№ 15681
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110144035 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу Ц. Б. В..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на
доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на съсобственик
на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***,
придобита по наследство от Б. В. Г.. Поддържа, че съгласно тези общи условия
е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 1638,02
лв., от която 1335,31 лв. – главница, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.07.2024 г. до окончателното плащане,
сумата от 265,92 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода
15.09.2022 г. – 08.07.2024 г., сумата от 29,49 лв. – сума за извършено дялово
разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
1
лихва върху главницата, считано от 24.07.2024 г. до окончателното плащане
и сумата от 7,31 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода
15.08.2021 г. – 08.07.2024 г. Претендира разноски за производството,
включително възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който я оспорва като неоснователна. Изрично признава факта на
доставяне на топлинна енергия до процесния топлоснабден недвижим имот и
моли съдът да не назначава съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Оспорва ответницата да е собственик или ползвател на процесния
топлоснабден недвижим имот. Оспорва измервателните уреди в процесния
топлоснабден недвижим имот да са сертифицирани. Предявява възражение за
давност по отношение на дължимите суми. Оспорва всички обстоятелства в
доказателствена тежест на ищеца, в това число и количеството на реално
доставена топлинна енергия и стойността й. не твърди да е правил плащания
за процесния период. При тези съображения моли за отхвърляне на
предявените искове и претендира разноски за които представя списък по чл.
80 ГПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да плати на ищеца следните суми: 1335,31 лв. – главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.07.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 265,92 лв. – обезщетение
за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2022 г. – 08.07.2024 г., сумата от
29,49 лв. – сума за извършено дялово разпределение за периода от 01.02.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.07.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 7,31 лв. – обезщетение
за забава (мораторна лихва) за периода 15.08.2021 г. – 08.07.2024 г.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска
за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно
отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с
ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между
ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово
разпределение за процесния период. Във връзка с възражението за
погасяване на задълженията по давност, ищецът следва да установи факти
довели до спиране или прекъсване на давността. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
2
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От представените по делото доказателствата се установява, че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР
(сега КЕВР). Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е
възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от
облигационно правоотношение с *** при публично известни общи условия
(Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).
От приетите по делото писмени доказателства, а именно – заверено
копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.07.1984 г.,
представен с писмо вх. № 15355/16.01.2025 г. на СО-район „Студентски“;
Удостоверение за наследници с изх. № 2268/21.08.2024 г. и справка от
НБД“Население“, се установява, че ответникът в качеството си на наследник
на *** Б. Г.а, ЕГН **********, починала на 26.07.2018 г., притежава правото
на собственост върху процесния имот - ***, находящ се в гр. ***. В този
смисъл неоснователни са възраженията за липса на пасивна материално-
правна легитимация на ответника, предвид първоначално завения петитум на
исковата молба – срещу „наследниците на Б. В. Г.“. С Разпореждане №
125673/04.09.2024 г., съдът е указал на ищеца да посочи три имена и адрес на
ответника. Указанията са изпълнени с молба с вх. № 289587/13.09.2024 г., в
която изрично се сочи, че искът се предявява срещу Ц. Б. В.. От описаните
писмени доказателства безспорно се установява, че ответницата е единствен
наследник на *** Б. Г.а /починала на 26.07.2018 г./, която е придобила
собствеността върху процесния имот през 1984 г. Следователно, налице е
първият елемент от фактическия състав на предявените искове - облигационно
правоотношение между страните за процесния период /въз основа на
универсално наследствено правоприемство/, произтичащо от договор за
3
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия,
а ответникът Ц. Б. В., дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.
Ирелевантно е обстоятелството, че същата е определена от ищеца като
наследник на друго лице – нейният брат Б. В. Г., който е починал преди своята
майка - наследодателят *** Б. Г.а/ още през 1980 г.
От заключението на приетата в хода на производството по делото,
съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява че за процесния
период в имота на ответника, радиаторите са били демонтирани, а в банята
има щранг-лира, без техническа възможност за монтаж на уред. За процесния
период, ТЕ за щранг-лирата е изчислена служебно на база инсталирана
мощност в размер на 680W, умножени с к-фактор 0,34, умножена по МСРС
/максимален специфичен разход на сградата/.
През процесния период сградната инсталация е изчислявана по
формулата в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема
кубатура 113 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен
на в.л. Експертът е констатирал, че в процесния имот има монтиран един брой
водомер за топла вода. За отчетен период 21/22 г. не е осигурен достъп за отчет
на водомера за което е съставен протокол от 28.05.2022 г. За същия период има
служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода,
при служебно определен разход 140 л. на денонощие. За отчетен период 22/23
г. е осигурен достъп за отчет на 15.05.2023г. като отчетния формуляр с подпис
на потребител е представен на в.л.
Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е констатирало, че
изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба
№Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
За процесните отоплителни сезони, а именно – 19/20 г., 20/21 г., и 21/22
г., т.е. за целия процесен исков период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ищецът е начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за
процесния имот в общ размер на сумата от 729,95 лв. – цена, дължима за ТЕ, а
за БГВ за процесния период - в размер на сумата от 1053,99 лв. Общият
размер на фактурираните прогнозни задължения за процесния период, възлиза
на сумата от 1783,94 лв.
В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, *** е изготвило
за процесния период изравнителни сметки за стойността на използваната
топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е налице сума за
връщане в общ размер на 448,56 лв. Същата е формирана, след като за сезон
20/21г., счетоводителят е установил сума за доплащане в размер на 116,50 лв.;
за периода 01.05.2022 – 30.06.2022 г. – сума за връщане в размер на 67,88 лв. и
за сезон 22/23 г. – 497,18 лв. – сума за връщане. В резултат на изравнителните
сметки задължението на ответника за целия процесен период, възлиза на
сумата от 1335,38 лв.
Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
По делото е прието, без възражения от страните, заключение на ССчЕ,
4
което съдът кредитира изцяло. Заключението на вещото лице, изготвило
ССчЕ, кореспондира изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, по
отношение на начислените дължими суми, като вещото лице е установило, че
начислената дължима главница за незаплатена топлинна енергия за процесния
период, от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е общо в размер на 1366,19 лв., (сума
на ТЕ за имот в размер на 1335,31 лв. и цена за дялово разпределение – 30,88
лв., начислена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.), поради което съдът
намира за доказано, възникналото задължение за плащане на посочените
суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента,
така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства
– Договор № от 09.09.2002 г., сключен с ***, протокол за проведено ОС на ЕС
за избор на ФДР от 02.09.2002 г., ведно със списък и подписи на етажните
собственици, се установява, че топлинното счетоводство на сградата е
извършвано от ***.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, доколкото се установи в настоящото производство, че
ФДР е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по
възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на такси за дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016
г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена
5
топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от
цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33,
ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ,
съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители,
размерът на законната лихва върху дължимите суми от общите фактури и
дебитните известия, считано от датата на изпадане на абоната в забава до
08.07.2024 г. е на стойност 256,13 лв. – лихва, изчислена върху главница за ТЕ
в размер на 1335,31 лв., до който размер предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на цената за услугата за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение, поради което акцесорния иск за лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 7,31 лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По възражението за погасяване на задължението по давност.
При формирания извод за основателност на исковете, следва да бъде
разгледано възражението на особения представител на ответника за
погасяване на задължението по давност.
Вземането за стойността на топлинна енергия се погасява по давност с
изтичането на тригодишен период – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съобразно предвиденото в чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от
27.06.2016 г.), давностният срок за процените суми започва да тече с
изминаването на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск за вземането. Погасени по давност са всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години
назад, считано от датата на подаване на исковата молба а именно – 24.07.2024
г., с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване
на исковата молба. Следователно, в случая погасени по давност са вземания за
топлинна енергия възникнали преди м.05.2021 г., каквито обаче в случая не се
претендират, доколкото исковият период е от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
поради което възражението за погасяване на задължението по давност е
неоснователно.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква и за двете страни
пропорционално на уважената, респ. отвхърлената част от предявените
6
искове. Ищецът е направил разноски в производството в общ размер на сумата
от 1004,59 лв., от която 104,59 лв. – платена д.т., 400 лв. – депозит за СТЕ, 400
лв. – депозит за ССчЕ, 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, определено
от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК. Пропорционално на уважената част от
исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 994,10 лв.
Процесуалният представител на ответника претендира адв. възнагарждение по
реда на чл. 38 ЗАдв., за което е представен договор за правна защита и
съдействие от 07.10.2024 г. Съдът като съобрази ниската правна и фактическа
сложност на делото, което е приключило след първото проведено открито
съдебно заседание, както и свършената от адвоката работа, намира, че
справедливият размер за възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска защита възлиза на сумата от 300 лв. Пропорционално на
отхвърлената част от исковете, в тежест на ищеца следва да бъде възложена
сумата от 3,13 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, Ц. Б. В. с ЕГН *** и адрес: ***, да заплати на *** с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. ***, сумата от 1 335,31 лева (хиляда триста тридесет
и пет лева и 31 стотинки) - главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
24.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 256,13 лева (двеста
петдесет и шест лева и 13 стотинки) – мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 08.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 265,92 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, Ц. Б. В. с ЕГН
*** и адрес: ***, да заплати на *** с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата от 29,49 лева (двадесет и девет лева и 49
стотинки) – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.02.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от
24.07.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание и чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане
на сумата от 7,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 15.08.2021 г. до 08.07.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Б. В. с ЕГН *** и адрес:
***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
сумата от 994,10 лв. (деветстотин деветдесет и четири лева и 10 стотинки) -
разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1 ЗАдв *** с ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на адвокат С. Й. Д.
от САК, ЕГН **********, сумата от 3,13 лева (три лева и 13 стотинки)–
адвокатско възнаграждение.
7
Решението е поставено при участието на *** – трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8