Р Е
Ш Е Н
И Е
№
235
Гр.Нови пазар,18.07.2018г.
Районен
съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ДИАНА СЛАВОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №122 по описа за 2018 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по иск с правно
основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД,предявени от „Мобилтел“ЕАД гр.София,чрез пълномощника адв.В.П.Г.-
САК против К.Н.К.,с адрес:с***.
Ищецът твърди в исковата молба,че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу К.Н.К. с ЕГН:********** ,било
образувано ч.гр.д.№1259/2017г.по описа на НПРС.Срещу издадената заповед за
изпълнение постъпило възражение от ответника,поради което ,съдът указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
За ищеца се породил правен интерес от
предявяване на настоящия иск,като навежда следните фактически твърдения:
Между „Мобилтел“ЕАД и длъжника съществувал
и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер М4237478 от
25.09.2014г. и ID *********,с
които на абоната –ответник са предоставяни услуги „Пренос на данни“ за
телефонен номер ********** по тарифен план Мтел трансфер М промо за срок от 24
месеца.
В срока на действието на договора за мобилни
услуги с номер М2712017/02.03.2011г.били
издадени следните фактури :1/фактура №*********/01.02.2015г.,с падеж на плащане
21.02.2015г.за отчетен период от 28.12.2014г.до 27.01.2015г.за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 1.19лв., 2/фактура
№*********/04.03.2015г.,с падеж на плащане 24.03.2015г.за отчетен период от 28.01.2015г.до
27.02.2015г.за сумата от 19.90лв., 3/ фактура №*********/01.04.2015г.с падеж на
плащане 21.04.2015г.за отчетен период от 28.02.2015г.до 27.03.2015г.з сумата от
19.90лв., 4/фактура №*********/27.05.2015г.,с падеж на плащане 27.05.2015г.за отчетен
период от 28.04.2015г.до 27.05.2015г.,в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
20.75лв., 5/фактура №*********/02.06.2015г.,с падеж на плащане 22.06.2015г.за
отчетен период 28.04.2015г.до 27.05.2015г.за сумата от 1 лв.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по
посочените договори,като не заплатил към оператора дължимите суми за потребени
договорни услуги.,което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати
едностранно сключените с абоната-длъжник К.К. договори за далекосъобщителни
услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги.Вземането на длъжника не било погасено към подаване на
заявлението.Ето защо,на основание чл.86 от ЗЗД,била начислена и мораторна
лихва за забава върху главницата в
размер на 14.19лв./за периода от 23.06.2015г.до 25.09.2017г./.
В срока на действието на договора за
мобилни услуги с номер
М3994451/28.01.2014г.били издадени следните фактури:
1/фактура №*********/26.09.2014г.,с падеж на
плащане 11.10.2014г.за отчетен период от 23.08.2014г.до 22.09.2014г.за сумата
от 11.9лв., 2/фактура №*********/27.10.2014г.,с падеж на плащане 11.11.2014г.за
отчетен период от 23.09.2014г.до 22.10.2014г.за сумата от 11.9лв., 3/фактура
№*********/27.11.2014г.с падеж на плащане 17.12.2014г.за отчетен период
23.10.2014г.до 22.11.2014г.за сумата от 11.9лв., 4/фактура
№*********/28.12.2014г.,с падеж на плащане 17.01.2015г.за отчетен период от
23.11.2014г.до 22.12.2014г.за сумата от 11.9лв., 5/фактура
№*********/26.01.2015г.с падеж на плащане 15.02.2015г.за отчетен период
23.12.2014г.до 22.01.2015г.за сумата от 11.9лв., 6/фактура
№*********/26.02.2015г.,с падеж на плащане 18.03.2015г.за отчетен период от
23.01.2015г.до 22.02.2015г.за сумата от 11.9лв. и 7/фактура №
*********/26.03.2015г.,с падеж на плащане 15.04.2015г.за отчетен период от
23.02.2015гдо 22.03.2015г.за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от
119 лв.
Длъжникът не изпълнил задължението си по
посочения договор,като не заплатил дължимите към оператора суми по подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.На основание чл.86 от ЗЗД ,ищецът претендира
мораторна лихва за забава ,начислена върху главницата в размер на 47.31лв. за
периода от 16.04.2015г.до 25.09.2017г.
Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги съгласно издадените
фактури,довело до прекратяване на индивидуалните договори на ответника,както и
начисляване на договорна неустойка.
