Решение по дело №385/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от В. В. К. от [населено място], [област], срещу Решение №5/06.01.2025г., постановено по анд №953 по описа на РС Свиленград за 2024г. Твърди, че решението било неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът установил фактите по делото, но направил превратно тълкуване и неправилни изводи. Погрешното изписване на бащиното му име не било техническа грешка, а съществено процесуално нарушение по чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, които били императивни и тяхното нарушаване винаги водело до отмяна на НП. Прието било още и че вмененото нарушение по чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 било доказано и АУАН и НП отговарля ина формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН и НП не били посочени обстоятелествата, при които било извършено вмененото нарушение, а също и доказателствата, които го потвърждавали. За да бъдело съставомерно нарушението, то нарушителя следвало съзнателно да предаде неверни или заблуждаващи съобщения или сигнали за помощ. Изложените факти следвало да не отговарят на действително осъществилите се или същите по естеството си да могат да създадат погрешни представи у получателя на съобщението. Не било спорно по делото извършеното обаждане, както и че бил в нетрезво състояние. Но преди това лицето С. му била заявила, че не може да излезе от къщата, в която се намира, защото не я пускат. Именно на база тези думи и навярно заради алкохола жалбоподателят се обадил на спешния телефон и обяснил, че на посочения адрес С. била държана против волята си. При извършената проверка били съставени на жалбоподателя 4 АУАН, а по настоящото дело употребата на алкохол не почивала на събраните доказателства. Допуснати били нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а РС Свиленград неправилно приложил контролните си правомощия и потвърдил НП. Иска обжалваното решение да бъде отменено.

Ответната страна не взема становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура Хасково счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение на районния съд било правилно и законосъобразно, поради което иска да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №351А-128 от 26.08.2024г. на Началник РУ Свиленград, с което на В. Д. К. за нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 и на основание чл.38, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева. За да потвърди наказателното постановление РС Свиленград установил от фактическа страна, че след извършена проверка на място на 29.07.2024г. във връзка с подаден сигнал на тел. 112 от жалбоподателя било установено обаждането му и подаването на заблуждаващо съобщение относно бившата му приятелка С., за която твърдял, че е задържана против волята ѝ. При събраните писмени сведения се установило от проверяващите, че сигналът не отговаря на истината, поради което и било издадено наказателното постановление. РС Свиленград не е установил процесуални нарушения от категорията на съществените при съставянето и връчването на АУАН и издаването на НП. Изрично е обсъдено възражението с оглед допусната грешка при изписване на бащиното му име, но предвид несъмнената установеност на самоличността на нарушителя, то съдът е приел нарушението за несъществено. В същата посока са изложени съображения относно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗГР, както и чл.11 от ЗГР, регламентираща единния граждански номер на всяко лице, определящ го еднозначно, а в случая нямало спор относно посоченото ЕГН. След извършения анализ на събраните доказателства въззивната инстанция приела, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на законоустановените срокове по ЗАНН, както и при изискванията за тяхното съдържание и при липса на нарушения на процедурата за съставяне и издаването им. Решаващият съд е счел, че административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон, като размерът на наложеното наказание е индивидуализиран по вид и размер.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, както и че административнонаказателното производство се е развило и приключило с краен акт в рамките на сроковете по ЗАНН, в които законосъобразно може да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат изискуемите реквизити. От административнонаказващия орган правилно е приложен материалния закон като обосновано и законосъобразно е квалифицирано извършеното от жалбоподателя административно нарушение и е приложено съответното административно наказание, поради което и по аргумент от чл.221, ал.2 от АПК не е необходимо преповтаряне на мотивите на РС Свиленград, а само следва да се препрати към тях.

В случая следва да бъде акцентирано върху обстоятелството, че жалбоподателят не отрича извършването на нарушението, а именно – използва не по предназначение ЕЕН за спешни повиквания 112, както и не отрича факта, че е извършил обаждане, че лицето С. е задържана против волята ѝ на посочен от него адрес. Предвид напълно и безспорно изяснената обстановка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е бил подведен да подаде сигнала и не е съзнавал, че подава заблуждаващо съобщение. В тази връзка следва да се имат предвид събраните по делото гласни доказателства, че след подаване на сигнала нарушителят е напуснал мястото, на което е считал, че С. е задържана, а ако у него действително е било формирано разбиране, че С. е държана противозаконно на този адрес, то той би останал там до пристигане на полицейските служители, за да съдейства /св.А. – „…установено бе и лицето, което подаде сигнала – В. К., който беше във видимо нетрезво състояние. Той беше на успоредната улица…“. Не са спорни и предходните създали се отношения между нарушителя и С., както и че нарушителят е бил употребил алкохол. Решаващият съд, въз основа на всестранно и пълно изясняване на всички правно релевантни факти, е направил обоснован и правилен извод за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Решението на Свиленградски районен съд е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и липсват касационни основания за отмяната му. В производството пред въззивния съд не са допуснати нарушения на процесуални правила. В мотивите на съдебното решение на въззивния съд са посочени фактите, както и доказателствата, подкрепящи изводите на съда относно приетото за установено по безспорен начин, както и че така установените факти обосновават извод да е осъществен от обективна и субективна страна съставът на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните доказателства.

Като счита решението на районния съд за валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, настоящият съдебен състав счита, че същото следва да бъде оставено в сила, като жалбата срещу него следва да бъде приета за неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5/06.01.2025г., постановено по анд №953 по описа на РС Свиленград за 2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.