МОТИВИ към ПРИСЪДА № 19 от 19.12.2019г.,
постановена по НOХД № 134/ 2019г. по описа на KРС
Карнобатска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт по обвинението на К.В.И.
с ЕГН ********** *** за това,
че на 11.03.2017г. в гр.Карнобат на бул. “България“, чрез нанасяне на удар с
крак в областта на глезена причинил средна телесна повреда на С.С. ***,
изразяваща се в бималеоларна фрактура на десния глезен, което е довело до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив- престъпление по чл.131а, пр.2,
вр.чл.129, ал.1 във вр. ал.2, вр.чл.29, ал.1 б. “б“ от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и
правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен начин по делото се
доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на пет години, които да се изтърпят при
първоначален строг режим.
Повереникът на частният обвинител
С.С. се солидаризира със становището на държавното обвинение.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище, че подсъдимият следва да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение, като се постанови присъда, с която той бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 133 НК, а именно нанасяне на средна телесна
повреда по непредпазливост.
Подсъд. И. поддържа изложената от
защитника му теза като желае да му бъде наложено минимално наказание.
ПО ФАКТИТЕ :
Подсъдимият
К.В.И. с ЕГН: ********** е роден на ***г*** , бълг. гражданин, средно образование, неженен, автомонтьор, живущ ***.Същият
е осъждан както следва:
1. С определение №179/20.12.2011г. е одобрено
споразумение по НОХД 515/2011г. по описа на РС Канробат, с което подс.И. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195,ал.1 НК и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3месеца. На основание чл. 66 НК така определеното наказание е отложено за срок от 3 години.
2.
С
определение №153/27.12.2013г. е одобрено споразумение по НОХД 551/2013г. по
описа на РС Канробат, с което подс.И. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а,ал.3 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 6месеца.
С протоколно определние по
това НОХД на основание чл. 68 НК определеното наказание споразумение по НОХД
515/2011г. по описа на РС Канробат в размер на 3 месеца е било приведено в
изпълнение.
Видно
от справката за съдимост тези наказания са изтърпени на 10.09.2014г.
3. С определение №67/28.07.2017г. е одобрено споразумение
по НОХД№1005/2017г. по описа на РС-Несебър, с което подсъдимият е признат за
виновен за престъпление по чл.343б, ал.3
от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.
Деянието е извършено на 09.06.2017г.
4. С
определение №68/31.07.2017г. е одобрено с поразумение по НОХД№1004/2017г. по
описа на РС-Несебър, с което подсъимият
е признат за виновен престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
С протоколно определение по същото НОХД
е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по
НОХД№1005/2017г. и НОХД№1004/2017г. и двете по описа на РС Несебър в размер на
шест месеца. Деянието е извършено на 12.07.2017г.
На 11.03.2017г. св. С.С. посещава кафе „Графити“, находящо се в гр.Карнобат,
като заема маса, намираща се на втория етаж. По същото време в заведението се
намират подс. К.И., св.М.Х. и св. Д.Г.. Тримата говорят и се смеят на висок
тон, шумни са като компания, което дразни св. С.. Малко по-късно подсъдимият и
неговите приятели си тръват, като минават през първия етаж, за да платят
сметката за консуминираните от тях неща. Докато тримата се намират пред бара в
заведението св. С. хвърля от горния етаж пактче със захар, а подс. И. хвърля
пакетчето обратно към св. С.. Последният слиза при тях и отправя обидни реплики
спрямо подс. И. и двамата свидетели. Св. Х. успява да потуши напрежението, при
което св. С. излиза от заведението и се отправя към центъра на гр.Карнобат.
След него вървят подс.И. и двамата му приятели св. Х. и св.Г.. Достигайки р-т
„Савой клуб“ в гр.Карнобат св. С. влиза в ресторанта, за да провери дали има
негови познати вътре, след което отново излиза и тръгва след тримата.
В центъра на гр. Карнобат, на бул.
„България“, близо до офис на „Теленор“ АД и магазин за цветя подс. И. чува
ругатни (неясно към кого отправени), забавя крачка и казва на св. С. да спре да
се дразни. В последвалата размяна на реплики между св. С. и подс. И.,
последният удря св.С. с юмрук. Свидетелят отвръща на удара, след което подс. И.
удря с крак св.С. в десния глезен. От удара свидетелят пада на крака си и
започва да вика от болка и не се изправя повече. Подс.И. и двамата му приятели
продължават надолу по булеварда.
Докато св.С. лежи на земята покрай него
минава негов познат - свидетеля Ч.Х., който
се обажда на ЕЕН 112 и търси медицинска помощ. Св. С. е откаран с
автомобил на бърза помощ в МБАЛ гр.Бургас и остава там на лечение.
Видно от заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза №502/2018г., на С.С. ***
е причинена бималеоларна фрактура на десен глезен, която е довела до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок около 4-5
месеца при обичайното протичане на оздравителния процес.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на показанията на св. С.
(частично), показанията на св. Х. (частично), както и на обясненията на подс. И.
(частично), както и от заключението на СМЕ, справка за съдимост, протоколи за
разпознаване на лица и предмети.
Съдът не кредитира показанията на
св.С. в частта относно сбиването между него и лице от обкръжението на
подсъдимия преди сбиването между тях двамата, тъй като в тази им част те се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Нито св.Х., нито подс.И.
твърдят, че такова сбиване е имало.Напротив св.Х., който въпросната вечер е бил
в заведението заедно с подсъдимия и може да се предположи, че е негов приятел,
твърди, че сбиването е започнало между тях двамата, като първи подс.И. е
нанесъл удар.В тази насока са показания му, които бяха прочетени по реда на чл.
281 НПК в хода на съдебното следствие.
Съдът не кредитира показанията на
св.Х., в частта, в която той твърди, че подс. И. е ударил св. С. в лицето, след
което той е паднал на крака си (прочетени на основание чл. 281 НПК). Това е
така, тъй като в тази част те противоречат с показанията на св. С.. Този
свидетел е категоричен по отношение на начина на нанасяне на удара, довел до
инкриминираното счупване. Още повече в съдебно заседание св.Х. твърди, че не е
видял как подсъдимият е ударил пострадалия.
Съдът не кредитира и обясненията
на подсъдимия, в частта относно твърдението му за това кой първи е нанесъл удар
(в тази част те противоречат на показанията на двамата свидетели) и относно
това, че с пострадалия са си разменили само по един удар в лицето (противоречат
на показанията на св.С.).
Така възприетата фактическа
обстановка не противоречи на заключението на вещото лице по СМЕ, както и на
изслушването му в съдебно заседание. Действително подс.И. е нанесъл удар с крак
по десния глезен на пострадалия, но следствие на този удар св.Сава пада на
крака си, „направо си седна на глезена“- според св.Х. (стр.68 от делото).Т.е.
това силно и внезапно движение на костта, или усукване се дължи на удара.
ПО ПРАВОТО :
Съдът
намира, че подсъдимият И. е осъществил състава на престъпление по чл.131а,
пр.2, вр.чл.129, ал.1 във вр. ал.2, вр.чл.29, ал.1, б. “б“ от НК.
Безспорно се установи по делото, че
подсъдимият на 11.03.2017г. в гр.Карнобат на бул. “България“, чрез нанасяне на
удар с крак в областта на глезена причинил средна телесна повреда на С.С. ***,
изразяваща се в бималеоларна фрактура на десния глезен, което е довело до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник.
От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл, защото нанасяйки удар с крак в глезена на
пострадалия, той е целял именно да причини нараняване на тази част от тялото.
Обстоятелството, че резултатът (счупването) настъпва от усукване на крака не
променя този извод, защото подсъдимият съзнава, че с действията си дава начало
на причинен процес, който завършва със счупване на крака. На следващо място, подсъдимият
съзнава, че удар в глезен е от естество да причини дисбаланс на пострадалия и
той да падне, което в случая е довело и до счупване на крака.
Съдът не обсъжда направеното
възражение за приложение на института на неизбежната отбрана, тъй като от
събраните по делото доказателства се доказа, че подс.И. пръв е предприел
нападение. Отделно от изложеното разпоредбата на чл.132,ал.2 НК препраща към
ал. 1 на с.р., а видно от нея тези институти-на афекта и неизбежната отпрана,
не се прилагат при престъпления по чл. 131а НК, в каквото е обвинен подс.И..
По отношение на квалифициращия
признак в обвинението, а именно деянието да е извършено при условията на опасен
рецидив съдът не споделя доводите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Цитираните там осъждания-по НОХД№1005/2017г. и
НОХД№1004/2017г. и двете по описа на РС Несебър, касаят престъпления, извършени
в условията на съвкупност и поради тази причина се третират като едно осъждане.
Отделно от това както деянията, така и присъдите за тях са наложени след
извършване на настоящото деяние.
Независимо от горното
квалифициращия признак е налице, тъй като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29,ал.1,б. „Б“ НК. Това е така, тъй като преди
да извърши настоящото деяние подс. И. е осъждан по НОХД 515/2011г. по описа на РС Карнобат на наказание
лишаване от свобода за срок от 3месеца. На основание чл. 66 НК така
определеното наказание е било отложено за срок от 3 години. Както и по НОХД
551/2013г. по описа на РС Карнобат, по което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 6месеца.
С протоколно определение по НОХД
551/2013г. на основание чл. 68 НК определеното наказание по НОХД 515/2011г. по
описа на РС Карнобат в размер на 3 месеца е било приведено в изпълнение.
Престъплението по
настоящото осъждане е извършено на 11.03.2017 г., следователно, след като подс.И. е бил осъждан два пъти (не в условията на
съвкупност) на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и
поне по едното изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК-в този смисъл Решение № 415 от 26.10.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 442/2009 г., II
н. о., НК.
Съгласно чл. 30 НК правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години
от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок
не изключва тяхното прилагане. Видно от справката за съдимост тези наказания- по НОХД 551/2013г. и НОХД 515/2011г. и двете по
описа на КРС, са изтърпени на 10.09.2014г. и предвидения петгодишен срок не е
изтекъл към 11.03.2017г.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл.131а от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години.
При
определяне размера на наказанието, съдът взе предвид младата възраст на
подсъдимия, отчете и поведението на пострадалия и намери, че наказание
“лишаване от свобода” за минималния срок от пет години, е от естество да
осъществи в пълнота генералната и специалната превенция – да отдели за срока на
присъдата подсъдимия от средата му, играеща негативна роля спрямо него, и
същевременно за същия срок да го лиши от възможността да върши други
престъпления, като му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си.
Така определеното
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
ПО РАЗНОСКИТЕ :
По
аргумент от чл.189, ал.4 от НПК подсъдимият И. следва да бъде осъден за
разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Той трябва
да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сумата от 159.45лв., а по сметка на
КРС 30лв. съдебно деловодни разноски.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: