025г., постановено по гр.д. № 7979/2025
г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Ф И ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. ”Т А” №109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, да заплати на Ц. Х. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к. „М-2“ № ****** сумата в размер на 800,00 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК за допълване на Определение
№ 37763 от 11.09.2025г., постановено по гр.д. № 7979/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 167
състав, в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3