Предвид гореизложеното,ищецът моли да бъдат
призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае
за установено спрямо ответника К.Н.К.,че към него съществува вземане на ищеца
„Мобилтел“ЕАД,както следва: 1/За сумата в размер на 273.04лв.,от които –
252.29лв.-незаплатена далекосъобщителна услуга и 20.75лв.-неустойка предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, 2/Сумата в размер на 252.29лв.,представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга ,формирана като сбор от предоставените на
абоната далекосъобщителни услуги по договори М2712017 от 02.03.2011г., М3994451
от 28.01.2014г. или по-точно: По договор М712017/02.03.2011г.- 61.89лв.-сума за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги , По Договор
М3994451/28.01.2014г.-190.4лв.-сума за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложенията
към нея са връчени на ответника,като в срока по чл.131 от ГПК,ответникът,чрез
пълномощника си адв.С.Б. е депозирал писмен отговор.Признава исковете по
допустимост,но ги оспорва по основание и по размер.Прави възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл.111 б“в“от ЗЗД.Излага подробни съображения.
В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ищеца.След приключване на делото,по делото е
постъпила писмена защита чрез адв.Виолета Петкова-Герова.
За ответника се явява назначения му особен
представител адв.С.Б.-ШАК.Поддържа писмения отговор изцяло .
Съдът като прецени събраните по делото
писмени доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от
фактическа страна следното:
Между ищеца „Мобилтел“ЕАД и ответника К.Н.К. е сключен Договор
№М2712017/02.03.2011г. и Приложение №1 към него,по силата на който
ищецът/операторът / се е задължил да предоставя на ответника /абоната/услуги.В
договора не е посочен срок,както и не е посочен телефонния номер на
абоната,комуто са предоставени съответните услуги.Договорения тарифен план е M- Tel Zero.
С Договор №М3994451/28.01.2014г.,сключен
между същите страни и договор за продажба на изплащане от същата дата,ответникът
е закупил от ищеца мобилно устройство Samsung
Galaxy Core ,като
закупуването на вещта е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги
и която вещ,страните са уговорили да бъде заплатена на 23 вноски,всяка от които
в размер на 11.90лв.,с включена лихва в размер на 3% годишно.В т.12.2 от този
договор,страните са се уговорили,при неплащане в срок на най-малко 2
последователни месечни вноски от страна на купувача,всички суми,дължими до края
на срока на договора стават незабавно изискуеми ведно с дължимата лихва за
забава върху съответните суми.,а в т.14 ,раздел V ,наименован
„Отговорност и неустойки“, са се договорили,че „В случай,че не плати в срок
която и да е от дължимите по договора суми,купувачът дължи на продавача за
срока на забавата лихва върху съответната сума в размер на 10% годишно/за всеки
ден закъснение/,както и разходите,свързани с уведомяване за и със събиране на
дължимите суми.
За доказване на претенцията си,ищецът е
представил: 1/Фактура №*********/01.02.2015г.,с падеж на плащане 21.02.2015г.за
отчетен период от 28.12.2014г.до 27.01.2015г.за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 21.19лв.,за потребител №М2712017 и приложение А към
нея,обективиращо,че се касае за телефонен номер **********, , 2/фактура
№*********/04.03.2015г.,с падеж на плащане 24.03.2015г.за отчетен период от
28.01.2015г.до 27.02.2015г.за сумата от 19.90лв. и приложение А към
нея,обективиращо,че се касае за телефонен номер **********,, 3/ фактура
№*********/01.04.2015г.с падеж на плащане 21.04.2015г.за отчетен период от
28.02.2015г.до 27.03.2015г.з сумата от 19.90лв., и приложение А към
нея,обективиращо,че се касае за телефонен номер **********,4/фактура
№**********/05.05.2015г.,с падеж на плащане 25.05.2015г. за отчетен период от
28.03.2015г.до 27.04.2015г.на стойност 19.90лв., и приложение А към
нея,обективиращо,че се касае за телефонен номер **********,5/фактура №**********/02.06.2015г.,с
падеж на плащане 22.06.2015г.за отчетен период 28.04.2015г.до 27.05.2015г.за
сумата от 1.00лв. и приложение А към нея,обективиращо,че се касае за телефонен
номер **********.
Въпреки дадените му указания,ищецът не
представи фактури :1/фактура №*********/26.09.2014г.,с падеж на плащане
11.10.2014г.за отчетен период от 23.08.2014г.до 22.09.2014г.за сумата от
11.9лв., 2/фактура №*********/27.10.2014г.,с падеж на плащане 11.11.2014г.за
отчетен период от 23.09.2014г.до 22.10.2014г.за сумата от 11.9лв., 3/фактура
№*********/27.11.2014г.с падеж на плащане 17.12.2014г.за отчетен период
23.10.2014г.до 22.11.2014г.за сумата от 11.9лв., 4/фактура
№*********/28.12.2014г.,с падеж на плащане 17.01.2015г.за отчетен период от
23.11.2014г.до 22.12.2014г.за сумата от 11.9лв., 5/фактура
№*********/26.01.2015г.с падеж на плащане 15.02.2015г.за отчетен период
23.12.2014г.до 22.01.2015г.за сумата от 11.9лв., 6/фактура
№*********/26.02.2015г.,с падеж на плащане 18.03.2015г.за отчетен период от
23.01.2015г.до 22.02.2015г.за сумата от 11.9лв. и 7/фактура №
*********/26.03.2015г.,с падеж на плащане 15.04.2015г.за отчетен период от
23.02.2015гдо 22.03.2015г.за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от
119 лв,послужили като основание за издаване на заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№1259/2017г.по описа на НПРС.
По повод на подадено заявление ,съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№702/06.10.2017г.по ч.гр.д.№1259/2017г.на НПРС,с която е разпоредил ,длъжникът К.Н.К.
да заплати на „Мобилтел „ЕАД сумата от 252.29лв.-главница,20.75лв.-неустойка за
предсрочно прекратяване на договора,14.19лв.-мораторна лихва за периода от
23.06.2015г.до 25.09.2017г.,ведно със законната лихва ,считано от
03.10.2017г.до окончателното изплащане,както и направените разноски по делото в
размер на 25.00лв.държавна такса и 180.00лв.-адвокатско възнаграждение.
Посочено е,че вземането произтича от
задължение по договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга
№М2712017/02.03.2011г. и №М3994451/28.01.20014г.В самото заявление,заявителят е
описал подробно всички фактури,на които позовава вземането си,сред които са както
представените по делото,така и тези,които ищецът не представи,въпреки дадените
му изрично в тази насока указания.
Ищецът е представил Общи условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел „ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел“ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
За
уважаването на исковата претенция е необходимо ,ищецът,при условията на главно
и пълно доказване да установи основанието за възникване на претендираните
вземания и техния размер,както и настъпването на изискуемостта им,което
обвързва установяването на договорните отношения с ответника,с предмет
ползването на далекосъобщителна услуга,точното изпълнение на поетите задължения-реално
предоставените на абоната услуги,тяхното количество и стойност,както и,че
фактурираните суми в приложените фактури съответстват на дължимите ,изчислени
съгласно договорените –условия,обем и цени.
Фактически фактурираното задължение на
ответника по горепосочените фактури,представляващо дължимата цена за ползваните
съобщителни,мобилни услуги,по твърдения на ищеца е останало неплатено.Поради
това и заявил същото вземане по реда на чл.410 от ГПК.
Приложените по делото фактури,вкл. и детайлизираните
справки към тях – приложения А и
сметки,на които се позовава дружеството-ищец,са частни свидетелстващи документи,едностранно изготвени от него и не носят подписа на ответника-получател на
услугата.Доколкото същите не бяха оспорени по съдържание,истинност и
автентичност от страна на ответника,съдът ги цени като годни доказателствени
средства,удостоверяващи релевантни за правния спор факти и прие,че за
посочените в тези фактури периоди,доставчикът „МТел“ е изпълнил надлежно
задълженията си по договора,доставяйки на абоната дължимите електронни услуги,а
той от своя страна- да му заплати стойността на същите.
Предвид събраните по делото
доказателства,съдът намира,че искът се явява частично основателен и доказан и
следва да бъде уважен само до размер на 81.89лв./главница/,за което са
съставени фактури с №№/Фактура №*********/01.02.2015г., /фактура
№*********/04.03.2015г, фактура №*********/01.04.2015г., фактура
№**********/05.05.2015г., фактура №**********/02.06.2015г.
В останалата му част, за разликата до
пълния размер от 252.29лв.-главница,предявеният положителен установителен иск
се явява неоснователен и недоказан,поради което следва да се отхвърли.
Тъй като ответникът не е изпълнил надлежно
задължението си да заплати на ищеца дължимите суми по издадените фактури,той е
изпаднал в забава и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД му дължи мораторна
лихва,начиная от 23.06.2015г.-деня,следващ посочения като краен срок за плащане
на последната издадена на абоната-ответник фактура до подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК/03.10.2017г./Тъй като кредиторът-ищец е претендирал
мораторната лихва към по-ранен момент /25.09.2017г./,с което не се накърнява
правото на защита на ответника,то обезщетението /лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД/следва да се изчисли върху главницата от 81.89лв.за конкретния период
-23.06.2015г./–25.09.2017г. и същата възлиза в размер на 18.82лв.Тъй като е
претендирана мораторна лихва за забава в
по-нисък размер – 14.19лв.,такава следва да се присъди именно така,както е
поискана.
По отношение претендираната
неустойка,съдът намира искът за неоснователен и недоказан,поради следните
съображения:
В Приложение №1 към Договор №***11г.,чл.5
.7, страните са се споразумели,че „В случай,че абонатът наруши задълженията
си,произтичащи от настоящия договор или общите условия,операторът има право да
прекрати договора,както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни
такси,дължими от абоната за съответната SIM
карта до изтичане на посочения в договора срок./л.20/.Както беше посочено
по-горе,срок на действие на този договор не е вписан и не може да се установи
каква е била волята на страните в тази насока.Поради и което ,искането за
присъждане на неустойка в размера,в който се претендира е неоснователно и
следва да се отхвърли.
Следва да се отбележи,че съдът не споделя
доводите на особения представител на ответника,че вземането на ищеца е погасено
по давност по арг.на чл.111 б“в“от ЗЗД.Дори и да се приеме,че се касае за
периодични задължения –повтарящи се еднородни задължения през определени
периоди от време,като с оглед спецификата на предоставяните от ищцовото
дружество услуги ,насрещните престации на клиентите имат характер на периодични
плащания./каквото в случая очевидно е налице/,с подаване на заявлението по чл.410
от ГПК/03.10.2017г./ е била прекъсната
кратката 3-годишна давност по отношение на всяко от претендираните
вземания,считано от падежа на задълженията ,обективирани във всяка отделна
фактура и към момента на предявяване на положителния установителен иск,вземанията
не са погасени по давност./както главница,така и мораторна лихва за забава/.
С оглед на гореизложеното,съдът намира,че
искът следва да се уважи частично,като се признае за установено,че ответникът К.Н.К.
дължи на ищеца „Мобилтел“ЕАД сумата от 81.89лв./главница/,мораторна лихва за
забава за периода от 23.06.2015г.до 25.09.2017г.в размер на 14.19лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от 03.10.2017г.до окончателното изплащане./за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №702/06.10.2017г.по ч.гр.д.№1259/2017г.на НПРС/
В останалата му част –за признаване за
установено,че ответникът дължи на ищеца разликата от 81.89лв.до претендирания
размер на 252.29лв./главница/ и законна лихва за забава върху нея,начиная от 03.10.2017г.до
окончателното изплащане,както и за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 20.75лв.,искът с правно основание чл.422 във
вр.чл.415 ал.1 от ГПК се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,съразмерно
уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
съдебни и деловодни разноски в размер на 59.45лв./от направените такива в общ
размер на 205.00лв./.
Пак на същото основание, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство
съдебни и деловодни разноски в размер на 160.95 лв./от направените такива в общ
размер на 555.00лв./.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът К.Н.К.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА „Мобилтел „ЕАД ,ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление:/гр.С.,ПК 1309,район И.,ул.“***“№1,с пълномощник по делото адв.В.П.Г.-САК,
СУМИТЕ в размер на: 81.89лв./осемдесет и един лева осемдесет и
девет стотинки -главница/,мораторна
лихва за забава за периода от 23.06.2015г.до 25.09.2017г.в размер на 14.19лв./четиринадесет
лева и деветнадесет стотинки/-представляващи задължение по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги №М2712017/02.03.2011г. и
№М3994451/28.01.2014г.,за което са съставени Фактура №*********/01.02.2015г.,
/фактура №*********/04.03.2015г, фактура №*********/01.04.2015г., фактура
№**********/05.05.2015г., фактура №**********/02.06.2015г/,,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 03.10.2017г.до окончателното изплащане./за което е
издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №702/06.10.2017г.по ч.гр.д.№1259/2017г.на
НПРС/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мобилтел „ЕАД
,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:/гр.С.,ПК 1309,район Ил.,ул.“***“№1,с
пълномощник по делото адв.В.П.Г.-САК против ответника К.Н.К. с ЕГН:**********,с
адрес:с*** положителен установителен иск
с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК в останалата му част,за
разликата до пълния размер на
252.29лв./главница/ и законна лихва за забава върху нея,начиная от
03.10.2017г.до окончателното изплащане,както
и за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 20.75лв./за което е издадена цитираната
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника К.Н.К. с ЕГН:**********,с
адрес:с*** да заплати на ищеца „Мобилтел
„ЕАД ,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:/гр.София,ПК 1309,район
Илинден,ул.“Кукуш“№1,с пълномощник по делото адв.В.П.Г.-САК,направените в
заповедното производство/по ч.гр.д.1259/2017г.на НПРС/ съдебни и деловодни
разноски в размер на 59.45лв./петдесет и
девет лева четиридесет и пет стотинки/ и в исковото производство
/гр.д.122/2018г.на НПРС/ -съдебни и деловодни разноски в размер на 160.95лв./сто и шестдесет лева деветдесет и
пет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: