№ 234
гр. П., 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20245000500427 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№7411/05.08.2024 г., подадена от П.Р.Б., чрез прокурор от Окръжна прокуратура – П., срещу
Решение №279/25.07.2024 г. по гр.д.№695/2023 г. на ОС – П., с което е осъдена ПРБ на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н. В. К. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500
лв., претърпени от ищеца от незаконно обвинение за извършено престъпление, повдигнато
по образувано наказателно производство ДП №25/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – П.,
което е било прекратено с Постановление от 25.07.2022 г. на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК,
заедно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, за периода от
21.07.2023 г. до окончателното плащане, като е осъден жалбоподателят да заплати на ищеца
направените разноски за държавна такса в размер на 10 лв. Решението се обжалва във
всичките му осъдителни части с оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Сочи се недоказаност на вредите по основание, по размер, и като пряка
последица от действията на органите на ПРБ, поддържа се да е налице нарушение на чл.52
от ЗЗД и ал.4 от ЗОДОВ чрез определяне на несправедливо завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди, който е в противоречие с практиката на съдилищата
по аналогични случаи, не съответства на икономическата конюнктура, и не е съобразен с
ниския интензитет на извършените процесуално-следствени действия с участието на ищеца.
Съдът е взел под внимание продължителността на досъдебното производство от 3 г. и 8 м.,
1
както и че то три пъти е било прекратявано, но не е съобразено, че в периодите от време, в
които производството е било прекратено, не са били търпени вреди. По отношение на ищеца
е приложена най-леката мярка за неотклонение /подписка/, като не са прилагани други
МПП. Касае се за обвинение в едно престъпление, което не е тежко, по отношение на него е
приложима разпоредбата на чл.78а НК, и ищецът не е бил застрашен от прилагане на
наказание „лишаване от свобода“. По тези съображения се поддържа, че присъждане на
обезщетение изобщо не се дължи. Сочат се процесуални нарушения на чл.235 от ГПК -
доказателствата не са обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Ищецът носи
доказателствена тежест да установи претърпените от него неимуществени вреди, но не е
провел пълно и категорично доказване на твърдяните от него факти и връзки между тях.
ПРБ не е разпространявала данни за воденото наказателно производство и не следва да
отговаря за отзвука му в обществото. Не са представени доказателства ищецът да е търсил
медицинска помощ във връзка с твърдяното влошаване на неговото емоционално състояние,
и липсват медицински документи за влошаване на неговото физическо и психическо
състояние. Показанията на св. К.а и св. Ц. е следвало да бъдат преценени при условията на
чл.172 от ГПК, същите са заинтересовани с оглед близостта им с ищеца, показанията им са
преекспонирани, и не кореспондират с характеристичната справка на ищеца, издадена от
началника на Участък Изток на л.107 от ДП. Не се установява уронване на доброто име на
ищеца. Започнатото срещу ищеца дисциплинарно производство е в резултат на
самосезиране на директора на ОД-П. от излъчен репортаж по телевизията, и не е свързано с
действия на ПРБ. Повторното дисциплинарно производство по същия случай е започнато от
административния орган и също не е свързано с действията на ПРБ. Дисциплинарните
производства са протекли за кратък срок и са приключени без налагане на дисциплинарно
наказание. На се били налице законови основания за недопускане на ищеца до участие в
конкурс за повишаване в длъжност, и не е отстраняван временно от заеманата длъжност. Не
е имало обявен конкурс за желаната от ищеца ръководна длъжност, и той не е имал нужния
за нея образователен ценз. Не са отчетени наличните доказателства за осъществено в
процесния период кариерно развитие на ищеца, както и преместването му по негово
желание в ОДМВР – П.. Ищецът сам се е поставил в ситуация да бъде образувано срещу
него наказателно производство, като не е осигурил искания от задържаното лице
медицински преглед, поради което се поддържа наличие на основание за прилагане на
разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, евентуално – на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Относно
претенцията за обезщетение за имуществени вреди се поддържа, че същата е недоказана по
основание и размер – към материалите по ДП не е приложен оригиналът на ДПЗС, нито
оригинал на разписката за заплащане на адвокатското възнаграждение, неправилно е прието
от съда, че уговореното бъдещо плащане е действително извършено. Липсват доказателства
ищецът да е направил други разноски за производството, освен внесената ДТ в размер на 10
лв., поради което такива не следва да се дължат. Настоява се за отмяна на решението в
осъдителните му части, и постановяване на друго решение по същество, с което предявените
искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията на евентуалност – да се
намали размера на присъденото обезщетение.
2
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана и надлежно представлявана страна, отговаря на изискваниятаза редовност,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан,
поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на
обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба
оплаквания.
В производството не е било спорно между страните, че на 21.11.2018 г. ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем по ДП №25/2018 г. на ОСО при ОПр-П., пр.пр.
№2719/2017 г. на РПр-П., за извършено на 07.09.2017 г. престъпление по чл.131, ал.1, т.2 от
НК, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на лицето С.И.П., при изпълнение
на служебните му задължения като служител на МВР, което досъдебно производство е било
прекратено с постановление от 25.07.2022 г., влязло в сила към момента на депозиране на
исковата молба. Ответникът в отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от
ГПК, не оспорва, че са налице предпоставките, предвидени в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на държавата за претърпените от ищеца вреди в резултат от
воденото срещу него наказателно производство. Оспорва изцяло предявените искове, по
съображения за недоказаност на претърпени вреди от ищеца в причинна връзка с
наказателното производство.
От приобщените материали по ДП №25/2018 г. се установява, че досъдебното производство
е било образувано на 07.02.2018 г. /с постановление на л.2 от ДП/ за това, че на 07.09.2017 г.
в гр. П. държавни служители на МВР – гр. П. – полицейски органи, по повод изпълнение на
службата им са причинили телесни повреди на С.И.П. от гр. П..
На 31.10.2018 г. ищецът, в качеството на свидетел по досъдебното производство, е взел
участие в очна ставка с пострадалия С.И.П. /на л.84 от ДП/. По време на очната ставка
пострадалият заявява твърдения, че ищецът и колегата му, са му нанесли побой
непосредствено след задържането му на 07.09.2017 г.
На 21.11.2018 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем /с постановление за
привличане на обвиняем на л.91 от ДП/, и по отношение на него е взета мярка за
неотклонение „Подписка“. Непосредствено след това е бил разпитан в качеството на
обвиняем /протокол на л.92 от ДП/.
На 21.12.2018 г. са му предявени материалите по ДП /протокол на л.113 от ДП/.
На 20.01.2020 г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем – за същото
престъпление, с прецизирано обвинение /протокол на л.165/ и по отношение на него отново
е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата е разпитан в качеството на
3
обвиняем. /на л.166 от ДП/.
На 04.02.2020 г. е направена полицейска регистрация на ищеца по чл.3 от Наредбата за
извършване на полицейска регистрация /документи на л.181-186 от ДП/ – снети са негови
дактилоскопски отпечатъци, фотографиран е за нуждите на полицейската регистрация, и е
изготвен картон /прикрепен към корицата на ДП/. На същата дата са му предявени
материалите по ДП /протокол на л.173 от ДП/.
На 17.12.2020 г. отново са предявени на ищеца, в качеството му на обвиняем, материалите
по ДП /протокол на л.265 от ДП/.
С постановление за прекратяване от 01.03.2021 г. /на л.3 от сл.д.№618/2018 г./
наблюдаващият прокурор по пр. пр. №2719/2017 г. е прекратил ДП №25/2018 г.
Постановлението за прекратяване е било обжалвано от пострадалия пред Районния прокурор
на гр. П., и с негово Постановление от 14.06.2021 г. /на л.18 от сл.д.№618/2018 г./, издадено
по пр.пр. №971/21 г. по описа на РПр-П., прекратяването е отменено, и делото е върнато за
допълнително разследване. От прекратяването на наказателното производство до отмяната
на постановлението за прекратяване са изминали 3 месеца и 14 дни, пред които действия по
разследване не са извършвани, но наказателното производство е било висящо.
На 20.10.2021 г. материалите по досъдебното производство са предявени на ищеца /протокол
на л.77 от сл.д.№618/2018 г./.
На 22.12.2021 г. с Постановление за прекратяване на ДП №25/2018, отново е прекратено
воденото срещу ищеца досъдебно производство, и е отменена взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „Подписка“ /на л.279 от ДП/. Това постановление е било обжалвано
от пострадалия пред висшестоящата прокуратура с жалба, депозирана на 30.12.2021 г. /на
л.287 от ДП/, и е било отменено с Постановление от 02.02.2022 г. на прокурор от Окръжна
прокуратура - гр. П., като делото е върнато за извършване на допълнителни действия по
разследването. В периода от прекратяването на досъдебното производство, до отмяната на
постановлението за прекратяване са изминали 1 месец и 10 дни, през които не са били
извършване действия по разследване, но наказателното производство е било висящо.
На 20.05.2022 г. на ищеца отново са предявени материалите по разследването /протокол на
л.302 от ДП/.
С Постановление от 25.07.2022 г./на л.311 от ДП/ наказателното производство срещу ищеца
отново е прекратено, и е отменена взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„Подписка“. Видно от приложеното в материалите „Известие за доставяне“ /на л.315 от ДП/,
постановлението за прекратяване на наказателното производство е било връчено на
пострадалия С.И.П. с препоръчана пощенска пратка, и същият се е подписал, че го е
получил, но в известието за доставка липсва отразяване на датата, на която пратката е
получена от адресата. Въпреки това, от пощенското клеймо, поставено от входящата
пощенска станция, обработила известието за доставка след връчване на пратката, е видно,
че известието за доставената препоръчана пощенска пратка е било върнато на 29.07.2022 г.,
към която дата е било вече оформено като връчено. Следователно, срокът, в който
4
пострадалият е имал възможност да депозира жалба срещу постановлението за прекратяване
на наказателното производство, е бил изтекъл към 06.08.2022 г. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство е връчено на ищеца близо една година по-
късно – на 13.07.2023 г. /известие за доставка на л.316 от ДП/. Той обаче не е имал правен
интерес да го обжалва, поради което съдът намира, че с изтичане на срока, в който
пострадалият е имал право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
производство, за ищеца, в качеството му на обвиняем по това досъдебно производство,
наказателното преследване е било приключено.
При така установеното съдът намира, че наказателното производство срещу ищеца
формално е започнало с привличането му в качеството на обвиняем на 21.11.2018 г., но още
на 31.10.2018 г. с участието му в очна ставка с пострадалия, той е бил уличен в извършване
на престъпление, и е започнал да търпи вреди от образуваното наказателно производство.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на
21.07.2023 г., с изтичане на срока, в който ищецът е имал право да го обжалва. Въпреки това,
в периода от 06.08.2022 г., когато е изтекъл срокът за обжалване на постановлението за
прекратяване от пострадалия, наказателното преследване по отношение на ищеца е било
преустановено. Следователно, действителният период, през който ищецът е търпял вреди от
наказателното преследване, е от 31.10.2018 г. до 06.08.2022 г. – общо три години, 9 месеца
и 6 дни.
От материалите по делото се установява, че след привличане на ищеца в качеството на
обвиняем, установеният срок за приключване на досъдебното производство е бил удължаван
14 пъти, като общото удължаване на срока на разследването е с общо 26 месеца – налице са
приложени постановления, с които е удължаван срока за разследване:
От 13.12.2018 г. /на л.99а от ДП/ - с 2 м., считани от 07.12.2018 г.;
От 21.02.2019 г. /на л.115 от ДП/ - с 2 м., считани от 11.02.2019 г.;
От 02.04.2019 г. /на л.129 от ДП/ - с 2 м., считани от 07.04.2019 г.;
От 08.07.2019 г. /на л.146 от ДП/ - с 2м., считани от 07.06.2019 г.;
От 02.08.2019 г. /на л.148 от ДП/ - с 2 м., считани от 07.08.2019 г.;
От 16.12.2019 г. /на л.158 от ДП/ - с 2 м., считани от 07.12.2019 г.;
От 21.02.2020 г. /на л.193 от ДП/ - с 1 м., считано от 11.03.2020 г.;
от 10.09.2020 г. /на л.234 от ДП/ - с 2 м., считано от 01.09.2020 г.;
от 23.11.2020 г. /на л.261 от ДП/ - с 2 м., считано от 01.11.2020 г.;
от 06.01.2021 г. /на л.2 сл.д.618/2018/ - с 1 м., считан от 21.01.2021 г.;
от 13.08.2021г. /на л.37 сл.д.618/2018 г./ - с 2 м., считано от 21.08.2021 г.;
от 08.11.2021 г. /на л.274 от ДП/ - с 1 м., считано от 21.11.2021г.;
от 11.04.2022 г. /на л.277 от ДП/ - 4 м., считани до 02.06.2022 г.;
от 24.06.2022 г. /на л.310 от ДП/ - с 1 м., считано от 27.06.2022 г.
С Постановление от 05.06.2020 г. /на л.195 от ДП/ досъдебното производство по ДП
№25/2018 г. е спряно, с мотив да бъде изискано от Началника на РУ на МВР – П.
5
изпращането по делото на видеозаписи от Арестните помещения на РУ на МВР – П. за
времето от 03.30 ч- до 3.30 ч. на 08.09.2017 г., както и документацията, свързана с преглед от
лекар на свидетеля С.П. след задържането му по реда на ЗМВР. Постановлението е
обжалвано от пострадалия, и с Определение №322/30.06.2020 г., постановено по ЧНД
№901/2020 г. на РС – П., постановлението за спиране на наказателното производство по ДП
№25/2018 г. е отменено, и делото е върнато на прокурора за извършване на следващите се
процесуални и процесуално-следствени действия. Вследствие от това спиране досъдебното
производство е било забавено с още 25 дни.
От горното се установява, че по време на наказателното производство срещу ищеца
установения в закона срок за приключване на разследването е бил удължаван многокрано с
общо 26 месеца, в резултат от двукратното прекратяване на производството, което е било
отменяно от висшестоящия прокурор производството е било удължено с общо 4 месеца и 24
дни, а в резултат от неоснователното спиране на досъдебното производство, същото е
забавено с още 25 дни, или удължаването на периода на наказателното преследване в повече
от необходимото за приключване на досъдебното производство, е било с общо 31 месеца и
19 дни – т.е. с две години, 7 месеца и 19 дни. Това забавяне съдът намира за значително, и
извън разумния срок за приключване на досъдебното производство.
От свидетелство за съдимост на ищеца, издадено на 22.11.2018 г. /на л.96 от ДП/, е видно, че
към момента на привличането му в качеството на обвиняем, ищецът е бил неосъждан.
От приложена на л.107 от ДП характеристична справка е видно, че ищецът е служител на
МВР от 2012 г., като в периода от 2013 г. до м. ноември, 2018 г., е бил полицай в Участък
„Изток“ към РУ – П.. Като полицейски служител той е обслужвал обособен район, голяма
част от който попада в ромската махала на гр. П.. Демографската характеристика на
населението в обслужвания от ищеца район се отличава с мултиетнически характер и
различни вероизповедания /около 70% мюсюлмани, 30% християни/, ниска обща култура,
висок процент неграмотност, 65% от населението са безработни. Районът се характеризирал
с лоши социално-битови условия, липса на елементарни хигиенни и санитарни условия,
липса на канализация, голяма част от района е извън регулационния градоустройствен план,
в района са разположени едни от най-големите общобразователни училища в града, и през
него преминават основни пътни артерии, обслужващи Пазарджишка област. Ищецът
успешно осъществявал дейността си като младши инспектор в посочените сложни условия,
като показвал високи лични резултати, проявявал забележителна цЕ.соченост,
последователност и настойчивост, в напрегнати ситуации реагирал с висока ефективност –
над средното ниво, влагал в работата си старание и усърдие, и дейността му до м. ноември,
2018 г. била оценявана отлично. Не са му били налагани дисциплинарни наказания. За
периода до м. ноември, 2018 г. той е характеризиран като уравновесен, отговорен и
общителен, с културно и коректно отношение към колегите си и към гражданите,
емоционално устойчив, с високо ниво на самоконтрол, с добре развити умения за социална
вградимост, с изразени лидерски и организационни качество, много контактен и общителен,
ползвал се с авторитет в средите на МВР.
6
От писмо от ОД на МВР – П. вх.№2817/25.03.2024 г. /на л.64 от делото на ОС – П./ се
установява, че считано от 04.03.2020 г. ищецът е бил преназначен в ОДМВР-П., в РУ-
Пещера, Участък – Б., на длъжност „старши полицай“.
От писмо вх.№2833/25.03.2024 г. от ОДМВР – П. се установява, че в периода от 21.11.2018 г.
до 25.07.2022 г. са били обявени и проведени в ОДМВР – П. общо 22 конкурса за
преминаване в по-висока по вид ръководна длъжност.
От приобщените материали за извършена проверка, разпоредена със Заповед №312з-
1773/21.09.2017 г. на Директора на ОДМВР – П. се установява, че проверката е започнала по
повод излъчен на 20.09.2017 г. репортаж в предаването на „Н.“ – „Г.“, в който С.И.П. от гр.
П. е сигнализирал, че е бил обект на полицейски произвол на 08.09.2017 г. На 16.10.2017 г.
проверката е приключила с констатации, че не може по категоричен начин да се установи, че
травматичните увреждания на С.П. са причинени от неправомерни действия от страна на
полицейските служители от РУ-П. мл.инсп.Н. К. и мл.инсп.С.К., като материалите от
извършената проверка са изпратени на РП-П. по компетентност.
От приетата по делото Заповед №3173-4705/05.12.2018 г. /на л.78 от делото на ОС – П.,
издадена от Директора на ОД на МВР – П., се установява, че със същата е започнала
проверка за изясняване на постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение на
07/08.09.2017 г. в гр. П., от мл.инсп. Н. В. К., по повод изпълнение на службата му, в
съучастие със С.В.К., с което е причинил на С.И.П. от гр. П. леки телесни повреди по см. На
чл.130, ал.2, във вр. Ал.1 от НК. В същата заповед е определен срок за извършване на
проверката до 11.01.2019 г., и изготвяне на справка, в която да се конкретизира
извършителят на дисциплинарните нарушения, нарушените разпоредби, тежестта а
нарушението и настъпилите от него последици, формата на вина и се определи съответно
дисциплинарно наказание за извършеното деяние и правното основание за предлаганото
дисциплинарно наказание, което да бъде наложено. Съгласно приложена Справка от
22.10.2019 г. /на л.87 от делото на ОС – П./ назначената комисия е констатирала, че не са
налице достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение от мл.инсп. Н. К.,
като при постановяване на осъдителна присъда за извършено престъпление от общ характер,
следва да се прецизира образуването на дисциплинарно производство по случая. По тези
съображения е предложено прекратяване на дисциплинарната преписка. От писмо вх.
№5384/05.06.2024 г. /на л.97/, съгласно Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, към 22.10.2019 г. не се е изисквало да има конкретен акт или
заповед за приключване на дисциплинарно производство по чл.209 от ЗМВР.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И.Я., П. Ц. и Е. К.а.
От показанията на св. Я. и Ц. /колеги на ищеца/ непротиворечиво се установява, че преди
инцидента през м. септември, 2017 г. ищецът бил патрулен полицай към ОД на МВР – П.,
като изпълнявал задълженията си в участък „Изток“. Този участък бил най-натовареният в
РУ – П., поради преобладаващо ромско население, и обстановката там била много
усложнена, необходимо било по-често използване на сила при задържане на лица, и често се
7
налагало да се изпращат допълнителни патрули за оказване на съдействие. Не всички се
справяли – някои служители не издържали и се налагало да ги преместят на друго място. К.
бил много дисциплиниран, отговорен, работел изключително добре, бил справедлив,
справял се с работата си перфектно, колегите му разчитали на него. Ръководството
забелязало неговите качества и начина му на работа, и го направили командир на отделение
в Участък „Изток“. Ищецът започнал да се готви за конкурси за повишаване в длъжност.
Ден-два след инцидента, по телевизията в предаването „Г.“ имало репортаж за инцидента, в
който не се споменавали имена, но имало достатъчно конкретика и не било трудно за
колегите му инцидента да се свърже с ищеца. Около две седмици след предаването
започнали и дисциплинарни проверки срещу К. и колегата му, с който работели в екип. К.
бил притеснен след репортажа, а когато започнала проверката, се притеснил още повече.
Впоследствие на двамата били повдигнати и обвинения от Прокуратурата. Ищецът бил
съвестен и принципен човек, и за него било голям шок да го сочат като престъпник, и да му
направят криминалистична регистрация. Обвиненията тежко се отразили на психиката му,
наложило се да взема някакви медикаменти. Имало колеги, които си променили
отношението и започнали да странят от него, когато му повдигнали обвинение, имало
коментари между колегите му, че е престъпник, и ищецът научил за тези коментари.
Започнал да отказва предложенията за излизане на кафе след работно време, ограничил
контактите си с колегите, настъпила видима промяна в поведението му. Променил се и
начина на работа на ищеца – станал по-притеснителен, по-мек, колебаел се да приложи сила,
когато е нужно, например да сложи белезници. Затруднявал се да изпълнява служебните си
задължения. След инцидента колегите му винаги имали предвид, че когато той отива на
сигнал за инцидент, трябва и те да са готови да реагират, защото той вече бил по-
нерешителен. Отношението на началниците му също се променило – започнали да се
отнасят към него като към човек, който е сгрешил някъде и е под ударите на закона. Ищецът
споделял със свидетеля Я., че най-много му тежи това, че си е свършил работата както
трябва, постъпил е човешки, а е получил насреща това, като отплата. След повдигането на
обвинението ищецът вече загубил шанса за кариерно израстване – били проведени повече от
10 конкурса през този период, когато се освобождавали места, но висящото досъдебно
производство било пречка да се яви, тъй като трябва да се представи справка за липса на
следствени дела. Ищецът споделял със свидетеля Ц., че иска да участва в конкурс за заемане
на длъжността Инспектор в „Криминална полиция“ в РУ – П., каквото място в този период
имало обявено.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Я. и Ц., като ги намира за подробни, логични,
непротиворечиви, основани на личните впечатления на свидетелите и добро познаване на
поведението на ищеца преди и след повдигането на обвинението.
От показанията на свидетелката К.а /съпруга на ищеца/ се установява, че от 2017 г. тя е
живее на съпружески начала с ищеца, като сключили брак през 2020 г. В началото на
тяхното съжителство ищецът бил позитивен, весел, комуникативен, имал планове за
бъдещето, срещал се с приятели – по-голямата част от тях били полицаи. Намирал време да
8
учи, да работи, да отделя време за себе си. Когато го обвинили в полицейско насилие,
свидетелката живеела с него, и учила „Социална педагогика“. Една вечер той споделил с нея
случай, при който бил изпратен по сигнал за силна музика, шум, нетрезво състояние, и
задържали лице, а после се оказало, че 7-годишното му дете е останало съвсем самичко в
дома, тъй като съпругата му била в родилния дом за раждане, и се наложило да пуснат
задържания. Впоследствие свидетелката разбрала, че задържания, който са освободили,
подал жалба, че е бил бит от съпруга й и колегата му. Имало и предаване „Г.“ по този
случай. На ищеца било трудно да обсъжда случая. Бързо се разчуло между колегите му, и
някои от тях започнали да проявяват към него лошо отношение. Ищецът се отдръпнал от
колегите си, не искал да излиза и да се среща с приятели, затворил се в себе си. Станал
агресивен, когато го питат за нещо във връзка с този случай. Нарушил се сънят му – нощем
се събуждал, ставал и обикалял апартамента, излизал на терасата и стоял там, не се хранел,
чувствал отпадналост, започнал да вдига кръвно. Свидетелката и майката на ищеца
настоявали да отиде на лекар, но той отказал, защото се опасявал, че това ще предизвика
подигравки и съмнения, че не е добре. Помолили техен познат доктор да му изпише хапчета,
но неофициално, без да се документира, и той му изписал лекарства за пулса и кръвното.
Ищецът категорично отказала да отиде на преглед при специалист. Страхувал се да пие
лекарства за безсънието, защото се опасявал, че при извършване на тест тези хапчета могат
да повлияят на резултата, и да го обвинят, че взема хапчета. Станал много различен –
няколко дни бил кълбо от нерви, не сядал с близките си на масата, не разговарял с тях,
влизал в банята да се къпе и после излизал на терасата, тръгвал безцелно нанякъде, като го
питат какво му е – нервничел и не искал да говори. Впоследствие вече споделил, че го
третират като престъпник – снемали му отпечатъци, направили му криминална регистрация,
животът му бил съсипан и ще остане без работа. В този период той вече се бил записал да
учи право, но нямало как да участва в конкурси, тъй като течала дисциплинарна проверка.
Проверката била приключила, когато се преместил да работи в ОД на МВР – П., но там била
образувана втора проверка по същия случай. Колегите му в П. започнали да му се
подиграват, началникът започнал да отделя за него повече време при инструктажите,
свалили го от патрула с мотив, че може да създаде проблеми и да повлече и други колеги,
поради което никой не иска да работи с него. Сложили го да работи в кабинка, като пазач на
автомобилите. Ищецът тежко изживял това отношение, защото започнали да го игнорират –
гледали го като човек, неспособен да изпълнява службата си, и който може да им навлече
проблеми. Около година и половина работил в П. при тези условия, след което се преместил
в участъка в Б., към РУ-Пещера. Първоначално бил в патрула, а от 2022 г. е в „Криминална
полиция“. Образованието си завършил едва през 2023 г. – бил изоставил ученето, не се
явявал на изпити след 2021 г., когато му повдигнали за втори път обвинение, бил загубил
мотивация, нямал желание за нищо. Детето му трябвало да се роди през декември, 2021 г., и
той започнал да се притеснява, че ще остане без работа, че детето ще расте и ще сочат баща
му като престъпник, изгонен от полицията. Притеснявал се, че градчето е малко, и всички
ще знаят това. Не можел да се зарадва, че очаква дете, тъй като се страхувал, че няма да го
види, ако го вкарат в затвора. Когато отишъл да си вземе решението, че всичко е
9
приключено, той не почувствал облекчение, защото се страхувал, че може отново да се
възобнови, както вече станало преди.
Съдът преценява показанията на свидетелката К. при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита съпружеската й връзка с ищеца, обуславяща интерес от изход на делото в негова
полза. Въпреки това, съдът кредитира показанията на свидетелката, като ги намира за
логични, подробни, основани на личните наблюдения на свидетелката върху обективираното
поведение на ищеца преди и след привличането му в качеството на обвиняем по процесното
наказателно производство, кореспондиращи на показанията на незаинтересованите
свидетели Я. и Ц., както и на събраните по делото писмени доказателства.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че на 21.11.2018 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП
№25/2018 г. на ОСО при ОПр-П., пр.пр.№2719/2017 г. на РПр-П., за извършено на
07.09.2017 г. престъпление по чл.131, ал.1, т.2 от НК, изразяващо се в причиняване на лека
телесна повреда на лицето С.И.П., при изпълнение на служебните му задължения като
служител на МВР, което досъдебно производство е било прекратено с постановление от
25.07.2022 г., влязло в сила. Престъплението, в което ищецът е бил обвинен, не е „тежко“ по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за
срок до 3 години, без специален минимум. Тъй като ищецът е бил неосъждан, с чисто
съдебно минало, по отношение на него в случай на осъждане е била приложима
императивната разпоредба на чл.78а от НК, предвиждаща замяната на наказателната
отговорност с административно наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът приема, че
действителният период, през който ищецът е търпял вреди от наказателното преследване, е
от 31.10.2018 г. до 06.08.2022 г. – общо 3 години, 9 месеца и 6 дни, като наказателното
преследване е продължило в повече от законоустановения срок за приключване на
досъдебното производство с общо 31 месеца и 19 дни – т.е. с две години, 7 месеца и 19
дни. Преди да бъде окончателно прекратено с Постановление от 25.07.2022 г.,
наказателното производство срещу ищеца двукратно е било прекратявано – с Постановление
от 01.03.2021 г. и Постановление от 22.12.2021 г., които постановления са били обжалвани в
срок от пострадалия пред горестоящия прокурор, и са били отменяни – съответно с
Постановление от 14.06.2021 г. и с Постановление от 02.02.2022 г., като делото е връщано за
извършване на допълнителни действия по разследването. Ето защо, в периодите от
постановяване на прекратяването, до отмяната на тези постановления - съответно от
01.03.2021 г. до 14.06.2021 г. /3 м. и 14 дни/ и от 22.12.2021 г. до 02.02.2022 г. /1 месец и 11
дни/ наказателното производство е продължавало да бъде висящо, и ищецът е продължавал
да търпи вреди от него. През периода от 21.11.2018 г. до 25.07.2022 г. – за период от 3 г. и 8
м., ищецът е търпял мярка за неотклонение „подписка“. Във връзка с повдигнатото му
обвинение, на 04.02.2020 г. на ищеца е била направена криминалистична регистрация – бил
е фотографиран за нуждите на регистрацията, и са снети отпечатъците му. Съдът взема
предвид, че към момента на привличането му в качеството на обвиняем, ищецът е бил
държавен служител в системата на МВР, назначен на длъжност „полицай“, като служебните
10
му задължения са се изразявали именно в опазване на обществения ред и сигурност.
Повдигнатото му обвинение е за извършено престъпление в качеството му на длъжностно
лице, по време на изпълнение на служебните му задължения. Поради характера на
обвинението, то е станало служебно известно на неговите началници и колеги, било е
широко обсъждано в професионалната му среда, и тежко е засегнало неговата
професионална чест и добро име сред колегите му, уронило е неговия авторитет и е
накърнило доброто му име пред началниците му, негативно е повлияло върху плановете му
и шансовете за кариерно развитие, предизвикало е провеждане на дисциплинарно
производство срещу него. Обвинението е повлияло негативно върху способността му да
изпълнява служебните си задължения като патрулен полицай в Район „Изток“ на РУ - П.,
което е наложило преместването му в друг район – към ОДМВР – П., а впоследствие – и в
участъка в Б., към РУ-Пещера. Воденото срещу него досъдебно производство е
предизвикало негативни промени в емоционалното и психическото състояние на ищеца –
преди това той бил позитивен, весел, комуникативен, имал планове за бъдещето, срещал се с
приятели, започнал да учи висше образование, отделял време за себе си, изпълнявал
служебните си задължения с ентусиазъм, дисциплина и усърдие. След привличането му в
качеството на обвиняем ищецът станал затворен, изнервен, не разговарял с близките си,
ограничил социалните си контакти с колеги и приятели, престанал да учи, нарушил се сънят
му, не се хранел, чувствал отпадналост, започнал да получава хипертонични кризи,
страхувал се да потърси специализирана лекарска помощ и да приема медикаменти, за да не
бъде допълнително дискредитиран от това. Изпитвал несигурност за бъдещето, страхувал
се, че може да загуби работата си, че осъждането му би опозорило семейството му, не можел
да изпита радостта от очакването на неговото първо дете, загубил мотивация и желание за
професионално развитие.
Съдът намира за установено от фактическа страна, че поради високата обществена
чувствителност към темата за полицейското насилие, обвиненията са станали обществено
достояние чрез медийното им отразяване, и са били широко обсъждани в обществото и сред
колегите на ищеца. Същевременно съдът намира за установено, че поведението на ответната
Прокуратура няма отношение към медийното разгласяване на обвиненията срещу ищеца,
тъй като излъченият по телевизията репортаж в предаването „Г.“ е осъществено на
20.09.2017 г. по инициатива на пострадалия – т.е. 1 г. и 2 месеца преди привличането на
ищеца в качеството на обвиняем на 21.11.2018 г., и преди Прокуратурата да е образувала
процесното досъдебно производство на 07.02.2018 г. Също така съдът взема предвид, че
извършената вътрешна проверка по заповед от 21.09.2017 г. на Директора на ОДМВР – П.,
приключена на 16.10.2017 г., е започнала по повод излъчения на 20.09.2017 г. репортаж в
предаването „Г.“, и е приключила с констатации, че не може по категоричен начин да се
установи извършване на дисциплинарно нарушение от ищеца, поради което настъпилите от
тази проверка вреди също не са обусловени от последващите действия на Прокуратурата по
образуване на наказателното производство и привличането на ищеца в качеството на
обвиняем. Съдът намира да е налице причинна връзка на обусловеност между действията на
ответника по образуване на наказателно производство срещу ищеца и привличането му в
11
качеството на обвиняем, с проведеното последващо дисциплинарно производство срещу
ищеца, образувано по Заповед №3173-4705/05.12.2018 г. на Директора на ОД на МВР – П., в
периода до 11.01.2019 г. От приложената Справка от 22.10.2019 г. /на л.87 от делото на ОС –
П./ е видно, че назначената комисия е констатирала липса на достатъчно доказателства за
извършено дисциплинарно нарушение от мл.инсп. Н. К., и на ищеца не е било наложено
дисциплинарно наказание. По време на наказателното производство, както и по време на
проведеното дисциплинарно производство, ищецът не е бил формално отстранен от
длъжност, но фактически той е отстранен от изпълняваните от него до тогава служебни
задължения, и му е възложено изпълнението на значително по-маловажни и непрестижни
задължения /по охрана на паркинга на служебните автомобили/, което ищецът е възприел
като унизително за неговата чест и достойнство.
Съдът съобразява също, че наказателното производство срещу ищеца е останало само в
досъдебната си фаза, и не е внасян срещу него обвинителен акт в съда. По време на
наказателното производство ищецът не е бил ангажиран интензивно с процесуални и
процесуално-следствени действия във връзка с наказателното производство. Търпял е най-
леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не е ограничила по никакъв начин ищеца
да води обичайния си начин на живот, да изпълнява служебните си задължения, и да
получава трудови доходи. Не се твърди и не се установява в резултат от наказателното
преследване да са настъпили трайни увреждания на неговото здраве, нито да са настъпили
трайни вреди в социално-битов план – по времето на протичане на наказателното
производство срещу него ищецът е запазил съществуващата партньорска връзка, която е
прераснала в семейна, получавал е морална подкрепа от близките си, голяма част от
колегите му са го подкрепяли и са продължили да поддържат колегиални и приятелски
отношения с него.
При така установените от фактическа страна обстоятелства, съдът намира, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, определено по формулираните критерии с ППВС
№4/1968 г., което се дължи на ищеца за претърпените от него вреди от воденото срещу него
незаконно наказателно производство, следва да бъде определено в размер на 20 000 лв.
/двадесет хиляди лева/, който размер кореспондира на тежестта на обвинението /за нетежко
престъпление, за което е била приложима разпоредбата на чл.78а от НК/, срока на
наказателното преследване /общо 3 години, 9 месеца и 6 дни/, който макар и относително
кратък, е бил неразумно продължителен, поради многократното му продължаване, спиране,
двукратно прекратяване и връщне за допълнително разследване, в резултат от което е
продължило с две години, 7 месеца и 19 дни по-дълго от установеният в закона срок за
приключване на досъдебното производство. Този размер отчита, че повдигнатото обвинение
е за престъпление във връзка с професионалната изява на ищеца, поради което е било
широко разгласено в неговия професионален кръг, разстроило е неговата професионална
реализация и професионални отношения, затруднило е и е забавило неговото кариерно
развитие, но същевременно се отчита, че ищецът е запазил работата и доходите си, не е
търпял отстраняване от длъжност и дисциплинарни наказания, завършил е образованието си,
12
и въпреки наказателното преследване е успял да постигне професионалната си цел да заеме
длъжност в отдел „криминална полиция“, че наказателното производство е останало в
своята досъдебна фаза, и срещу ищеца не е внасян в съда обвинителен акт, липсата на
трайни негативни последици за ищеца от проведеното срещу него наказателно производство
– в здравословен, социален, битов и семеен план.
Като е достигнал до различни изводи, първостепенният съд е постановил частично
неправилно решение, което следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв., до
присъдения размер от 40 000 лв.
По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1500 лв., за направени разходи за процесуално представителство за наказателното
производство, съдът намира следното:
По изложените подобни съображения във връзка с претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, съдът прие да е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на Прокуратурата за обезщетяването на претърпените от
ищеца вреди от проведеното срещу него незаконно наказателно производство по ДП
№25/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – П., което е било прекратено с Постановление от
25.07.2022 г. на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК. С исковата молба ищецът твърди да е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от него адвокатско
възнаграждение на адвокат, който е осъществил защитата му в качеството на обвиняем в
досъдебното производство. Съдът констатира, че на л.90 от т.1 на приобщеното ДП
№25/2017 г. е приложен Договор за правна защита и съдействие от 21.11.2018 г., сключен
между ищеца и адвокат М.Х., с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв. за процесуално представителство и защита по ДП №25/2017 г., платимо на две
равни части – първа вноска при сключването на договора и втора вноска с падеж на
05.11.2019 г. В момента на сключването на договора е заплатена сумата от 750 лв., като
ДПЗС съдържа реквизити на разписка за получаването на тази сума. На л.20 от гр.д.
№695/2023 г. на ОС – П. е приложена Разписка от 07.01.2019 г., за получена от адв. М.Х.
втората част от уговореното адвокатско възнаграждение, в размер на 750 лв. Ответникът е
оспорил представената разписка, като антидатирана и съставена с оглед на процеса.
Разписката е частен писмен документ, който не носи подписа на ответника, и няма
достоверна дата по отношение на ответника, преди датата на представянето й в съда като
приложение към исковата молба. Въпреки това, съдът намира за установено, че адвокат М.Х.
е осъществила договореното процесуално представителство, като е участвала при
привличането на ищеца в качеството му на обвиняем, разпита му, и предявяването на
материалите по досъдебното производство. Последното процесуално действие с нейно
участие като защитник на ищеца, в качеството на обвиняем, е извършено на 20.10.2021 г. /на
л.77 от ДП, т.2/ - т.е. след настъпване на уговорения между страните падеж на втората вноска
от адвокатското възнаграждение, поради което съдът приема, е ищецът е бил изпълнил
задължението си по представения ДПЗС от 21.11.2018 г. Ето защо, възражението се намира
13
за неоснователно, а заплащането на договореното адвокатско възнаграждение за
осъществено в пълния договорен размер от 1500 лв. Направеният разход за ангажиране на
защитник е бил в пряка причинна връзка с наказателното производство, бил е необходим за
осъществяване на правото на защита на ищеца, и е установен от приобщения към ДП
договор за правна защита и съдействие, както и от протоколите за извършените процесуални
действия с участие на същия адвокат. Ето защо, претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1500 лв. се явява доказана по
основание и размер, и следва да се уважи в пълния предявен размер.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи по този иск, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №279 от 25.07.2024 г., постановено по гр.д.№695 по описа за 2023 г.
на Окръжен съд – П., В ЧАСТТА МУ, с която е осъдена П.Р.Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, да заплати на Н. В. К. обезщетение за неимуществени вреди над размера от 20 000
лв. /двадесет хиляди лева/ до размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, претърпени от
незаконно обвинение за извършено престъпление, повдигнато по образувано наказателно
производство ДП №25/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – П., което е било прекратено с
Постановление от 25.07.2022 г. на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК, КАКТО И В ЧАСТТА, в
която П.Р.Б. е осъдена да заплати на Н. В. К. законна лихва върху главница над размера от
20 000 лв. до размера от 40 000 лв., за периода от 21.07.2023 г. до окончателното плащане, И
ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. В. К., с ЕГН **********, от гр. П.“ №54, ет.4, ап.8,
против П.Р.Б., иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение за извършено
престъпление, повдигнато по образувано наказателно производство ДП №25/2018 г. по
описа на ОСлО при ОП – П., което е било прекратено с Постановление от 25.07.2022 г. на
осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК, за размера над 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до размера от
40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №279 от 25.07.2024 г., постановено по гр.д.№695 по описа
за 2023 г. на Окръжен съд – П., В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е осъдена
П.Р.Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н. В. К. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение за извършено престъпление,
повдигнато по образувано наказателно производство ДП №25/2018 г. по описа на ОСлО при
ОП – П., което е било прекратено с Постановление от 25.07.2022 г. на осн. чл.243, ал.1, т.2 от
НПК, до размера от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 21.07.2023 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която
П.Р.Б. е осъдена да заплати на Н. В. К., сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
14
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление, повдигнато по образувано наказателно производство ДП
№25/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – П., което е било прекратено с Постановление от
25.07.2022 г. на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК, ведно със законната лихва върху тази сума, за
периода от 21.07.2023 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която П.Р.Б. е
осъдена да заплати на Н. В. К. сумата от 10 лв., представляваща направени разноски за
държавна такса за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15